„Кой?“ и „Какво прави?“: подлогът и сказуемото като опора на простото изречение. Урок с упражнения и синтактичен разбор за 5. клас

Три кратки изречения за жътвата отварят разработката с един въпрос: по какво си приличат и как са построени. От тяхното сравнение ученикът сам стига до извода, че всяко изречение стъпва върху две най-важни части. Нататък текстът обяснява какво носят подлогът и сказуемото и как изречението се разширява с думи, които само поясняват, без да заместват най-важното. Първият голям раздел е за подлога: с какви въпроси се открива, към коя дума се задават те, как се отбелязва при разбор и защо заместването с местоимение е толкова удобна проверка. Отделно е разгледан случаят, в който подлогът не е истинският извършител на действието, както и частите на речта, с които може да бъде изразен, всяка със свой пример. Вторият раздел е за сказуемото: разликата между действие и състояние, въпросът, с който се търси, и случаят, когато то се образува с помощен глагол и още една дума. Правописът не е подминат, защото два отделни момента показват кога се пише пълен член при подлога и след помощния глагол, а следващата точка обяснява по какво сказуемото се съгласува с подлога. Финалната част въвежда разграничението между просто и сложно изречение по един-единствен признак, обяснява какво точно се прави при синтактичен анализ и завършва с напомняне какво се среща на границата между простите изречения. Текстът е подходящ за първо усвояване на темата, за домашна подготовка и за преговор преди синтактичен разбор в час.

Още преди звънеца на дъската стоят заглавието, три кратки изречения за жътвата и знаците, с които се подчертават двете главни части, а часът тръгва с покана учениците да станат езикови детективи. Планът започва с наблюдение: учителят чете изреченията, класът казва по какво си приличат, а очакваните отговори са изписани, за да не се губи време. Оттам се стига до правилото за подлога и сказуемото и до кратко обяснение как изречението се разширява с второстепенни части, придружено с образно сравнение за запомняне. Частта за подлога води през два примера с точни въпроси и реплики, добавя проверката със заместване с местоимение и отделя внимание на случая, в който подлогът не е реалният извършител. Следва изброяване на частите на речта, с които подлогът може да бъде изразен, всяка с готов пример, и правописният момент за пълния член, обяснен на детски език. Частта за сказуемото разграничава действие от състояние с двойки примери, показва какво се случва, когато се включи помощен глагол, връща правилото за пълния член в нов контекст и обяснява съгласуването с бърз пример. Финалната третина съдържа разграничението между просто и сложно изречение с упражнение за броене с пръсти, обяснение на синтактичния анализ чрез сравнение с разглобяване на играчка, три бързи въпроса за проверка и домашна работа в два варианта, по-лесен и по-задълбочен.

Разборът на изречението започва с едно просто действие: преброяване на сказуемите. Оттам нататък всичко останало си идва на мястото – дали изречението е просто или сложно, къде трябва да застане запетаята и коя дума е подлог. Настоящият тест изгражда двадесет въпроса точно около този ход на мислене. Началните въпроси установяват основните понятия. Проверява се разпознаването на изказ, в който подлогът не е извършителят на действието, а истинският изпълнител е посочен с предложен израз, както и разграничаването на действие от състояние. Отделна линия е за съставното сказуемо – съчетание от спомагателен глагол и име. Няколко въпроса изискват разпознаването му и отличаването му от изказ, в който сказуемото е образувано с помощна дума за бъдеще време. Отделно се проверява и въпросът, на който отговаря сказуемо, изразяващо признак. Значително място заема правописът. Два въпроса са за пълния член: при подлог от мъжки род и при съществително след спомагателния глагол. Двете положения се решават по едно и също правило, но обикновено се възприемат като различни. Следват въпросите за съгласуването по лице и по число. Условията предлагат близки изречения с разместени глаголни форми, така че верният избор изисква съобразяване с подлога. Няколко въпроса разграничават просто от сложно изречение по броя на сказуемите, включително случай, при който двете съставящи са разделени само със запетая, и случай, при който между тях стоят и запетая, и съюз. Отделен смислов кръг е за второстепенните думи – коя пояснява подлога и коя пояснява сказуемото. Разграничението се решава чрез въпроса, зададен към думата. Няколко условия разглеждат с какво може да бъде изразен подлогът: с местоимение, с числително име и с прилагателно име, употребено самостоятелно. Във всяко от тях сред отговорите има изречения, в които същата дума е допълнение – проверка дали ученикът мисли за службата. Заключителните въпроси изискват откриване на подлога чрез подходящ въпрос, замяна с лично местоимение и посочване на първата стъпка при разбор на изречение с две действия. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос, което назовава службата на думата и правилото зад избора. Всички условия следват един и същ модел: сред четири близки изречения се търси единственото, което отговаря на изискването. Разликата между тях често е една буква в окончанието или мястото на една дума, така че отгатването е изключено. Стойността на темата е основополагаща. Без сигурно откриване на подлога и сказуемото не може да се направи нито правилен разбор, нито правилна пунктуация. Затова задачите тренират практическо умение върху жив текст, а не заучаване на определение, и завършват с въпрос за самата последователност на разбора. Езиковият материал е кратък и всекидневен – прозорец и вятър, котарак на килима, градушка по ламарината, деца в двора. За преподавателя тестът е готово средство за текущ контрол, за обобщение или за диагностика преди писмена работа. За ученика материалът е конкретна и проверима подготовка за класна работа и за изпит и надеждна опора при синтактичен разбор.

Една и съща дума може да е съществително име по част на речта и подлог по служба в изречението, а именно това смесване обърква най-често учениците. Материалът е подреден справочник, който разделя ясно двата въпроса и дава към всяко понятие кратко определение и подбрани примери. Първата част изброява последователно десетте части на речта в българския език, от съществителното и прилагателното име през местоимението, числителното име и глагола до наречието, предлога, съюза, частицата и междуметието, като всяка е обяснена с какво назовава или какво изразява и е онагледена с примерни думи. Втората част преминава към частите на изречението. Разгледани са главните части, подлогът и сказуемото, с въпросите, чрез които се откриват, и с начина, по който се подчертават. След тях идват второстепенните части: определението, допълнението с разграничението между пряко и непряко и с ролята на предлозите, обстоятелственото пояснение с неговите разновидности за място, начин, време, количество, причина и цел, както и приложението и сказуемното определение. Всяка част е придружена с изречения, в които съответната служба е откроена, така че правилото веднага да се види в действие. Материалът е удобен за преговор преди контролна или класна работа, за самостоятелна подготовка вкъщи и за бърза справка при синтактичен разбор на изречение в прогимназиалния етап.

Подлогът невинаги е съществително име и невинаги е онзи, който върши действието. Настоящият тест показва това чрез двадесет въпроса, които обхващат двете главни части на изречението във всичките им обичайни прояви. Началните въпроси установяват основното: разпознаване на изречение, съставено само от подлог и сказуемо, разграничаване на просто от сложно изречение по броя на сказуемите и откриване на изказ, в който съюзът свързва две действия. Тези условия изграждат основата, без която по-нататъшният разбор е невъзможен. Следващият смислов кръг е за подлога. Проверява се въпросът, на който той отговаря, замяната му с лично местоимение и – най-интересното – случаят, при който подлогът назовава предмета, върху който пада действието, а истинският извършител е посочен с предложен израз. Разпознаването на такъв изказ е сред най-ценните наблюдения в темата. Няколко въпроса разглеждат с какво може да бъде изразен подлогът: с местоимение, с числително име и с прилагателно име, употребено самостоятелно. Тези условия показват, че определянето на главната част се решава по службата в изречението, а не по вида на думата. Отделни въпроси са за сказуемото: разпознаване на форма, която назовава състояние, и на съставно сказуемо, образувано със спомагателен глагол и дума за признак. Самостоятелна линия е посветена на правописа. Два въпроса проверяват употребата на пълен член при подлог от мъжки род, включително при съществително, което следва спомагателния глагол – случай, който често се решава наслуки. Следват въпросите за съгласуването между подлога и сказуемото по лице и по число. Условията предлагат едно и също изречение с четири различни глаголни форми, така че верният избор изисква съобразяване с подлога. Заключителните въпроси разглеждат изречение с две сказуеми и второстепенна дума, която пояснява подлога. Отделен въпрос изисква и разпознаване на сложно изречение, в което двете съставящи са свързани със съюз за противопоставяне и границата помежду им е отбелязана със запетая. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос, което назовава службата на думата и правилото зад избора. Всички условия са построени еднакво: сред четири близки изречения се търси единственото, което отговаря на изискването, а разликата често е една буква в окончанието. Стойността на темата е основополагаща. Умението да се откриват подлогът и сказуемото стои в основата на всеки следващ синтактичен разбор: без него не може да се определи къде свършва едното изречение и започва другото, нито къде трябва да застане запетаята. Затова задачите тренират не заучаване на определение, а практическо откриване на двете главни части в жив текст. Езиковият материал е кратък и всекидневен – птици в небето, котка на дивана, рисуване на портрет, игра на двора, така че разборът се прави върху разпознаваеми изречения. За преподавателя тестът е готово средство за текущ контрол след изучаване на темата, за обобщение или за диагностика преди писмена работа. За ученика материалът е конкретна и проверима подготовка за класна работа и за изпит и опора при разбора на изречение.

Кой върши действието и какво се съобщава за него – два въпроса, които изглеждат лесни, докато изречението не поднесе изненада: подлог, който търпи действието, или сказуемо, съставено от два елемента. Настоящият тест събира двадесет въпроса точно върху такива случаи. Началните въпроси установяват основата: разпознаване на изречение, изградено само от двете главни части, откриване на изказ, в който подлогът назовава предмета, а истинският извършител е посочен с предложен израз, и разграничаване на действие от състояние. Отделна линия е посветена на съставното сказуемо. Проверява се разпознаването на съчетание от спомагателен глагол и съществително име, както и обратното – откриване на изречение, в което сказуемото е само един глагол. Тези условия помагат на ученика да не отделя механично последната дума, а да види цялото сказуемо. Значителна част от теста е за правописа. Два въпроса проверяват пълния член при подлог от мъжки род и при съществително, което следва спомагателния глагол – две положения, в които изборът се прави по едно и също правило, но учениците ги възприемат като различни. Следват въпросите за съгласуването по лице и по число. Условията предлагат едно и също изречение с четири различни глаголни форми, така че решението изисква съобразяване с подлога, а не със слуха. Няколко въпроса разграничават просто от сложно изречение по броя на сказуемите, включително случай, в който двете съставящи са свързани със съюз за противопоставяне и разделени със запетая. Отделен смислов кръг е за второстепенните думи: коя пояснява подлога и коя пояснява сказуемото – разграничение, което се решава чрез въпроса, зададен към думата. Няколко условия разглеждат с какво може да бъде изразен подлогът: с числително име, с прилагателно име, употребено самостоятелно, и с лично местоимение. Отделен въпрос изисква разпознаване на изречение, в което местоимението не е подлог, а допълнение – проверка, която показва дали ученикът мисли за службата, а не за вида на думата. Заключителните въпроси изискват съкращаване на изречение до двете му главни части и замяна на подлога с подходящо лично местоимение. Езиковият материал е кратък и всекидневен – птица в небето, градинар при розите, две сестри в игра, влак сутринта. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос, което назовава службата на думата и правилото зад избора. Всички условия следват един и същ модел: сред четири близки изречения се търси единственото, което отговаря на изискването, а разликата между тях често е една буква в окончанието или една дума в повече. Умението да се откриват двете главни части е основополагащо. От него зависи къде ще застане запетаята, дали изречението ще бъде определено правилно като просто или сложно и дали глаголната форма ще е съгласувана. Затова задачите тренират практическо откриване в жив текст, а не заучаване на определение. За преподавателя тестът е готово средство за текущ контрол, за обобщение или за диагностика преди писмена работа. За ученика материалът е конкретна и проверима подготовка за класна работа и за изпит и опора при синтактичен разбор.