Търсене на материали

Най-сетне ти се връщаш, блуднице несретна,     с наведена глава —     при мене, тук, в самотност неприветна.     Надире не поглеждай с тъмните слова     на уплах и тревога —     аз всичко зна?...

На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени     две тъмни сенки: там зад бялата завеса,     де лампата гори, в поле от светлина,     две сенки на нощта… Сами една пред друга,     сами една за друга в...

Ден денувам — кътища потайни     нощ нощувам — пътища незнайни;     няма тато, нито мама —     тато да ругае,     мама да ридае…     Леле моя         ти Пирин планино!

Изгнаници клети, отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик,  дечица на майка робиня тревожна  и жертви на подвиг чутовно велик —  далеч от родина, в край чужди събрани,

От заник-слънце озарени, алеят морски ширини; в игра стихийна уморени, почиват яростни вълни…  И кораба се носи леко  с попътни тихи ветрове,  и чезнете в мъгли далеко  вий, родни брегове

Възпоминания по случай един кървав юбилей Завчера, на 7 ноември, бе денят на Сливница. Петнайсетгодишният юбилей на Сливница! Той замина, без някой да спомни за него, без шум, без ек, непразнув...

Линее нашто поколенье навред застой, убийствен мраз; ни топъл луч, ни вдъхновенье не пада върху нас.

Манастирът тесен за мойта душа е. Кога човек дойде тук да се покае, трябва да забрави греховния мир, да бяга съблазни и да търси мир. Мойта съвест инак днеска ми говори.

Там, дето се види Балканът високи край дола тракийски, на южна страна, да пуща стремливо плещи си широки, величествен, страшен и прав кат стена:

„Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?“     Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли или да спи и да сънува. При...

Мила ми е мойта майка,         макар стара била,     макар да е сиромашка,         тя ме е родила.     И да бъде ощ по-бедна,         долня — прост бял камък,

Млъкни, канарче, у кафез,     не пей ми песен сладкоречна,     напомня ми тъжовно днес     станалото в страна далечна!