Разказ по въображение: „Един ден сред българската природа“

Описанието е построено като поглед от високо и следва движението на очите. Първо се разстила картината, от която спира дъхът, после погледът слиза надолу, към веселите зелени долини в полите на планината, изпъстрени с ниви и села. След това се вдига нагоре, към величествените, сини и мълчаливи планини, и накрая към небето, толкова синьо и безкрайно, че човек се чувства едновременно нищожен и щастлив. Изразите на Вазов са вплетени в собствения текст, а не преписани. Описанието следва ясен ред, вместо да изброява. Разработката е подходяща за образец при описание на природна картина по литературен образец.

Изказването е построено като въображаемо пътуване и точно това го прави убедително. Първата спирка е Розовата долина, където гостът трябва да усети аромата на хиляди рози в ранното утро. Следват планините, Рила, Пирин и Родопите, а после и морето с топлия пясък, солената вода и залеза. Всяка спирка е обоснована с онова, което тя дава на сетивата, а не с общи думи за красота. Формата позволява доводите да бъдат допълнени или оспорени в час. Разработката е подходяща за подготовка за устно изказване, за упражнение върху описанието и за писане на аргументативен текст.

Разказът по преживяно представя ученик, който след спор с най-добрия си приятел прекарва пролетно утро в дома на своята баба. Изгревът, росата, песента на птиците и мъдрите думи на възрастната жена му помагат да преосмисли гнева си и да осъзнае стойността на приятелството. Свързана с природната картина в шеста част на „Една българка“, случката утвърждава красотата като източник на душевно изцеление.

Стихотворение, което започва с възхвала и завършва с упрек. Часът го разгръща за 40 минути. Встъпителната част отделя седем минути: три за влизане в час и загрявка, две за автора и две за епохата. Репликите на учителя са изписани дословно, а към всеки въпрос стои очакваният отговор. Пет минути отиват за четенето на творбата, като е указано и какво следва веднага след прочита. Още пет минути са отделени на заглавието, началото и края. Заглавието получава самостоятелно място заедно с въпроси към класа, а началото е разгледано през първата строфа поотделно. Нататък часът минава през движението на чувството от възхита към горчивина, през картините на природата и през посланието. Отделно е предвидено и как се стига до едно често пропускано наблюдение: че думата България не се появява в текста нито веднъж. В края са добавени задачи за самостоятелна работа. Отделно е предвидено и как се обяснява обратът в средата на творбата, за да не остане усещането, че поетът просто си противоречи. Часът завършва с обобщение върху двойственото чувство към родината. Планът е подходящ за преподаване по литература, за подготовка на млад учител и като модел за собствен план върху Вазова творба.

Стихотворение, което възхвалява и упреква едновременно. Анализът на „Отечество любезно“ обяснява как е възможно това. В началото е представен Иван Вазов: наричан Патриарх на българската литература и роден в Сопот. Същинската част върви по раздели, всеки от които отговаря на конкретен въпрос. Първо е потърсено основното чувство в творбата. Следват епитетите, тоест думите, които правят стихотворението красиво, а после обърнатите думи и въпросът защо поетът разменя обичайния ред. Отделни раздели са посветени на богатствата на родната земя и на представянето на земята като рай, а после на укора и на въпроса към кого точно е насочен той. Самостоятелно е разгледано стихотворението като голям разговор, а после художествената рамка, тоест повтарящите се стихове. Последният раздел прави сравнение с химна, което обяснява и жанровата двойственост на творбата. Материалът съдържа въпроси с отговори. Отделно е обяснено и защо укорът в творбата е насочен навътре, а не навън, и защо това го прави по-тежък. Подходящ е за подготовка за класна работа, за отговор на литературен въпрос и за съчинение по темата за родината.

Случката е поставена в края на юни, когато слънцето вече се е скрило зад върховете на Стара планина и вечерният хлад бавно се спуска. Разказвачът се изкачва с баща си по пътека между вековни букови дървета, чиито клони се преплитат над главите им, а разговорът между двамата въвежда очакването: горе го чака нещо, което си струва умората. Пътеката става все по-стръмна, камъните са хлъзгави и напрежението нараства заедно с изкачването. Оттам разказът стига до срещата, заради която е започнало всичко. Природата не е декор, а участник в случката, и точно затова текстът се свързва с мотивите от стихотворението на Добри Чинтулов. Пряката реч е използвана пестеливо и на място, описанията са конкретни, а финалът остава спокоен, без излишно поучение. Разработката е подходяща за образец при писане на разказ по въображение по зададена тема, за упражнение върху описанието на природа и за подготовка за класна работа. Композицията е удобна за подражание: спокойно въведение, изкачване, което създава очакване, кулминация в самата среща и кратък финал. Именно тази подредба най-често липсва в ученическите разкази.