Кой, чий и колко: въпросителните местоимения в българския език, урок с таблици, примери и правописни правила

Кой, чий, колко: три кратки думи, зад които стои цяла граматична система, представена тук стъпка по стъпка. Началото поставя въпросителните местоимения в естествената им среда: даден е откъс от „Принцът и просякът“ на Марк Твен, а подчертаните в него думи са анализирани, за да се види как местоимението пита за неизвестно лице, признак или количество. Следва частта за същността и функцията им: какво заместват, защо улесняват общуването и как помагат да се получи търсената информация. Отделен акцент е поставен върху употребата им в различни по цел на изказване изречения. Показано е как едно и също местоимение работи във въпросително изречение, как звучи във възклицателно, с примери от Йовков и Вазов, и кога поема свързваща роля в сложното изречение, без запетая пред него. Същинската част подрежда граматичните признаци в таблица по род и число: формите за лица и предмети, за признаци, за притежание и за количество, както и въпросителните местоименни наречия, които често се бъркат с местоименията. Практически най-полезна е частта за правописа и правоговора: кога се пише окончание -й и кога -и, какво става с формите за признаци, кои разговорни варианти нямат място в официалната реч и къде оцелява старинната форма „що“. Финалната част обобщава ролята на въпросителните местоимения за точното и ясно изразяване. Текстът е подходящ за упражнение и преговор по български език в 6. клас, за подготовка върху местоименията и за бърза справка при правописни колебания.

Подробна граматична разработка върху въпросителните местоимения, събрала на едно място теорията, книжовните норми и достатъчно примери, за да се решават упражнения без колебание. В началото е обяснено към какво насочват тези местоимения: към неизвестни лица, предмети, признаци и отношения на притежание, както и кога се употребяват самостоятелно, вместо съществително име. Отделено е внимание на формата що, на стеснената ѝ употреба днес и на случаите, в които тя се среща като вариант на друга въпросителна дума. Следва разделът с книжовните правила. Разгледана е запазената падежна форма кого и точно кога тя е задължителна, с двойки правилни и неправилни изречения, върху които най-често се допускат грешки в тестове и в говорната практика. Същинската част подрежда местоименията по групи: тези за идентифициране на съществителни имена, тези за признак и тези за количество. Всяка група е представена с пълните си форми по род и число и с дълги редици от словосъчетания, показващи съчетаемостта им в реална реч. Обяснено е и правилото за бройната форма след колко, както и рядката архаична форма за лица. Отделен акцент са двете правописни правила за й и и, които решават кога се пише кой и кои, чий и чии. Тук е и парадигмата за изразяване на притежание с примерни въпроси. Финалната част излиза извън чистата граматика: показано е как въпросителните местоимения работят в изказвания, които не са същински въпроси, с примери от Ботев и от разказ на Йордан Йовков, както и в така наречените ехо-въпроси. Обяснено е и защо тази група стои в центъра на цялата местоименна система. Разработката е подходяща за подготовка по морфология, за преговор преди тест или изпит и за упражнения по правопис.

Една буква дели „някой“ от „някои“, а сгрешена, тя променя цялото изречение. Урокът обхваща двата вида местоимения, при които се греши най-често, и обяснява правилата през примери, а не през определения. Първата част е за неопределителните местоимения: как се образуват от въпросителните с представките ня, и не, таблица с видовете по категории и примерни изречения за всяка от тях. Специалните правила са отделени и стигат до истинските капани. Обяснено е кога се пише някой и кога някого, дадена е и проверка, с която разликата между някой и някои се решава за секунда. Показано е защо ударената представка отличава местоимението от отрицателната частица и защо „някой не дойде“ значи съвсем друго в сравнение с „никой не дойде“. Втората част е за относителните местоимения и започва с двойната им роля: те едновременно заместват дума и свързват подчиненото изречение с главното. След таблицата с видовете идват правилата, които решават най-честите грешки: как службата в подчиненото изречение определя избора между който и когото, с какво точно се съгласува чийто и кога се пише чиито, къде застава запетаята и по какво относителните се различават от въпросителните. Накрая двата вида са събрани в обща таблица заедно с въпросителните, от които произлизат. Урокът е подходящ за подготовка за класна работа, за преговор преди изпит и за самостоятелна проверка на правописа и пунктуацията.

Граматична справка за относителните местоимения, която обяснява не само кои са те, а и защо българският изобщо има отделна такава категория. Началото съпоставя българския с други славянски и балкански езици, в които същата функция се поема от въпросителните местоимения, и показва как в книжовния български се е развила самостойна категория. Оттам е изведен и произходът на формите, свързан със старо показателно местоимение и с определителния член. Следва подреден преглед на формите по значение: за лица и предмети, за признаци, за количество и за притежание. Пояснено е защо тези местоимения не живеят в простото изречение и какво правят в сложното, както и каква е разликата между свързаната и свободната им употреба, онагледена с познати народни изречения. Самостоятелен акцент е поставен върху запазените стари падежни форми и върху книжовното правило, което мнозина нарушават: кога се пише който и кога когото. Правилото е изведено отделно, с примерни изречения за всяка от двете функции, и е допълнено с бележка за почти изчезналата форма комуто и за начина, по който тя се заменя днес. Накрая са споменати и формите с ограничена или разговорна употреба, които се срещат в народната реч. Справката е подходяща за преговор по морфология, за подготовка за тест по български език и за всеки, който иска да спре да се колебае между който и когото.

Кой, кого, на кого и кому. Часът подрежда формите на въпросителните местоимения точно там, където се греши. В началото са дадени целите на урока и класът, за който е предвиден. Ходът започва с две минути организационен момент и четири минути въведение, чието предназначение е да предизвика интерес към темата. Основната част отделя двадесет и шест минути за новия материал, разделени на пет ясно очертани блока. Десет минути отиват за същността и употребата на въпросителните местоимения. Четири минути са за формите на „кой“ при самостоятелна употреба за лица, като „кого“, „на кого“ и „кому“ са разгледани поотделно, защото точно там се греши най-често. Три минути са за правилото при „колко“, две за формата „що“, а четири за обобщителна таблица с видовете местоимения: за лица и предмети, за признаци и за притежание. Към всяка част са дадени точните реплики на учителя и очакваните отговори, а планът съдържа и упражнения. Отделно е предвидено и как се обяснява разликата между въпросителните и относителните местоимения, която при тази тема винаги идва като въпрос от класа. Материалът е подходящ за преподаване в 6. клас, за упражнение върху местоименията и като модел за собствен план.

Едно от най-подвеждащите места в българската граматика – кой, кого и на кого. Петнадесет задачи проверяват дали въпросителните местоимения се употребяват правилно, а не по навик и по слух. Началото е кратък текст, изграден изцяло от реплики, в който въпросителните форми са естествено вплетени. Към него са зададени три задачи: да се открие възклицателното изречение, да се посочи къде е употребена форма с предлог и да се разпознаят двете различни форми на едно и също местоимение. Работата с диалогичен текст е удобна, защото показва как формите звучат в жива реч и къде слухът подвежда. Оттам задачите обхващат отделните видове. Проверява се с кое местоимение се пита за признак, коя е правилната форма при съгласуване по род, кой ред съдържа само въпросителни местоимения сред наречия, показателни и относителни думи, и как се изписва формата за принадлежност в множествено число. Две задачи са отделени специално на разграничаването между кой и кого – мястото, на което се греши най-често и в устната, и в писмената реч. Още една проверява употребата на формата с предлог при действие, което изисква непряко допълнение. Отделно внимание получава местоимението колко в двете му служби – като въпрос за количество и като средство за възклицание и оценка. Тук е поставена и задача за бройната форма при съществителни имена от мъжки род, което свързва темата с един от най-упоритите правописни проблеми. Проверява се и пунктуацията при изречение с вмъкнат въпрос. Последните три задачи изискват писане и са практически. Едната иска съобщително изречение да бъде преобразувано във въпрос с подходяща форма, другата – да се построи възклицание, третата – риторичен въпрос да бъде превърнат в съобщително изречение със същия смисъл. Точно тези преобразувания показват дали правилото е разбрано, или отговорите дотук са били налучкани. Затворените задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са дадени накрая, като всеки е придружен с обяснение защо е верен и защо останалите варианти не са. За отворените задачи са предложени примерни решения с кратка обосновка. За учителя това е готова проверка след темата, която не изисква подготовка и обхваща всички форми в кратък вид. Задачите за преобразуване вършат работа и самостоятелно, като упражнение в час или като кратка домашна работа. За ученика е бърз начин да отстрани най-честите грешки при въпросителните форми. Обясненията към отговорите изясняват логиката, а задачите за преобразуване превръщат правилото в умение, а не в запомнена схема.