Въведение в медиите и комуникациите – същност, субекти, модели, стадии, бариери и социално развитие на комуникацията
Зареждане на оценките…
Учебен материал по въведителен курс, който върви от най-общото понятие към неговите разновидности и приложения. Всяка тема носи в заглавието си и имената на изследователите, чиито възгледи се разглеждат в нея.
Именно това указване на имената прави материала удобен. Още от заглавието се вижда кой автор какво е предложил — а точно това се пита при устно изпитване.
Обемът е около осемдесет и седем хиляди знака на тридесет страници.
Първата тема определя основното понятие от три взаимосвързани страни. При всяка е обяснено какво добавя тя към разбирането.
Особено ценно е разсъждението при втората страна. Показано е защо обменът тук не прилича на обичайната размяна — при него никой не се лишава от онова, което дава, а и двете страни се обогатяват.
Тук е и наблюдението, че дори безсловесното общуване в крайна сметка получава словесен вид в съзнанието на възприемащия, с примери от изобразителното изкуство и от писането.
Следва частта за задачите. Тя е оформена като две успоредни колони — какво прави подателят и какво получава насрещната страна. Четири двойки, при които съответствието се вижда веднага.
Отделна таблица разглежда същото на равнище общество, също в две колони.
Втората тема е за участниците и целите, разделени на две групи.
Третата въвежда моделите и паралелно с тях видовете общуване, с посочени двама автори.
Особено интересна е частта за едно прочуто твърдение, чийто автор е назован. То е разгледано като отделна изследователска рамка, а не просто като изречение.
Следващите теми обхващат последователните стъпки и посоките на общуването, разграничението между сполучливото и несполучливото, а после и пречките заедно с двете противоположни състояния при съгласуваност и разминаване.
Отделна тема е за начините за изследване, разделени по подход, а последната свързва общуването с общественото развитие, с посочени трима автори.
Заключителната част извежда няколко твърдения за най-масовия вид общуване — че то е не само средство за разпространение, а и създател на съдържание, и че свързва миналото с настоящето.
Преподавателят получава готова опора за няколко учебни часа, при която темите вършат работа и поединично.
Студентът получава въведителния курс в готов вид — годен за изпит и за преговор.
Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
Свързани материали
Тест по български език – 6. клас: Сфери на общуване. Текстът в научното общуване – комуникативни ситуации и термини, 20 въпроса с отговори и обяснения
Тестът „Сфери на общуване. Текстът в научното общуване“ предлага на шестокласниците 20 въпроса с четири възможности за избор и отговори с обяснения. Основният му акцент е прилагането на знанията в конкретни комуникативни ситуации и наблюдението върху термините. Подходящ е за упражнение в час, домашна подготовка и преговор по български език. Началните задачи въвеждат темата чрез семеен разговор, групи от термини и четене на художествена книга. Тази последователност съчетава разпознаване на сферата с внимание към съдържанието и езика. Ученикът работи с кратки описания и трябва да прецени кои признаци са съществени за конкретната ситуация. Въпросите за научното общуване са разположени в целия тест. Те насочват към предмета, целите, условията и участниците, като използват примери от учебната работа. Четене на учебник, слушане на лекция и подготовка на доклад дават възможност да се разгледат различни роли и дейности. Това разнообразие подпомага осмислянето на понятията чрез приложението им. Самостоятелен тематичен акцент е разпознаването на термините. Задачите включват граматика, математика, география и биология. Проверява се както принадлежността на понятията към определена област, така и формата на назоваването им – с отделно съществително или с именно словосъчетание. Така езиковите знания се свързват с четенето на текстове по различни учебни предмети. Особено полезни са въпросите, които изискват сравняване на употреби и значения. Думите „клетка“ и „маса“ са поставени в различни контексти, а задачата с „квадрат“ и „четириъгълник“ насочва към точността на назоваването. Тези примери дават основа за внимателно разглеждане на думата в изречението и за преценка на възможна замяна. Работата с научния текст включва и повторното споменаване на понятие. Въпросът за „кръвоносна система“ поставя ученика пред избор между няколко езикови подхода. Други задачи проверяват създаването и възприемането на научна информация. Редуването на тези акценти поддържа връзката между терминологията и реалната комуникативна дейност. В теста присъстват и задачи за подреждане на сфери според прочетени текстове и за разграничаване на съществените признаци на общуването. Единният формат улеснява решаването, а разнообразните примери позволяват да се откроят конкретните въпроси, които изискват допълнително внимание. Отговорите са придружени от обяснения към всяка задача. Те се връщат към условието, уточняват основанията за избора и на места обсъждат останалите възможности. За ученика този раздел е удобна опора при самопроверка, а за учителя – готова основа за разговор върху затрудненията. Изберете материала за целенасочен преговор на сферите на общуване и научния текст в 6. клас. Решете въпросите, проверете избора си и използвайте обясненията, за да затвърдите понятията. Получавате подредена практика с конкретни ситуации, която спестява време за подготовка и помага да се учи с разбиране.
Есе на тема „Общественото мнение може да служи на демокрацията само при условие, че може да бъде чуто“
Есе, което започва като съгласие с чуждо твърдение, а после го оспорва наполовина. Авторът приема едната му част и отхвърля другата – с довод, който самото твърдение не е могло да предвиди. Именно това разделяне отличава работата. Тя не защитава и не отрича заетата отвън мисъл, а я разглежда по части и посочва къде тя вече не важи. Темата е свързана с условието, при което общественото мнение служи на демокрацията. Уводът изяснява понятията, преди да пристъпи към разсъждение. Разграничени са двата вида държавно устройство по един-единствен признак – доколко управляващите се съобразяват с хората. Тук е и наблюдението как днес самото понятие за свобода се разбира погрешно. Средището на първата половина е приведено твърдение на изследовател на общественото мнение. То е дадено дословно и оттам нататък целият текст се отнася към него. Първата част се съгласява. Обяснено е как става въздействието върху хората и защо човек може да изразява мнение, което всъщност не е негово. Тук е и определението за средствата за осведомяване, познато и на всеки читател извън предмета. Особено находчив е примерът с формата на предмета. С една проста картина е показано как нещо очевидно може да бъде представено като своята противоположност. Втората част оспорва. Тя разграничава два вида среда – при едната връзката е еднопосочна, при другата не е. Именно това разграничение е най-силното в есето. Показано е защо при първата човек няма как да отговори и защо мълчанието му поражда представа за общо съгласие, а също и защо при втората положението е друго. Особено честно е признанието, което следва веднага след довода: че и в новата среда въздействието не е изключено, а само по-трудно. Заключението предлага личен изход и той е конкретен – четири последователни действия, преди човек да заяви мнение. Тук е и препоръката какво да прави онзи, който не се е подготвил. Финалната мисъл свързва самостоятелното мислене със самото понятие за човек. Тонът е личен, а позицията е заявена без колебание. Изреченията са дълги и разговорни, а обемът е точно за писмена работа в един учебен час. Преподавателят получава образец за есе, което работи с приведено чуждо твърдение – жанр, който се задава често и се пише трудно. Студентът разполага с готова позиция и с модел за строеж: изясняване на понятията, приведен цитат, съгласие, възражение и накрая лична препоръка. Схемата се пренася върху всяка тема, зададена като чуждо твърдение за обсъждане.
Есето като мост: пътеводител за писане на есе, първа част, с технология по модули, упражнения за творчество и критерии за оценяване
Първа част от методическа разработка, която превръща писането на есе от отделна задача в цялостна технология. Уводът защитава мястото на жанра в училище с довода, че чрез него се проверява не натрупаното съдържание, а начинът на мислене и способността на ученика да свърже собствения си свят с по-големи човешки въпроси. Следва представяне на самия Пътеводител: двете му страни, насочени поотделно към учителя и към ученика, начинът, по който той разговаря с ученика, изискванията към екипната работа и към равнопоставеността в клас. Обяснени са и различните функции, които изданието изпълнява едновременно: учебник, учебна тетрадка, диагностичен инструмент, самоучител, бележник и основа за проектна работа. Отделен раздел описва цялата архитектура на технологията: десет теми, групирани в пет модула, като за всеки модул е посочено какви умения изгражда и коя фаза от процеса на писане отработва. Обяснена е и вътрешната конструкция на всяка тема с нейните четири корпуса. Същинската част съдържа развитите методически разработки. Първата тема работи върху нагласата за творчество и мотивацията: тръгва от два психологически ефекта, обяснени чрез мит и чрез класически експеримент в училищна среда, и продължава с поредица кратки упражнения за освобождаване на въображението, за неочаквани връзки между думи, за дописване на чужди текстове и за измисляне на реклама. Втората тема събира теорията: мнения на български есеисти за същността на жанра, подредена в стъпки картина на това как се създава есе, психологическият процес зад него, както и пълният набор критерии за оценяване по три групи заедно със скалата, по която точките се превръщат в оценка. Третата тема поставя есето до статията и извежда разликите между двата текста по теза, място на тезата, аргументи, източници и структура. Разработката е подходяща за учители, които търсят готова система за работа върху есе, и за ученици, които искат да разберат по какви критерии се оценява текстът им и как да стигнат до него стъпка по стъпка.
Тест по български език – 6. клас: Сфери на общуване. Текстът в научното общуване – термини, цели, условия и участници в общуването. 20 въпроса с отговори и обяснения
Тестът „Сфери на общуване. Текстът в научното общуване“ за 6. клас съчетава 20 въпроса с четири възможности за избор и отговори с обяснения. Основните акценти са разпознаването на комуникативни ситуации, употребата на термини и разграничаването на цели, условия и участници в общуването. Материалът е подходящ за упражнение в час, домашна подготовка и самостоятелен преговор по български език. Задачите редуват кратки ситуации с наблюдения върху езикови понятия. Началото преминава през семеен разговор, група математически термини и художествено описание. Ученикът трябва да преценява предложените възможности според характера на съдържанието и начина на изразяване. Така понятията се упражняват в конкретен контекст, който позволява изборът да бъде обсъден след решаването. Въпросите за сферите на общуване включват разговор между близки, художествен откъс, новинарско съобщение и информация от енциклопедия. Това разнообразие дава основа за сравняване на текстове и ситуации по съществени признаци. Задачите насочват вниманието към връзката между тема, цел, условия и езикови средства, като изискват внимателно прочитане на всяка формулировка. Термините са разгледани чрез примери от математика, граматика, география и биология. Проверява се принадлежността към научна област и разграничаването между отделно съществително и именно словосъчетание. Част от въпросите изискват разпознаване на термин в изречение. Тази организация свързва изучаваните езикови знания с речника на различни учебни предмети. Отделен акцент е употребата на думата в контекст. Задачата с „корен“ поставя въпрос за различни значения, а повторното споменаване на „речна система“ насочва към езиковата организация на научния текст. Тези примери са удобна опора за работа с точността на назоваването и за наблюдение на връзката между думата и съдържанието на изказването. Условията и участниците в научното общуване се упражняват чрез учителско обяснение, подготовка на реферат и публикуване на статия. Задачите поставят ученика пред конкретни роли и начини за предаване на информация. Въпросите за създаване и възприемане на текст допълват тези наблюдения и позволяват темата да се разгледа като комуникативна дейност. След въпросите са включени отговори с обяснения към всяка задача. Коментарите се връщат към условието, посочват основанията за избора и на места разглеждат останалите възможности. Този раздел подпомага самопроверката и дава готова основа за обсъждане на затрудненията. Изберете теста за целенасочена подготовка по сферите на общуване и научния текст в 6. клас. Решете 20-те въпроса, отбележете колебанията си и използвайте обясненията за преговор. Получавате подреден материал, който спестява време и помага да свържете езиковите понятия с конкретни комуникативни ситуации.
Тест по български език: разпознаване на жанра в научния, официално-деловия и публицистичния стил – научните жанрове по обем, видовете актове и деловите бланки (20 задачи с отговори)
Точност без оценка, един абзац, никакви призиви – понякога жанрът се разпознава именно по онова, което липсва в текста. Този тест по български език тръгва от такова наблюдение и през него проверява знанията за жанровата система на три функционални стила. Изпитният вариант съдържа 20 задачи. Първите пет са обвързани с кратко описание на текст, публикуван от училищен екип по природни науки. Те изискват определяне на жанра му, на водещата комуникативна цел, откриване на компонента, който би бил задължителен за по-разгърнат научен жанр, но тук отсъства, разпознаване на характерния стилов белег и преценка какво трябва да се добави, за да премине текстът в друг, по-обемен жанр. Втората група задачи проверява системните знания. Изисква се подреждане на научните жанрове по нарастващ обем, определяне на белезите на лекцията, разпознаване на реда, съставен само от научни жанрове, и на жанра, който не принадлежи към публицистиката, разграничаване на научната статия от научното съобщение, посочване на най-обемния самостоятелен научен труд. Отделна група въпроси е посветена на официално-деловия стил: основният закон на държавата, двойката подзаконови актове, актът, който урежда обществено-правните отношения, типичен делови документ, ролята на бланката и точното определение за стандартна страница. Заключителните три задачи са с място за писане. Първата изисква описание на минималните компоненти на научна статия в логическата им последователност. Втората поставя задача за изготвяне на текстов шаблон на служебна бележка с всички необходими реквизити. Третата изисква съпоставителен абзац, в който трите стилови системи се сравняват чрез по един типичен жанр и неговата функция. Приложени са отговорите с кратки обяснения към всяка затворена задача и разгърнати примерни решения на трите практически задачи, включително готов образец на бланка и написан съпоставителен абзац. Учителят може да използва материала за текуща проверка, за упражнение преди класна работа или за обобщение на раздела, изцяло или на отделни блокове. За ученика тестът съчетава разпознаване на жанр по конкретен текст с практически умения за оформяне на документ и за писмена съпоставка. Обемът позволява провеждане в рамките на един учебен час.
Текстът в общественото пространство и речевите жанрове. Урок
Бих ли могъл да помоля за чаша вода; бързо, донеси вода; ех, колко съм жаден; я дай таса, момне: четири изказвания с една и съща цел, които не си приличат по нищо. Урокът тръгва от този пример, за да въведе понятието речеви жанр: устойчивата форма, в която езикът се излива според ситуацията, отношенията между участниците и средата на общуване. Проследено е как текстът живее в общественото пространство: една молба е официална в учреждението, заповедна в казармата, задявка на седянката, и как изборът на жанр казва не по-малко от самите думи. Разгледани са основните речеви жанрове на общественото общуване и правилата за уместност, които ги управляват. Финалът обобщава: владеенето на жанровете е владеене на самото обществено пространство, в което текстовете действат. Пълен урок с примери.