Есе на тема „Нещо велико ще сторя, та бъдните хора да помнят“ - човекът пред лицето на историята: Смъртният живот, който се превръща в послание към бъдещето

Есето тръгва от наблюдението, че има моменти, в които обикновеният живот отстъпва и остава само същественото. Оттам разсъждението стига до думите, зададени в темата, и до онова, което те разкриват за човека. Първата част показва защо стремежът към памет е достоен, а не суетен, и се опира на поведението на Хектор. Втората въвежда важно уточнение: историята рядко помни онова, което очакваме да помни. Третата отговаря на въпроса, който сам се налага, дали за да бъдеш помнен, трябва да умреш, и го отхвърля с аргументи. Последната част се обръща към днешния свят, към епохата на бързината и на моментното, и показва защо въпросът остава актуален. Литературният пример е използван като опора, а не преразказан, а личната позиция е ясна, без да е обявена с общи думи. Към текста са добавени задачи. Разработката е удобна като образец при писане на есе по цитат и при подготовка за класна работа върху античната поема. Преходите между частите са направени с въпроси, а не с изброяване, така че мисълта върви напред, вместо да се повтаря. Такова построение обикновено се оценява високо при писмена работа.

Есето разкрива стремежа на човека да надживее времето чрез своите дела, представен чрез Хекторовите думи преди последния му двубой с Ахил. Античният идеал за вечна слава е съпоставен със съвременното разбиране за истинско величие. Чрез образа на Хектор се утвърждава мисълта, че човек остава в паметта не само с героичните подвизи, а с верността към дълга, обичта към близките, моралната сила и доброто, което оставя след себе си.

Отговорът разглежда един избор и обяснява защо той е толкова тежък. Началото описва миговете, в които сърцето и разумът тръгват в различни посоки. Първата част представя героя като първия истински образ на патриот в древногръцката литература и уточнява положението му в града. Втората възстановява света, в който той живее, защото без това конфликтът не може да се разбере. Третата прави важно уточнение: ако той беше обикновен човек, изборът щеше да е лесен. Четвъртата задълбочава драмата чрез предчувствието му за собствената гибел и чрез думите, отправени към съпругата му. Последната се обръща към днешния читател, който често би се учудил на такова решение. Всяко твърдение стъпва на текста. Обемът съответства на изискванията за самостоятелна работа в час, а текстът е подходящ за образец при отговор върху нравствен избор. Разсъждението не обявява избора на героя за лесен или самоочевиден, а показва цената му, и точно това прави отговора убедителен. Формулировките са прости и точни, а всяко твърдение е подкрепено с цитат. Обемът съответства на изискванията за самостоятелна работа в час, а структурата показва как се строят теза, аргументи и извод.

Двубоят между Ахил и Хектор, разгърнат в учебен час с разписани реплики и с време за всеки етап. В началото стоят целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, методите и подходите и необходимите материали. Структурата е разчертана за 40 минути. Четири минути отиват за встъпление и мотивация, с точната реплика, с която учителят влиза в клас. Две минути са отделени за припомняне на епохата и автора, а четири за контекста на песента в цялата поема. Пет минути се отделят на драматизма на битката, на нейното начало и развитие, а нататък часът минава през образите на двамата герои, през ролята на боговете и през смисъла на изхода. Въпросите на учителя са изписани дословно и към всеки е даден очакваният отговор. Добавени са и задачи за самостоятелна работа. Отделно е предвидено и как се обяснява ролята на боговете в двубоя, без тя да отнеме заслугата на човешкия избор, което при тази песен е основната трудност. Часът завършва с обобщение, което свързва двубоя с основната тема на цялата поема, за да не остане епизодът изолиран случай. Планът е подходящ за преподаване в 8. клас, за подготовка на млад учител и като модел за собствен план върху антична творба.

Отговорът съпоставя двамата герои и извежда от тях две страни на човешкото. Началото определя двубоя като една от най-величествените сцени в световната литература. Първата част представя Ахил като герой, принадлежащ още на митичното минало, син на богиня, и обяснява какво следва от това. Втората показва, че образът му не се изчерпва с физическото, защото той въплъщава стихийната страна на човека. Третата го разглежда в най-опасната му проява, когато е обзет от жажда за отмъщение. Четвъртата се спира на онова, което той прави след смъртта на противника си. Последната обобщава, че той е красив в яростта си, страшен в силата си и същевременно трагичен, защото знае за своята съдба. Всяко твърдение стъпва на конкретни стихове. Текстът е подходящ за образец при съпоставителен отговор. Разглеждането на един герой от няколко страни показва, че той не е нито само образец, нито само стихия, и точно това прави отговора убедителен. Обемът съответства на изискванията за самостоятелна работа в час. Всяко твърдение е подкрепено с цитат и с обяснение на художественото средство. Задачите дават материал и за самостоятелна писмена работа, а не само за проверка на прочетеното.

Шеста песен е разгледана като цялостна драматична сцена. Началото представя Омир, живял според преданията през VIII век преди новата ера, произведението и жанра на епопеята. Следва раздел за самата песен и за нейното място в поемата, а после анализ на композицията и на художествените похвати, като водещ е принципът на контраста. Отделни части са посветени на образите: на Хектор, на Андромаха, на Парис и Елена и на малкия Астианакс, чието присъствие променя цялата сцена. Следват раздели за основните теми и мотиви и за художествения език и стил. Тринадесет въпроса с разгърнати отговори придружават анализа. Разделянето по образи дава готова структура за писмен текст върху всеки от героите, а разделът за контраста обяснява защо сцената въздейства толкова силно. Разработката е подходяща за подготовка за час, за писмен анализ и за преговор преди изпитване. Обяснено е и защо тъкмо тази песен се смята за най-човешката в поемата и как контрастът между бойното поле и градската стена изгражда цялото ѝ въздействие. Отговорите се опират на конкретни стихове. Разделянето по образи улеснява и подготовката за устен отговор.