Търсене на материали
Намерени 1110 резултата
Приказка за тинята - Христо Смирненски
В неделя Дявола облече расо — любимия си тоалет; и с тънка и загадъчна гримаса огледа се добре отвред.
Приказка за честта - Христо Смирненски
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент: покани ме Дявола — старият Дявол — дома си на чашка абсент.
Антихрист - Емилиян Станев
Голите мъдреци гледат господа как седи на небето в своя престол, лицеприятствуват и с молитви, с тамян кадят носа на дявола, дано го прогонят от света, а не виждат, че дяволът е в кръвта, в умов?...
Съдба - Атанас Далчев
1. Балконът 2. Пан 3. Дяволско 4. Метафизически сонет 5. Съдба 6. Любов 7. Камък 8. Пролет 9. Молитва
Париж - Атанас Далчев
1. 44 Avenue du Maine 2. Сняг 3. Нощ 4. Пладня 5. Работник 6. Есен на Ке Волтер 7. Носачи на реклама 8. На заминаване 9. Завръщане 10. Пътник
Апатията - Иван Вазов
Бъди герой пословичен и чуден, разбивай спънките в живота труден, от камък имай воля в тоя час, от стомана обятията, но тебе пак ще те разбий у нас апатията.
Градушка - Пейо Яворов
„Една, че две, че три усилни и паметни години… Боже, За някой грях ръце всесилни издигна ти и нас наказа. Кой ли може неволя клетнишка изказа, макар и — вчерашна с?...
Песен на песента ми - Пейо Яворов
Най-сетне ти се връщаш, блуднице несретна, с наведена глава — при мене, тук, в самотност неприветна. Надире не поглеждай с тъмните слова на уплах и тревога — аз всичко зна?...
Калиопа - Пейо Яворов
„Де, момче, ума ти хвърка? Все навън са ти очите! Дявол някой тук се бърка: пак разтеглихме ушите.
Бойка войвода - Петко Р. Славейков
Мина ся късна вечеря, време петляно настава; силна му буря вееше; буен дъжд рукна отгоре, Бойка от къщи излиза, буря й в нищо не бърка, буен дъжд воля не спира…
Гневът на робите - Христо Смирненски
Сред дворците ви трепнат разцъфнали вишни и доволството блика навред, но защо са печални трапезите пищни и защо властелинът е блед?
Те победиха - Йордан Йовков
Разхождах се един ден към семинарията. Далеч пред мене се простираше заснеженото шосе, безлюдно и пусто, само с безкрайната си върволица телеграфни стълбове, и в някаква умора и безнадеждност...