Търсене на материали
Намерени 7609 резултата
Зидари - Петко Тодоров
Лица: __Дядо Милко__, старейшина на селото __Майстор Брайно__, глава на зидарите __Дончо__, момък зидар __Христо__, момък зидар __Рада__, напета девойка, Христова изгора __Иван_...
Петко Тодоров - Драми
1. Зидари 2. Самодива 3. Страхил страшен хайдутин 4. Невяста Боряна 5. Змейова сватба 6. Първите
Миш-маш - Алеко Константинов
Като вземеш тъй да се повзреш, па се позамислиш, излиза, че хайле практичен народ сме ний, българите. Истина! Вземете, да речем, например — газените тенекета, и проследете каква роля играят те в ...
Херострат II - Алеко Константинов
Една мека, една хубава топлина има в залата на Народното събрание, па заседанията се случили тамам следобед — нахранил си се, разпуснал си се, обтегнеш се на стола си, подпреш глава и зяпаш раз?...
Травиата - Иван Вазов
Зимното слънце биеше добре в стаята ми. Един голям златен сноп зари, широк колкото прозореца, през който минаваше, падаше наклонно въз килима и се пречупваше в един ъгъл на писмения ми стол, от ...
Кардашев на лов - Иван Вазов
Известният столичен писател-реалист Кардашев излезе от дома си рано един есенен ден и тръгна да кръстосва града. Той си бе дал дума да се не връща у тях си тоя ден, додето не намери тема за едн...
Векът! - Иван Вазов
О, tempora, о, mores! Млъкнете вие, бедни хвалители на века, във който назовахте свободен человека: млъкнете с вашта правда, свобода и прогрес, безумия, с които глушихте ни до днес!
Прииждат, връщат се… - Димчо Дебелянов
Прииждат, връщат се, шумят като разлените вълни на взбунено море, пияно от несдържната си мощ — под тежките им стъпки сякаш морната земя звъни, тук всеки ден е ден без отдих, безсъ?...
Тиха победа - Димчо Дебелянов
Денят за труд е отреден, за сласт и мирен сън — нощта, а що е нощ и що е ден за нас, изгнани из света?
Един убит - Димчо Дебелянов
Той не ни е вече враг — живите от враговете бурна ги вълна помете нейде към отсрещний бряг. Ето, в хлътналия слог легнал е спокойно бледен с примирена скръб загледан ...
Миг - Димчо Дебелянов
Дали се е случило нявга — не помна, не знам — ще се случи ли… Тъжен и морен, аз плувах самин из тълпата огромна на някакъв град огрешен и позорен. Над мене, замръзнало в мисъл б...
Гора - Димчо Дебелянов
Накрай полето, дето плавно излъчва слънцето стрели и в марни валози потокът с вълни приспивни ръмоли, меда на отдиха стаила дълбоко в девствени недра, виши колони непреклонни усп...