Етикет и протокол в публичното общуване – учебен материал по български език: компонентите на етикета, модели за стандартни ситуации и държавният и международният протокол
Зареждане на оценките…
Учебен материал по тема, която стои на границата между езиковото обучение и общата култура на поведение. Изложението е разгърнато в десет части и обхваща два свързани, но различни кръга правила: учтивото поведение в общуването и официалния ред при държавни и международни прояви.
Началото обяснява защо в публичното общуване поведението не е само личен стил и какви са последиците от него — доверие, разбиране, уважение, избягване на конфликти. Втората част определя понятието протокол и изброява какво точно урежда той, от реда на действията при церемония до официалната кореспонденция.
Третата част е ключова и прави разграничението между двете понятия. Обяснено е кое е по-гъвкаво и кое по-строго, къде се прилага всяко от тях и как разликата може да се запомни чрез два кратки въпроса.
Четвъртата и петата част представят характеристиките поотделно. При етикета са изведени уважението и равнопоставеността, яснотата и уместността, самоконтролът и добронамереният тон, както и професионалният образ. При протокола — формалният ред, редът на предимство, символиката и документният ред, като е обяснено защо предимството се определя от институцията, а не от личността.
Шестата част разделя етикета на шест компонента според вида общуване: словесен, несловесен, гласов, диалогов, писмен и дигитален. Всеки е разгърнат с конкретни правила, а дигиталният е разгледан с отчитане на разликата между приятелски чат и служебна кореспонденция.
Седмата част е изцяло приложна. В нея са дадени модели за шест стандартни ситуации — представяне и запознаване, разговор с институция, официален имейл, публично изказване, интервю и дебат, домакинство на събитие. За всяка са изброени стъпките, а за някои са дадени и готови формулировки.
Осмата и деветата част са посветени на държавния и на международния протокол — церемониалът, редът на предимство, символите, координацията, дипломатическата кореспонденция и съобразяването с културните различия. Десетата обобщава темата в пет точки.
Практическата насоченост е основното достойнство на материала. Той не се задоволява с определения, а показва какво точно се казва и прави в конкретна ситуация — от структурата на официален имейл до реда, по който домакинът представя гостите си.
Полезно е и че материалът последователно свързва двете си части. Правилата на държавния протокол не са представени като нещо далечно и недостъпно, а като по-строгата форма на същото, което всеки прилага в ежедневието — уважение, предвидим ред и съобразяване с другия. Така темата за церемониала престава да изглежда откъсната от живота на ученика.
Отделно внимание заслужава изведеното правило за уместността. През целия текст се повтаря една идея: няма универсално правилен стил, има подходящ и неподходящ за конкретната ситуация. Тя обединява всички отделни правила в един принцип, който се помни по-лесно от списъци.
Изложението е достъпно, с кратки изречения и ясни списъци, което го прави удобно за четене на части. На учителя предлага готова основа за урок или за няколко занятия, включително за практическа работа по разиграване на ситуации. На ученика служи за подготовка за изпитване, за писмен отговор по темата и като справка при реално участие в официално събитие или при писане на официално писмо.
Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
Свързани материали
„Здрастиии, братле!“ или „Извинете, бихте ли почакали?“: официално и неофициално общуване, урок по български език с речевия етикет и правилата на нетикета
Учебен текст по български език, който тръгва от една проста наблюдателна задача: три реплики, изречени в три различни ситуации, и въпросът защо звучат толкова различно. Началото изяснява ролите на участниците в общуването и показва как формата на изказа зависи от отношенията между събеседниците и от обстановката. Оттам изложението разграничава устното от писменото общуване и подрежда какво позволява всяко от тях, преди да стигне до същинската опозиция, дала и темата на урока. Средищната част събира признаците, по които се разпознава видът на общуването: с кого се води разговорът, какви думи се избират, кога са уместни разговорните и жаргонните изрази и кога се изисква книжовен език. Отделен раздел е посветен на езиковите средства в официалната реч, на обръщенията и на разликата между завършеното и недовършеното изречение. Самостоятелен акцент е поставен върху речевия етикет: етикетните формули за поздрав, обръщение, благодарност, извинение, поздравление и съчувствие са групирани по предназначение, с примери за всяка от групите. Последната част пренася въпроса в електронната среда и обяснява какво означава нетикет: правилата за учтиво поведение онлайн, писането на кирилица, спазването на правописа и мястото на емотиконите, както и защо те не са подходящи в служебната кореспонденция. Изложението е онагледено с кратки диалози от всекидневието и с образец на официално писмо, а изводите след отделните раздели обобщават наученото. Урокът е подходящ за усвояване на темата за видовете общуване, за преговор преди класна работа и за упражнения по съставяне на официално писмо и по избор на подходяща етикетна формула.
Тест по български език върху официално-деловия стил – нормативни препратки, отглаголни съществителни и съставяне на заявление в 20 задачи с отговори
Тест по български език върху официално-деловия стил, съставен от седемнадесет задачи с избираем отговор и три с разгърнат писмен отговор. Началото представя институционално съобщение за предстоящо обществено обсъждане, оформено с правно основание, дата и час, ред за подаване на предложения и указание за начина на публикуване. Петте задачи към него проверяват предмета на съобщението, разпознаването на стиловия маркер, откриването на изречението в страдателен залог, определянето на типа общуване и назоваването на графичните съкращения в текста. Втората част е насочена към общите белези на стила. Проверяват се минималната индивидуалност и високата стандартизация, езиковите клишета, характерната лексика, логическата последователност в кратко съобщение и отглаголните съществителни като типична за жанра форма. Обособена е линия за граматичните средства и техните цели, за уместната нормативна повеля и за правилното изписване на препратка към закон – задача, при която сред вариантите са предложени разговорно и небрежно записани форми. Проверяват се и стандартното обръщение в делово писмо, целта на официално-деловия текст, езиковата грешка, която би нарушила стила, и сферата с най-висока степен на официалност. Трите задачи със свободен отговор изискват създаване. Първата е редактиране на непринудено изречение в два официални варианта с обяснение на ефекта върху степента на официалност. Втората изисква написване на кратко заявление до директор с използване на клишета, графични съкращения и страдателен залог. Третата – посочване на четири стилистични маркера с примери. Отговорите са придружени с обяснения, а примерните решения включват изцяло написано заявление с обозначени в него белези на стила. На учителя тестът дава готова проверка. На ученика служи и с практическа полза при съставяне на документ.
Тест по български език върху официално-деловия стил – езикът, който не търпи двусмислие: клишета, съкращения, отглаголни съществителни и терминология в 20 задачи с отговори
Заповед на кмет, удостоверение от общинска служба, наредба с приложения, молба с формулата „долуподписаният“ – тестът поставя ученика пред самите документи и го кара да види от какво са направени те. Отправната точка е разпознаването. В голяма част от задачите е дадено конкретно изречение или израз и трябва да се определи какво представлява той: устойчива формула, графично съкращение, абревиатура, термин, отглаголно съществително, страдателна конструкция. Изборът се прави между четири варианта, три от които идват от други сфери – технологична, разговорна, литературна, учебна. Така всяка задача проверява едновременно и знанието за деловия стил, и умението той да бъде отделен от съседните му. Втората линия е обратна и по-взискателна: не какво е, а защо е така. Няколко задачи питат за причината зад една или друга особеност – защо личният почерк на автора е нежелан в нормативен акт, защо повтарящите се фрази не се смятат за недостатък, какъв тип изречения преобладава и по каква причина. Тези задачи не позволяват темата да бъде наизустена като списък от белези. Съдържателно материалът покрива основните равнища, на които деловият стил се разпознава. На равнище дума – термини от военната и политическата област, съкращения и абревиатури от административната практика, глаголи, чрез които документът заповядва или разрешава, употреба само в пряко значение. На равнище изречение – отглаголни съществителни вместо глаголни форми, страдателен залог, изброяване на еднородни части, обособени уточнения. На равнище текст – писмената и непряка форма на общуване, оформянето по строг образец, стандартизацията като средство за еднозначност. Две от задачите извеждат темата към държавния протокол: къде са уредени неговите правила и между кои институции и на какви нива действа той. Голяма част от примерите са взети от типични документи – заповед, молба, удостоверение, наредба, решение на съвет – така че ученикът работи с формулировки, които действително ще срещне, а не с изкуствено съставени изречения. Отговорите са изнесени в самостоятелен раздел след задачите. Всяко обяснение посочва конкретната дума или конструкция в примера, назовава явлението и добавя защо то е присъщо на деловия текст; където е уместно, се разкрива и пълното значение на съкращение или термин. Обясненията са достатъчно подробни, за да служат като кратък справочник по темата дори отделно от теста. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, които могат да се раздадат в клас без предварителна подготовка. За учителя това е готова проверка след изучаването на функционалните стилове, с бърза проверка и възможност за използване на части. За ученика ползата излиза извън оценката: същите тези формулировки са му нужни, когато сам трябва да напише заявление, молба или декларация – а тестът показва точно кои от тях още не разпознава уверено.
Тест по български език за електронното общуване и нетикета – 20 задачи с отговори: каналите, тагове и хаштагове, корекции без засрамване, край на спора. Едно съобщение, много читатели
Вариант, който разглежда отделните канали за общуване един по един и проверява дали ученикът различава какво е уместно във всеки от тях. Формулировките са кратки, а ситуациите – познати от всекидневието. Задачите са 20, всички от затворен тип и с по четири варианта. Първата част въвежда понятията. Тук се проверяват особеностите на публиката в публичната среда, целта на нетикета и обхватът му върху съдържанието и формата. Следва подробна група за самите канали – социалните мрежи, форумите и коментарните секции, бързият разговор в реално време и електронното писмо. За всеки от тях се търси най-точното описание, а неверните варианти разменят характеристиките помежду им, което налага внимателно четене. Третата група е за основните правила: как се изразява несъгласие, как е редно да се подаде правописна бележка и коя употреба на споменавания и етикети е разумна. Втората половина на теста е практическа. Всяка задача поставя конкретна ситуация и предлага четири реплики. Проверява се как се иска уточнение учтиво, как спорът се връща към данните, как се възразява без нападка, как се разпределят задачи и срокове в група, как изглежда професионално оформено писмо, как се подава корекция със и без засрамване и как се употребяват етикетите умерено. Отделни задачи търсят допуснатата грешка при приключване на разговор и правилния подход при езикова бележка – два случая, в които добрите намерения често водят до неуместна реакция. Отговорите са изведени накрая, с кратко обяснение при всеки избор и с уточнение при задачите, търсещи грешка. Материалът е подходящ за контролна работа върху раздела, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване, а решаването отнема около половин учебен час. Отличителното при този вариант е групата за каналите. Тя изисква да се разбере, че едно и също поведение може да е уместно на едно място и неуместно на друго – а именно това разграничение прави общуването успешно. Особено полезен е въпросът за етикетите и споменаванията. Той засяга навик, който се придобива в мрежата, а не в час, и показва разликата между смислено насочване и излишен шум. Ценна е и задачата за приключване на разговор. Оставянето на нишката без извод изглежда безобидно, но всъщност е отказ от отговорност – наблюдение, приложимо и при работа в екип. За преподавателя тестът дава бърза проверка с еднозначни отговори. За ученика обясненията представляват кратък наръчник за поведение в мрежата, който може да се използва и извън часовете по български език.
Кога казваме „Здравейте“ и кога „Здрасти“: учебен материал по български език за официалното и неофициалното общуване, речевия етикет и самопредставянето (с таблица и упражнения с отговори)
Едно и също изречение може да звучи учтиво или нахално според това кой стои срещу нас: върху тази разлика е построен учебният материал за официално и неофициално общуване, речев етикет, представяне и самопредставяне. Изложението започва с трите умения, които ученикът ще усвои, и с кратко припомняне какво прави един разговор успешен. Първата част разграничава официалния от неофициалния стил според събеседника и ситуацията и подкрепя всяко твърдение с пример за изказване. Втората част въвежда речевия етикет като система от изрази за поздрав, благодарност, молба, покана и извинение, а отделно каре обяснява какво е логическо ударение и как една дума се откроява с по-силен глас. Централно място заема сравнителна таблица, в която за шест типични ситуации са подредени един до друг официалните и неофициалните варианти на изказа, така че разликата да се вижда наведнъж. Следва блок с упражнения с отговори: разпознаване на вида общуване по дадени реплики, разчитане на качества по кратък откъс, съставяне на текст с официален етикет и въпрос защо учтивостта е нужна и сред приятели. Отделен раздел разграничава представянето от самопредставянето и дава примерен модел на самопредставяне. Финалната част е посветена на общуването в интернет и на правилата на нетикета, а изложението приключва с обобщение на най-важното от темата. Разработката е подходяща за усвояване на темата, за упражнение преди изпитване и за самостоятелна работа у дома.
Контролна работа. Език и общуване
1. В коя ситуация общуването НЕ е пряко? A) между майка и дете вкъщи Б) между приятели по скайп B) между учител и ученик през междучасието Г) между дете и съседка пред блока 2. В кой ред има етикетни формули, подходящи за официално общуване? A) Сърдечно Ви благодаря за отделеното време. Б) Хиляди благодарности, че ми помогна за домашната работа. B) Мерси за загрижеността. Г) Благодаря ти, че ме включи в отбора. 3. Какъв е видът на общуването, когато четем електронно съобщение в интернет?