Подкатегории на "ЧОВЕКЪТ И ИЗКУСТВОТО"

Лятната нощ в безкрайното тракийско поле е прохладна и изпълнена с приказна тайнственост. Група косачи са дошли от загорските села тук, в Тракийското поле. Един от тях, Лазо разпалва огъня и наблюдава прекрасните му отблясъци. Друг, Благолажа, чиито очи светят хитро, започва да разказва приказка за красива царска дъщеря. Лазо не вярва на приказката, а разказвачът се опитва да обясни, че истините от живота са тягостни и не бива да се натрапват на хората. Лазо продължава да не разбира

„Косачи” е сред най-известните разкази на Елин Пелин. Действието се развива лятна нощ на полето. Основен предмет на изображението е животът на бедните селяни, напуснали своя дом, за да осигурят прехрана за семействата си. Косачите са представени по време на отмора от дневния труд. Събрани около огъня, те разговарят, разказват приказки, пеят песни. Под въздействие на чутото поведението на един от тях се променя. Лазо прави равносметка на живота си и отношението му към света става друго.

КАКВО НИ КАЗВА РАЗКАЗЪТ На пръв поглед разказът „Косачи“ има твърде прост сюжет: 1.  Петима косачи са отишли в далечна Тракия на гурбет. 2.  Денят приключва - настъпва нощта и косачите се събират около огъня. 3.  Сред тях се откроява даровитият разказвач Благолажът. 4.  Благолажът разказва приказка и изпява песента за невярна Стояница. 5.  Съвсем наскоро оженилият се Лазо привидно не се трогва от песента, НО... 6.  Останал сам с мислите си и под въздействие на приказките, в които твърди, че не вярва

В разказа „Косачи“ Елин Пелин поставя две основни теми. Първата е свързана с гурбетчийството. Още заглавието на разказа насочва вниманието към героите на творбата, които са петима косачи, напуснали домовете си и тръгнали да припечелят пари из далечни краища. Втората основна тема поставя проблема за мястото на словесното изкуство в живота на човека. Приказките и песните пренасят героите в един измислен, но прекрасен свят, карат ги да се замислят върху собствения си живот и да открият в него

Елин Пелин (1877 - 1949) е псевдоним на Димитър Стоянов, значим български писател. Роден е в с. Байлово в многодетно семейство, в което книгите и образованието са на особена почит. Първоначално учи в родното си село, а после в София, Златица, Панагюрище и Сливен. След завръщането си у дома става учител. Мечтае обаче да стане художник. Дори кандидатства в Рисувалното училище, но не го приемат. По-късно се премества в София, където сменя различни професии, но работата му винаги е свързана с

1. Каква е ролята на природната картина в началото на разказа? Природните картини играят важна роля в разказите на Елин Пелин. Тяхната основна задача е да обогатят внушенията, да ни дадат по-ясна представа за състоянията и действията на героите. Те открояват и основния емоционален фон на творбата – радост, тъга, отчаяние, надежда... Така е и в този разказ. Тук природата не е неутрален фон, тя непрекъснато се променя в съответствие със състоянията на героите. В началото природната картина

АВТОРЪТ Веселин Ханчев (1919 - 1966) е един от известните български поети и преводачи от XX век. Роден е в Стара Загора, където завършва гимназия. Учи право в София. Сражава се във Втората световна война. След войната работи в Радио София. Сътрудничи на редица вестници и списания. Драматург е на Националната опера и на Сатиричния театър в София. Редактор е и на списание „Пламък“. През последните години от живота си е съветник по културните въпроси в посолствата ни във Варшава и в

Стихотворението „Художник“ е едно от многото произведения на Веселин Ханчев, които разкриват разбирането му за мястото на твореца в обществото и за ролята на изкуството в живота на хората. Ханчев вярва, че творецът може да променя света, да го прави по-красив и светъл. Той е убеден, че изкуството извисява и обогатява душите на хората. Стаята с голите напукани стени е символ на свят, лишен от духовност. Тя е видяна през очите на художника, застанал на прага й. А прагът е границата между неговия

Веселин Ханчев е роден в град Стара Загора, известен и като Градът на поетите. Родителите му са лекари, завършили образованието си във Франция. Те подкрепят поетичните увлечения на сина си. финансират в. „Кръгозор“, издаван от едноименния литературен кръжок, в който участва и Веселин Ханчев. През 1934 г. Д. Б. Ми- тов публикува две стихотворения на В. Ханчев във в. „Литературен глас“, излизащ в София. След като завършва гимназия в родния си град, Ханчев заминава за столицата, за да

Основната тема на стихотворението „Художник" е свързана с ролята на изкуството в човешкия живот. Изкуството променя света на героя художник, вдъхва му нов живот, прави го красив и уютен. Началото на творбата звучи мрачно и тягостно. Тези чувства се пораждат от описанието на стаята, в която влиза художникът. Тя е празна, неприветлива и се усеща мъката, завладяла душата на героя. Във въображението му стаята прилича на умиращо същество - тя „гледа", очите й са пропити от влага.

Образите на стихотворението създават тясна връзка между представите за бедност и смърт в света, лишен от изкуство, от една страна, а от друга – богатството и животът в света, озарен от изкуството. Обясни защо е възможно значенията, които творбата иска да внуши, да бъдат изразени с думите „бедност“ и „богатство“, които са свързани основно с материалните придобивки на човека. В лириката смисълът на творбата се получава не с помощта на логически разсъждения или на последователното развитие на

Веселин Ханчев е известен и обичан български поет и драматург. Роден е в Стара Загора. Завършва гимназия в родния си град и право в Софийския университет. Участва във Втората световна война. Първите му стихосбирки („Испания на кръст“, „Стихове в паласките“) са  вързани с темата за войната. В по-късната поезия на Ханчев (стихосбирките „Лирика“, „За да останеш“, „Избрана лирика“) преобладава задълбоченият размисъл върху най-важните ценности в човешкия живот. За него литературният историк и

Тази вечер е представлението на „Многострадална Геновева”, което обществото в Бяла черква очаква с нетърпение. Причината за това е, че непознатата драма за повечето млади е възпитавала вкуса на цяло едно поколение преди тридесет години. Всички са отдадени на подготовката за театралното събитие: богатите госпожи редят премените си, а бедните – продават прежда, за да си купят билет. Ролите, включително и второстепенните, са вече разпределени. Огнянов ще е граф Сигфрид, който тръгва на

ПРОИЗВЕДЕНИЕТО „Представлението“ е глава от романа „Под игото“ от Иван Вазов. В периода 1887 - 1889 г. Вазов е изгнаник в Одеса по политически причини. Спомените му за националноосвободителното движение и мъката по отечеството го подтикват да напише роман. Под измисленото име Бяла черква в него оживява Сопот, родният град на поета, а съгражданите му са пресътворени в романови образи. Първоначално писателят възнамерява да озаглави произведението си „Кървава заря“, но след допитване

Седемнайсета глава на романа „Под игото“ разказва за подготовката и провеждането на театрално представление в градчето Бяла черква. С нея Иван Вазов показва не само стремежа към свобода, който е обхванал българите в малкия град, но и жаждата им за просветление с помощта на изкуството. Всеки от жителите на града взема участие в подготовката на представлението - някои се включват, като осигуряват част от декорите, други - с участието си като актьори. Дори тези, които не участват пряко в подготовката и

Защо хората от малкия градец Бяла черква се вълнуват толкова от предстоящото представление? Поривът към общуване с изкуството е присъщ на всички хора. Тук обаче действат и допълнителни фактори – театърът е нещо ново за времето, описано в романа, и затова събужда оправдано любопитство. Заедно с това в традиционните общества хората се вълнуват силно от разкази за нещастия, сполетели някой невинен човек. В тези нещастия те виждат доказателство за непредвидимия живот, направляван от

Романа „Под игото" Иван Вазов пише в Одеса, далеч от родината, но нейният образ грее в творбата на патриарха на българската литература. Действието се развива най-вече в малкия подбалкански градец Бяла черква, чийто прототип е родният град на Вазов - Сопот. Героите в романа също имат своите първообрази сред близки на автора хора. Това важи с особена сила за чорбаджи Марко, за когото Вазов казва: „ Това е баща ми.” Братята на писателя са първообразите на многобройната челяд в бай Марковото

Седемнайсета глава на романа „Под игото“ разказва за подготовката и провеждането на театрално представление в градчето Бяла черква. С нея Иван Вазов показва не само стремежа към свобода, който е обхванал българите в малкия град, но и жаждата им за просветление с помощта на изкуството. Всеки от жителите на града взема участие в подготовката на представлението – някои се включват, като осигуряват част от декорите, други – с участието си като актьори. Дори тези, които не участват пряко в подготовката и