Търсене на материали
Намерени 164 резултата
Входно ниво по Български език и Литература за 9 клас - (вариант 2)
1. Кое изречение НЕ е подходящо за публично изказване? а) Всички присъстващи непременно трябва да се съгласят с мене. б) Следващите примери от моя житейски опит са потвърждение на изказаната те...
Иван Вазов - „Тъмен герой”
Творческият поглед на Иван Вазов, насочен към обществената действителност след Освобождението, е изпълнен с нарастваща тревога и нравствената „тъмнина" на разочарованието. Писателят не на?...
„За буквите” - Черноризец Храбър
Име на писател Черноризец Храбър досега не е открито в друго старобългарско съчинение. Очевидно е, че е псевдоним - измислено име, несъответстващо на истинското. Черноризец Храбър значи „хра?...
„Приказка за стълбата” или вечната история за доброто и злото
Хр. Смирненски, притежаващ особена чувствителност към социалната неправда, пише фейлетона „Приказка за стълбата” като дълбоко осмисляне на вечно актуалния проблем – за властта и цената на ...
Камък - Атанас Далчев
Остаряват хора и дървета; падат дни, нощи, листа и дъжд; неизменен в есента и летото, камък, ти стоиш все същ!
На А. П. Керн - Александър Пушкин
Аз помня чудното видение: как ти пред мене прелетя, като прекрасно мигновение, като пречиста красота.
Дъждобранът - Атанас Далчев
Той е вехт, но има сила странна: може и да плиска над града, взема ли със мене дъждобрана, знам, ще секне на часа дъжда.
Миг - Димчо Дебелянов
Дали се е случило нявга — не помна, не знам — ще се случи ли… Тъжен и морен, аз плувах самин из тълпата огромна на някакъв град огрешен и позорен. Над мене, замръзнало в мисъл б...
Пловдив - Димчо Дебелянов
Как бяха скръбни мойте детски дни! О, колко много сълзи спотаени! Тук първи път се моя взор стъмни и безпощадна буря сви над мене.
Песен на песента ми - Пейо Яворов
Най-сетне ти се връщаш, блуднице несретна, с наведена глава — при мене, тук, в самотност неприветна. Надире не поглеждай с тъмните слова на уплах и тревога — аз всичко зна?...
Есен - Петко Р. Славейков
Вятър вей, гори вълнува, в планината тътен; вихър по поле върлува, въздухът подмътен. Я какви са, виж, над мене облаци бухлати,
Те победиха - Йордан Йовков
Разхождах се един ден към семинарията. Далеч пред мене се простираше заснеженото шосе, безлюдно и пусто, само с безкрайната си върволица телеграфни стълбове, и в някаква умора и безнадеждност...