Лисицата и таралежът – Приказки за животни

ЛИСИЦАТА И ТАРАЛЕЖЪТ – ПРИКАЗКИ ЗА ЖИВОТНИ

Един от най-често срещаните герои в народните приказки за животни е лисицата. В народното съзнание тя е носител както на ум и хитрост, така и на недобронамереност и пакостливост. Векове наред лисицата причинява ядове на грижовните стопани със своя нрав. Тя все нещо ще открадне - кокошка, пиле, зайче, за да живее на чужд гръб. И не толкова хищният й нрав, колкото хитростите, с които върши белите, са правели силно впечатление на човека. Затова той й придава качества като лукавост, подлост, коварство, двуличие - все черти, заради които си заслужава да бъде справедливо наказвана.

В народните приказки лисицата замесва и други животни в своите пакости - било като наивни помощници, било като свои жертви. Ту глупавият вълк, ту умният таралеж са нейните спътници в злите начинания. И ако Кумчо Вълчо си пати от хитростите й, то Ежко Бежко нерядко я поставя на заслуженото й място. Така, наред с лукавата хитрост народният разказвач обръща специално внимание на разумната находчивост и съобразителност. Таралежът е малко животно, но поведението му е накарало човека да вникне в мъдростта на неговите постъпки.

В приказката „Лисицата и таралежът“ сюжетът (както и в други народни приказки) е опростен и се гради върху три основни случки. Те са относително свободно разположени и разкриват трите хитрини на ежа.

В началото Ежко Бежко се оставя да бъде подведен от сладкодумната хитруша, с която са побратими. Всъщност това го задължава да бъдат винаги заедно. Но у него заговаря здравият разум: „Ала право да ти кажа, страх ме е да не патим нещо." За разлика от таралежа лисицата е уверена и самонадеяна, защото знае „двеста и двайсет хитрости". Ежко Бежко знае „само тринки, но са добринки". Той не се хвали като своята посестрима, но по-късно ще успее да приложи на практика своята мъдрост и остроумие и да спаси не само подлата и лукава лисица, но и себе си от бедата. А тя не закъснява! Капанът щраква в чуждото лозе, където си похапват двамата побратими. Лакомницата Лисана се оказва в безизходица. В този страшен момент, изпаднала в ужас и паника, тя забравя всичките си лъжи. Като верен побратим, Ежко не я изоставя, а й помага с една от своите три хитрости. Благодарение на него Лиса успява да измами наивния пъдар и наказва неговата доверчивост, като пак влиза в лозето.

Втората кражба отново вкарва Лиса в капана. Това е нейното наказание, защото тя не си взема поука от първото премеждие. И този път като истински приятел ежът не я оставя сама в бедата. Въпреки че остава и без втората си хитрина, той я споделя с кумицата. Ако първия път я съветва да се престори на питомна, то сега я учи да се направи на умряла. Така пъдарят само ще я удари веднъж-дваж с тоягата си и ще я захвърли настрани. И този път таралежът излиза прав. Пъдарят ударил два-три пъти лисицата, „взел я и я отнесъл в селото". Този път той е уверен, че жена му ще има нов кожух. Но сметките му излизат криви.

Таралежът вярно и точно предвижда действията на човека - че ще захвърли умрялата лисица, и съветът му и този път я спасява: „Пъдарят оставил лисицата на дръвника и влязъл вкъщи да вземе нож, та да я одере. Жена му излязла на двора, гледа тук, гледа там, няма ни кожа, ни косъм. “

Спасява се Кума Лиса, но умът й не идва. Лакомията й е по-голяма от него. За трети път успява да убеди своя побратим да отидат на лозето и да хапнат сладко грозде. Този път обаче в ролята на потърпевш и изпаднал в беда се оказва таралежът. Лисицата прескача трапа, а той пада в него. На молбите да му помогне с някоя от своите хитрости, лукавата кумица категорично отказва: „Е, кумче, много знаех, но забравих ги всичките." Водена от своя егоизъм, Лиса изоставя Ежко Бежко, като забравя добрините, които й е сторил. Практичният и трезв ум на таралежа обаче му помагат бързо да излезе от заплетената ситуация. Сега той си послужва с хитрост, за да спаси себе си: „Като е тъй - рекъл ежът, - ела пак да се простим, да се целунем в уста, че оттук няма вече спасение! Лисицата се навела, а ежът, уж да я целуне в уста, забил бодлите си в муцуната й." Чрез третата си хитринка той се измъква от трапа и спасява живота си. А хвърлената сопа от пъдаря ще удари лисицата и ще я накаже за лукавщината й. Краят й е заслужен. Справедливостта възтържествува. Ежът си е взел поука „дотук се и видял." Пъдарката ще се големи с лисичи кожух за поука на всички, които искат да крадат и да живеят на чужд гръб.