Кой, чий, колко: въпросителните местоимения в българския език, техните видове, употреба и правопис (6. клас)

Пет от десетте вида местоимения в българския език произлизат от един и същ корен, а въпросителните стоят в началото на тази верига: оттук тръгва и урокът. В началото е изяснена същността на въпросителните местоимения и ролята им в общуването, а веднага след това е показана системата от сродни думи, в която те влизат заедно с отрицателните, неопределителните, обобщителните и относителните местоимения. Същинската част подрежда основните функции по категории: за лица и предмети, за признаци, за притежание и за количество, като всяка е онагледена с изречения от всекидневната реч. Следва пълна таблица на въпросителните местоимения по род и число, в която формите се намират бързо. Отделни раздели са посветени на двете форми, които създават най-много колебания: „какво“ с двете си различни функции и „колко“, чиято употреба зависи от това дали следващата дума означава предмет, или лице, с обяснение и за бройната форма. Следва употребата на въпросителните местоимения в сложни изречения и правилото за запетаята, което най-често се обърква, а след него разделът за честите правописни грешки при „кой, кои“ и „чий, чии“ с ясен признак за избора между двете форми. Финалната част излиза извън същинския въпрос: показани са реторичните въпроси и възклицателните изречения, в които тези местоимения не търсят отговор, както и въпросителните местоименни наречия за време, място и начин. Урокът е подходящ за преговор преди класно, за самостоятелно упражнение върху правописа на въпросителните местоимения и за бърза справка с таблиците по род и число.

Подробна граматична разработка върху въпросителните местоимения, събрала на едно място теорията, книжовните норми и достатъчно примери, за да се решават упражнения без колебание. В началото е обяснено към какво насочват тези местоимения: към неизвестни лица, предмети, признаци и отношения на притежание, както и кога се употребяват самостоятелно, вместо съществително име. Отделено е внимание на формата що, на стеснената ѝ употреба днес и на случаите, в които тя се среща като вариант на друга въпросителна дума. Следва разделът с книжовните правила. Разгледана е запазената падежна форма кого и точно кога тя е задължителна, с двойки правилни и неправилни изречения, върху които най-често се допускат грешки в тестове и в говорната практика. Същинската част подрежда местоименията по групи: тези за идентифициране на съществителни имена, тези за признак и тези за количество. Всяка група е представена с пълните си форми по род и число и с дълги редици от словосъчетания, показващи съчетаемостта им в реална реч. Обяснено е и правилото за бройната форма след колко, както и рядката архаична форма за лица. Отделен акцент са двете правописни правила за й и и, които решават кога се пише кой и кои, чий и чии. Тук е и парадигмата за изразяване на притежание с примерни въпроси. Финалната част излиза извън чистата граматика: показано е как въпросителните местоимения работят в изказвания, които не са същински въпроси, с примери от Ботев и от разказ на Йордан Йовков, както и в така наречените ехо-въпроси. Обяснено е и защо тази група стои в центъра на цялата местоименна система. Разработката е подходяща за подготовка по морфология, за преговор преди тест или изпит и за упражнения по правопис.

Една буква дели „някой“ от „някои“, а сгрешена, тя променя цялото изречение. Урокът обхваща двата вида местоимения, при които се греши най-често, и обяснява правилата през примери, а не през определения. Първата част е за неопределителните местоимения: как се образуват от въпросителните с представките ня, и не, таблица с видовете по категории и примерни изречения за всяка от тях. Специалните правила са отделени и стигат до истинските капани. Обяснено е кога се пише някой и кога някого, дадена е и проверка, с която разликата между някой и някои се решава за секунда. Показано е защо ударената представка отличава местоимението от отрицателната частица и защо „някой не дойде“ значи съвсем друго в сравнение с „никой не дойде“. Втората част е за относителните местоимения и започва с двойната им роля: те едновременно заместват дума и свързват подчиненото изречение с главното. След таблицата с видовете идват правилата, които решават най-честите грешки: как службата в подчиненото изречение определя избора между който и когото, с какво точно се съгласува чийто и кога се пише чиито, къде застава запетаята и по какво относителните се различават от въпросителните. Накрая двата вида са събрани в обща таблица заедно с въпросителните, от които произлизат. Урокът е подходящ за подготовка за класна работа, за преговор преди изпит и за самостоятелна проверка на правописа и пунктуацията.

„Иван облече неговото палто“ или „своето палто“: точно такива колебания стоят в основата на тази разработка върху местоименията и прилагането на граматичната норма. Уводните бележки обясняват защо местоименията са сред най-натоварените думи в речта: чрез тях избягваме повторенията, свързваме изреченията и правим изказа по-стегнат. След определението за местоимение са изведени функциите му в общуването и синтактичните роли, които може да заема в изречението. Ядрото на материала е систематичен обзор на десетте вида местоимения в българския език. Всеки вид е представен с кратко пояснение какво посочва, с изброяване на формите му и с примерни изречения, така че разликите между близките групи да станат видими. Отделено е място и на двойките, които учениците смесват най-често, например притежателните и възвратно притежателното местоимение. Самостоятелен раздел събира типичните нарушения на граматичната норма при местоименията: разместването на формите за подлог и за допълнение, дублирането на дателните форми, неправилното членуване на притежателните местоимения, разговорните и диалектните варианти, както и нарушеното съгласуване по род и число. Всяка грешка е дадена с погрешния и с правилния вариант и с кратко обяснение защо нормата изисква втория. Практическата част включва три задачи за затвърждаване: определяне вида на дадени местоимения и съставяне на изречения с тях, поправяне на грешки в готови изречения и допълване на изречения с подходящо местоимение. Заключението обобщава защо коректната употреба на местоименията е част от езиковата култура. Разработката е подходяща за преговор по български език в 11 клас, за самостоятелно упражнение и за подготовка по темата за граматичната норма.

Две групи местоимения, които се учат заедно, защото вършат точно противоположни неща: едните свързват и заместват, другите отричат. Тази разработка ги представя последователно и с готови таблици. Първата част е за относителните местоимения: за какво служат, как заместват вече споменати съществителни и как свързват простите изречения в състава на сложното. Правилото е показано върху откъс от „Под игото“ на Иван Вазов, в който подчертаните форми са разгледани една по една. Следва обобщение на функциите им, образуването от въпросителни местоимения и списъкът на относителните местоименни наречия, а таблица подрежда формите по род и число за лица и предмети, за признаци, за притежание и за количество. Втората част е за отрицателните местоимения: как се образуват, какво точно отричат и как работят в изречението. Употребата е показана върху откъс от „Песента на колелетата“ на Йордан Йовков, с обяснение на всяка подчертана форма, а след това идват обобщените функции, наречията и отделна таблица с формите. Отделно място е дадено на правописните уловки, заради които се губят точки: съгласуването по род и число, окончанията при мъжки род и при множествено число и разговорните форми, които не се употребяват в официална реч. Заключението обобщава ролята на двете групи в граматиката на българския език. Разработката е подходяща за подготовка за класна работа, за упражнения по морфология и за преговор преди изпитване върху видовете местоимения.

Систематично изложение за показателните местоимения, което започва с това какво заместват местоименията изобщо и с кратък преглед на всички техни групи, за да се види мястото на показателните сред тях. Същинската част обяснява двете основни функции на показателните местоимения: посочването на лица, предмети и признаци в общуването и осигуряването на смислова връзка между частите на текста. Всяка функция е показана с примери от живата реч. Отделно са подредени формите за близки и за отдалечени обекти, формите за признак и за количество, като е обяснено и в какви синтактични роли могат да застанат тези местоимения в изречението. Разгледани са и въпросите, които обикновено носят грешки: разликата между равностойните книжовни варианти и техните разговорни съответствия, употребата на местоименните наречия за време, място и начин, ролята на показателните местоимения във възклицателните изречения и скъсените форми в поезията, показани със стих на Христо Ботев. Изложението е подходящо за усвояване и упражнение по темата, за подготовка на класно и домашно упражнение по български език и за бърз преговор преди самостоятелна работа.