Античен театър

          Театърът в Древна Гърция е бил доста по-различен от днешния. Представленията приличали повече на съвременната опера, отколкото на драматични спектакли. Освен да декламират, актьорите изпълнявали песенни арии, имало хор, който пее и танцува.
          Театралните представления произхождат от култа към Дионис. Затова и когато тиранът Пизистрат обявява Големите Дионисии за държавен празник, в него задължително имало театрални представления, на които присъстваш всички граждани.
          В началото представленията се играеш на поляна до храма на Дионис. Постепенно изникват навесът за актьорите - скене и дървените седалки за зрителите. Това е първообразът на каменните амфитеатри, които във всички градове на Гърция имат еднакво устройство.
          В центъра е орхестрата - полукръгла площадка, на която пее и танцува хорът. Зад орхестрата има скене - помещение, кьдето актьорите се преобличат, но което служи и за фон на действието. Отстрани, между орхестрата и скенето, се изграждат два входа с арки - народ - през които влиза и излиза хорът. Между задния край на орхестрата и скенето се издига колонада с декори, кьдето играят актьорите. В полукръг около орхестрата амфитеатрално се издигат седалките на театрона, където седят зрителите. Повечето от запазените амфитеатри в Гърция побират не по-малко от 30 000 зрители.
          Сценичната техника включва платформа на дървени колела, машини за шумови ефекти и подемна машина - махина. Актьорите играят с маски, които имат знаков характер: червената маска изразява гняв, жълтата - умора и т.н. На краката си носели котурни - специални обувки с високи подметки, които ги правели да изглеждат големи и внушителни. Облечени са в дълги хитони, които също имат знаков характер: жълтият хитон означава цар, белият - жена. В представленията участват само актьори мъже.
          Последнити три дни на празника Големи Дионисии били посветени на театрални състезания. Всеки автор представял три трагедии (трилогия) и една сатирна драма. Авторът диктува текста на представлението на роб писар, който съставя нещо като сценарий. Авторът бил също режисьор, декоратор, хореограф, а често и актьор. Ролята на продуцент била поверена на специално избран гражданин, наречен хорег. Това било много престижна длъжност. Хорегът финансирал и организирал представлението и затова лавровият венец, присъждан на победителя, получавал именно той.
          На театралните представления идваш всички граждани със семействата си и плащаш такса. Онези, които не можеш да платят, получаваш парична помощ от управата на полиса, за да не остане никой извън театъра.