„Той се движеше като пътуващ пламък“: пълният текст на разказа „Една обиколка на свети Георги“ от Елин Пелин

Събрани на едно място, разказите на Ангел Каралийчев звучат по-скоро като стихотворения в проза, отколкото като случки с начало и край. Тук са пълните им текстове за четене, а не преразказ или анализ. „Гергьовски огньове“ е изповед на младия Калчо в деня преди Гергьовден: коситбата, срещата с куция Ибрахим при големия кладенец, обещаната мермерна чешма с девет корита, годеницата Мария и конете, които ще пасат на Белия камък, докато заиграят огньовете над скритото имане. „Земята на българите“ е лирично обръщение към родината като към жива жена, чиито очи помнят ослепените Самуилови войници, вдигнатия над светия старец Евтимий ятаган и куршума, пропищял една вечер в стария Балкан. „Змей“ пренася в света на поверието: Яна, която чака среща с невидимото същество на Коминчето, Никола, който не вярва на хорските приказки, и пламъците, обхванали житата, докато селото търси виновник. „Пролет“ проследява един ден на орача Илия, от чукането по прозореца преди изгрев до вечерното връщане с воловете, и мълчаливата среща с незнайната жена със зелени, замайващи очи. „Ръж“ е момински монолог в навечерието на жътвата: чукът на черния Нено, който кове сърпове, лудогорците, спрели за нощувка на мегдана, и мечтата да заминеш по света. Текстовете са подходящи за самостоятелно четене, за подготовка на преразказ, за характеристика на герой и за работа върху езика и образността на Каралийчев: сравненията, олицетворенията и диалектните думи, с които е изградена картината на българското село.

Пред теб е самото произведение, а не разказ за него: „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин в български стихотворен превод, четим изцяло на страницата. Именно затова текстът е удобен за точно цитиране при подготовка на анализ, съчинение, реферат или отговор на литературен въпрос, а не само за преразказ по чужди думи. Изданието започва с авторовото посвещение, в което Пушкин представя творбата като скъп залог на вярна дружба и предупреждава, че стиховете му са пъстри, ту шеговити, ту печални, родени и в безгрижни часове, и в безсъници. След него върви първата глава с епиграфа от княз Вяземски и с представянето на героя: домашното възпитание при чуждите гувернантки, лустрото на светското образование, езиците и танците, познанията, които стигат само колкото да блеснат в разговор. Оттам нататък текстът следва деня на Онегин в столицата, разходките, театъра, кабинета му, бала до зори и умората, която идва след всичко това, а после и заминаването при болния му вуйчо, наследството и първите му дни на село. Романът в стихове тече в характерните римувани четиринадесетстишни строфи, номерирани една след друга, а между тях се вплитат авторовите отклонения, в които разказвачът говори за себе си, за своята младост и за разликата между него и неговия герой. Оригиналната композиция е запазена, така че всяка строфа може да се намери по номер, а повествованието продължава глава след глава в същия стихотворен строй. Още в първата глава се вижда и онова, което прави романа необичаен за времето си: разказвачът не се крие зад героя, а спори с него, шегува се със себе си и предупреждава читателя да не бърка двамата. Тъкмо тези места са най-полезни при писане, защото дават готови опори за разсъждение върху иронията, върху отношението автор и герой и върху скуката, която движи Онегин. Текстът е подходящ за четене вкъщи и в час, за откриване и извеждане на цитати, за характеристика на героя, за наблюдения върху иронията на разказвача и върху ролята на авторовите отклонения, както и за подготовка по темите за романтическия герой и за руската класика.

Пролетно утро, конче на име Лука и калугер, който е излязъл да обиди ниви и ливади. Тук е даден целият текст на разказа „Пролетна измама“, без съкращения и без преразказ. Началото е една от най-хубавите пролетни картини у Елин Пелин: майско слънце, вретенила ръж, цъфнали овошки, пчели и пъдпъдъци, камбанен звън откъм близкото село. На този фон тръгва отец Игнатий, разговаря с кончето си, оглежда се като избягал от клетка врабец и постепенно се разприказва и разпява. Оттам разказът върви към сърцевината си: песните стават по-волни, расото остава под седлото, а в далечината, сред зелените вълни на нивята, се белее нещо, което калугерът вижда и си обяснява по свой начин. Повторенията в неговия говор, догадките за коя жена става дума и все по-бързият ход на кончето изграждат напрежението, което последните редове решават с един замах. По пътя си читателят вижда и цялата палитра на Елин-Пелиновия език: живата народна реч, разговорът с кончето, вплетените в повествованието песенни куплети, повторенията и умалителните, с които се изгражда добродушната насмешка. Пейзажът тук не е украса, а мярка за настроението на героя, и промяната в него върви успоредно с промяната в самия отец Игнатий. Творбата е класически пример за хумора на Елин Пелин, за връзката между пролетната природа и човешката природа и за сблъсъка между расото и живата плът. Текстът е удобен за анализ на комичното и иронията, за характеристика на отец Игнатий, за разбор на пейзажа като градивен елемент и за точно цитиране в съчинение или в устен отговор.

Един обикновен летен предиобед в чифликското дворче, гледан така, както го гледа човек с око на ловец. Тук е поместен пълният текст на творбата на Йордан Йовков, без съкращения и без преразказ. Началото е самият изгрев: червената светлина по купите, по покривите на хамбарите и по върха на салкъма, и косът на сухата вейка, който запява и в същото време умее да се подиграе с всичко живо наоколо. Оттам погледът се прехвърля върху Ерофим, дребния и кротък слуга, който дяла край саката и не изпуска нищо от онова, което става в двора. Следва дългата картина на птичия двор: младите ярки и наконтените петлета, злите стари кокошки, разсърдената квачка, която подгонва кучето, кукумявката, вдигнала тревога сред петлите, и Галунка с решетото просо. Всяко от животните е описано с човешки нрав и с човешки характер, а сравненията са онова, което прави текста разпознаваемо йовковски. Отделни части са гукането на червения гълъб под стряхата, ярките, задрямали край каменното корито, шумното нахлуване на гъските и накрая срещата на двата петела, белогривестия и белия, които отдавна се дебнат. Как свършва тази среща и кой намира повод да се отдръпне, се вижда в самия текст. Финалът връща разговора между Ерофим и Галунка, в който слугата обяснява по своему кои животни е направил Господ и кои дяволът, и се затваря с котката, притаена в бурена. Подходящ за четене преди урок върху Йордан Йовков, за цитиране в съчинение върху човека и природата и за наблюдение над пейзажа и над одухотворяването на животните в неговата проза.

Първата любов в разказа „Ангелинка“ започва много преди срещата, само от чужди думи и от собствено въображение. Разборът проследява точно този път: как в душата на едно овчарче се ражда идеалът и какво става с него, когато най-после се изправи пред действителността. Началото очертава героя: сираче с чувствителна душа на мечтател, което търси доброто и прекрасното в сивото ежедневие на пастирския живот. Обяснено е и защо Елин Пелин избира формата на изповед и какво постига с нея. Оттам изложението следва изграждането на образа на Ангелинка в съзнанието на момчето: ролята на разказите на леля Станка, въздействието на народните приказки и християнските легенди и превращенията, през които представата за девойчето минава, преди да добие устойчив вид. Самостоятелен акцент е поставен върху света на мечтата, в който момчето се превръща в юначен покровител и владетел на незнайни земи, и върху въпроса какво казва този блян за самия герой. Следва разбор на разочарованието: пропуснатото име в писмото, сълзите пред магарето, мълчаливото страдание пред радостните приготовления в дома на леля Станка и разговорът, който връща надеждата. Отделна част е посветена на самия ден на срещата: съзвучието между пролетното пробуждане на природата и състоянието на героя, снопът иглика, звънът на камбаната и вълнението, което не му позволява да влезе вкъщи. Разгледано е и как е изградена появата на Ангелинка чрез светлината, белотата и контраста с тъмната къща. Финалната част се връща към спомена и към въпроса защо точно първата любов остава най-ярка в човешката памет. Разборът е подходящ за подготовка за изпитване и класна работа върху Елин Пелин, за съчинение върху темата за първата любов и мечтата, за характеристика на героя и за преговор на цитатите, които се търсят най-често при работа върху „Ангелинка“.

Прочетете текста и отговорете на въпросите 1. – 4. Евангелската легенда разказва, че императрица Александра приела с душа и сърце християнската вяра, след като станала свидетелка на чудесата на Бог по време на мъченията на любимеца на мъжа й – висшия военен и държавен сановник Георги. Текстът премълчава дали първата по почести жена в могъщата Римска империя се е влюбила в красивия , снажен и мъжествен палестинец и само настоява, че тя е била осенена от чудото на видяното. А мъченията на