Анотация

Тест, който върши двойна работа. Освен знанията за един жанр се проверява и нещо по-трудно за измерване: умението да се извлича точна информация от непознат текст. Тест по български език върху анотацията, с приложени отговори. Четиринадесетте задачи са с избираем отговор и са подредени около два вградени текста, които ученикът чете на място. Това устройство прави теста по-близък до съвременните проверки на четивна грамотност, отколкото до обикновените въпроси по теория. Задачите се разпределят в три групи. Първата е теоретична. В нея се проверява какво представлява анотацията, за кои продукти се пише и за кои не, както и кои нейни признаци са верни и кои не. Част от задачите са формулирани с отрицание, тоест търси се невярното твърдение, което изисква четирите възможности да бъдат претеглени, а не само разпознати. Втората група е върху стила. Няколко задачи изискват да се открие изказ, неподходящ за анотация, като сред напълно уместните изречения е вмъкнато по едно с разговорна или оценъчна окраска. Тези задачи вършат особено добра работа, защото показват разликата между лично впечатление и делово представяне. Третата и най-интересна група е свързана с двата приложени текста. Първият е анотация на учебно помагало, вторият на филм по роман. Към тях са зададени задачи за извличане на вярна информация, за откриване на онова, за което текстът не дава сведения, и за това какво съдържа отделна част от представения продукт. Към тези текстове са добавени и езикови задачи: разпознаване на термин сред обикновени думи и откриване на реда, в който отношението между думите е различно, при това построено върху словообразувателен модел. Отговорите са дадени в края като отделен ред и позволяват проверка за минути. За учителя: готов инструмент за проверка след урока върху анотацията, който едновременно измерва и четивната грамотност. Вградените текстове се използват и самостоятелно като образци при задача за написване на собствена анотация, а задачите за неподходящия изказ водят направо към разговор за стила. За ученика: проверка дали жанрът е усвоен и дали информацията от кратък делови текст се разчита точно. Подходящ за упражняване преди класна работа, за подготовка за външно оценяване и за самопроверка.

Всеки текст може да бъде прочетен два пъти: веднъж – за да се разбере какво казва, и втори път – за да се види как е направен. Точно това двойно четене изисква настоящият тест по български език, посветен на анализа и редактирането на текст, който проверява едновременно уменията за разчитане на чуждо изложение и знанията за поправянето му. Разработката е оформена като цялостен изпитен вариант с 20 задачи и следва структурата на утвърдените тестови формати в българското училище. В началото е поместен кратък текст с информативен характер – съобщение за културно събитие в читалищния салон, представяне на нова поетична книга. Към него е отнесен първи блок от пет задачи с избираем отговор, които изискват определяне на типа текст, открояване на централното събитие, разпознаване на изречението с оценъчен характер, обяснение на функцията на финалното изречение и извеждане на източника на информацията. Този блок насочва вниманието към разликата между факт и авторова оценка – едно от най-често проверяваните умения в тестовете по български език. Втората група затворени задачи разширява проверката към теоретичните основи на анализа и редактирането. Обхванати са същността на логическия анализ, началните стъпки при работа с непознат текст, ролята на подредеността на абзаците, понятията смислова цялост, езикова уместност и стилова последователност, видовете грешки при смесване на стилове, разпознаването на езикова неуместност, характеристиките на резюмето, както и случаите, в които се налага смислова редакция. Формулировките изискват разбиране на понятията, а не механично възпроизвеждане на дефиниции. Финалната част включва три задачи с отворен отговор с място за писане. Първите две изискват кратка обосновка и самостоятелно построен пример с предложена корекция, а последната е разширен отговор, който насочва към описание на цялостна процедура при редактиране на текст с вътрешно противоречие между увод и заключение. Материалът завършва с пълен ключ с верни отговори и кратки обяснения към всяка затворена задача, както и с примерни формулировки за отворените въпроси, включително разгърнат модел за последната задача. Това позволява тестът да се използва и за самопроверка. За учителя разработката е готов инструмент за текуща проверка, упражнение преди класна работа, обобщителен урок или входно ниво – може да се приложи изцяло или на отделни блокове. За ученика тестът е удобен начин за самостоятелна подготовка: решаване, сверяване и осмисляне на грешките чрез обясненията. Отворените задачи развиват умението за кратко и аргументирано писмено формулиране. Формулировките са ясни и достъпни, а обемът позволява тестът да се проведе в рамките на един учебен час.

Точност без оценка, един абзац, никакви призиви – понякога жанрът се разпознава именно по онова, което липсва в текста. Този тест по български език тръгва от такова наблюдение и през него проверява знанията за жанровата система на три функционални стила. Изпитният вариант съдържа 20 задачи. Първите пет са обвързани с кратко описание на текст, публикуван от училищен екип по природни науки. Те изискват определяне на жанра му, на водещата комуникативна цел, откриване на компонента, който би бил задължителен за по-разгърнат научен жанр, но тук отсъства, разпознаване на характерния стилов белег и преценка какво трябва да се добави, за да премине текстът в друг, по-обемен жанр. Втората група задачи проверява системните знания. Изисква се подреждане на научните жанрове по нарастващ обем, определяне на белезите на лекцията, разпознаване на реда, съставен само от научни жанрове, и на жанра, който не принадлежи към публицистиката, разграничаване на научната статия от научното съобщение, посочване на най-обемния самостоятелен научен труд. Отделна група въпроси е посветена на официално-деловия стил: основният закон на държавата, двойката подзаконови актове, актът, който урежда обществено-правните отношения, типичен делови документ, ролята на бланката и точното определение за стандартна страница. Заключителните три задачи са с място за писане. Първата изисква описание на минималните компоненти на научна статия в логическата им последователност. Втората поставя задача за изготвяне на текстов шаблон на служебна бележка с всички необходими реквизити. Третата изисква съпоставителен абзац, в който трите стилови системи се сравняват чрез по един типичен жанр и неговата функция. Приложени са отговорите с кратки обяснения към всяка затворена задача и разгърнати примерни решения на трите практически задачи, включително готов образец на бланка и написан съпоставителен абзац. Учителят може да използва материала за текуща проверка, за упражнение преди класна работа или за обобщение на раздела, изцяло или на отделни блокове. За ученика тестът съчетава разпознаване на жанр по конкретен текст с практически умения за оформяне на документ и за писмена съпоставка. Обемът позволява провеждане в рамките на един учебен час.

Материал, който не пише есе, а обяснява как се пише. И което е по-важно – казва по какво ще бъде оценявано. Именно тази втора част го отличава от обичайните указания. Критериите са изведени поотделно, в три групи, а под всяка стои какво точно се проверява. Разработката обхваща есето по житейски проблем и е събрана на три страници, разделени в четири озаглавени части. Първата определя жанра. Есето е назовано аргументативен текст и веднага са изброени четирите му задължителни елемента – от ясно заявената теза до логическата свързаност между частите. Уточнено е и откъде могат да идват доводите: от личен опит, от литература, от кино и театър, от наблюдение върху обществото. Втората част е за композицията и е разгърната в три равнища. Първо са назовани трите основни части, после е указан обемът в думи и в страници, а накрая е разписано какво съдържа всяка от тях. Особено полезно е разграничението вътре в същинската част. Разделени са трите ѝ съставки – теза, антитеза и аргументация, – като при втората е добавено уточнението, че тя се включва само когато е приложима. Именно това уточнение спестява често срещана грешка. Третата част е за оценяването и е най-стойностната. Тя изброява три показателя, всеки с по няколко подточки: какво се очаква по съдържание, какво по строеж и какво по езикова култура. При последното са назовани четирите норми поотделно. Тази част превръща материала в нещо повече от указание. Ученикът вижда предварително по какво ще бъде съден, а преподавателят получава готова таблица за оценяване. Четвъртата част са шест кратки насоки, всяка от по едно изречение. Сред тях са и две, които рядко се казват направо: да се избягват дълги изречения и текстът задължително да се препрочете преди предаване. Финалното изречение обобщава защо спазването на тези принципи има значение – не заради самите правила, а заради впечатлението, което текстът оставя. Изложението е справочно – с отстъпи, знаци пред всяка точка и разграничени равнища, така че нужното се намира веднага. За преподавателя това е готова опора при въвеждане на жанра, без нужда от подготовка. Третата част върши работа и самостоятелно – като критерии при проверка или като раздавателен лист преди писмена работа. За ученика материалът е кратък наръчник, който се прочита за минути и се използва преди всяко есе – както при домашна работа, така и при подготовка за матура.

Грамотността тук е разделена на две и точно това разделение е ключът към урока: едно е да напишеш текст без грешки, друго е да можеш да го използваш. Началото проследява какво значи думата грамотност в обичайното и в по-широкото разбиране, след което дава определението за езикова грамотност: правописът, пунктуацията, граматическата правилност и стиловата уместност на текста. Оттам урокът въвежда втория вид грамотност. Обяснено е защо езиково правилното изказване само по себе си не гарантира, че ще изпълни обществената си функция, и е дадено определението за функционална грамотност като способност да се разбира, оценява и използва писмен текст. Същинската част разгръща трите групи умения, от които се състои функционалната грамотност. Първата е за откриването, извличането и организирането на информация, подредена по степен на трудност: от най-простото намиране на данни по зададен критерий до разграничаването на конкурираща информация, откриването на връзки в текста и в контекста и стигането до информация, която присъства само в общата култура на читателя. Втората група е за обобщаването и тълкуването на смисъла, а третата за осмислянето, оценката и прилагането на прочетеното в личния, училищния и обществения живот. Всяко от уменията е придружено с кратък пример, като част от примерите са взети от изучавани творби, сред които „Тютюн“, „Под игото“, „История“ на Вапцаров и „Братчетата на Гаврош“ на Смирненски. Финалната част добавя онова, което ученикът трябва да осъзнава за самия текст: неговата форма и жанр, контекстът, в който функционира, и видът му. Урокът върши работа при преговор по български език, при подготовка за задачи за четене с разбиране и при работа върху умението да се извлича и оценява информация от текст.

Общуването започва да се разбира едва когато изречението спре да бъде последната мярка, и точно оттам тръгва този урок. В началото е въведено понятието изказване, или дискурс, заедно с обстоятелствата, които го определят: участници, време и място, цел, предмет и тема, ответна реакция. Обяснени са комуникативната ситуация и контекстът, както и защо изваждането на думи от контекста се приема за дезинформация. Следва описание на първичната форма на общуването лице в лице с всички нейни елементи: отправител и възприемател, съобщение, код, канал, референт, сфера на общуване и функционален стил. Върху тази основа е изградена частта за функциите на езика, в която всяка функция е свързана с елемента от комуникацията, който доминира в конкретното изказване. Отделен раздел съпоставя устното и писменото общуване: кои са слабостите на устното изказване, каква е ролята на писмеността и защо писменият текст не е просто запис на казаното, а форма със свои правила. Същинската част е посветена на текста. Дадено е определението заедно с произхода на самата дума, изведени са изискванията, на които една група от думи трябва да отговаря, за да бъде наречена текст, както и границите и смисловите части на по-дългите текстове. Разгледана е езиковата свързаност на три равнища, а също номинативната верига и перифразата, с обяснение защо един и същ обект се назовава по различен начин. Финалните раздели подреждат функционалните стилове и основните речеви действия с техните разновидности, така че всяко понятие да остане с ясно определение и с мястото си в общата схема. Урокът е подходящ за преговор преди класна работа, за подготовка по темата за текста и общуването и за бърза справка, когато трябва да се назове точното понятие.