Поет на всички времена: биография на Уилям Шекспир и пътят му от историческите хроники до великите трагедии
Зареждане на оценките…
Уилям Шекспир (1564 - 1616) е най-яркият представител на английската литература от епохата на Ренесанса. Същевременно той е писателят е най-значително влияние върху развитието на световната литература. Творчеството му е изумително като всеобхватност на съдържанието. С основание може да се твърди, че не съществува съществен проблем в многообразието на човешкия опит, за което Шекспир не е писал, при това задълбочено и проницателно, е усет за най-същинската природа на нещата. Същевременно творчеството му представя своеобразен синтез на най-значителните постижения на литературата и театъра от Античността до собственото му време. Затова с пълно основание, още в собствената му епоха, той е бил наречен „поет на всички времена“.
Биографията на Шекспир е изпълнена с празнини и несигурни данни. Факти за живота му започват да се събират около 100 години след смъртта му, което прави верността им доста проблематична. Това обстоятелство не е изненадващо, тъй като въпреки огромната популярност на творбите му като личност Шекспир не се е радвал на някакъв по-специален престиж. В епохата на Ренесанса драматургията не само е била смятана за най-маловажното от изкуствата, но и се е възприемала просто като занаят, така че интересът е бил насочен към пиесите, а не към техния автор.
Роден през 1564 г. в Стратфорд на Ейвън (предполага се, че датата е 23 април, същата, на която след 52 години той умира), за първи път Шекспир попада в регистрите през 1582 г., когато се жени за Ан Хатауей. От този брак се ражда дъщеря, а скоро след това и близнаци. За следващите години не се знае нищо. Има различни хипотези, някои от които са особено интригуващи, но засега - недоказани. Със сигурност се знае само, че в 1592 г. е публикуван текст на друг английски драматург с обидни подмятания за Шекспир, което дава основание да се приеме, че по това време той вече е бил в Лондон и е поставял пиеси, приемани от съвременните му творци като конкуренция.
Около 1593 г. Шекспир се включва в театралната трупа на известния трагик Ричард Бърбидж, който основава най-известния театър на епохата – прочутия „Глобус“. Той става главен драматург на трупата, но е бил също и актьор, вероятно не особено добър, защото е известно, че е играл ролята на духа в „Хамлет“. До 1597 г. драматургът трябва да се е бил замогнал вече достатъчно, тъй като тогава купува най-голямата къща в Стратфорд. От 1598 г. датира първият положителен отзив за творчеството му.
През 1601 г. граф Саутхамптън и граф Есекс, дългогодишният фаворит на Елизабет I, организират бунт срещу кралицата, след неуспеха на който самият Есекс бил обезглавен, а патронът на Шекспир – изпратен в затвора. Самият Шекспир бил до голяма степен ангажиран с групата на заговорниците, така че вероятно едва е избегнал участта на останалите. Симптоматично е, че тъкмо по това време той започва да пише своите големи трагедии. Още няколко години работи интензивно, но след 1608 г. започва да твори все по-малко и в 1613 г. след поставянето на последната му пиеса „Хенри VIII“ се оттегля в Стратфорд, където умира в 1616 г. Първото събрание на съчиненията му в един том, известно като „Първо фолио“, излиза в 1623 г.
Тъй като приживе Шекспир не е публикувал нито една от пиесите си, датировката на творчеството му е представлявала сериозен литературно-исторически проблем. На базата на сведения за първите постановки, както и на допълнителни исторически данни е направена хронология на Шекспировите произведения, която се смята за достатъчно сигурна.
Творчеството на Шекспир е обемно и многообразно. То позволява да бъде организирано в няколко основни групи произведения в съответствие с жанра и времето на създаването им. До 1600 г. той създава поредица исторически хроники (по-важните между които са „Хенри IV“, „Хенри V“ и „Ричард III“), десет комедии (сред които „Укротяване на опърничавата“, „Сън в лятна нощ“, „Както ви се харесва“, „Дванадесета нощ“), прочутия си сборник сонети, както и отделни трагедии, най-популярната от които е „Ромео и Жулиета“.
От 1601 г. нататък Шекспир пише основно великите си трагедии „Хамлет“, „Отело“, „Крал Лир“ и „Макбет“. По-късно, следвайки новите тенденции в театъра, се ориентира към трагикомедии и романтични драми (най-известни измежду тях са „Зимна приказка“ и „Бурята“).
Така се оформят два основни периода в творчеството на Шекспир, границата между които е 1601 г. Те съответстват на двете фази в развитието на Английския ренесанс. Първият отразява времето на оптимизма, докато вторият е израз на кризата в хуманистичната мисъл. Първият период е прието да се определя като ренесансов, докато вторият се отъждествява до голяма степен с изкуството на барока.
Свързани материали
Ръкавичарският син, станал господар на сцената: биография на Уилям Шекспир и творбите му по години
Справка за живота и творчеството на Уилям Шекспир, подредена така, че ученикът бързо да намери и датите, и заглавията. Първата част проследява ранните години: рождената дата и градът, занятието на бащата и произходът на майката, годините в местното училище и предметите, които се изучават там, ранният брак и децата в семейството. Отделено е място и на десетилетието, за което почти липсват документи, и на предположенията с какво се е занимавал Шекспир през него. Втората част е за Лондон. Показано е как Шекспир се утвърждава като актьор, драматург и съсобственик на театрална трупа, как трупата сменя името си след смяната на монарха и по какви документи се съди, че той забогатява и купува имоти. Посочено е и кога е построен театърът, в който става акционер, както и какво се случва с него по-късно. Творчеството е представено хронологично: поемата и ранните хроники и комедии, трагедиите от зрелия период, сонетите и годината на публикуването им, късните пиеси и завръщането в родния град. Накрая е добавен подреден по жанрове списък с по-известните произведения, с оригиналните им заглавия. Справката е удобна за представяне на автора преди работа върху „Ромео и Жулиета“ или „Хамлет“, за домашна работа по световна литература и за бърз преговор преди изпитване.
Актьор, акционер и джентълмен: биографична справка за Уилям Шекспир (1564 - 1616) с годините на неговите пиеси и сонети
На 23 април 1564 г. едно име влиза в църковния регистър на Страдфорд на Ейвън, а петдесет и две години по-късно, на същата дата, същото име е записано при погребение в църквата „Света Троица“ в същия град. Справката проследява живота на Шекспир по години и събития: училището в родния град, ранния брак и децата, неясното десетилетие, за което се предполагат няколко различни занятия, и появата му в театралния живот на Лондон. Отбелязано е кога влиза в трупата на лорд камерхера, кога семейството получава фамилен герб и правото на титла, кога купува голямата къща в Страдфорд и кога става акционер в новопостроения театър. Творбите вървят в същата хронология: ранната поема, историческите хроники и първите комедии, големите трагедии от годините на „Глобус“, сонетите с годината на тяхното издаване и късните пиеси преди окончателното връщане в родния град. Накрая е и съвпадението с още една смърт, настъпила в Мадрид през същия ден. Справката е удобна за бърза подготовка преди изпитване, за въведение към която и да е от изучаваните пиеси и за изготвяне на хронологична таблица или презентация за автора.
Дискусия на тема „Безсмъртието на Шекспир в световната култура“: Авторът, който превръща всяко ново поколение в свой съвременник
Дискусията разглежда безсмъртието на Уилям Шекспир като непрекъснато присъствие в световната култура и в духовния живот на всяко ново поколение. Универсалните теми, психологическата дълбочина на героите, неповторимият поетически език и съчетаването на философията с живия човешки опит превръщат творбите му в неизчерпаем източник на нови тълкувания. Шекспир продължава да живее, защото чрез него човечеството разбира по-добре себе си.
Времето, Вечността и сонетът: студията на Валери Петров върху „Сонети“ от Уилям Шекспир и първите два сонета
Литературоведски увод към „Сонети“ от Уилям Шекспир, написан от преводача им Валери Петров, придружен от началото на самата поредица в негов превод. Текстът започва с образа на трите сестри от една метафора на Самуил Маршак и оттам минава към епохата: как сонетът стига до Англия, кои са предходниците на Шекспир в този жанр и защо в края на шестнайсети век сонетната форма преживява бурен разцвет. Следва частта за съдбата на самата книга: първите свидетелства за „сладостните сонети“, пиратското издание на Томас Торп, споровете за времето на създаването им и въпросът защо признанието им закъснява с векове, преди романтиците да ги преоткрият. Отделно място е отредено на устройството на поредицата: формата на английския сонет, подредбата на 154-те текста и трите групи, които те образуват според адресата си. Оттук тръгва и най-обсъжданата тема, тази за реалните лица зад героите: Приятеля, Смуглата дама и Поета съперник. Изложени са различните предположения, без едно от тях да бъде обявено за сигурно. Същинската част на студията разглежда основните теми и отношения в поредицата: култа към мъжката дружба сред ренесансовите хуманисти, промяната на тона, когато в стиховете се появи Смуглата дама, и въпроса кое всъщност побеждава времето. Обяснено е и защо толкова много похвати, които днес изглеждат общи места, навремето са били открития. Последната част е за трудностите при превода на сонетите на български и за онова, което неизбежно се губи по пътя. Накрая са дадени първите два сонета в превода на Валери Петров. Студията е подходяща за подготовка по западноевропейска литература от епохата на Ренесанса, за реферат върху Шекспировите сонети и като въведение преди работа върху отделен сонет.
Между богатството на любовта и истината за земната красота. Подробен и разширен литературен анализ на сонет 91 и сонет 130 от Уилям Шекспир с въпроси и отговори
Двата сонета са разгледани заедно, защото показват две различни страни на Шекспировата лирика. Началото представя Уилям Шекспир като универсален гений на Ренесанса, а следващият раздел се спира на изданието от 1609 г. и на загадките около сонетите. Отделна част обяснява формата: разликата между италианския и английския тип сонет и какво следва от нея за построяването на мисълта. Анализът на сонет 91 разглежда представата за универсалния човек на Ренесанса, а анализът на сонет 130 показва как образът на Смуглата дама разрушава петраркистката традиция. Следва раздел за присъствието на Шекспировите сонети в българската литература. Въпросите са разделени на встъпителни и на такива към двата текста: кои герои, образи и фрази се откриват в приведените откъси, защо творбите са лирически и в какво се изразява художественото майсторство на поета. Тридесет и три въпроса с отговори и задачи правят разработката удобна за час и за писмен анализ. Съпоставката между двата сонета е най-ценната част, защото показва как един и същ поет може да възхвалява и да се подиграва на възхвалата, оставайки верен на себе си и на формата.
Между привидността и истината: Трагедията на познанието, съмнението и отложеното отмъщение. Подробен и разширен анализ на „Хамлет“ от Уилям Шекспир - автор, сюжет, жанр, герои, композиция и теми, въпроси и отговори
Трагедията е разгледана по всички елементи, а после и през живота на своя автор. Началото представя Уилям Шекспир като най-ярката фигура на английската литература от епохата на Ренесанса. Следват раздели за произведението, за сюжета, за жанра, за героите, за композицията и за темите. Голяма част от разработката е посветена на отговорите на въпроси и задачи, сред които и такива за самия писател: кой е той и какво е значението му за европейската и световната литература, какво съдържание обхваща творчеството му, с какво се обяснява закъснелият интерес към биографията му близо сто години след смъртта му и как тази биография може да бъде представена с определени акценти. Десет въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават текста. Обемът е много голям, а подредбата ясна, така че разработката служи и като справочник по темата. Свързването на анализа с биографията на писателя е полезно, защото обяснява откъде идват спорните въпроси около творчеството му. Отговорите са разгърнати и подредени по темите на изложението, което улеснява подготовката за отделен въпрос. Обемът позволява отговор и на най-подробния изпитен въпрос.