Въведение в медиите и комуникациите – същност, субекти, модели, стадии, бариери и социално развитие на комуникацията

Есе, което започва като съгласие с чуждо твърдение, а после го оспорва наполовина. Авторът приема едната му част и отхвърля другата – с довод, който самото твърдение не е могло да предвиди. Именно това разделяне отличава работата. Тя не защитава и не отрича заетата отвън мисъл, а я разглежда по части и посочва къде тя вече не важи. Темата е свързана с условието, при което общественото мнение служи на демокрацията. Уводът изяснява понятията, преди да пристъпи към разсъждение. Разграничени са двата вида държавно устройство по един-единствен признак – доколко управляващите се съобразяват с хората. Тук е и наблюдението как днес самото понятие за свобода се разбира погрешно. Средището на първата половина е приведено твърдение на изследовател на общественото мнение. То е дадено дословно и оттам нататък целият текст се отнася към него. Първата част се съгласява. Обяснено е как става въздействието върху хората и защо човек може да изразява мнение, което всъщност не е негово. Тук е и определението за средствата за осведомяване, познато и на всеки читател извън предмета. Особено находчив е примерът с формата на предмета. С една проста картина е показано как нещо очевидно може да бъде представено като своята противоположност. Втората част оспорва. Тя разграничава два вида среда – при едната връзката е еднопосочна, при другата не е. Именно това разграничение е най-силното в есето. Показано е защо при първата човек няма как да отговори и защо мълчанието му поражда представа за общо съгласие, а също и защо при втората положението е друго. Особено честно е признанието, което следва веднага след довода: че и в новата среда въздействието не е изключено, а само по-трудно. Заключението предлага личен изход и той е конкретен – четири последователни действия, преди човек да заяви мнение. Тук е и препоръката какво да прави онзи, който не се е подготвил. Финалната мисъл свързва самостоятелното мислене със самото понятие за човек. Тонът е личен, а позицията е заявена без колебание. Изреченията са дълги и разговорни, а обемът е точно за писмена работа в един учебен час. Преподавателят получава образец за есе, което работи с приведено чуждо твърдение – жанр, който се задава често и се пише трудно. Студентът разполага с готова позиция и с модел за строеж: изясняване на понятията, приведен цитат, съгласие, възражение и накрая лична препоръка. Схемата се пренася върху всяка тема, зададена като чуждо твърдение за обсъждане.

Първа част от методическа разработка, която превръща писането на есе от отделна задача в цялостна технология. Уводът защитава мястото на жанра в училище с довода, че чрез него се проверява не натрупаното съдържание, а начинът на мислене и способността на ученика да свърже собствения си свят с по-големи човешки въпроси. Следва представяне на самия Пътеводител: двете му страни, насочени поотделно към учителя и към ученика, начинът, по който той разговаря с ученика, изискванията към екипната работа и към равнопоставеността в клас. Обяснени са и различните функции, които изданието изпълнява едновременно: учебник, учебна тетрадка, диагностичен инструмент, самоучител, бележник и основа за проектна работа. Отделен раздел описва цялата архитектура на технологията: десет теми, групирани в пет модула, като за всеки модул е посочено какви умения изгражда и коя фаза от процеса на писане отработва. Обяснена е и вътрешната конструкция на всяка тема с нейните четири корпуса. Същинската част съдържа развитите методически разработки. Първата тема работи върху нагласата за творчество и мотивацията: тръгва от два психологически ефекта, обяснени чрез мит и чрез класически експеримент в училищна среда, и продължава с поредица кратки упражнения за освобождаване на въображението, за неочаквани връзки между думи, за дописване на чужди текстове и за измисляне на реклама. Втората тема събира теорията: мнения на български есеисти за същността на жанра, подредена в стъпки картина на това как се създава есе, психологическият процес зад него, както и пълният набор критерии за оценяване по три групи заедно със скалата, по която точките се превръщат в оценка. Третата тема поставя есето до статията и извежда разликите между двата текста по теза, място на тезата, аргументи, източници и структура. Разработката е подходяща за учители, които търсят готова система за работа върху есе, и за ученици, които искат да разберат по какви критерии се оценява текстът им и как да стигнат до него стъпка по стъпка.

Разпознаването на буквите и истинското четене са две различни умения, а разликата между тях е отправната точка на тази разработка. В началото са съпоставени двете значения, които хората влагат в думата четене, и е обяснено защо първото се усвоява още в началното училище, но само по себе си не стига. Изведен е списък с това, което трябва да може читателят: да определи целта си, да избере подходящ текст и подходящ начин на четене, да намира и систематизира информацията, да разбира постройката на текста, да го превръща в личен опит и да тълкува прочетеното. Следва разграничението между последователни и непоследователни текстове, с примери какви видове изложение попадат във всяка от двете групи и защо различният вид текст изисква различен подход. Същинската част представя основните читателски операции една по една. Първата е първоначалното запознаване с текста и определянето на основната тема, като е обяснено защо посочването на предмета не е достатъчно и как темата се формулира различно при повествование, при описание и при разсъждение. За повествователния текст е дадена цялата верига от началната ситуация през завръзката и конфликта до финала. Втората операция е разделянето на текста на смислови части, откриването на микротемите и на ключовите думи. Тя е показана върху един познат природен процес, разгърнат в четири смислови части, за всяка от които са изведени и съответните ключови думи. Третата операция се занимава с връзките между смисловите части. Изброени са шест типа връзка, като за всяка са посочени въпросът, с който се открива, видът текст, в който се среща най-често, и типичните свързващи думи. Четвъртата операция е проверката на разбирането чрез парафраза и резюме, а към работата е предложена и таблица за систематизиране на наблюденията. Разработката е подходяща за подготовка по български език върху четенето с разбиране, за работа с непознат текст на изпит и за упражнения по определяне на тема, микротеми и ключови думи.

Материалът представлява трети вариант на теста върху сферите на общуване и особеностите на научния текст. Съдържа двадесет задачи със затворен отговор, изградени изцяло върху нови ситуации, което позволява той да се използва самостоятелно, като допълнителен вариант при проверка в клас или като заключително упражнение по темата. Първата група задачи проверява разграничаването на четирите сфери на общуване. Всяка ситуация е описана чрез конкретен и разпознаваем случай от всекидневието, а вариантите за отговор съдържат не само название на сферата, но и мотивировка, което изисква преценка на аргумента, а не само на етикета. Отделна задача проверява знанието за самите признаци, по които сферите се разграничават. Втората група е посветена на термина като основно понятие в научния текст. Проверяват се разпознаването на термини по научни области, строежът им – единично съществително или именно словосъчетание, недопустимостта на замяната им със синоними, метафори или разговорни думи, както и явлението, при което дума от всекидневната реч придобива специализирано значение. Няколко задачи изискват съпоставяне на две употреби на една и съща дума в различен контекст. Третата група обхваща целите, предмета и условията на научното общуване, ролите на автора и на възприемателя, както и формите, в които научният текст съществува – писмена и устна, пряка и непряка. Към всеки верен отговор е приложено обяснение, което формулира правилото и мотивира защо останалите варианти отпадат. Така материалът работи едновременно като проверка и като средство за усвояване. Подходящ е за текущ контрол, за упражнение и преговор в час, за подготовка за класна работа и за самостоятелна работа.

Двадесет задачи, които превръщат едно от най-абстрактните понятия в програмата в нещо напълно осезаемо. Готов материал с приложени отговори – разпечатва се и се работи веднага. Началото е работа с текст. Кратък научен абзац от лабораторно изследване е следван от пет задачи, които го разглеждат от различни страни: предмет на изложението, терминологичен състав, глаголен залог, преобладаващо глаголно време и вид на изреченията. Един и същ текст се проверява по пет различни признака – похват, който показва нагледно, че стилът не е едно правило, а система от белези. Втората част е върху характеристиките на стила и обхваща всичко съществено: цел на общуването, отношения между автор и читател, типични стилови маркери, съотношение между частите на речта, употреба на сегашно време и на страдателен залог, особености на синтаксиса и мястото на оценъчните средства. Отделни задачи разглеждат с кои стилове той се противопоставя най-често и как е устроен научният текст като цяло – от предварителната схема до крайния извод. Няколко от въпросите са по-специализирани и рядко се срещат в стандартните тестове – единственото число с обобщено значение и разпознаването на безоценъчния изказ сред четири близки формулировки. Финалът е практически и превръща теста в упражнение по създаване на текст. Първата задача изисква стилът на абзаца да бъде доказан с четири различни белега, всеки илюстриран с пример от самия текст. Втората поставя събиране на шест термина, групирането им по произход и кратка дефиниция за всеки. Третата изисква реална преработка на два реда в друг стил, последвана от анализ какво се губи при прехода. Отговорите правят материала двойно полезен. Всеки затворен отговор е с кратка обосновка, а трите отворени задачи имат цялостно разписани примерни решения – с изброени белези, с готови дефиниции и с образец на преработката. Те служат едновременно за критерий при оценяване и за модел при самостоятелна работа. За учителя това е готова проверка след раздела, упражнение по анализ на текст и задача за създаване на текст – събрани в един лист. Използва се цяла или на части – затворените задачи като бърз тест, отворените като писмена или домашна работа. За ученика ползата надхвърля часа по български. Научният стил е езикът на всеки реферат, доклад и проект, а материалът показва не само как се разпознава, но и как се пише в него – с приложени отговори, които позволяват самопроверка без чужда помощ.

Точност без оценка, един абзац, никакви призиви – понякога жанрът се разпознава именно по онова, което липсва в текста. Този тест по български език тръгва от такова наблюдение и през него проверява знанията за жанровата система на три функционални стила. Изпитният вариант съдържа 20 задачи. Първите пет са обвързани с кратко описание на текст, публикуван от училищен екип по природни науки. Те изискват определяне на жанра му, на водещата комуникативна цел, откриване на компонента, който би бил задължителен за по-разгърнат научен жанр, но тук отсъства, разпознаване на характерния стилов белег и преценка какво трябва да се добави, за да премине текстът в друг, по-обемен жанр. Втората група задачи проверява системните знания. Изисква се подреждане на научните жанрове по нарастващ обем, определяне на белезите на лекцията, разпознаване на реда, съставен само от научни жанрове, и на жанра, който не принадлежи към публицистиката, разграничаване на научната статия от научното съобщение, посочване на най-обемния самостоятелен научен труд. Отделна група въпроси е посветена на официално-деловия стил: основният закон на държавата, двойката подзаконови актове, актът, който урежда обществено-правните отношения, типичен делови документ, ролята на бланката и точното определение за стандартна страница. Заключителните три задачи са с място за писане. Първата изисква описание на минималните компоненти на научна статия в логическата им последователност. Втората поставя задача за изготвяне на текстов шаблон на служебна бележка с всички необходими реквизити. Третата изисква съпоставителен абзац, в който трите стилови системи се сравняват чрез по един типичен жанр и неговата функция. Приложени са отговорите с кратки обяснения към всяка затворена задача и разгърнати примерни решения на трите практически задачи, включително готов образец на бланка и написан съпоставителен абзац. Учителят може да използва материала за текуща проверка, за упражнение преди класна работа или за обобщение на раздела, изцяло или на отделни блокове. За ученика тестът съчетава разпознаване на жанр по конкретен текст с практически умения за оформяне на документ и за писмена съпоставка. Обемът позволява провеждане в рамките на един учебен час.