Тест по български език: Анотация. 14 задачи с отговори. Признаци на жанра, подходящ и неподходящ изказ, работа с два текста, разпознаване на термини, словообразуване

Обобщителен тест върху раздела, който започва с автентична учебна ситуация и постепенно преминава към отделните умения, изграждани в него. Задачите са 20, всички от затворен тип и с по четири варианта, като немалка част от тях търсят неверния отговор. В началото е поместен кратък откъс с реплики на трима ученици. Върху него са зададени три въпроса: от какъв вид текст е откъсът, коя е темата му и кой израз би бил подходящ за неговото приключване. Така разговорът се разпознава по своите белези, а не по описание. Следващата част е върху видовете текст. Проверяват се подходящите въпроси и заглавия за отговор на нравствен въпрос, неговото основно предназначение и структурата му, както и характеристиките на анотацията – какво съдържа тя, върху какво може да се напише и кой израз ѝ подхожда и кой не. Третата част е върху дискусията: какво е необходимо за провеждането ѝ, какви са задълженията и границите на водещия и кои проблеми стават за обсъждане. Четвъртата част е насочена към езиковата култура. Тук са задачите за неуместно употребена дума, за необходимата операция при поправяне на изречение, за преброяване на допуснатите грешки с разграничение по вид, за правописа на конкретна дума и за обеззвучаването на съгласна – типична грешка, която се среща постоянно. Отделен въпрос разглежда кога повторенията в речта са уместни – наблюдение, което свързва граматичното правило със стилистиката. Отговорите са изведени накрая в компактен вид и позволяват проверка за няколко минути. Материалът е подходящ за контролна работа върху раздела, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Преимуществото му е началото с жива ситуация. Вместо да се пита какво представлява даден вид общуване, тестът показва пример и изисква той да бъде разпознат, а после и продължен с уместен израз. Това е много по-близо до реалното умение. Особено полезна е задачата за обеззвучаването. Тя изважда една конкретна и много често допускана грешка от общата категория правопис и я поставя отделно, което помага правилото да се запомни. Ценен е и въпросът за уместните повторения. Обикновено повторението се сочи като недостатък, а тук се показва, че при определено намерение то е изразно средство – наблюдение, което разширява представата за добър изказ. За преподавателя тестът дава готова проверка с еднозначни отговори. За ученика при самостоятелна работа резултатът показва точно кое от четирите умения в раздела се нуждае от повторение.

Тестът обхваща цял раздел от учебното съдържание и проверява четирите умения, които той развива – участие в дискусия, писане на анотация, съставяне на отговор на нравствен въпрос и редактиране на собствен текст. Задачите са 20, всички от затворен тип и с по четири варианта, формулирани кратко и с примери от познати учебни ситуации. Първата група е върху дискусията. Проверяват се ролята на водещия, кои теми са подходящи и кои не, какво е допустимо поведение по време на разговора и кой израз е уместен при откриването. Формулировките се редуват – ту се търси вярното, ту неверното твърдение. Втората група е върху анотацията. Тук е поместен кратък текст, върху който са зададени два въпроса – за целта на написването и за фактическата вярност. Следват задачи за характеристиките на този вид текст, за материалите, върху които може да се напише анотация, и за изречение, което не подхожда на стила ѝ. Третата група е върху отговора на нравствен въпрос: кои заглавия са подходящи за такъв текст, какви езикови средства са допустими и какво може и какво не може да си позволи авторът при защита на позицията си. Четвъртата група е върху езиковата култура и редактирането. Разгледани са видовете операции при поправяне на текст, разпознаването на липсваща операция, поставянето на запетаи в изречение с номерирани позиции, речниковото значение на дума, синонимията и уместната употреба. Отговорите са изведени накрая в компактен вид, удобен за бърза проверка. Материалът е подходящ за контролна работа върху целия раздел, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Основното му предимство е обхватът. Двадесет задачи покриват и четирите теми от раздела, така че резултатът показва не отделно умение, а цялостна подготовка – и веднага става ясно коя от темите се нуждае от повторение. Полезно е и присъствието на текст за анализ. Кратката анотация, поместена в средата на теста, изисква истинско четене с разбиране, а не разпознаване по памет, и подготвя за подобни задачи при национално външно оценяване. Ценни са и задачите с отрицателна формулировка. Те са няколко и изискват да се преценят всички възможности, което прави проверката по-точна и не позволява отгатване. Стойност има и практическата насоченост. Проверява се не теорията за отделните видове текст, а умението тя да се приложи – кой израз е уместен, кое изречение не подхожда, коя тема става за обсъждане. За преподавателя тестът дава готова проверка с еднозначни отговори и с лесно броене на точките. За ученика при самостоятелна работа сгрешените задачи ясно показват кои понятия от раздела трябва да се повторят.

Едно е да знаеш какво е описание, съвсем друго е да го разпознаеш в живо изречение. Този тест е построен точно върху тази разлика. Голяма част от двадесетте му задачи не питат за определение, а поставят пред ученика няколко кратки примера и искат той да избере онзи, който отговаря на понятието. Така проверката минава отвъд наученото наизуст. Отварящият откъс е сцена от час по литература, с диалог между учителка и ученичка. Подборът е умел, защото в няколко реда се събират едновременно официалното общуване, учтивите обръщения, една реплика, която е повече от преразказ, и похвала, която също е част от речевия етикет. Първите пет задачи работят само върху този откъс и вървят от характера на разговора към вида на самия текст. Оттам тестът преминава към понятията от раздела, но запазва същия подход. Вместо да иска определения, той поставя конкретни изречения и пита кое от тях е описание, кое е разсъждение, в кое има граматическа свързаност, коя дума в даден израз е носеща. Неверните възможности са внимателно съставени: винаги има поне една, която изглежда правдоподобна, и затова налучкването не работи. Този тип задачи е най-ценното в материала, защото точно тук се вижда дали ученикът разбира или просто помни. Между тях са разположени и задачи с по-пряка формулировка: за двата вида общуване, за значението на учтивите формули, за темата и подтемата, за началото на нов абзац, за това какво съдържа повествованието. Те служат като опорни точки и дават на теста равномерна трудност, без резки скокове. Отделна задача проверява умението да се познае вид текст по зададен въпрос, а друга обръща посоката и иска да се открие изразът, който НЕ принадлежи към речевия етикет. Такива обърнати постановки показват усвоеното по-надеждно от правия въпрос. Последните две задачи изискват писане и са подбрани така, че да покрият двата вида текст, които не са проверени чрез писане досега. Първата възлага описание с указание какви части на речта да бъдат използвани, втората задава тема и иска мнение, подкрепено с пример от собствения опит. Под всяка са оставени редове за писане, така че листът е готов за ползване както е. Отговорите в края са направени като учебна част, не само като справка. При всяка затворена задача стои верният отговор и под него кратко обяснение, което изяснява понятието и често посочва къде точно в примера се вижда то. Обясненията са формулирани така, че да могат да се прочетат на глас при връщане на листовете. Към двете отворени задачи има примерни текстове, следвани от бележка кои изисквани елементи присъстват в тях. Тази бележка на практика е критерият за оценяване и прави проверката еднозначна. Материалът може да се използва на части. Откъсът с първите пет задачи върши работа като бърза проверка за четене с разбиране. Задачите с примери са най-подходящи за преговор на понятията, защото показват веднага кои понятия се объркват. Двете отворени задачи стават за домашна работа или за писмено изпитване върху уменията за писане. Целият тест покрива раздела и е подходящ за класна работа, за писмено изпитване и за самостоятелна проверка вкъщи. Условията са кратки и еднозначни, навсякъде има по четири възможности и нито една задача не изисква знание извън раздела. Езикът е съобразен с възрастта, а примерите в задачите са от училищната и домашната среда на ученика, което помага при разпознаването. Ползата за учителя е в тест, който проверява разбиране, а не памет, и дава точна диагноза по понятия. Подреждането на задачите позволява грешките да се разчетат бързо: ако се проваля разпознаването по примери, а определенията са верни, причината е ясна. Обясненията под отговорите могат да се използват дословно в час, а примерните текстове към отворените задачи задават нивото на очакваното. Ползата за ученика е в това да провери наученото върху живи примери, вместо върху заучени формулировки. Като чете задачите заедно с обясненията, той вижда по какво точно се различават описанието, разсъждението и повествованието в едно отделно изречение, кои изрази са учтиви и кои не, и как едно местоимение свързва две изречения в текст. Материалът е за четене и за самопроверка преди класна работа или изпитване.

Учтивостта и умението да построиш текст изглеждат като две различни теми, но този тест ги проверява заедно и точно в това е силата му. Двадесет задачи върху учебния раздел за речевото общуване и текста, подредени така, че ученикът да премине от разпознаване към прилагане, без да усети прекъсване. Началото е кратък художествен текст, върху който се работи в първите пет задачи. Сцената е обикновена и позната на всеки петокласник, но е подбрана да съдържа едновременно обстановката на официалното общуване, формулите на речевия етикет и ясна поредица от действия. Така един и същ откъс обслужва няколко различни понятия и ученикът се учи да чете внимателно, а не да отговаря наизуст. Задачите към него вървят от общата характеристика на разговора през отделните изрази до устройството на целия текст. Следващите задачи излизат от откъса и проверяват самите понятия от раздела. Обхватът е пълен: двата вида общуване и разликата между тях, учтивите обръщения, тема и подтема, кога започва нов абзац, какво е ключова дума, как се свързват изреченията в текст. Всяка задача има по четири възможности за отговор, а неверните са съставени смислено: това не са случайни думи, а разпознаваеми ученически грешки. Затова задачите наистина проверяват разбиране и не позволяват налучкване. Отделна поредица задачи се занимава с трите вида текст, които петокласникът трябва да различава. Проверява се не само определението на всеки от тях, но и умението да се разпознае вид по зададена тема. Това е най-практичната част от теста, защото точно тук се крият най-честите обърквания в клас. Към края на затворените задачи темата за учтивостта се връща още веднъж, но от обратната страна: ученикът трябва да разпознае кое НЕ принадлежи към речевия етикет. Такава обърната постановка показва дали понятието е усвоено наистина или само запомнено. Последните две задачи са отворени и изискват писане. Едната възлага кратък текст по зададен вид, с указание какво трябва да съдържа, а другата задава тема и иска изразено мнение с примери. Към всяка има оставени редове за писане, така че листът може да се използва директно, без допълнителна хартия. Двете задачи заедно затварят теста: ученикът не само различава видовете текст, но и построява по един от двата основни вида. Отговорите са дадени накрая и това е съществена част от материала. При всяка от затворените задачи е посочен верният отговор и под него стои кратко обяснение защо е верен. Обясненията не повтарят въпроса, а изясняват самото понятие с едно изречение, което учителят може да използва дословно при проверка, а ученикът при самопроверка. Към двете отворени задачи са дадени примерни кратки текстове с бележка кои елементи на съответния вид присъстват в тях, така че критерият за оценяване е ясен и за двете страни. Устройството на теста позволява различни употреби. Първите пет задачи заедно с откъса вършат работа като кратка проверка в час. Затворените задачи от шеста до осемнадесета могат да се дадат самостоятелно за преговор на понятията преди класна работа. Двете отворени задачи стават за домашна работа или за писмено изпитване. Целият тест в този си вид покрива един учебен раздел и е подходящ за класна работа, за писмено изпитване и за самопроверка вкъщи. Формулировките са кратки, езикът е на нивото на петокласника и няма задачи с двусмислени условия. Броят на възможностите е еднакъв навсякъде, което прави оценяването бързо и справедливо. Ползата за учителя е в готов инструмент за проверка върху цял раздел, с отговори и с кратки обяснения, които улесняват връщането на листовете. Тестът дава ясна картина кои понятия куцат в класа, защото затворените задачи са подредени по теми и грешките веднага се виждат. Отворените задачи дават материал за оценяване на уменията за писане по вид текст, а примерните отговори служат като ориентир за изискванията. Ползата за ученика е в пълен преговор на раздела в един лист. Като прочете задачите и обясненията към отговорите, той вижда кои понятия е объркал и защо, запознава се с типичните грешки при всяко от тях и получава представа как изглежда очакваното от него писане по зададен вид текст. Материалът е за четене и за самопроверка преди класна работа или изпитване.

Вариант с подчертано практическа насоченост: голяма част от задачите изискват работа с конкретно изречение – да се открият грешките в него, да се преброят или да се посочи начинът, по който трябва да бъде поправено. Задачите са 20, всички от затворен тип. Тестът започва с кратък текст, върху който са зададени три въпроса. Те изискват да се определи видът на текста, обектът, който представя, и изразът с оценъчен характер – проверка за четене с разбиране, съчетана с познаване на характеристиките на този вид текст. Втората част е върху редактирането и е най-обширна. Три задачи изискват да се преброят допуснатите грешки в дадено изречение, като се разграничат правописните от пунктуационните – формат, който проверява едновременно грамотност и внимание. Други две изискват да се посочи какъв вид операция за поправяне е необходима, включително случай, в който трябват две различни операции. Отделна задача търси неуместно употребената дума сред четири близки изречения. Третата част е върху дискусията: кои теми и кои ситуации са подходящи за нея, кой проблем не подлежи на обсъждане и кое твърдение за нейната същност не е вярно. Четвъртата част обхваща анотацията и отговора на нравствен въпрос – характеристиките им като видове текст, подходящите заглавия и задължителните структурни части. Включени са и два въпроса върху лексиката – за отношението между двойки думи и за разпознаване на термин. Отговорите са изведени накрая в кратък вид, удобен за бърза проверка на цял клас. Материалът е подходящ за контролна работа върху раздела, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване и се решава в рамките на един учебен час. Най-ценни са задачите с броене на грешки. Те са трудни, защото не е достатъчно да се усети, че нещо не е наред – трябва да се преброят точно нарушенията и да се разпределят по вид. Такива задачи се срещат при външно оценяване и рядко се упражняват отделно. Полезна е и задачата, при която едно изречение изисква две различни операции за поправяне. Тя показва, че редактирането не е механично действие, а преценка какво точно липсва или пречи. Ценен е и въпросът за отношението между двойки думи. Сред четири на пръв поглед еднакви двойки една се различава по смисловата връзка – наблюдение, което изисква вглеждане в значението, а не в звученето. За преподавателя тестът дава готова проверка с ясни отговори. За ученика при самостоятелна работа грешките показват точно кое умение куца – правописът, пунктуацията или познаването на видовете текст.

Тест, който не проверява какво е научил ученикът наизуст, а дали умее да се справи с текст, който вижда за пръв път. Единайсет задачи, два истински откъса от печата и ясно възходяща трудност: от познаването на понятията до самостоятелно писмено разсъждение. Началото е теоретично. Първите три задачи вървят по един и същ похват, който обърква повече ученици, отколкото изглежда: търси се НЕВЯРНОТО твърдение. Проверява се дали особеностите на медийния текст, неговите жанрове и причините да го четем са усвоени точно, а не приблизително. Този похват сам по себе си е добра тренировка за внимание, защото наказва четенето по диагонал и не прощава наученото по памет. Втората част стъпва върху кратко съобщение от печата за предстоящо културно събитие. Петте задачи към него са подредени по естествения ред, по който се работи с новина: първо темата, после опорните думи, после проверка кое от изнесените сведения отговаря на текста, след това жанрът и накрая най-интересното питане от целия тест, което връща ученика обратно към съдържанието, за да види какво в него липсва. Задачите са така направени, че невнимателният ученик да се хване на близкия по звучене, но различен отговор. Третата част е с отворени отговори и върху нея се проверява най-много. Пред ученика стои втори откъс от печата, този път на съвсем друга тема, и три задачи без предложени възможности: определяне на жанра, извличане на конкретни думи от текста с обяснение защо са употребени, и разсъждение, което изисква да се разграничат два стила на речта. Последната задача е с обосновка и дава на преподавателя ясна представа кой ученик разбира материята и кой само я помни. Накрая са приложени отговорите на всички задачи. За затворените задачи е даден верният вариант, а за трите отворени са разписани примерни отговори, включително за задачата с обосновката, така че проверяващият да има с какво да сравни написаното от учениците. Подредбата прави теста удобен за различни употреби. Първите осем задачи се проверяват за минути и вършат работа като бърз входен контрол или за писмено изпитване в началото на часа. Трите задачи с отворен отговор могат да се дадат отделно като домашна работа или като материал за обсъждане, защото в тях има място за спор и за аргументи. Целият тест се побира в един учебен час, а при нужда се разделя на две кратки проверки в два поредни часа. Полза за учителя: получава готов инструмент за проверка по тема, по която трудно се съставят задачи, защото тя изисква автентични текстове, а не учебникарски примери. Тук тези текстове вече са подбрани, кратки са, от различни области са и работят в час без допълнително обяснение. Отговорите позволяват проверката да стане бързо и еднакво за целия клас. Полза за ученика: проверява дали може да стигне сам до темата, до опорните думи и до жанра на едно съобщение, без някой да му ги подскаже. Упражнява се и в умение, което му трябва всеки ден извън училище: да прочете новина и да разбере какво точно му казва тя, какво премълчава и защо е написана така. Отговорите в края дават възможност за самопроверка и за преговор преди изпитване.