Дискусия: „Защо трябва да обичаме и да пазим родната природа?“

Изказването тръгва от простото твърдение, че всеки човек има родина, и оттам изгражда своята позиция. Първият довод е красотата на страната, вторият е историята и борбите на българите през вековете, а третият е най-личният: родината е нашият дом, защото тук са семействата ни. Всеки довод е разгърнат в отделна част и подкрепен с пример. Формата на дискусия позволява твърденията да бъдат оспорени, което прави текста удобен за работа в час. Изразността е премерена и без излишна патетика. Разработката е подходяща за подготовка за устно изказване и за писане на аргументативен текст.

Защитата започва с уточнение: твърдението не е празна фраза и има какво да се каже в негова подкрепа. Първият довод е природното богатство и това, че на толкова малка територия се събират толкова различни картини. Вторият напомня, че красотата на родината не се изчерпва с природата, и се обръща към хилядолетната история. Третият е най-важен, защото уточнява какво означава безусловна обич: не сляпо обожание, а обич и когато е трудно. Всеки довод е обоснован, а не само посочен. Разработката е подходяща за образец при защита на теза и за подготовка за класна работа.

Този вариант на теста върху творбата на Иван Вазов проследява как възторгът от родната земя постепенно прераства в тревога за онези, които остават слепи за нея. Петнадесетте задачи съчетават въпроси с избираем отговор и две задачи за самостоятелно разсъждение. Тринадесетте затворени въпроса започват от целта, която авторът си поставя, и от разпознаването на художественото средство в образа на земята, пълна с цвете, и небето, обсипано с брилянти. Следва задача за функцията на въпросите в средните строфи, които не търсят отговор, а засилват въздействието. Друга група въпроси разглежда изброените дарове на родната земя, сравнението с рая и географските посоки, споменати в текста. Отделно място заема примерът с планинското име, чрез който се внушава, че красотата на България може да съперничи и на библейските представи. Следващите задачи са насочени към заключителната част – болката, че родината остава неоценена, възторженото отношение към природата и причината някои хора да не заслужават мястото, на което живеят. Разглеждат се и цялостният образ на родината като благословена земя, възвишеният стил на творбата и смисълът на предупреждението за онези, които ще си отидат, без да са обикнали своето. Двете задачи със свободен отговор изискват посочване на два-три примера за пъстротата на природата с обяснение как те въздействат, както и лична преценка за посланието на автора и обосновка на собственото отношение към него. Приложени са верните отговори с обяснения и примерни разработки на отворените задачи.

Прекрасно лятно утро и обещанието на дядото да покаже най-красивото място в България поставят началото на разказа. Пътят нагоре минава по тясна пътека между високи дървета, а описанието се спира на онова, което се вижда и чува по нея. Полянката, осеяна с жълти, сини и бели цветя, е центърът на деня и мястото, където разговорът между двамата придобива смисъл. Оттам разказът стига до онова, което героят разбира за родната природа и за човека, който му я показва. Пряката реч е кратка и на място, а описанията са конкретни, без изброяване. Композицията е ясна и завършена. Разработката е подходяща за образец при разказ по въображение на тема за природата и за упражнение върху пейзажното описание.

Одата на Иван Вазов към родната земя съчетава две противоположни чувства – възторг от красотата на България и горчивина от безразличието на нейните собствени деца. Настоящите двадесет задачи с избираем отговор проследяват именно това съчетание. Началните въпроси се отнасят до стила на творбата, наситен с образност и емоционални обръщения, до чувството, породено от прочутия начален стих, и до начина, по който е представена българската природа. Следват задачи за изброените блага и дарове и за смисъла на упрека, че родината не е позната дори на собствените ѝ деца. Друга група въпроси разглежда водещата идея, художествените средства – възклицания, реторични въпроси и метафори – и ролята на природните картини за внушението за богатство и великолепие. Отделни задачи изясняват въздействието на повторението, смисъла на обръщението към родината като към майка и особеностите на композицията. Следващите въпроси са насочени към проблема, който авторът поставя – безразличието към родните блага, съдържанието на изброените дарове и значението на природните контрасти между долини, планини, цветя и небе. Разглежда се и тонът, с който се говори за онези, които не ценят отечеството си – укорителен, но изпълнен с болка. Заключителните задачи обхващат историческия контекст на творбата, преобладаващото чувство във финала, връзката между пейзажа и патриотичната идея, мотива, който остава чужд на текста, и поуката, която творбата извежда. Всички задачи са придружени от верните отговори с кратко обяснение.

Изказването е построено като въображаемо пътуване и точно това го прави убедително. Първата спирка е Розовата долина, където гостът трябва да усети аромата на хиляди рози в ранното утро. Следват планините, Рила, Пирин и Родопите, а после и морето с топлия пясък, солената вода и залеза. Всяка спирка е обоснована с онова, което тя дава на сетивата, а не с общи думи за красота. Формата позволява доводите да бъдат допълнени или оспорени в час. Разработката е подходяща за подготовка за устно изказване, за упражнение върху описанието и за писане на аргументативен текст.