Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в малкото подбалканско градче Сопот в семейството на Минчо и Съба Вазови. Минчо Вазов е търговец, а майката, Съба Вазова, е будна българка, която страстно обича да чете художествена литература. Бъдещият народен поет е силно привързан към своята майка, която успява да му предаде голямата си любов към четенето. Така Съба Вазова се превръща в първия учител по литература на своя син. За този етап от живота си Вазов споделя: „Аз се затварях (скривах) от баща си в една стаичка и пишех стихове. Пишех повечето нощем. Майка ми при отсъствието ми влазяше в скривалището ми и четеше каквото съм написал. Беше ѝ се харесало. След вечеря отивах пак, скришно, да работя в стаичката, но често свещта догаряше и аз остаях в тъмнината. Затова майка ми преглеждаше отрано имам ли свещ и ако нямах, поставяше ми едно фенерче на масата“.
Иван Вазов отначало учи в родния Сопот. На петнайсет години става помощник-учител в Калофер при учителя Ботьо Петков – бащата на Христо Ботев. Известният педагог има богата библиотека с руски книги, които младият Вазов чете с увлечение. Една година Вазов е ученик и в прочутото пловдивско училище „Св. св. Кирил и Методий“. По това време чете и френски поети в оригинал.
От 1870 г. младият Вазов започва да публикува свои творби във вестници в Цариград и Румъния. През същата година е изпратен от баща си в румънския град Олтеница, за да се учи на търговия при своя чичо. Вместо това Вазов се увлича от румънската поезия и писането на стихове се превръща в негово основно занимание. Напуска чичо си и се сближава с българските хъшове. Запознава се с Христо Ботев, който го приобщава към идеите на българското революционно движение. Подготовката и избухването на Априлското въстание съвпадат с младостта на Вазов. Бунтовните години му повлияват силно и той остава духовно свързан със съдбата на своя народ до края на живота си.
Иван Вазов живее последователно в различни румънски и български градове – Браила, Букурещ, Галац, Свиленград, София, Перник. От 1889 г. се установява в София, където остава до края на живота си. Авторът на прекрасните творби „Аз съм българче“, „Отечество любезно, как хубаво си ти!“, „Българският език“, „Немили-недраги“, „Епопея на забравените“ и много други се превръща в най-обичания български писател.
През 1894 г. Иван Вазов публикува романа „Под игото“, написан, докато авторът е в изгнание в Одеса.
През 1920 г. е отпразнуван тържествено 70-годишният юбилей на Иван Вазов. Българският народ засвидетелства своята любов към твореца и спонтанно го назовава народен поет.
На 22 септември следващата година Вазов внезапно умира от разрив на сърцето. Погребан е в самия център на София, до църквата „Св. София“. По-късно върху гроба му е поставен планински камък – един от онези, на които Вазов обичал да седи при разходките си из Витоша.