Дискусия: „Гордеете ли се със своето отечество? Защо?"

     Да, гордея се със своето отечество – и тази гордост не е сляпа, а осъзната. Гордея се, защото живея в земя, чиято красота е толкова богата и разнообразна, че един поет е трябвало да напише цяла стихосбирка, за да опише поне малка част от нея. Гордея се с планините, които се издигат величествено над долините, с горите, които дишат хармония и хлад, с полята, по които расте хлябът, и с розите, чийто аромат достига до най-далечните кътчета на света.

     Но гордостта ми не е само за природата. Тя е и за историята – за хилядолетната култура, за буквите, които сме дали на славянския свят, за борците, които са се жертвали за свободата ни. Тя е за хората – за техния дух, за тяхната упоритост, за способността им да се изправят след всяко падане.

     Гордея се, но не затварям очи за проблемите. Точно както Вазов – който обича до болка, но не мълчи за безразличието на своите съвременници – и аз вярвам, че истинската гордост включва и отговорност. Да се гордееш с отечеството си означава да работиш за него, да го пазиш, да го правиш по-добро. Само така гордостта не остава празна дума, а се превръща в дело.