Комедиографът, когото властта прати в затвора: биография на Бранислав Нушич (1864 - 1938)
Зареждане на оценките…
Бранислав Нушич е сръбски писател и комедиограф. Роден е през 1864 г. в Белград. Семейството му е от Македония и е от влашки произход. Рожденото му име е Алкивиад ал Нуша, но когато е на 18 години, го променя официално на Бранислав Нушич.
Баща му е виден търговец на зърно, но скоро след раждането на Алкивиад (Бранислав) губи богатството си. Семейството се премества в Смедерево, където Нушич учи в основното училище и първите две години от гимназията. Завършва гимназия в Белград. По това време става член на опозиционната Радикална партия и за пръв път усеща силата на управляващия режим. На 19 години написва първата си комедия „Депутат“, която ще бъде поставена на сцената тринадесет години по-късно, през 1896 г. Комедията осмива политиците, политическите партии и борбата за власт между тях.
Бранислав Нушич започва да учи право в Грац, след което продължава в Белградския университет. Когато е на 21 години (1885 г.), участва в Сръбско-българската война. В резултат на това се появява първата му книга с разкази и скици, създадени по истории от войната – „Записки на един ефрейтор от Сръбско-българската война“.
През 1888 г. Нушич е осъден на две години затвор заради свое стихотворение, което е политическа сатира и разгневява сръбския крал Милан. След като прекарва една година в затвора в Пожаревац, е помилван по молба на неговия баща. В затвора пише разкази, които ще издаде през 1889 г. в книгата си „Странички от Пожаревацкия затвор“.
На следващата година е назначен като писар в сръбското консулство в Битоля. През 1893 г. се оженва за съпругата си Даринка. През същата година започва работа като консул в Прищина. По време на службата си там става свидетел на страданията на сръбското население, които ще опише в свои писма.
Известно време Нушич работи като секретар на Министерството на образованието, а скоро след това става драматург на Народния театър в Белград. Директор е на Сръбския национален театър в Нови Сад и заедно с учителя Михайло Сретенович основават първия детски театър, в който ролите се изпълняват изключително от деца. През 1905 г. той напуска тази позиция и се премества в Белград, където работи като журналист. Освен собственото си име използва и псевдонима Бен Акиба.
През 1912 г. Бранислав Нушич се завръща в Битоля като държавен служител. Известно време е управител на областта, но скоро се оттегля от поста си. Основава театър в Скопие, където живее до 1915 г. По време на Първата световна война напуска страната и до края на войната живее в Италия, Швейцария и Франция.
След края на войната Нушич е назначен в Министерството на образованието, където работи до 1923 г. След това става директор на Националния театър в Сараево, а през 1927 г. се завръща в Белград.
През 1933 г. е избран за член на Сръбската кралска академия на науките.
Бранислав Нушич умира на 19 януари 1938 г. и на този ден фасадата на Народния театър в Белград е обвита с черен плащ.
Бранислав Нушич е автор на разкази и фейлетони, в които разобличава войнолюбивите интереси на сръбското правителство и изразява чувство на любов и симпатия към българския народ. В творбите си критикува социалните пороци в сръбското общество от края на XIX в. Комедията му „Госпожа министершата“ се поставя и до днес на сцената на българските театри, а най-известната му книга е романът „Автобиография“.
Свързани материали
„Смехът, който критикува“: биография на Бранислав Нушич, авторът на „Автобиография“ и на „Госпожа министершата“
Как един сръбски юрист и консулски чиновник се превръща в най-играния комедиограф на Балканите? Биографичната справка следи този път стъпка по стъпка. Проследени са гимназиалните години в Белград, следването на право в Австрия и дипломирането в Белградския университет, а след това службата в сръбските консулства в Битоля, Солун, Скопие и Прищина, градове, които тогава са в границите на Османската империя. Отбелязани са участието в Сръбско-българската война, стихотворението, заради което е осъден на две години затвор, и семейната трагедия от Първата световна война, довела до няколко години живот като емигрант в Италия, Франция и Швейцария. Отделна част е посветена на театъра: работата като драматург на Народния театър в Белград и като директор на театрите в Нови Сад и Сараево, над двадесетте комедии и най-известните сред тях, както и начинът, по който шегата и откриването на смешното стават средство за критика на обществото и на човешките недостатъци. Накрая са споменати хумористичната книга „Автобиография“ от 1924 година, приносът към съвременната сръбска реторика и избирането за академик. Справката е подходяща за въведение към „Автобиография“, за уводна част на анализ или реферат и за преговор преди изпитване.
„Чародеят на смеха“: биографична справка за Бранислав Нушич (1864-1938), сръбският майстор на комедията
Кой сръбски писател българската критика нарича вълшебник на смеха и защо комедиите му се играят и век след написването си? Кратката биографична справка за Бранислав Нушич подрежда отговора. Началото очертава житейския път: родният град, службата в Македония, журналистиката и ръководенето на театрите в Сараево, Скопие и Белград, до академичното признание в началото на 30-те години. Следващата част насочва вниманието към драматургията, сърцевината на творчеството му, и посочва комедиите, които се поставят най-често, с годините им. Финалът обяснява откъде идва трайната популярност на Нушич: умението да открива смешното в обичайния живот и да го представя чрез карикатурни образи и комични ситуации. Справката завършва с оценката на български литературовед, превел негова книга. Подходяща е за кратко представяне на автора в 6. клас и за припомняне преди изпитване.
Космосът в класната стая. Литературен анализ на главата „Урок по география“ от романа „Автобиография“ на Бранислав Нушич. Въпроси и отговори
Класната стая се превръща в планетарна система, а урокът излиза извън контрол. Анализът проследява този комичен обрат. Първата част е за автора и е построена като въпроси с отговори: от какъв произход е Бранислав Нушич, на каква тема е първата му комедия, в кое историческо събитие, свързано с българската история, участва, по какъв повод попада в затвор, какво нововъведение прави в театъра и как сръбският народ изразява скръбта си при смъртта му. Отделно е посочено коя негова творба и днес се играе в български театри. Втората част разглежда творчеството му по теми и източници на вдъхновение. Третата е за самото произведение, а четвъртата за героите и за формата на разказване, включително в какво лице се води разказът. Именно този въведителен блок прави материала полезен, защото въпросите за автора се задават на всяка класна работа. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и защо творбата е откъс от автобиография, а не самостоятелен разказ, и какво следва оттам за достоверността ѝ. Всеки раздел стои самостоятелно при подготовка по конкретен въпрос. Подходящ е за подготовка за класна работа и за съчинение по темата за ученето и хумора.
„Представете си кораб, който не се вижда“: главата „География“ от „Автобиография“ на Бранислав Нушич. Анализ за 6. клас
„Представете си кораб, който не се вижда“, настоява учителят по география, а децата, които никога не са виждали море, покорно си го представят. Точно от такива сцени тръгва тази разработка върху „Автобиография“ на Бранислав Нушич. Началото представя произведението и мястото му в творчеството на писателя, а обяснението защо той решава да напише автобиографията си е дадено с негови собствени думи от предговора към книгата. Следва сюжетът: обичайната схема, по която се пише автобиография, и комичният вариант, в който Нушич я преобръща, с озаглавяването на главите по неочаквани периоди от живота и с шеговитата причина, поради която разказът спира точно на женитбата. Отделно внимание е отделено на училищните глави и на това откъде се поражда хуморът, когато нормалното за възрастните бъде видяно през погледа на ученика. Жанрът е изяснен подробно: какво представлява романизираната автобиография, по какво се различава от биографията и от автобиографичния роман и защо вариантът на Нушич е необичаен. Най-обстойната част е за героите в главата „География“: неадекватният учител с неговите доказателства и наказания, учениците, откроени с по една отличителна черта, и малчуганът от втория чин, чиято гледна точка е едновременно детински наивна и зряла. Разгледано е и как от това смесване се поражда допълнителен комичен ефект, включително в коментара за окаяния училищен глобус. Финалната част извежда темите и мотивите, сред които несъответствието между обучение и практически живот и несъвпадението между представите за действителността и самата действителност, подкрепени с конкретни примери от „полезните знания“ на училището. Подходяща е за подготовка по литература в 6. клас, за отговор на въпроси върху главата „География“ и за писмена задача върху хумора и критиката на формалното образование.
„Довеждане до абсурд в класната стая“: „Урок по география“ от „Автобиография“ на Бранислав Нушич - въпроси и отговори
Осем въпроса върху главата „Урок по география“ от „Автобиография“ на Бранислав Нушич получават тук разгърнати отговори, каквито се очакват в час и в писмена работа. Разработката следва въпросите от учебника за шести клас и тръгва от основния проблем в училищните глави на книгата: разминаването между това, което се учи в клас, и онова, от което човек наистина има нужда в живота. Оттам вниманието се насочва към начина, по който повествователят изгражда комичното: гледната точка на детето, разказана от зрял човек, сблъсъкът между живото въображение и закостенялата формална логика на учителя, както и водещият похват, чрез който всяко твърдение се доразвива, докато не стане очевидно смешно. Отделни въпроси разглеждат иронията в езика на разказвача, епизода с легендата за края на света и противопоставянето между вяра и наука, отношенията между учители и ученици и системата на надзора, която стои зад тях. Един от отговорите съпоставя урока по география с обучението в „Моето семейство и други животни“ и показва защо правилната по замисъл идея за онагледяване се проваля в тази класна стая. Последните два въпроса излизат извън текста: защо писателят се надсмива над собствения си живот, макар действителната му биография да е съвсем различна, и какъв читател би се смял искрено на тези описания, а какъв би се почувствал засегнат. Разработката е подходяща за подготовка на домашна работа и устен отговор, за преговор преди класна работа и като опора при писане на съчинение върху хумора у Нушич.
Урок, който разсмива и възпитава: анализ на откъса „География“ от „Автобиография“ на Бранислав Нушич
Един час по география, в който нагледното обучение стига до неочаквани решения, е поводът за този анализ на откъса от „Автобиография“ на Бранислав Нушич. Разглеждането започва от самата книга и от причината спомените за училището да звучат близки на всеки читател, независимо дали е съгласен с автора, или спори с него. След това вниманието се насочва към откъса: какво подсказва заглавието, как читателят определя времето и мястото на случките, защо повествованието в първо лице създава усещане за искреност и достоверност и откъде идва шеговитият тон още в началото. Основната част проследява как хуморът върви заедно със сериозните въпроси за това какво и как се преподава, какви са отношенията между учителя и учениците и защо разговорът в часа поражда усмивка. Отделено е място и на портретните описания на героите с техните преувеличени, но запомнящи се подробности, както и на цитатите, чрез които тези образи са изградени. Финалната част се спира на края на откъса и на настроението, което той оставя у читателя. Текстът е подходящ за подготовка по литература, за отговор на въпроса за смешното и сериозното в творбата и за писане на собствено съчинение или устен отговор.