Граматична норма. Имена. Членуване на имената

Едно и също съществително се пише по два начина в две съседни изречения, а грешката личи веднага: разработката обяснява защо е така и дава сигурен начин изборът да се направи за секунди. В началото е определено какво представлява граматичната норма и кои са трите ѝ основни зони, членуването, формите за единствено и множествено число и съгласуването в изречението. Оттам текстът минава към същинската тема, употребата на пълен и кратък член при имената от мъжки род, единствено число. Правилата са подредени в два ясни блока. Първият изброява случаите, в които се пише пълен член, включително положението на думата спрямо подлога, списъка с глаголите, след които името задължително приема пълна форма, и особеното положение на заглавията и надписите под снимка. Вторият блок описва краткия член и показва проверката чрез замяна с местоимение или с наречие, а след това отделя място на прозвищата и на групата географски названия, които остават с кратък член дори когато са подлог. Следват два раздела с типични грешки от писмените работи: членуването на съставни собствени имена, при които се членува само първата дума, заедно със случая, в който членът се пропуска, за да не се получи двусмислица, и правилото за две и повече определения според това дали сочат един и същ обект или различни обекти. Практическата част е обособена и обхваща шест части: разпознаване на пълен и кратък член, специалните случаи след изброените глаголи, прозвищата и географските имена, съставните собствени имена, двойните определения, преработка на изречения чрез замяна с местоимение и кратък свързан текст за проверка. Към всеки тип е добавена подсказка с правилото, а отговорите са изнесени накрая, за да може ученикът първо да опита сам. Разработката завършва с кратко обобщение на правилата и с последователност от стъпки, по която членната форма се избира безпогрешно. Подходяща е за упражнение в час, за домашна работа и за самостоятелна подготовка по граматична норма.

Определеността в българския език се разпознава най-добре там, където езикът работи естествено – в жив художествен текст. Настоящият тест по български език тръгва именно оттам и постепенно преминава към систематичното прилагане на нормата. Изпитният вариант съдържа 20 задачи. Началото е откъс от художествена проза с описание на семейна вечеря в двор, богат на определени и неопределени именни форми. Първите пет задачи изискват наблюдение върху него: откриване на подлога в определена форма, посочване на словосъчетание, в което членуването е обусловено от предлог, разпознаване на две последователни думи в определена форма, определяне на службата на конкретна членувана дума и обяснение защо друга дума стои в определена форма. Този блок е особено ценен, защото свързва граматичното правило с реален текст, а не с изкуствено съставени изречения. Втората и основна част систематизира нормата. Проверява се правилната употреба на пълния член при подлог и при пояснение на подлога, задължителният кратък член след предлог, точната формулировка на самото правило, глаголите, при които пълната форма е наложителна, както и особените случаи: заглавията и подзаглавията, съставните собствени имена на институции и условията, при които първата дума в такова име остава нечленувана. Отделна задача е посветена на географско название, което се употребява в устойчива членувана форма. Включени са и въпроси за членуването при няколко определения към един и същ обект, както и обобщаваща задача, в която трябва да се открие изречението с изцяло правилно членуване – формат, изискващ едновременна преценка на няколко форми. Заключителните три задачи са с място за писане. Първата изисква поправка на изречение с координирани определения и кратка обосновка. Втората – формулиране със свои думи на три отделни правила, всяко илюстрирано с пример. Третата поставя задача за избор между две форми в съставно собствено име, придружен с посочване на приложеното правило. Приложен е ключ с верните отговори и пояснения, които назовават граматичното основание за всеки избор – службата на думата, наличието на предлог или типа на глагола, както и кратки бележки защо останалите варианти отпадат. За учителя това е подходящ материал за текуща проверка, за упражнение върху текст или за целенасочена работа с най-затрудняващите случаи от нормата. За ученика тестът показва, че членуването не е механично правило, а следва смисъла и строежа на изречението. Формулировките са ясни, а обемът позволява провеждане в рамките на един учебен час.

Пълен или кратък член: правило, което се проверява за секунди, а се греши всеки ден. Часът го разгръща за 40 минути. В началото е дадена общата информация за урока: предмет, тема, клас и продължителност, а след това целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, заедно с методите, подходите и необходимите материали. Ходът започва с две минути организационен момент, с реплики на учителя и на учениците, изписани дословно, следвани от три минути въведение за понятието граматична норма. Основната част отделя цели двадесет минути за членуването при имената от мъжки род в единствено число, което е много за една тема и точно затова е правилно: това е правилото, което изисква упражнение, а не обяснение. Нататък часът минава към по-редките случаи и към проверката, която ученикът може да прилага сам. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо правилото за пълния член не е формалност: то показва коя дума е подлог и оттам кой върши действието. Планът е подходящ за преподаване в 10. клас, за упражнение върху членуването и като модел за собствен план.

Едно правило, обяснено два пъти – веднъж с примери от българската класика и веднъж с изречения от днешния ден. Точно това двойно изложение прави материала различен от учебниковото обяснение и от всеки кратък справочник. Пълният и краткият член затрудняват и възрастни. Тук темата е разгърната в седем номерирани точки, като всяка от тях покрива по един конкретен случай, а не се дава общо правило, от което после ученикът да се оправя сам. Първата половина стъпва изцяло на художествени текстове. Примерите са извадени от Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин, Алеко Константинов и Йордан Радичков, което прави правилото живо: ученикът вижда как то работи в изречения, които вече е чел в час. Точките следват логичен ред. Първо трите случая, в които се пише пълен член – при подлога, при определението на подлога и при именната част на сказуемото. После случаят с краткия член при второстепенните части. Оттам темата се стеснява до отделни групи думи: съществителните с деятелни наставки, при които е добавена и бележка за думите, които само привидно попадат в тази група. Средището е петата точка с практическите правила за проверка. Тук са трите похвата, с които всеки може да се справи без граматичен разбор: замяната с едното местоимение, замяната с другото и правилото за предлога. Именно тези три проверки решават задачата в реално време – на изпит или при писане. Във втората половина същите седем точки са повторени, но с изречения от съвременната реч. Тук е добавено и обяснение как изобщо се разпознава подлогът, включително чрез връзката му със сказуемото – допълнение, каквото в първата половина няма. Последните две точки излизат извън мъжкия род и разглеждат членуването на съществителни от женски род с особено изписване – случаите, при които се получава удвояване на съгласната. Материалът е справочен по устройство: номерирани точки, подточки с букви, примери веднага след всяко правило. Така нужният случай се намира за секунди, без прелистване. За преподавателя това е готова опора за урок и същевременно списък с примери, които могат да се диктуват направо в час. Двете половини вършат работа и поединично: класическите примери при въвеждане на темата, съвременните при упражнение. За ученика ползата е практическа: правилото е обяснено веднъж чрез литературата и веднъж чрез всекидневието, а трите проверки се запомнят за минути и вършат работа при всяко писане – от домашна работа до изпит. Грешките при членуването се отчитат навсякъде и тук са предотвратени в корена си.

Кое е вярното, „директорът пристигна“ или „директора пристигна“, и има ли начин ученикът да провери сам, без да гадае? Разработката за членуването на имената поставя този въпрос в центъра си. Уводната част представя трите групи изменяеми думи, които наричаме имена, съществителни, прилагателни и числителни, обяснява защо към тях традиционно се добавят и местоименията и кои категории се променят при всяка от групите. Следва основният раздел за съществителните имена: граматичните им категории, видовете определителен член по родове и числа, разграничението между пълен и кратък член в мъжки род единствено число според синтактичната служба на думата, както и практическото правило за проверка при колебание, което позволява формата да се избере сигурно. Отделни части проследяват членуването на прилагателните имена със съгласуването по род, число и определеност и членната форма на бройните и редните числителни, включително колебанието между двата варианта при броене на лица и на предмети. Самостоятелен раздел събира пет типични грешки, нарушеното правило за пълен и кратък член, неправилното членуване на думи от женски и среден род, двойното членуване, смесването на числителните форми и невярното съгласуване по род и число. Практическата част включва четири задачи, избор на членна форма в дадени изречения, попълване на членувани форми, съобразяване с контекста при числително и редактиране на цял текст с пропуснати членни форми. Заключението обобщава защо членуването е условие за яснота в книжовната реч. Разработката е подходяща за преговор преди класно, за упражнение върху граматичната норма и за самостоятелна работа върху пълния и краткия член в 11 клас.

Крум Страшния разширява държавата, а не Крум Страшният, макар прозвището да е подлог в изречението. Изключенията при членуването се оказват не по-малко важни от самото правило и тъкмо те са в центъра на тази разработка. Първата част изброява случаите, в които думата от мъжки род единствено число получава пълен член: когато е подлог или пояснява подлога, когато стои след определена група глаголи със значение съм, сред които оказвам се, изглеждам, ставам, казвам се, наричам се и представлявам, както и когато е употребена в заглавие, подзаглавие или надпис под снимка, стига пред нея да няма предлог. Втората част очертава огледалния случай с краткия член, включително правилото за прозвищата, при които формата не се променя според службата на думата. Отделен раздел е посветен на членуването в словосъчетания: коя дума се членува в съставните собствени имена на институции и организации и кога се членуват всички съгласувани определения, защото обектите са повече от един. Практическата част е разделена на два варианта. Първият включва задача с десет изречения, в която освен избора се иска и аргументът за него, попълване на членувани форми, обяснение и поправяне на спорни изречения, както и съставяне на собствени примери. Вторият вариант проверява същото по-кратко, с осем задачи. Към двата е даден ключ за самопроверка, а обобщението в края събира всички случаи в няколко реда. Разработката е подходяща за упражнение върху граматичната норма, за подготовка за класна работа и за самостоятелен преговор върху членуването в 11 клас.