Търсене на материали

 [* Дори да сложиш заедно хиляда птички, те пак ще бъдат тъжни в кафеза.]     Градчето Вериер може да мине за едно от най-красивите във Франш-Конте. Белите му къщи с островърхи стрехи, покрити с ч...

Тичат облаци, тъмнее;     грее скритата луна     и снегът летящ сребрее;     мрачна, мътна светлина.     Носи, носи ме шейната     и звънчето: дзън-н-н! звъни…

Аз помня чудното видение:     как ти пред мене прелетя,     като прекрасно мигновение,     като пречиста красота.

Ползата от историята     Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живеели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикн?...

Цигулков плач,     изплувал в здрач         сред късна есен,     ме е ранил     и аз, унил,         вървя унесен     и тръпна цял:     часът без жал

Когато натежи като капак небето     върху духа, съзнал печал и нищета,     и хоризонта цял обгърне, при което     ни праща черен ден, по-тъжен от нощта;

 Бяхме в занималнята, когато влезе директорът, а след него един нов, облечен по градски, и училищният прислужник, който носеше висок чин. Ония, които спяха, се събудиха и всички станаха, като че ...

Госпожа Воке, по баща Конфлан, е стара жена, която от четиридесет години държи в Париж семеен пансион на улица „Ньов Сент Женевиев“ между Латинския квартал и предградието Сен Марсел. Този пан...

Не гордите ще забавлявам:     аз дружбата ценя и днес, —     бих искал тук да ти представя     залог за по-достойна чест;     залог за чиста и прекрасна     душа, изпълнена с мечта, —     поез...

ПИСМО ОТ КАПИТАН ГЪЛИВЪР ДО БРАТОВЧЕД МУ СИМПСЪН     Ще бъдете готов, надявам се, да признаете публично, ако Ви призоват да сторите това, че с неотстъпна и упорита настойчивост Вие ме убедихте...

Кой с ловкост се гордее, кой — с предци,     кой — с дом разкошен или с модни дрехи,     кой — с кучета, соколи и жребци,     кой — с хубост, кой — с воински успехи;     тъй всеки тук си има дреб?...

От хубавото чакаме приплод, та щом цвета му есен зла пролази, за него спомен, пълен със живот, в наследника му свеж да се опази. А ти, сгоден за образа си млад, сам пламъка си храниш със гори?...