Пълен и непълен член при съществителните, прилагателните имена и местоименията – учебен материал в седем точки с примери от българската класика и от съвременната реч

Определеността в българския език се разпознава най-добре там, където езикът работи естествено – в жив художествен текст. Настоящият тест по български език тръгва именно оттам и постепенно преминава към систематичното прилагане на нормата. Изпитният вариант съдържа 20 задачи. Началото е откъс от художествена проза с описание на семейна вечеря в двор, богат на определени и неопределени именни форми. Първите пет задачи изискват наблюдение върху него: откриване на подлога в определена форма, посочване на словосъчетание, в което членуването е обусловено от предлог, разпознаване на две последователни думи в определена форма, определяне на службата на конкретна членувана дума и обяснение защо друга дума стои в определена форма. Този блок е особено ценен, защото свързва граматичното правило с реален текст, а не с изкуствено съставени изречения. Втората и основна част систематизира нормата. Проверява се правилната употреба на пълния член при подлог и при пояснение на подлога, задължителният кратък член след предлог, точната формулировка на самото правило, глаголите, при които пълната форма е наложителна, както и особените случаи: заглавията и подзаглавията, съставните собствени имена на институции и условията, при които първата дума в такова име остава нечленувана. Отделна задача е посветена на географско название, което се употребява в устойчива членувана форма. Включени са и въпроси за членуването при няколко определения към един и същ обект, както и обобщаваща задача, в която трябва да се открие изречението с изцяло правилно членуване – формат, изискващ едновременна преценка на няколко форми. Заключителните три задачи са с място за писане. Първата изисква поправка на изречение с координирани определения и кратка обосновка. Втората – формулиране със свои думи на три отделни правила, всяко илюстрирано с пример. Третата поставя задача за избор между две форми в съставно собствено име, придружен с посочване на приложеното правило. Приложен е ключ с верните отговори и пояснения, които назовават граматичното основание за всеки избор – службата на думата, наличието на предлог или типа на глагола, както и кратки бележки защо останалите варианти отпадат. За учителя това е подходящ материал за текуща проверка, за упражнение върху текст или за целенасочена работа с най-затрудняващите случаи от нормата. За ученика тестът показва, че членуването не е механично правило, а следва смисъла и строежа на изречението. Формулировките са ясни, а обемът позволява провеждане в рамките на един учебен час.

Пълен или кратък член: правило, което се проверява за секунди, а се греши всеки ден. Материалът го подрежда. В началото е обяснено какво представлява граматичната норма и защо тя урежда употребата на думите в изречението. Същинската част е посветена на членуването при имената от мъжки род в единствено число. Правилото е разделено на две: кога се използва пълен член и кога кратък, всяко с примери. Отделно е изведено важното правило за предлозите, което решава повечето съмнителни случаи, и е добавен блок за запомняне. Нататък материалът разглежда по-редките, но също често грешени случаи: членуването на съставни собствени имена и членуването при две и повече определения. Последното е разложено на два случая: когато определенията се отнасят за различни обекти и когато се отнасят за един и същ, което променя изцяло изписването. В края е дадено обобщение на всички разгледани правила. Отделно е обяснено и защо правилото за пълния член не е формалност: то показва коя дума в изречението е подлог и оттам кой върши действието. Подходящ е за упражнение върху граматичната норма, за подготовка за изпит и за бърза проверка при писане.

Тестът проверява правописа на думата по нейните части и се съсредоточава върху случаите, в които написаното се разминава с изговореното. Съдържа 20 задачи с избираем отговор, като към всеки отговор е приложено подробно обяснение с проверочна дума или с формулировка на съответното правило. Първата група задачи разглежда представките – неизменното им изписване независимо от произношението, откриването на неправилно изписана представка и разпознаването на представката в конкретна дума. Следваща група е свързана с правописа на корена: разпознаване на дума, която прави изключение и се пише според изговора, откриване на проверочна дума, потвърждаваща правописа на съмнителна съгласна, както и наблюдение върху промените в корена при сродни думи – при гласната и при последната съгласна. Значителна част от задачите са посветени на членуването. Проверява се членуването на съществителни от мъжки род с пълен член, ролята на наставката при избора на членна форма, разпознаването на думите, които получават определителен член с мека форма, включително при съществителни, завършващи на определен звук, както и членуването на съществителни от женски род, при което се получават характерни буквосъчетания. Отделни задачи разглеждат образуването на множествено число при съществителни от женски род, окончанията на глаголите в трето лице множествено число, разпознаването на наставки в конкретни думи и правописа на прилагателните с една и с две съгласни в наставката – в различни родови форми и в множествено число. Подходящ е за упражнение в учебния час, за преговор преди контролно, за подготовка за изпит и за самостоятелна проверка на знанията.

Кое е вярното, „директорът пристигна“ или „директора пристигна“, и има ли начин ученикът да провери сам, без да гадае? Разработката за членуването на имената поставя този въпрос в центъра си. Уводната част представя трите групи изменяеми думи, които наричаме имена, съществителни, прилагателни и числителни, обяснява защо към тях традиционно се добавят и местоименията и кои категории се променят при всяка от групите. Следва основният раздел за съществителните имена: граматичните им категории, видовете определителен член по родове и числа, разграничението между пълен и кратък член в мъжки род единствено число според синтактичната служба на думата, както и практическото правило за проверка при колебание, което позволява формата да се избере сигурно. Отделни части проследяват членуването на прилагателните имена със съгласуването по род, число и определеност и членната форма на бройните и редните числителни, включително колебанието между двата варианта при броене на лица и на предмети. Самостоятелен раздел събира пет типични грешки, нарушеното правило за пълен и кратък член, неправилното членуване на думи от женски и среден род, двойното членуване, смесването на числителните форми и невярното съгласуване по род и число. Практическата част включва четири задачи, избор на членна форма в дадени изречения, попълване на членувани форми, съобразяване с контекста при числително и редактиране на цял текст с пропуснати членни форми. Заключението обобщава защо членуването е условие за яснота в книжовната реч. Разработката е подходяща за преговор преди класно, за упражнение върху граматичната норма и за самостоятелна работа върху пълния и краткия член в 11 клас.

Едно и също съществително се пише по два начина в две съседни изречения, а грешката личи веднага: разработката обяснява защо е така и дава сигурен начин изборът да се направи за секунди. В началото е определено какво представлява граматичната норма и кои са трите ѝ основни зони, членуването, формите за единствено и множествено число и съгласуването в изречението. Оттам текстът минава към същинската тема, употребата на пълен и кратък член при имената от мъжки род, единствено число. Правилата са подредени в два ясни блока. Първият изброява случаите, в които се пише пълен член, включително положението на думата спрямо подлога, списъка с глаголите, след които името задължително приема пълна форма, и особеното положение на заглавията и надписите под снимка. Вторият блок описва краткия член и показва проверката чрез замяна с местоимение или с наречие, а след това отделя място на прозвищата и на групата географски названия, които остават с кратък член дори когато са подлог. Следват два раздела с типични грешки от писмените работи: членуването на съставни собствени имена, при които се членува само първата дума, заедно със случая, в който членът се пропуска, за да не се получи двусмислица, и правилото за две и повече определения според това дали сочат един и същ обект или различни обекти. Практическата част е обособена и обхваща шест части: разпознаване на пълен и кратък член, специалните случаи след изброените глаголи, прозвищата и географските имена, съставните собствени имена, двойните определения, преработка на изречения чрез замяна с местоимение и кратък свързан текст за проверка. Към всеки тип е добавена подсказка с правилото, а отговорите са изнесени накрая, за да може ученикът първо да опита сам. Разработката завършва с кратко обобщение на правилата и с последователност от стъпки, по която членната форма се избира безпогрешно. Подходяща е за упражнение в час, за домашна работа и за самостоятелна подготовка по граматична норма.

Пълен или кратък член: правило, което се проверява за секунди, а се греши всеки ден. Часът го разгръща за 40 минути. В началото е дадена общата информация за урока: предмет, тема, клас и продължителност, а след това целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, заедно с методите, подходите и необходимите материали. Ходът започва с две минути организационен момент, с реплики на учителя и на учениците, изписани дословно, следвани от три минути въведение за понятието граматична норма. Основната част отделя цели двадесет минути за членуването при имената от мъжки род в единствено число, което е много за една тема и точно затова е правилно: това е правилото, което изисква упражнение, а не обяснение. Нататък часът минава към по-редките случаи и към проверката, която ученикът може да прилага сам. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо правилото за пълния член не е формалност: то показва коя дума е подлог и оттам кой върши действието. Планът е подходящ за преподаване в 10. клас, за упражнение върху членуването и като модел за собствен план.