Иван Вазов: от бащините тефтери със стихове до народен поет. Биография
Зареждане на оценките…
Иван Вазов е роден на 9 юли (27 юни стар стил) 1850 г. в Сопот. Семейството му е заможно, задружно и патриархално. Добра представа за него добиваме от началото на „Под игото“, където е представено домочадието на чорбаджи Марко.
Бъдещият поет завършва местното взаимно и класно училище. Учителят му Партений Белчев го въвежда в света на поезия. През 1866 г. учи гръцки и турски език в Калоферското училище при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев) и става негов помощник (поддаскал). През 1866 г. продължава образованието си в Пловдивската гимназия, ръководена от Йоаким Груев, където изучава френски език и се увлича от поезията на Пиер Беранже, Виктор Юго и Алфонс дьо Ламартин. През 1868 г. баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов не се интересува от нея и изпълва бащините си тефтери със стихове. През 1870 г. в „Периодическо списание“ на Браилското книжовно дружество излиза и първото му публикувано стихотворение „Борът“.
Поетическите опити на младия Вазов са подкрепени от майка му Съба Вазова, но са посрещнати с неодобрение от баща му. През 1870 г. той го изпраща в Олтеница (Румъния) да овладее търговията при чичо си. Младежът обаче продължава да пише стихове, които изпраща до „Периодическо списание“, списание „Читалище“, вестник „Отечество“, вестник „Свобода“ и др. Една нощ бяга в Браила, живее няколко месеца сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров – Странджата. Преживяванията му тук лягат в основата на повестта „Немили-недраги“.
През 1870 г. Вазов се връща в Сопот. За кратко учителства в Мустафа паша (днес Свиленград), работи като преводач на строежа на железопътната линия София – Кюстендил. През 1875 г. се установява в родния си град и става член на възобновения Сопотски революционен комитет.
След началото на Априлското въстание през 1876 г. Вазов заминава за Румъния и става секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Подготвя първите си стихосбирки „Пряпорец и гусла“ (с псевдоним Пейчин) и „Тъгите на България“. През Руско-турската война от 1877 – 1878 г., на която откликва със стихосбирката „Избавление“, Вазов е писар в Свищов при губернатора Найден Геров.
След Освобождението за кратко е съдия в Берковица. През 1880 г. се установява в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Тук той е в центъра на обществения и културния живот като депутат в Областното събрание от Народната партия, редактор, публицист, литературен критик и писател. Избран е за подпредседател на Областното събрание и за председател на Пловдивското научно книжовно дружество. Редактира „Наука“ – първото значимо научно-литературно периодично издание след Освобождението. През 1885 г. Вазов и Величков основават „Зора“ – първото българско изцяло литературно списание. В Пловдив те съставят и прочутата двутомна „Българска христоматия“, която запознава българския читател с повече от сто български и чужди автори. Основната част от преводите е дело на двамата съставители. Всенародният ентусиазъм по време на Сръбско-българската война (1885) вдъхновява поета и той й посвещава стихосбирката „Сливница“ и няколко разказа, които се радват на голяма популярност.
След провала на проруския преврат през 1886 г. Вазов, който е активен русофил, заминава през Цариград за Одеса. Там той пише романа „Под игото“, публикуван след завръщането му в България първо в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“.
През 1889 г. Иван Вазов се установява в София. През 1890 г. основава списание „Денница“. След възстановяването на Народната партия се включва активно в нейната дейност и е избран за народен представител през 1894 и 1896 г. и министър на народното просвещение в правителството на Константин Стоилов. Оттегля се от активния политически живот, но през 1911 г. отново е депутат в V велико народно събрание.
По време на Балканските войни през 1912 – 1913 г. е обхванат от всенародния подем и създава три стихосбирки и множество разкази. Вазов е между тези, които се противопоставят на въвличането на България в Първата световна война на страната на Тройния съюз, но когато това става, възпява в стиховете си победите на българските войски. Втората национална катастрофа приема мъчително, е чувството, че е дочакал разгрома на своя свят, но не изгубва вярата си в бъдещето на България. През 1920 г. тържествено е отпразнуван 70-годишният юбилей на Вазов, спонтанно обявен за „народен поет“. Успял да види всенародната любов и признателност, през 1921 г. умира от разрив на сърцето в София.
ПОЕЗИЯТА НА ВАЗОВ
Стихосбирките на Вазов надхвърлят двадесет и покриват цялото жанрово и тематично разнообразие на българската поезия от неговото време. Несъмнено най-представителната част от тях, а и най-популярната, е цикълът „Епопея на забравените“, поместен в стихосбирките „Гусла“ (1881) и „Поля и гори“ (1884).
По думите на поета подтикът е дошъл от стихове на шведския писател Рунеберг, на когото той попаднал в руски превод, както и от статия на 3. Стоянов (иначе негов политически противник), посветена на начина, по който са загинали някои от участниците в Априлското въстание, и, разбира се, под въздействието на високо ценения от него В. Юго.
Със своята патриотична патетика и богат инструментариум от умело използвани изразни средства „Епопея на забравените“ – несъмнен шедьовър не само на Вазов, но и на българската поезия – трайно формира някои от основните фигури в българския пантеон и представите на следващите поколения за тях. След Вазов Паисий вече винаги ще е „един монах тъмен, непознат и бледен“, Раковски – „Мечтател безумен, образ невъзможен, // на тъмна епоха син бодър, тревожен“, трагичният жест на Кочо, „простият чизмар“ ще маркира най-висшата проява на волята за свобода, а Шипченската битка ще е запечатана в паметта на българите и дори в българската природа: „И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, // спомня тоз ден бурен...“
Свързани материали
От тефтерите на сопотския търговец до „Под игото“: Иван Вазов, биография и творчески път на народния поет
Пълна биографична справка за Иван Вазов, съставена така, че да върши работа и при кратко изпитване, и при по-сериозен реферат. Първата част проследява живота: търговското семейство в Сопот и патриархалната атмосфера в него, учението в Калофер при бащата на Христо Ботев, гимназията в Пловдив и увлечението по френската поезия, неуспелият опит на бащата да направи от сина си търговец, бягството в Браила и месеците сред хъшовете, участието в Сопотския революционен комитет и емиграцията след Априлското въстание. Оттам разказът върви през службите и градовете: Свищов и Русе по време на Освободителната война, председателството на съда в Берковица и случаят, който ражда една от поемите, дългият пловдивски период с вестниците, списанията и „Българска христоматия“, изгнанието в Одеса, годините в София, министерският пост и последните юбилеи. Втората част е посветена на творчеството и е подредена по родове. Лириката е проследена от първите стихосбирки през „Епопея на забравените“ до социалните и военните стихове и до интимните късни творби, с обяснение как се променя тонът на поета след Освобождението. Отделно са разгледани поемите, включително тази, която самият Вазов цени най-високо. Прозата е представена в същия ред: спомените и първата повест, големите постижения от 80-те години, произведенията за следосвобожденската съвременност, началото на късия разказ у нас, градската белетристика и историческите творби от началото на двадесети век. Има и отделни пасажи за пътеписите и за драматургията. Справката завършва с бележки за разпространението на Вазов извън България, за псевдонимите му и за отличията, които получава. Полезна е за биографичен въпрос на изпитване, за увод към разработка върху която и да е Вазова творба, за реферат върху творческия път на автора и за преговор преди матура.
От счетоводните тефтери, изпълнени със стихове, до званието народен поет: Иван Вазов, живот и преглед на творчеството
Обзорен материал за Иван Вазов, който събира на едно място житейския път на писателя и картата на неговото творчество. Началото обяснява защо тъкмо той е наречен класик и патриарх на българската литература и защо е смятан за първия български професионален писател. Биографичната част върви по години: детството в Сопот и търговските планове на бащата, ученето в Калофер при Ботьо Петков и достъпът до богата библиотека, Пловдивската гимназия и четенето на френски поети в оригинал, изпращането в румънската кантора и стиховете, които се появяват в счетоводните тефтери, тайното бягство към средата на българската емиграция. Оттам разказът минава през учителстването и работата по железопътната линия, членството в революционния комитет, бягството след погрома на Априлското въстание, службите по време на Освободителната война и председателството на окръжния съд. Отделно място е отредено на пловдивските години в столицата на Източна Румелия, на обществената и издателската дейност там и на обстоятелствата, при които далеч от родината се ражда най-известният български роман, както и на софийския период и на министерския пост. Финалната част е преглед на творчеството: обемът на пълното издание, стихосбирките и поетическите цикли, стихотворенията за родината и родния език, над двеста разказа с примери от различните периоди на българската история и повестите, поставили началото на новата българска литература. Текстът е подходящ за въвеждащ урок върху Вазов, за реферат или презентация върху живота и делото му и за бърз преговор преди изпитване, когато трябва да се назоват заглавия, години и факти.
Първият професионален писател в българската литература: Иван Вазов (1850-1921), биографичен очерк за 10. клас
Един търговски син, който така и не става търговец, е началната точка на този биографичен очерк за Иван Вазов. Първата част представя семейството в Сопот: бащата с подчертано родолюбиво съзнание и майката, от която идват усетът за красивото и любовта към народната песен, заедно със собствените думи на поета за нея. Нататък се проследяват училищата и книгите: годината в Калофер при Ботьо Петков и библиотеката, която оформя четенето му, гимназията в Пловдив и увлечението по френските автори, връщането в Сопот заради бащината търговия и първите стихотворни опити. Отделно място е дадено на румънските години и на живота сред хъшовете, на членството в революционния комитет, на промяната, която Ботевата поезия внася в писането му, и на стихосбирките, излезли в емиграция. Следващата част подрежда времето след Освобождението: службите в новата администрация, пловдивските години и литературният кръг около него и Константин Величков, творбите, създадени тогава, и съвместната христоматия. Финалът обхваща зрелостта: сблъсъка с политиката на Стамболов, изгнанието, най-известния му роман, професионалното писателство, двата юбилея и споровете с естетическите му опоненти. Подходящ за домашна работа, за устен отговор върху живота и делото на Вазов и като бърза опора преди изпитване в 10. клас.
„Цяла една литература“: жизненият път и творческият портрет на Иван Вазов, 7. клас
Един син, изпратен в Румъния да усвои търговския занаят, се връща оттам с хъшовете в паметта си. Оттук нататък биографията на Иван Вазов върви успоредно с историята на нова България и точно това съпоставяне организира материала. Първата част проследява жизнения път: Сопот, ученето в Калофер и Пловдив, отиването в Браила по бащина воля и първите публикации, срещите с българската емиграция, годините след Освобождението в Русе, Берковица и Пловдив, редакторската и съставителската му работа, конфликта с управляващите и изгнанието, довело до написването на най-известния му роман, завръщането в София и високите обществени длъжности. Втората част е творческият портрет. Изброени са основните стихосбирки от седемдесетте години на XIX век до края на живота му, най-популярните разкази, повестите, романите и пиесите, както и текстовете, писани за деца и за българската природа. Оттам разработката минава към въпроса какво всъщност вдъхновява писателя и защо в творбите му съжителстват възхвалата и критицизмът. Самостоятелен акцент е поставен върху Вазов като митотворец: как пренаписва българската история в легендарен стил, кои са най-силните представи, които създава, и защо чрез опита на миналото изгражда критерии за нравственост в настоящето. Финалната част събира оценките на литературните критици и историци за мястото му в българската литература и стига до извода защо тази оценка не може да бъде само естетическа. Материалът е удобен за подготовка за час и за изпитване по Иван Вазов в 7. клас, за уводна част на реферат или съчинение и за бърза ориентация в жанровото многообразие на творчеството му.
Поетът, когото народът нарича свой учител: Иван Вазов, биография и творчески път по периоди
Един живот, който съвпада с раждането на новата българска литература, е проследен тук от началото до последните книги на автора. В началото са ранните години в Сопот: семейството, влиянието на бащата и на майката, ученическите години в Сопот и Калофер и първите прочетени книги, сред които първата българска повест и творбите на руските и френските автори, оформили вкуса на бъдещия поет. Следва началото на творческия път с първото публикувано стихотворение и трите поетични книги от 70-те години на XIX век, всяка от които отговаря на различен момент от националноосвободителната борба, от въодушевлението преди въстанието до радостта от извоюваната свобода. Отделен раздел е посветен на пловдивския период, когато Вазов създава едни от най-значимите си произведения: изброени са стихосбирките, повестите, мемоарният текст, разказите и пътеписът от тези години, както и водещите теми в тях. Самостоятелно място заемат „Под игото“ и ролята на Вазов като летописец на националния дух, а след това и социалният критицизъм в творбите, в които писателят изобличава покварата и нравствената криза след Освобождението. Разгледани са и историческите му търсения, книгите, посветени на войните за национално обединение, и късният период, в който личните и националните теми се сливат в равносметка. Разработката е подходяща за подготовка по българска литература, за реферат или презентация върху живота и творчеството на Иван Вазов, за въпроси върху периодизацията на творчеството му и за уводна част към теми по „Под игото“ и „Епопея на забравените“.
Свещта в стаичката на Сопот: Иван Вазов (1850-1921), биография на народния поет
Свещта, която майка му оставя на масата, за да има на какво да пише нощем, е може би най-точното начало за разказа за Иван Вазов. Този биографичен очерк тръгва точно оттам. Първата част представя семейството в Сопот, бащата търговец и четящата майка, която става първият учител по литература на сина си. Включен е и собственият спомен на Вазов за скришното нощно писане. Нататък се проследяват учителите и училищата: годините в родния град, помощник-учителството в Калофер при Ботьо Петков и библиотеката, която оформя четенето му, ученето в Пловдив и срещата с френската поезия в оригинал. Отделно място е дадено на румънските години: изпращането в Олтеница, за да учи търговия, поетичното увлечение, което осуетява плана на бащата, сближаването с българските хъшове и запознанството с Христо Ботев, което го приобщава към революционното движение. Финалната част подрежда зрелостта и признанието: градовете, в които живее, установяването в София, романът, написан в изгнание, юбилеят от 1920 г., след който народът сам го нарича народен поет, и последните дни. Очеркът е подходящ за биографичен увод към всяка тема по Вазов, за представяне на автора в реферат и за преговор преди изпитване.