Театърът и драмата в Древна Елада
Зареждане на оценките…
В своето съчинение „За поетическото изкуство“ древногръцкият философ Аристотел описва естествения стремеж на човека чрез думи и действия да подражава на други думи и действия: „На човека още от детска възраст е присъщо да подражава“. Превръщането на това подражание в необичайна ситуация, различна от всекидневния ход на живота, която постепенно се оформя като самостоятелно изкуство, е засвидетелствано по целия свят. То има различни названия и форми. Наименованието театър произлиза от Древна Елада. Театърът е мястото, където се оформя третият основен литературен род в европейската литература – драмата.
■ ТЕАТЪРЪТ ПРЕЗ АНТИЧНОСТТА
Думата „театър“ в български е заемка от старогръцки. Първоначално като театър се е обозначавало само мястото, което са заемали зрителите, които наблюдават представлението. Впоследствие това название се разпростира върху цялата постройка, където се изнасят представленията. Постепенно то започва да означава и изкуството, на което зрителите стават
свидетели.
Древногръцкият театър не е специално построена сграда. Той използва естествени склонове, които биват застроени така, че зрителите да виждат и да чуват отлично играта и актьорите. Разбира се, не е имало високоговорители, но дори и днес можем да усетим изключително добрата акустика на тези места. Централно място (най-долу) в театъра заема олтарът на бога на виното и производителните сили Дионис. Представленията са важна част от религиозни фестивали, посветени на бога. Това е и причината участниците в театъра да са само мъже, докато за зрителите няма ограничения. Пред олтара се намира голямо празно и равно пространство, което се нарича орхестра (стгр. όρχήστρα – място за танцуване). Там се разполага и играе (пее и танцува) хорът, състоящ се по начало от 12 души. Над орхестрата е проскенионът (стгр. προσκήνιον) – платформа, на която играят актьорите. Зад проскениона има скене (стгр. σκηνή лат. scaena) – малка палатка или дървена барака, където актьорите се преобличат и която служи за поддържане на декорите. Оттук през латински идва и българската дума „сцена“. От двете страни на проскениона има пароди, които служат за вход. В театъра има и други съоръжения, като например прочутият deus ех machina, чрез който в действието внезапно се намесвало божество, за да реши иначе неразрешим конфликт.
■ ТЕАТРАЛНОТО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ
За да си представим добре театралното представление, трябва да имаме предвид непременно музикалността на старогръцкия език. Той е притежавал дълги и кратки срички, както и музикално ударение, заради което сричките в думата са се произнасяли с различна височина на гласа. Драмата има своите присъщи поетически размери и нейният текст е получавал характерен ритъм. В нея най-често се употребява ямбът. Хорът и актьорите всъщност не са рецитирали своите думи, както това става днес, а са пеели. Маската, която всеки актьор е носел, е имала функцията и на резонатор. Освен маски актьорите са носели и различно облекло в зависимост от жанра на представлението.
■ ПРОИЗХОД НА ДРАМАТА
Както вече споменахме, театралните представления са част от празници, посветени на Дионис. Първоначално хорът е изпълнявал песни от различни лирически жанрове, най-вече дитирамби. Впоследствие е включен актьорът, на когото хорът е задавал въпроси, а актьорът е отвръщал. Това е произходът на първия основен елемент на драмата – диалогът. Диалогът прави възможно изграждането на сюжет и обособяването му в различни действия. Лирическите песни постепенно стават фон на действието, поддържащ елемент. Така се появява драмата като литературен род. Драма наричаме и всяко произведение, което можем да причислим към този литературен род.
■ ТЕАТЪРЪТ В АТИНА
През V в. пр.Хр. в Атина има изключително подходящи условия за развитието на театъра. След края на Гръко-персийските войни полисът Атина има водещата роля в Елада. Там се стичат хора от целия елински свят. В средата на века настава относително мирен период, в който изкуствата процъфтяват. В Атина държавното устройство е демокрация, но най-голямо влияние в града има Перикъл, който фактически стои начело на полиса. Под негово ръководство е застроен Акрополът, построен е Партенонът в чест на богинята Атина. Перикъл покровителства изкуствата, сред които е и театърът. Жанровете на драмата – трагедията, комедията и сатирната драма, стават основен изразител на проблемите и настроенията, които вълнуват хората през онова време.
■ СТАРОГРЪЦКАТА ТРАГЕДИЯ
От тези три жанра ще се запознаем в подробности с трагедията. В нея сюжетът е взет от известните митологични цикли – за Троянската война, за Едип и т.н., и той е познат на зрителите. Според Аристотел трагедията представя чрез подражание един конфликт, при който зрителите изпитват състрадание към и страх за трагическите герои. В края, чрез неговото разрешаване, зрителите се очистват от тези чувства на състрадание и страх. Това очистване се нарича катарзис (от стгр. κάθαρσις) и е основната цел на трагедията.
При написването и поставянето на трагедията се спазват и няколко основни принципа, които са важни за доброто възприемане на представлението. Това са:
• единство на действието – в една трагедия се представя напълно една фабула, която има начало, развитие и край;
• единство на мястото – всички събития в трагедията се развиват на едно място, а за случващото се на други места зрителите разбират например чрез вестоносци;
• единство на времето – събитията се представят според последователността на своето случване.
■ СТРУКТУРА НА ТРАГЕДИЯТА. ОБЛЕКЛО НА АКТЬОРИТЕ. ТЕТРАЛОГИИ
Трагедията започва с пролог, в който зрителите се въвеждат в събитията без участието на хора. Следва парод, в който хорът излиза пред публиката. Следват действията (епизоди), в които участват актьорите и хорът. След всеки епизод следва стазим, в който хорът изпълнява лирически партии, без да танцува. В стазимите хорът се разделя на две равни части, които изпълняват партии с еднакъв метрически строеж. Те се наричат строфи и антистрофи. След последния епизод следва екзод. Специфична част на трагедията е комосът, който представлява размяна на скръбни реплики между актьорите и хора.
В трагедията действащите лица са обикновено богове и герои. Те трябва да изглеждат внушително, затова носят тежко облекло, както и високи до 25 см обувки, наречени котурни.
Обикновено трагедиите не са представяни самостоятелно, а в трилогии – поставяни са три трагедии с последователно развиващ се сюжет, а след това – една сатирна драма. Сатирната драма представлява комическа пиеса с митологичен сюжет, в която се пародира сюжетът на трагедиите, и служи за смекчаване на тежките настроения и впечатления от тях. Заедно с трите трагедии тя образува тетралогия.
■ ТРИМАТА ТРАГИЦИ
Най-известните автори на трагедии са „тримата трагици“ – Есхил, Софокъл и Еврипид. И тримата са атиняни. Те са смятани за най-добрите автори още през Античността. От многобройните антични трагедии единствено произведения на тези трима автори са достигнали до нас в цялост, но дори и запазените са само част от тяхното голямо творчество. Те творят в рамките на V в. пр.Хр., когато е и разцветът на атическата трагедия.
До времето на Есхил в трагедиите освен хора участва само един актьор. Есхил въвежда втория актьор. От него са запазени седем трагедии (от които единствената достигнала до нас трилогия – „Орестия“). В неговите произведения обикновено се проследяват съдбите на цели родове, като в тях виждаме представата за родовата вина – всеки член от рода носи лична отговорност за постъпките на своите сродници и боговете търсят у него тази отговорност.
Софокъл въвежда третия актьор и увеличава броя на хористите от 12 на 15, с което окончателно оформя облика на атическата трагедия. От него са запазени също седем трагедии, от които ще се запознаем в подробности с „Антигона“. В неговите творби основен образ е отделният човек. Конфликтите се развиват най-вече между трагическите герои, а боговете почти не се намесват. Това позволява изграждането на по-сложни образи и мотивира отделянето на трагедията от трилогията.
От Еврипид са запазени 18 трагедии. Негова е и единствената оцеляла напълно до днес сатирна драма – „Циклоп“. В трагедиите на Еврипид хорът почти не участва в действието, влиянието на божествените сили и съдбата е силно ограничено. Еврипид обикновено разкрива вътрешните конфликти на човека.
■ КОМЕДИЯТА
Комедията е другият важен жанр в рамките на античната драма. Нейният произход също е религиозен – тя произлиза от веселите шествия в чест на бог Дионис. Тя също претърпява развитие, като ние най-добре познаваме старата комедия от V в. пр.Хр. в Атина. В нея участват актьори и хор (състоящ се от 24 души). Тя има по-сложна структура от трагедията. Представлява осмиване на актуални теми от обществения живот. Тъй като в нея действащите лица са обикновени хора, а не богове и герои, те носят и по-леки маски, по-просто облекло и обикновени обувки. Най-известният комик е Аристофан, от когото са запазени 11 комедии.