Части на речта и части на изречението – примери

Три кратки изречения за жътвата отварят разработката с един въпрос: по какво си приличат и как са построени. От тяхното сравнение ученикът сам стига до извода, че всяко изречение стъпва върху две най-важни части. Нататък текстът обяснява какво носят подлогът и сказуемото и как изречението се разширява с думи, които само поясняват, без да заместват най-важното. Първият голям раздел е за подлога: с какви въпроси се открива, към коя дума се задават те, как се отбелязва при разбор и защо заместването с местоимение е толкова удобна проверка. Отделно е разгледан случаят, в който подлогът не е истинският извършител на действието, както и частите на речта, с които може да бъде изразен, всяка със свой пример. Вторият раздел е за сказуемото: разликата между действие и състояние, въпросът, с който се търси, и случаят, когато то се образува с помощен глагол и още една дума. Правописът не е подминат, защото два отделни момента показват кога се пише пълен член при подлога и след помощния глагол, а следващата точка обяснява по какво сказуемото се съгласува с подлога. Финалната част въвежда разграничението между просто и сложно изречение по един-единствен признак, обяснява какво точно се прави при синтактичен анализ и завършва с напомняне какво се среща на границата между простите изречения. Текстът е подходящ за първо усвояване на темата, за домашна подготовка и за преговор преди синтактичен разбор в час.

Разборът на изречението изглежда труден само докато въпросите не се подредят в правилния ред, и точно това прави разработката. Тръгва се от кратък текст от пет изречения, върху който се показва как се прави синтактичен анализ. Първото изречение е разгледано изцяло като образец: как се открива сказуемото, как след него се определя подлогът и как се проверява със заместване. Следват второстепенните части, всяка със своя въпрос и със знака, с който се подчертава при разбор. Отделно уточнение е посветено на случаите, в които подлогът не е истинският вършител на действието. Обяснено е и как се различават близките по въпрос части: кога поясняваме сказуемото и кога съществителното име, както и защо един и същ въпрос може да води и към подлог, и към допълнение, и към определение. Дадени са и проверките с местоименията. Въведено е понятието за разширена част, показано върху самия разбор. Накрая е посочено правилото за сложните изречения и е поставена самостоятелна задача върху останалите изречения от текста, чиито отговори не са дадени наготово. Подходящо за упражнение в час, за домашна работа и за преговор преди изпитване по синтаксис.

Едни думи в изречението сменят формата си, а други остават неизменни, и точно от тази разлика тръгва разработката по български език. В началото са изведени трите признака, по които ученикът проверява дали една дума е неизменяема: дали се променя по род и число, по време и лице и дали може да се членува. Оттам темата се разделя на две части. Първата е за наречието. То е представено като дума, която дава подробности за действието, а видовете му са подредени според въпроса, на който отговаря, с по няколко примера за всеки вид. Показано е как наречието се открива в изречение от ежедневието на учениците и как се проверява, че формата му наистина не се мени. Следва по-рядко обясняваната възможност наречието да пояснява не действие, а предмет или признак, а веднага след нея е разгледан най-честият капан: кога една и съща дума е наречие и кога прилагателно име и по какъв признак се решава. Втората част въвежда предлога като връзка между думите, показва в какви двойки думи да го търсим, пред кои части на речта застава и кое е единственото място, на което не може да стои. Тук е и простата проверка с глагол, която разграничава наречие от предлог. Накрая са събрани най-често употребяваните предлози и кратко обобщение на правилата. Разработката е удобна за въвеждане на темата, за самостоятелна подготовка и за преговор преди изпитване.

Понякога не стига да кажем кой извършва действието и какво прави той, а искаме да добавим кога, къде, как и колко, и точно от тази нужда тръгва разработката по български език. Четири кратки изречения въвеждат думите, които уточняват обстоятелствата, а веднага след тях идва определението: какво пояснява обстоятелственото пояснение, към коя група в изречението принадлежи и как се отбелязва при разбор. Следващата част показва с кои въпроси се открива и към коя дума се задават те, като всеки въпрос е онагледен с отделно изречение и с готовия отговор. Същинската част подрежда начините, по които обстоятелственото пояснение може да бъде изразено, от най-простия случай с една дума до израз с предлог, а за всеки начин има пример и въпрос, който води до него. Отделно е обяснено кога съществителното в такъв израз се членува с кратък член и защо това се среща често при обстоятелствата за място. Най-обширният раздел е посветен на видовете: за всеки от тях е посочено какво показва, с кой въпрос се открива и по два примера с разбор. Кратка бележка за любознателните споменава и по-рядко изучаваните видове, а обобщението накрая събира определението, въпросите, начините на изразяване и правописната особеност в списък за запомняне.

Тестът проверява разбора на изречението по практически път – чрез въпроси, замени с местоимения и разпознаване по смисъл. Никъде не се иска определение наизуст; навсякъде се работи с готово изречение. Задачите са 20, всички от затворен тип и с по четири варианта, като изреченията са кратки и от всекидневната реч. Първата група е върху главните части. Проверява се откриването на сказуемото в изречения с различна подредба на думите, разпознаването на подлога, включително когато той не е извършителят на действието, и умението подлогът и допълнението да бъдат заменени с подходящите местоимения – най-надеждната проверка при разбор. Втората група е върху второстепенните части. Разгледано е допълнението и начинът да се провери чрез кратка местоименна форма; определението с въпросите за какъв и за чий, както и определението за брой; обстоятелственото пояснение за място, за начин и за причина. Отделна група поставя един и същ израз в различни изречения и изисква да се прецени в кой случай той пояснява съществителното, а в кой – действието. Тези задачи показват, че службата на думата не се определя от вида ѝ, а от връзката ѝ с останалите в изречението. Следват въпросите за разширените части – кога подлогът и допълнението имат свое определение – и една задача за подхода при сложно изречение: какво трябва да се направи, преди да започне разборът. Отговорите са изведени накрая, с посочен въпрос за проверка при всеки верен избор. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването отнема около половин учебен час, което оставя време за разбор на дъската. Силната страна на теста са проверките. При всеки верен отговор е посочен въпросът или заменящото местоимение, чрез които службата на думата се доказва. Така ученикът получава не само правилния отговор, а и метод, приложим при всяко следващо изречение. Особено полезна е задачата за подлога, който не е извършител на действието. Тя разграничава граматичното от смисловото и предотвратява честа грешка при разбор на изречения със страдателна конструкция. Ценна е и задачата за подхода при сложно изречение. Разделянето на прости изречения преди разбора е първата стъпка, която мнозина пропускат, и точно затова се обърква цялата задача. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готов начин за коментар. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък наръчник по синтактичен разбор.

Едно изречение за чуждото патенце, което на сутринта веднага привлякло вниманието, е достатъчно, за да проличи разликата между най-важното в изречението и подробностите около него. Разработката тръгва от този разбор, стига до определението за второстепенни части и веднага след него въвежда двете групи, на които се разпада изречението, показани върху същия пример. Оттук нататък вниманието е насочено към допълнението: какво пояснява то, какво назовава, как се отбелязва при синтактичен разбор и с кои въпроси се открива, зададени точно към сказуемото. Всяко твърдение е подкрепено с кратък пример и с въпроса, който води до отговора. Следва изброяване на частите на речта, с които допълнението може да бъде изразено, като за всяка е даден отделен пример от ежедневната реч. Централният раздел разграничава двата вида допълнение: по какво се различават, с кои въпроси се откриват и как всяко от тях се проверява чрез заместване с кратка дума, а примерите са подредени така, че разликата да си личи веднага. Правописната част обяснява кога допълнението от мъжки род, единствено число се членува с кратък член и по какво се различава от подлога. Финалното обобщение прибира определението, въпросите, двата вида и проверките на едно място, така че текстът да върши работа и при първо усвояване на темата, и при преговор преди синтактичен разбор.