Иконата и рицарският кодекс: съпоставка на Православния изток и Католическия запад през европейското Средновековие, с въпроси и отговори

1. Информация

     Текстът е научно-популярна учебна статия, посветена на епохата на Средновековието и на нейната култура. В нея се проследяват основните характеристики на средновековния свят – от християнския мироглед и обществената йерархия до литературата, изкуството и религиозните различия между Изтока и Запада. Текстът има образователен и обзорен характер, като въвежда читателя в спецификата на една епоха, продължила близо десет века и оставила огромно наследство върху европейската и славянската цивилизация.

     Текстът е разделен на няколко тематични части, всяка от които разглежда отделен аспект от средновековната култура: устройството на обществото, отношението към Бога, ролята на твореца и читателя, разделението на християнството на две църкви, културните различия между тях и особеностите на рицарството и градския живот.

2. Културата на Средновековието

     Средновековието е период от културното и историческото развитие на европейската цивилизация, който следва разпадането на Римската империя в края на Античността и продължава до началото на Ренесанса след средата на XIV век. Отношението към тази епоха е противоречиво – често я наричат „безвремие", „мрачен ден" (medium aevum), защото я поставят между две ярки епохи. Но това е неоснователна оценка, защото Средновековието има собствено, много своеобразно културно лице.

     Основната характеристика на Средновековието е християнският мироглед. В центъра на системата от ценности стои Бог – творецът на видимия и невидимия свят, вместилище на идеите за добро, истина, красота, сила, праведност, благост, мъдрост, справедливост, доброта, съвършенство. Отношението към него определя цялата структура на обществото и ролята на отделния човек. Средновековният човек мисли себе си като съвършено Божие творение и целият му живот е стремеж да се доближи и опознае Твореца, като възстанови връзката, разрушена чрез първородния грях. Крайната му цел е богопознанието и индивидуалното спасение на душата.

     Средновековната култура е изградена върху специфични разбирания за света, времето и пространството. Според тогавашните представи Земята е плоска, а Слънцето се върти около нея. Необикновените и изненадващи събития се възприемат като „чудеса" – понякога извършени по Божията воля, понякога от дявола. Времето се мисли като вектор с начало (Сътворението), среда (въплъщението на Богочовека Иисус Христос и неговата кръстна смърт и възкресение) и посока (очакваното Второ пришествие и Страшният съд). Животът на всеки човек е незначителна отсечка върху тази ос. Средновековното общество се организира чрез ритъма на църковния календар, времето се отмерва не с часовници, а с църковните камбани, приканващи към молитва.

     Средновековният човек е убеден, че светът е сътворен от Бога по възможно най-съвършения начин и всеки опит за промяна е бунт срещу Неговата воля. Затова всеки има своето установено място. Принадлежността към дадена социална група (селяни, аристократи, занаятчии, духовници) се унаследява и прекосяването на границите е почти невъзможно. Действа строга система от норми: един рицар не може да се държи като селянин, една благородна дама – като уличница, един монах – като рицар. Обществото е строго йерархично, изградено като пирамидална структура, която огледално възпроизвежда йерархията на Божието царство. На върха стои Бог – Творецът, а неговият земен представител е владетелят феодал, чиято власт е утвърдена от църквата.

     Средновековният човек е много повече зависим от принадлежността си към своята религиозна, териториална, езикова или етническа група. Всичките му дейности се извършват пред очите и в съответствие с очакванията на околните. Трудът, войната, молитвата, важните събития (раждане, сватба, погребение) и всекидневните занимания – всичко е „общо". Животът е непрекъснат преход от една общност към друга, обединяваща за всички е принадлежността към църквата.

     Религиозните и етническите различия са ясно дефинирани и водят до строги граници между „свои" и „чужди", като религиозната общност е по-важна от етническата. Отклонение от официалното учение на църквата води до обвинение в ерес и до изключване от общността с тежки последствия за нарушителите.

3. Литература и история

     Епохата на Средновековието може да се раздели на няколко по-важни етапа:

• Ранно средновековие – от V до X век;
• „Зряло" или Високо средновековие – XI–XIII век;
• Късно средновековие – през XIV век, което постепенно преминава към Ренесанса.

     Тази епоха най-често се свързва с представата за упадък на античната култура и с политическите и демографски промени (нахлуване на варварски племена), довели до рязко снижаване на грамотността и образоваността на управляващите елити. Затова често за средните векове се говори и като за „мрачни векове", а основната вина за това „смрачаване" се хвърля върху християнската църква. Налагането на християнството води до отричане на много от елементите на античния начин на живот – забранени са публичните зрелища (театри, спортни състезания), изучаването на текстовете на езическите писатели и философи, участието в традиционните празненства.

     За сметка на това църквата настоява всекидневното участие в богослужението да е задължително за всеки християнин. Храмът се превръща в средоточие на всички важни за общността събития – ритуали, социални дейности, организация на празниците. Всичко минава през филтъра на християнската църква. Затова църквите и манастирите стават естествени центрове на цялата интелектуална и творческа дейност на епохата. Там се трупат и съхраняват съкровищата на книжовността и приложните изкуства, там се развиват новите идеи, звучи музиката и словото, посветени на Бога. Според някои изследователи, ако Средновековието наистина е „мрачно", то единствените светли петна в този мрак са именно църквите и манастирите.

     Европейското средновековие не е хомогенно явление. Съществуват значителни разлики между формите, в които се проявяват неговите специфики в Западна Европа и в източната част на някогашната Римска империя. Основният общ език на богослужението на запад е латинският, а на изток – гръцкият (а след покръстването на славяните през IX век – и славянският). Наред с това средновековната култура използва като допълнителен „език" богата система от знаци, символи и образи, познаването на които осигурява и на неграмотните достъп до основните ѝ послания. Например сравнението на Богородица с „Извор на жива вода" („Живоносен източник") е толкова популярно, че дори неумеещите да четат, когато видят изображение на фонтан, го тълкуват правилно като знак за прослава и преклонение пред Божията майка.

4. Средновековният творец

     Когато отнасяме понятието „творчество" към Средновековието, не бива да забравяме, че от гледна точка на господстващия в епохата християнски мироглед единственият истински творец е Бог – създателят на видимия и невидимия свят. Само той е в състояние да сътворява „от небитие битие", т.е. да създава несъществуващи досега неща. Самите хора са негови творения и всичко, което те могат да постигнат, е да се доближат до Твореца със средствата на изкуството. Но при това те не създават нови неща, а ползват вече съществуващото (създаденото от Бога) – слова, звуци, цветове, материали, като само ги преподреждат, подобно на децата, които преподреждат елементите на конструктор.

     Създаването на художествени творения се мисли като своеобразен отговор на божественото послание – Свещеното писание, Библията. Това поставя писателя, художника, каменоделеца или композитора в специфична позиция, много различна от тази в наши дни, като го изравнява по-скоро със занаятчиите. Когато описва труда на писателя, старобългарският писател и философ от X век Йоан Екзарх казва: „Защото Бог сътвори не като човешките зидари, или като майсторите на кораби, или медникари, или златари, или тъкачи на платове, или други занаятчии, които събират готов материал и изработват нужните им вещи, а и съдове и инструменти взимат един от друг, за да работят с тях... Докато Бог, щом помисли, сътвори несъществуващото преди това, защото той не се нуждае от нищо, докато човешките занаяти имат винаги нужда един от друг..."

     Това е и обяснението на често срещаната заблуда, че средновековният писател има „ниско творческо самочувствие" и заради това смирено премълчава името си. Напротив, средновековният творец се смята за Божи избраник и неговият стремеж е да създаде и изпрати към Бога най-съвършеното възможно послание. Съществено е обаче, че това послание е предназначено на първо място и преди всичко за Бога, а едва след това – за хората. Затова земната слава, популярност и известност слабо вълнуват средновековния творец. Макар анонимен, той е видим за Бога. Когато пише своите произведения, писателят всъщност му принася в жертва най-ценното си служение. И макар да е заобиколен от хора, той адресира приношението си към отвъдния божествен мир, като се надява така да заслужи място сред праведниците.

5. Средновековният читател

     Вече казахме, че грамотните хора в средните векове са малцина. Книгите се изработват ръчно от ценни материали и са изключително скъпи. Далеч не всеки, дори заможен човек, може да си позволи да притежава книга – затова манастирите и църквите до днес съхраняват най-богатите сбирки от средновековни книжовни паметници. Те са и центровете на книжовна и просветна дейност в продължение на векове.

     Обучението на четене е насочено предимно към приемащите духовен сан и рядко надхвърля запознаването с основните богослужебни текстове, които при това се учат наизуст. Чете се на глас (даже когато читателят е сам). Писането пък е още по-рядко умение.

6. Мозайка

     За присъстващите в храма вярващи основен извор на представи за света е Библията, преди всички тези нейни части, които са включени във всекидневното богослужение. Макар неграмотни, хората постепенно усвояват основните библейски сюжети, имената на най-важните библейски герои са им познати и играят ролята на образец в системата от примери за добро и зло, за праведно или грешно поведение. Този комплекс от знания се предава паралелно и от творбите на останалите изкуства, включени в църковна употреба. Ярките изображения на иконите и стенописите придават на народната фантазия дълбочина и плътност, цветните витражи пречупват светлината и създават особена атмосфера, ароматът на тамян и музиката пренасят духа в ангелските селения... Самата архитектура на християнския храм е особена форма на изразяване на разбирането за земния свят като отражение на небесната йерархия.

7. Изток и Запад в Европейското средновековие

     За да разберем по-добре литературата и културата на Средновековието, е важно да имаме предвид постепенния процес на раздалечаване между източната и западната част на някогашната Римска империя. Различията в разбирането и практиките съществуват още от момента, когато император Константин Велики в началото на IV век приема и налага християнството за религия на империята. Той основава нова, втора столица на мястото на малкото градче на Босфора, Византион. Това е бъдещият блестящ център на Византия – Константинопол. Политическите и религиозно-административните противоречия между старата столица Рим и новата – Константинопол, постепенно се изострят. След вековни перипетии и опити за помирение в средата на XI век (1054 г.) се стига до Великата схизма – разделянето между Западната (католическа) и Източната (православна) църква. Папата и константинополският патриарх взаимно се отлъчват от църквата и така богослужебните връзки между двете части на християнския свят са прекъснати. Скоро след това (1098 г.) започват кръстоносните походи. Макар да имат като първоначална цел освобождаването на Светите земи от арабите мюсюлмани, те изострят още повече напрежението между Изтока и Запада и правят възстановяването на християнското единство невъзможно. След варварското завладяване на Константинопол от рицарите на IV кръстоносен поход (1204 г.) взаимната непоносимост между християните на Изток и на Запад за векове насочва политическото, но също и културното развитие на двете части на християнска Европа в различни посоки.

     Разделянето между Източната (православна) и Западната (католическа) църква през XI век води до значителни различия в принципите и формите на развитие на литературата и културата в двете части на Европа в следващите столетия. Макар да запазват общите базисни особености на средновековната епоха (като се основават на християнския мироглед и феодалните обществени структури), Изтокът и Западът преминават по различни пътища и по различен начин стигат до края на епохата, наречена Средновековие. Това е и причината самите времеви граници на Средновековието да са различни, когато говорим за католическия и за православния свят.

     Ако за Западна Европа Средновековието завършва с прехода към Ренесанс около и след средата на XIV век, то в източната част – Византия и славянския свят, които се намират след XIV век в рамките на Османската империя, този преход продължава чак до средата на XVIII век и завършва едва в XIX век.

     Всъщност бихме могли да говорим за два типа Средновековие. Православният изток се обособява на територията на Източната Римска империя и включва земите на днешна България, Сърбия, Гърция, Румъния, части от Русия и Турция. Повечето от тези земи са някогашни римски провинции (неслучайно византийците гордо наричат себе си „ромеи", т.е. римляни). Макар да са населени от много и различни по произход и културни традиции племена и народи, те имат общ език на богослужението и дипломацията – гръцкия, а след християнизирането на славяните през IX–XI век – и старобългарския, на който светите братя Кирил и Методий превеждат Библията и богослужебните книги. Така те поставят началото на третата голяма средновековна цивилизация в Европа – православната славянска, известна и като Slavia Orthodoxa (т.е. православно славянство). Макар често да са разкъсвани от вътрешни военни и политически конфликти, Византия и православните славянски държави са здраво свързани помежду си чрез общото учение (православието). Според православната традиция всяка независима държава има своя независима и автономна църква, а решенията се вземат с общо съгласие (т.нар. съборност). Това води до разлики в общественото устройство – при католицизма глава на цялата църковна йерархия е римският първосвещеник (папата), а всички локални църкви, както и феодалните владетели, са му подчинени. За разлика от това, в източния православен свят има отделни и независими една от друга църкви, всяка от които е в сложни отношения на взаимно подчинение със съответната държава.

     Важно различие между културата на Православния изток и Католическия запад е отношението към свещените изображения. Макар да се създават по сходни правила, на Запад свещените образи са по-близки до реалността. В тях светците и библейските персонажи се изобразяват по-скоро като живи, истински хора, включително и чрез триизмерни образи (скулптури). В православния свят се създават икони – схематични изображения на светците, подчинени на строги правила. Иконописецът няма право да наруши канона и е задължен да нарисува светците или библейските герои по точно определен начин. Това превръща православната икона по-скоро в знак или символ, а не в реалистично изображение. Олтарът в католическите църкви е открит, докато след X век в православните църкви иконите се подреждат в иконостас, който скрива олтара.

     Разделянето на християнската църква на източна и западна и натрупването на напрежения и взаимна неприязън между двете части на Европа постепенно довеждат до отдалечаване в начина, по който се извършват основните църковни ритуали. Например докато православните кръщават чрез потапяне в осветена вода, католиците само поръсват кръщавания с вода; докато православните свещеници са задължени да сключат брак, преди да станат свещенослужители, на католическите бракът е забранен; докато в православната църква при литургията се използва квасен хляб, при католиците той е безквасен и т.н. Макар тези различия да са по-скоро външни, в течение на столетия те са били повод за много ожесточени богословски спорове и са довели до взаимно отхвърляне на двете големи групи християни с тежки последици за целия християнски свят.

     Друга много важна разлика между Изтока и Запада в Европейското средновековие е отношението на църквата и държавата към еретиците, които не споделят установеното и задължително тълкуване на християнското учение (т.нар. еретици). Макар ересите да се преследват навсякъде, все пак жестокото гонения срещу всички, който дори само са заподозрени в ерес, са характерни предимно за западната традиция. През XII век (т.е. след Великата схизма) е създадена специална институция – Великата инквизиция, която има за задача да следи за чистотата на вярата и да преследва и наказва отклонилите се. Санкциите са наистина тежки и засягат всички, които принадлежат към различна религия (евреи, мюсюлмани), които са заподозрени в извършването на магии (т.нар. лов на вещици) или които се отклоняват от официално приетите разбирания за света и Бога. В историята са останали имената на учени като Галилео Галилей и Джордано Бруно, които са изправени пред съда на Инквизицията, защото отричат учението, че Земята е плоска и неподвижна, а Слънцето обикаля около нея.

     В православния свят отношението на църквата и държавата към еретиците рядко надхвърля публичното осъждане, а Инквизицията с нейните изтезания и изгаряния на клада е напълно непозната.

8. Културата на рицарите

     Особено значение като характерен елемент на Западното средновековие има културата на рицарите. Оформена в края на XI век и получила най-интензивното си развитие по време на кръстоносните походи, тя формира идеята за рицарските добродетели (т.нар. Кодекс на рицаря) и за рицарската любов. Тези образци на идеалното поведение ще окажат силно влияние върху западноевропейското изкуство през следващите столетия. Те ще бъдат в основата на светските литературни жанрове (рицарски романи, куртоазна поезия) и ще очертаят посоките на излизане от сферата на чисто религиозната тематика, та чак до пародирането на рицарските стереотипи в „Дон Кихот". В православния свят рицарството и непознато, и оттам – целият комплекс от културни явления, свързани с него.

9. Ролята на градовете

     Друга съществена разлика между средновековната култура на Изтока и Запада виждаме в ролята на градовете. Докато в Западна Европа градът още в Зрялото средновековие се превръща в средоточие на интензивни културни процеси, в православния свят духовният живот остава свързан предимно с манастирите. На Запад „градският въздух прави човека свободен", а занаятите, търговията и публичното живеене на градския площад дават шанс за развитие на нови идеи, нови жанрове, нови художествени форми, които излизат извън непосредствения контрол на църквата. На Изток (макар и тук да имаме древни градове) културата остава най-вече аграрна и обвързана със селото. Липсват така характерната за Запада дворцова култура, кръговете от поети, философи, музиканти и художници, работещи под покровителството на феодалните владетели меценати. Всичко това поставя литературата и изкуството изцяло в услуга на църквата и изключително създаването на произведения със светска тематика.

     Литературата на Православното средновековие има за цел да даде отговор на централния въпрос на своето време – как да живеем, за да спасим душата си и да си осигурим след смъртта място в рая? Затова основната фигура в литературата на епохата и тази на светеца – Божи избраник, който с праведния си живот и благочестивите си дела е заслужил да пребивава „отдясно на Бога", т.е. сред праведниците. На светците са посветени повечето от произведенията на средновековните писатели. Те са написани в различни жанрове – жития (кратки или пространни биографични повествования, предназначени за самостоятелно четене или за богослужебна употреба), похвални слова (кратки, възторжени възхвали на подвизите и заслугите на светеца, произнасяни при неговото честване в църквата), служби (сложни творби, съчетаващи литургична поезия с характерното за православното богослужебно пеене мелодично оформление), поучения (разяснения за правилата на праведния живот, произнасяни в храма като напътствие за вярващите). Освен тези основни литургични жанрове се създават и произведения със светско (небогослужебно) съдържание – полемични творби (за да се защити „правата вяра" от всевъзможните заблуди и ереси), летописи (за да се съхрани споменът за славните дела на прадедите), естественонаучни съчинения (за да се обясни съвършеното устройство на Божия свят). Значително по-слабо е разпространена светската поезия (и това е една от важните разлики между Изтока и Запада, където Средновековието е време на разцвет на разнообразни поетични жанрове).

     Голяма част от произведенията, които чете или слуша средновековният славянин, са преводи. В света на православното славянство източник на текстове, жанрови модели и тематични образци е преди всичко Византия с нейната древна богослужебна традиция и безценна литературна съкровищница. Важно е да се знае обаче, че старобългарските писатели не са прости подражатели. Като пренасят и прилагат византийската традиция сред славяните, те често значително надминават художественото майсторство на своите „учители". Това говори за таланта и високото им творческо самочувствие, но и за ролята им на идеолози и водачи в процеса на формиране на самобитната литература и култура на православния славянски свят.

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Първа част въпроси

1. Какво представлява Средновековието и какво време обхваща?

     Средновековието е период от културното и историческото развитие на европейската цивилизация, който следва разпадането на Римската империя в края на Античността и продължава до началото на Ренесанса след средата на XIV век. То обхваща период от близо десет века – приблизително от V до XIV век за Западна Европа. За Изток обаче, където се намират Византия и славянските православни земи, попаднали под властта на Османската империя, тази епоха продължава чак до средата на XVIII век и завършва едва в XIX век. Средновековието не е просто „безвремие" или „мрачен ден" между две ярки епохи, а самостоятелна и много своеобразна културна и историческа епоха с богато духовно и художествено наследство.

2. Коя е основната характеристика на Средновековието и каква е нейната същност?

     Основната характеристика на Средновековието е християнският мироглед. Неговата същност се състои в убеждението, че в центъра на цялата система от ценности стои Бог – творецът на видимия и невидимия свят, синоним и вместилище на всички възможни положителни качества: добро, истина, красота, сила, праведност, благост, мъдрост, справедливост, доброта, съвършенство. Отношението към Бога определя цялата структура на обществото и ролята на отделния човек в него. Средновековният човек мисли себе си като съвършено Божие творение, а животът му е организиран около постоянния стремеж да се доближи до Твореца и да опознае своя създател. Крайната цел е богопознанието и спасението на душата.

3. Как разбира средновековният човек света и неговото устройство; времето и пространството; смисъла на своето съществуване? От какво са предопределени тези разбирания?

     Средновековният човек разбира света чрез разбиранията на християнството. За него Земята е плоска, а Слънцето се върти около нея. Всичко необикновено се възприема като „чудо" – понякога извършено по Божията воля, понякога от дявола. Времето се мисли като права линия, вектор – има начало (Сътворението на света), среда (въплъщението и възкресението на Иисус Христос) и посока към бъдещето (очакваното Второ пришествие и Страшния съд). Собственият живот е малка отсечка върху тази ос. Времето не се мери с часовници, а с църковните камбани, приканващи към молитва – т.е. животът се организира според ритъма на църковния календар. Смисълът на съществуването е човекът да живее праведно, за да спаси душата си и да заслужи място в рая. Всички тези разбирания са предопределени от християнския мироглед – от идеята, че светът е сътворен от Бог по най-съвършения начин и че всеки опит за промяна е бунт срещу Неговата воля.

4. Каква е ролята на отделната личност в средновековното общество, от какво се определя тази роля?

     В средновековното общество отделната личност няма съвременното значение на индивидуалност. Ролята на човека се определя от неговата принадлежност – към социална група (селяни, аристократи, занаятчии, духовници), към религиозна общност, териториална област, езикова и етническа група. Всеки има строго определено място в йерархичната пирамида на обществото и е задължен да следва правилата, съответстващи на съсловието му. Ролята на отделната личност – дори когато тя е извън мерките на обичайното, както при светците – е значима само доколкото представя модел за „правилно" богоугодно поведение, съобразено с канона (правилото, нормата), или обратно – за грях, който води към ада и служи за отрицателен пример за околните. Ролята на човека се определя от неговата принадлежност към даден социален слой и от съответствието му с християнските норми на поведение.

5. Каква периодизация включва Средновековието?

     Средновековието включва три основни етапа:

• Ранно средновековие – от V до X век;
• „Зряло" или Високо средновековие – XI–XIII век;
• Късно средновековие – през XIV век, което постепенно преминава към Ренесанса.

     Тази периодизация обаче важи главно за Западна Европа. За Изток, включително за българските земи, границите на Средновековието са различни поради спецификата на историческото развитие.

6. Как наричат средните векове и защо?

     Средните векове често наричат „мрачни векове". Това название се дължи на политическите и демографски промени – нахлуването на варварските племена, разпадането на античната култура, рязкото снижаване на грамотността и образоваността. Според тази представа основната вина за „смрачаването" се хвърля върху християнската църква, която налага християнството и отрича много от елементите на античния начин на живот – забранява публичните зрелища (театри, спортни състезания), изучаването на текстовете на езическите писатели и философи, участието в традиционните празненства. Според други изследователи обаче именно църквите и манастирите са били светли петна в този мрак, защото те са били центровете на цялата интелектуална и творческа дейност на епохата.

7. Защо Европейското средновековие не е хомогенно явление?

     Европейското средновековие не е хомогенно, защото съществуват значителни разлики между формите, в които се проявяват неговите специфики в Западна Европа и в източната част на някогашната Римска империя. Тези разлики произтичат от различните политически, религиозни, езикови и културни традиции на двете части на континента. През XI век се стига и до Великата схизма – разделянето между Западната (католическа) и Източната (православна) църква, което задълбочава още повече различията. Двете половини на християнския свят преминават по различни пътища и по различен начин стигат до края на епохата.

8. На какъв език се извършва богослужението (на Запад; на Изток) и защо е необходим допълнителен „език" на християнската култура?

     На Запад общият език на богослужението е латинският, а на Изток – гръцкият (а след покръстването на славяните през IX век – и славянският / старобългарският). Наред с това средновековната култура използва като допълнителен „език" богата система от знаци, символи и образи. Този допълнителен „език" е необходим, защото повечето хора през Средновековието са неграмотни. Чрез иконите, стенописите, витражите, архитектурата, тамяна и музиката хората, които не могат да четат, получават достъп до основните послания на християнството. Например когато видят изображение на фонтан, те правилно го тълкуват като символ на Богородица – „Извор на жива вода".

9. За какъв се смята средновековният творец?

     Средновековният творец се смята за Божи избраник. От гледна точка на християнския мироглед единственият истински творец е Бог – той е този, който създава „от небитие битие", т.е. несъществували досега неща. Хората не създават нови неща, а само пренареждат съществуващото, подобно на децата, които играят с конструктор. Стремежът на средновековния творец е да създаде и изпрати към Бога най-съвършеното възможно послание. Съществено е, че това послание е предназначено на първо място за Бога, а едва след това за хората. Затова земната слава и известност не го вълнуват. Макар анонимен, той е видим за Бога. Той не е човек с „ниско творческо самочувствие", а е творец, който съзнателно принася в жертва на Бога най-ценното си служение.

10. Кои са средновековните читатели и в какво се изразява тяхната грамотност?

     Средновековните читатели са малцина, защото книгите се изработват ръчно от ценни материали и са изключително скъпи. Далеч не всеки, дори заможен човек, може да си позволи да притежава книга – затова манастирите и църквите съхраняват най-богатите книжовни сбирки. Основните читатели са духовниците и хората, приемащи духовен сан. Тяхната грамотност се изразява в познаване на основните богослужебни текстове, които често се учат наизуст. Четенето става на глас (даже когато читателят е сам). Писането е още по-рядко умение, което поставя този малък кръг от книжовници в специфично положение.

11. Откъде средновековният човек черпи идеи, представи за своето съществуване?

     Средновековният човек черпи идеите и представите си за съществуването преди всичко от Библията и от нейните части, включени в ежедневното богослужение. Макар неграмотни, хората постепенно усвояват основните библейски сюжети – имената на най-важните библейски герои им стават познати и играят ролята на образец в системата от примери за добро и зло, за праведно или грешно поведение. Тези знания се предават и чрез иконите, стенописите, цветните витражи, архитектурата на храма, тамяна и музиката. Всичко в църквата е форма на изразяване на разбирането за земния свят като отражение на небесната йерархия.

12. Как се стига до Великата схизма и какви са последствията от този акт за християнския свят?

     Стига се до Великата схизма през 1054 г. след векове на политически и религиозно-административни противоречия между старата столица Рим и новата – Константинопол. Още в началото на IV век император Константин Велики приема и налага християнството за религия на Римската империя и основава втора столица – Константинопол. Постепенно противоречията между двете столици се изострят. През 1054 г. папата и константинополският патриарх взаимно се отлъчват от църквата и така богослужебните връзки между двете части на християнския свят се прекъсват. Последствията са изключително тежки: започват кръстоносните походи (1098 г.), които макар да имат за цел освобождаването на Светите земи от арабите мюсюлмани, изострят още повече напрежението между Изтока и Запада. Варварското завладяване на Константинопол от рицарите на IV кръстоносен поход (1204 г.) прави възстановяването на християнското единство напълно невъзможно. За векове взаимната непоносимост между християните на Изток и на Запад насочва политическото и културното развитие на двете части на християнска Европа в различни посоки.

Втора част въпроси

1. Кога настъпва краят на Средновековието за Западна и за Източна Европа?

     За Западна Европа Средновековието завършва с прехода към Ренесанс около и след средата на XIV век. За Източна Европа обаче – където се намират Византия и славянският свят – краят на Средновековието настъпва много по-късно. Тези земи попадат след XIV век в рамките на Османската империя и преходът към Новото време продължава чак до средата на XVIII век, а завършва едва в XIX век. Тази разлика се дължи на политическите обстоятелства и на различните исторически съдби на Изтока и Запада.

2. Какви земи включва Православният изток?

     Православният изток се обособява на територията на Източната Римска империя и включва земите на днешна България, Сърбия, Гърция, Румъния, части от Русия и Турция. Повечето от тези земи са някогашни римски провинции. Неслучайно византийците гордо наричат себе си „ромеи", т.е. римляни. Тези земи са населени от много и различни по произход и културни традиции племена и народи, но те имат общи основни белези на културата си – езикът на богослужението и дипломацията, което ги обединява в една цивилизационна общност.

3. На какви езици се извършва богослужението в Slavia Orthodoxa?

     В Slavia Orthodoxa (православно славянство) богослужението се извършва на гръцки и на старобългарски. Гръцкият е общ език на богослужението и дипломацията във Византия и в православния свят. След покръстването на славяните през IX–XI век светите братя Кирил и Методий превеждат Библията и богослужебните книги на старобългарски език и така поставят началото на третата голяма средновековна цивилизация в Европа – православната славянска. Именно старобългарският език става богослужебен за всички славянски православни народи.

4. Какъв модел на обществено устройство предлага католицизмът и какъв – източното православие?

     Католицизмът предлага модел на строго централизирано и подчинено устройство. При него глава на цялата църковна йерархия е римският първосвещеник – папата, а всички локални църкви, както и феодалните владетели, са му подчинени. Това е модел, подобен на пирамидална структура с един върховен глава.

     Източното православие, за разлика от това, предлага модел на съборност. При него всяка независима държава има своя независима и автономна църква, а решенията се вземат с общо съгласие. В източния православен свят има отделни и независими една от друга църкви, всяка от които е в сложни отношения на взаимно подчинение със съответната държава. Няма един-единствен глава на цялата църковна йерархия, а всички църкви са равнопоставени.

5. В какво се изразяват различията между католицизма и източния православен свят?

     Различията между католицизма и източния православен свят се изразяват в няколко основни насоки:

• Обществено устройство/църковна йерархия: католиците имат единен глава (папата), а православните – равнопоставени църкви с общо съгласие (съборност).
• Свещени изображения: католиците създават реалистични образи, включително скулптури, докато православните – икони, схематични символи, следващи строги правила. В православните църкви олтарът е скрит от иконостас (след X век), а в католическите – открит.
• Ритуали: православните кръщават чрез потапяне, католиците – с поръсване; православните свещеници се женят преди свещенослужение, католическите – не; в православната литургия се използва квасен хляб, в католическата – безквасен.
• Отношение към ересите: на Запад съществува Великата инквизиция (създадена през XII век), която жестоко преследва еретиците, докато в православния свят такава институция няма и наказанията рядко надхвърлят публично осъждане.
• Културни особености: на Запад се развива богата светска, дворцова, рицарска и градска култура; на Изток културата е предимно религиозна и селска.
• Роля на градовете: на Запад градовете стават центрове на интензивни културни процеси, докато на Изток духовният живот остава свързан с манастирите.

6. Защо в православния свят липсват произведения със светска тематика?

     В православния свят липсват произведения със светска тематика, защото културата е изцяло подчинена на църквата и на религиозните цели. На Изток липсват характерните за Запада дворцови кръгове от поети, философи, музиканти и художници, които работят под покровителството на феодалните владетели меценати. Няма и градска среда, която да поощрява светското изкуство, тъй като културата остава основно аграрна и обвързана със селото и манастирите. Всичко това поставя литературата и изкуството изцяло в услуга на църквата и изключва създаването на произведения със светска тематика. Литературата на Православното средновековие има за цел да отговори на централния въпрос: как да живеем, за да спасим душата си и да си осигурим след смъртта място в рая?

7. Кой е общият белег на православната славянска литература и каква е ролята му за развитието на славянските народи?

     Общият белег на православната славянска литература е нейният преводен характер. Голяма част от произведенията, които чете или слуша средновековният славянин, са преводи – най-често от гръцки. Източникът на текстове, жанрови модели и тематични образци за православното славянство е преди всичко Византия с нейната древна богослужебна традиция и безценна литературна съкровищница. Ролята на този преводен характер за развитието на славянските народи е огромна. Чрез превода на Библията и богослужебните книги от Кирил и Методий славяните получават достъп до християнското учение на собствения си език. Това осигурява културно единство между всички православни славянски народи и им дава общ духовен фундамент. Освен това старобългарските писатели не са прости подражатели – като пренасят и прилагат византийската традиция, те значително надминават художественото майсторство на своите „учители" и стават идеолози и водачи в процеса на формиране на самобитната литература и култура на православния славянски свят.

8. Кой е централният въпрос, поставен в средновековните творби, и кои са техните ключови теми?

     Централният въпрос, поставен в средновековните творби, е как да живеем, за да спасим душата си и да си осигурим след смъртта място в рая. Ключовите теми на средновековните творби са:

• Животът и подвизите на светците – основната фигура в литературата, тъй като светецът е Божи избраник, който с праведния си живот е заслужил да пребивава „отдясно на Бога".
• Правилата за праведен живот – излагани в поученията, за да напътстват вярващите.
• Възхвалата на светците и на техните заслуги – в похвалните слова.
• Защитата на „правата вяра" – в полемичните творби, срещу ересите и заблудите.
• Спомен за славните дела на прадедите – в летописите.
• Съвършеното устройство на Божия свят – в естественонаучните съчинения.

9. Каква е ролята на преводната литература?

     Ролята на преводната литература е огромна за развитието на православната славянска цивилизация. Чрез превода на богослужебните книги и Библията от Кирил и Методий славяните получават достъп до християнското учение на разбираем за тях език. Преводната литература осигурява:

• Културно единство на всички православни славянски народи;
• Модели на жанрове и теми, които българските писатели могат да развиват и обогатяват;
• Литературен и езиков образец за писателите – като превеждат от гръцки, те развиват собствения си художествен език;
• Достъп до безценната византийска литературна съкровищница и до древната богослужебна традиция.

     Старобългарските писатели не са прости подражатели – те често надминават художественото майсторство на своите „учители" и стават активни творци, а не само преводачи.

Трета част – „Как съм чел?" (задачи за самопроверка)

1. Що е Средновековие?

     Средновековието е период от европейската култура и история, който започва с разпадането на Римската империя (V век) и продължава до началото на Ренесанса (XIV век за Запада, XIX век за Изтока). То представлява самостоятелна епоха с богат християнски мироглед, феодална обществена структура и специфична култура, чиито средища са църквите и манастирите.

2. От какво се определят структурата на средновековното общество и ролята на отделния човек в него?

     Структурата на средновековното общество и ролята на отделния човек се определят от християнския мироглед и от феодалната обществена система. Обществото е строго йерархично, изградено като пирамида – на върха стои Бог, чийто земен представител е владетелят феодал, а всяко съсловие има своето точно определено място. Ролята на човека се определя от принадлежността му към социална, религиозна, езикова и етническа група.

3. Как е организиран/а животът/културата на средновековния човек?

     Животът и културата на средновековния човек са организирани около църковния календар и християнското богослужение. Времето се отмерва от църковните камбани, а не от часовниците. Всички важни събития (раждане, сватба, погребение), както и ежедневните дейности (труд, обучение, хранене), се извършват в съответствие с църковните правила и пред очите на общността. Всичко е „общо" – животът е непрекъснат преход от една общност към друга, като обединяваща за всички е принадлежността към църквата.

4. Какво се разбира под Ранно, Зряло/Високо и Късно средновековие?

• Ранно средновековие – периодът от V до X век, характеризиращ се с формирането на новите европейски държави след разпадането на Римската империя и с ниска грамотност.
• Зряло/Високо средновековие – периодът от XI до XIII век, в който християнската култура достига пълен разцвет, изграждат се готическите катедрали, развива се рицарството.
• Късно средновековие – XIV век, който постепенно преминава към Ренесанса и Новото време.

5. Защо наричат средните векове „мрачни векове"?

     Средните векове наричат „мрачни векове" заради политическите и демографски промени (нахлуването на варварските племена), които водят до рязко снижаване на грамотността и образоваността. Основната вина за това „смрачаване" се хвърля върху християнската църква, която налага християнството и отрича елементи на античния начин на живот – забранява театрите, спортните състезания, изучаването на езическите писатели и философи. Но според други изследователи именно църквите и манастирите са били светлите петна в този мрак, защото са центрове на цялата интелектуална и творческа дейност на епохата.

6. Какъв е езикът на богослужението?

     На Запад езикът на богослужението е латинският, а на Изток – гръцкият (а след покръстването на славяните през IX век – и старобългарският/славянският). Наред с това средновековната култура използва богата система от знаци, символи и образи като допълнителен „език", който позволява и на неграмотните да разбират основните ѝ послания.

7. Как си представяте средновековния творец; а средновековния читател?

     Средновековният творец си представям като смирен, но същевременно духовно уверен човек – Божи избраник, който посвещава своето изкуство изцяло на Бога. Той е анонимен пред хората, но видим за Бога. Създава своите произведения с чувство на отговорност и задължение, а не за лична слава или популярност. По-скоро е като занаятчия, който преподрежда съществуващи елементи (слова, звуци, цветове), а не създава нови неща.

     Средновековният читател си представям като образован духовник – монах или свещеник, който познава основните богослужебни текстове и често ги учи наизуст. Тъй като книгите са редки и скъпи, четенето е рядко умение и се извършва на глас, дори когато читателят е сам. Той е част от малцината, които имат достъп до писмената култура.

8. Какво е Библията за средновековния човек?

     За средновековния човек Библията е основен извор на представи за света. Тя е Свещеното писание, чрез което Бог се обръща към хората. Всички основни библейски сюжети, героите, примерите за добро и зло, за праведно или грешно поведение – всичко идва от Библията. Дори неграмотните хора усвояват библейските истории чрез богослужението, иконите, стенописите, витражите, музиката. Библията е и източникът, към който се обръща средновековният творец, когато създава своите произведения.

9. Как се стига до разделянето между Западната (католическа) и Източната (православна) църква?

     Разделянето между двете църкви е дълъг процес, който започва още в началото на IV век, когато император Константин Велики основава втора столица – Константинопол. Постепенно се изострят политическите и религиозно-административните противоречия между Рим и Константинопол. След вековни перипетии и опити за помирение, през 1054 г. се стига до Великата схизма – папата и константинополският патриарх взаимно се отлъчват от църквата. Богослужебните връзки между двете части на християнския свят са прекъснати. Впоследствие кръстоносните походи и завладяването на Константинопол през 1204 г. правят възстановяването на единството напълно невъзможно.

10. Какви са културните особености на византийско-славянския свят?

     Културните особености на византийско-славянския свят са:

• Обща основа – православното християнство;
• Общ богослужебен език – гръцки и славянски;
• Съборност – всяка държава има независима църква, решенията се вземат с общо съгласие;
• Икони вместо реалистични образи и скулптури;
• Иконостас в църквите (след X век);
• Отсъствие на светска, дворцова и рицарска култура;
• Културата е предимно аграрна и обвързана с манастирите;
• Литературата е основно религиозна и преводна;
• Отсъствие на Инквизиция и на масови преследвания на еретици.

11. Каква е ролята на старобългарския език за православната славянска цивилизация?

     Старобългарският език има изключителна роля за православната славянска цивилизация. На него светите братя Кирил и Методий превеждат Библията и богослужебните книги. Така старобългарският става богослужебен език за всички православни славянски народи и поставя началото на третата голяма средновековна цивилизация в Европа – Slavia Orthodoxa. Той обединява славяните в една обща духовна и културна общност, дава им достъп до християнското учение на собствения им език и позволява развитието на самобитната литература и култура на славянския православен свят.

12. Кой пребивава „отдясно на Бога"; каква е ролята му за средновековната литература и защо?

     „Отдясно на Бога" пребивават светците – Божи избраници, които с праведния си живот и благочестивите си дела са заслужили да бъдат сред праведниците. Ролята им за средновековната литература е централна, защото те са основната фигура в литературата на епохата. На тях са посветени повечето от произведенията на средновековните писатели – жития, похвални слова, служби, поучения. Светците служат като образец за „правилно" богоугодно поведение и вдъхновяват вярващите да следват техния пример, за да заслужат и те място в рая.

13. Защо е анонимен средновековният книжовник, дали защото е лишен от творческо самочувствие?

     Средновековният книжовник е анонимен НЕ защото е лишен от творческо самочувствие. Напротив – той се смята за Божи избраник и творчеството му е дълбоко смислово натоварено. Той е анонимен, защото пише не за хората, а за Бога. Земната слава и известност не го вълнуват. Макар анонимен пред хората, той е видим за Бога. Когато пише своите произведения, писателят всъщност принася в жертва най-ценното си служение на отвъдния божествен мир, като се надява така да заслужи място сред праведниците. Значи анонимността е израз на духовно смирение и уверение, а не на липса на творческо самочувствие.

14. Само подражатели ли са старобългарските писатели?

     Не, старобългарските писатели не са само подражатели. Макар да пренасят и прилагат византийската традиция сред славяните, те често значително надминават художественото майсторство на своите „учители". Това говори за таланта им, за високото им творческо самочувствие, но и за ролята им на идеолози и водачи в процеса на формиране на самобитната литература и култура на православния славянски свят. Те развиват собствен художествен език, създават нови жанрови форми и обогатяват византийските модели със свой оригинален принос.

Четвърта част – „Време за работа"

1. Кой е началото на всички начала според християнския мироглед и какво олицетворява?

     Според християнския мироглед началото на всички начала е Бог. Той олицетворява творческото начало на света, синоним и вместилище на всички възможни положителни качества – добро, истина, красота, сила, праведност, благост, мъдрост, справедливост, доброта, съвършенство. Бог е творецът на видимия и невидимия свят, източникът на всичко съществуващо и крайната цел на човешкия живот.

2. Как мисли себе си средновековният човек, към какво се стреми и защо?

     Средновековният човек мисли себе си като съвършено Божие творение. Стреми се да се доближи и да опознае своя Творец, като възстанови първоначално съществуващата непосредствена връзка с него, разрушена чрез първородния грях и изгонването на Адам и Ева от рая. Крайната му цел е богопознанието и индивидуалното спасение на душата, за да си осигури място в рая след смъртта, а не в адските мъки.

3. Каква е формата на Земята според средновековните представи?

     Според средновековните представи Земята е плоска, а Слънцето се върти около нея. Тази представа се основава на буквално разбиране на някои библейски образи и на античната антропоцентрична визия за света. Учени като Галилео Галилей и Джордано Бруно, които отричат това учение и твърдят, че Земята е кръгла и се върти около Слънцето, са изправяни пред съда на Инквизицията.

4. Какво нарича „чудо" средновековният човек и кой сътворява такива чудеса?

     Средновековният човек нарича „чудо" необикновените и изненадващи събития, които не може да си обясни с обичайния ред на нещата. Такива чудеса сътворяват Бог (по своята воля – в добрия смисъл) и дяволът (в лошия смисъл). Всичко необяснимо се приписва на свръхестествени сили и се тълкува религиозно.

5. Как се мисли времето и в каква посока върви то?

     Времето се мисли като вектор, като права линия с ясно определено начало, среда и край. Началото е Сътворението на света. Средата е въплъщението на Богочовека Иисус Христос и неговата кръстна смърт и възкресение. Посоката е към очакваното Второ пришествие и Страшния съд. Всеки човешки живот е незначителна отсечка върху тази ос. Времето не е кръгово или циклично – то върви линейно към своята крайна точка.

6. Защо човекът трябва да следва неизменния си жизнен път (без право на каквито и да било промени)?

     Човекът трябва да следва неизменния си жизнен път, защото средновековното общество е убедено, че светът е сътворен от Бога по възможно най-съвършения начин. Всеки опит за промяна е бунт срещу Неговата воля. Всяка социална група има строго определено място в йерархичната пирамида на обществото и прекосяването на границите е почти невъзможно. Един рицар не може да се държи като селянин, нито обратно; една благородна дама не може да се държи като уличница; един монах не може да се държи като рицар. Стриктната система от норми определя правилата на поведение за всеки съсловен слой.

7. Кои са „своите" и кои са „чуждите" в средновековната общност?

     В средновековната общност „своите" са тези, които принадлежат към същата религиозна общност – в случая християните. „Чуждите" са тези, които принадлежат към различна религия – евреи, мюсюлмани и др. Религиозната общност е по-важна от етническата. Отклоняването от официалното учение на църквата води до обвинение в ерес и до изключване от общността – еретиците също стават „чужди" със сурови последствия.

8. Какво отрича християнството и какво налага?

     Християнството отрича много от елементите на античния начин на живот, които са неприемливи за християните: посещаването на публични зрелища (театри, спортни състезания), изучаването на текстовете на езическите писатели и философи, участието в традиционните езически празненства.

     Християнството налага ежедневното участие в богослужението като задължително за всеки християнин. Храмът се превръща в средоточие на всички важни за общността събития – не само ритуалите, но и социалните дейности, организацията на празниците – буквално всичко, което се случва в средновековното общество, преминава през контрола и се пречупва през филтъра на християнската църква.

9. Защо всички важни за общността събития се извършват в храма?

     Всички важни за общността събития се извършват в храма, защото храмът е средоточието на живота на средновековния човек. Той е място за общуване с Бога, за молитва, за срещане с другите членове на общността. В храма се провеждат кръщенета, сватби, погребения, празници, публични съобщения. Църквата контролира всички аспекти на живота, а храмът е нейният земен дом. Освен това храмът е и естетическо преживяване – ярките изображения на иконите и стенописите, цветните витражи, ароматът на тамяна, музиката – всичко пренася духа в ангелските селения и създава усещане за близост с Бога.

10. Къде се съсредоточава цялата интелектуална и творческа дейност на епохата?

     Цялата интелектуална и творческа дейност на епохата се съсредоточава в църквите и манастирите. Те са естествените центрове на културата, защото там се трупат и съхраняват съкровищата на книжовността и приложните изкуства. Там се развиват новите идеи, звучат музиката и словото, посветени на Бога. Именно духовниците имат достъп до писмената култура и извършват основната интелектуална и творческа дейност.

11. Къде и как неграмотният средновековен човек научава и разбира основните библейски сюжети?

     Неграмотният средновековен човек научава и разбира основните библейски сюжети в храма – чрез богослужението и чрез т.нар. „втори език" на християнската култура. Той чува библейските истории, разказвани на висок глас при богослужение. Вижда основните библейски герои изобразени на иконите и стенописите, чиито ярки цветове придават на народната фантазия дълбочина и плътност. Цветните витражи пречупват светлината и създават особена атмосфера. Ароматът на тамяна и музиката пренасят духа в ангелските селения. Самата архитектура на храма е форма на изразяване на разбирането за земния свят като отражение на небесната йерархия. Така, макар неграмотни, хората постепенно усвояват основните библейски сюжети, имената на важните библейски герои и системата от примери за добро и зло, за праведно или грешно поведение.

12. Каква роля имат кръстоносните походи за политическото и културното развитие на двете части (западната/католическата и източната/православната) на християнска Европа?

     Кръстоносните походи имат изключително негативна роля за отношенията между Изтока и Запада. Макар да имат като първоначална цел освобождаването на Светите земи от арабите мюсюлмани, те изострят още повече напрежението между двете части на християнска Европа. Особено варварското завладяване на Константинопол от рицарите на IV кръстоносен поход през 1204 г. предизвиква взаимна непоносимост между християните на Изток и на Запад, която за векове насочва политическото, но също и културното развитие на двете части на християнска Европа в различни посоки. От друга страна, кръстоносните походи са свързани с развитието на културата на рицарите – Кодекса на рицаря, рицарската любов, рицарските романи и куртоазната поезия, които стават основа на светските литературни жанрове на Запад.

13. Защо средновековната епоха завършва по различно време за Запада и за Източна Европа?

     Средновековната епоха завършва по различно време за Запада и за Източна Европа поради различните исторически съдби на двете части на континента. За Западна Европа Средновековието завършва с прехода към Ренесанс около и след средата на XIV век – там се формира новата хуманистична култура, развива се градската среда, разцъфтяват изкуствата. За Източна Европа – Византия и славянския свят – ситуацията е различна. След XIV век тези земи попадат в рамките на Османската империя и преходът към Новото време продължава чак до средата на XVIII век, а завършва едва в XIX век. Османското владичество забавя културното и политическото развитие на православния свят, което държи Изтока в средновековни рамки много по-дълго от Запада.

14. Въпреки общия фундамент (предопределен от християнския мироглед и феодалните обществени структури) за средновековната епоха, средновековната култура на Изтока и Запада е със съществени отлики. Пречертайте в тетрадките си следната таблица и ги представете.

     Ето отговорите на таблицата за културните различия между Православния Изток и Католическия Запад:

Специфики на средновековните жанрове

А) Литургични жанрове:

• Жития – кратки или пространни биографични повествования за живота, подвизите и чудесата на светците. Предназначени са за самостоятелно четене или за богослужебна употреба. Житието следва строг канон – описва раждането, живота, светите дела, чудесата и мъченическата смърт на светеца. Целта е да представи образец за подражание.
• Похвални слова – кратки, възторжени възхвали на подвизите и заслугите на светеца. Произнасят се при неговото честване в църквата. Използват тържествен, поетичен език, богат на метафори и сравнения. Целта е да прославят светеца и да вдъхновят вярващите.
• Служби – сложни литургични творби, съчетаващи литургична поезия с характерното за православното богослужебно пеене мелодично оформление. Изпълняват се при богослужение и включват молитви, песнопения, тропари и кондаци. Целта е да въведат вярващите в мистиката на богослужението.
• Поучения – разяснения на правилата на праведния живот. Произнасят се в храма като напътствие за вярващите. Използват прост, разбираем език и се основават на библейски примери и морални поуки. Целта е да учат вярващите как да живеят според християнските норми.

Б) Произведения със светско (небогослужебно) съдържание:

• Полемични творби – създават се, за да се защити „правата вяра" от всевъзможните заблуди и ереси. Написани са в остро аргументативен стил, използват библейски цитати и логически доводи. Целта е да опровергаят еретическите учения и да укрепят православната догма.
• Летописи – създават се, за да се съхрани споменът за славните дела на прадедите. Разказват за исторически събития, битки, владетели, важни църковни събития. Използват хронологичен подход и често включват морални тълкувания на историческите събития. Целта е да предадат историята на бъдещите поколения.
• Светска поезия – значително по-слабо разпространена в православния свят, но съществуваща. Обхваща стихотворни творби с нерелигиозна тематика – възхваления на владетели, лирични изповеди, изящни художествени описания. Това е една от важните разлики между Изтока и Запада, където Средновековието е време на разцвет на разнообразни поетични жанрове.

 Ателие за майстори

1.А) Представа за средновековния светец

Как изглежда (портретно описание)?

     Средновековният светец обикновено се изобразява като слаб, аскетичен човек с изтощено тяло, но с изпълнено с духовна светлина лице. Той е с дълга брада (ако е мъж) или в монашеско облекло с покрита глава (ако е жена). Очите му са дълбоки, замислени, насочени навън, към нещо отвъд земния свят. Кожата му е бледа – от постите, молитвите и живота в манастирска килия. Над главата му обикновено се изобразява ореол (нимб) – кръг от светлина, който показва неговата святост и близост до Бога. Тялото му е сякаш безтегловно, ефирно, защото плътта не е важна – важен е духът.

Как е облечен?

     Средновековният светец е облечен в скромно, тъмно монашеско расо (черно, кафяво или сиво), препасано с обикновено въже или колан. Може да носи и аналав (специална монашеска дреха), клобук (капа) или мантия. Ако е епископ или патриарх, може да носи и омофор (широка лента с кръстове), митра (украсена шапка) и посох (жезъл). Дрехите му са символ на смирение и отказ от светския разкош.

С какво се храни?

     Светецът се храни изключително оскъдно и постно. Основната му храна е сух хляб (често корав от много дни), вода от извор, сурови зеленчуци (билки, треви от природата) и плодове (диви ябълки, ягоди). Никога не яде месо, не пие вино (освен при литургия). Спазва строги пости и понякога дни наред не приема никаква храна. Този аскетичен начин на живот показва отказа му от плътските радости и стремежа му да живее само с духовна храна – Божието слово.

Какви са неговите всекидневни занимания (за какво/за кого мисли; какво прави)?

     Всекидневните занимания на светеца са изцяло посветени на Бога:

• Молитва – светецът прекарва по-голямата част от деня и нощта в молитва. Моли се за собственото си спасение, за спасението на грешниците, за душите на починалите, за мира в света. Молитвата може да бъде устна (произнесена шепнешком или на глас) или мислена (сърдечна, безмълвна).
• Четене на Свещеното писание – светецът чете Библията, житията на другите светци, богословските текстове. Той търси в тях напътствия и вдъхновение.
• Пост – спазва строги пости, за да укрепи духа и да отслаби плътта.
• Ръчен труд – в манастирите светецът често работи – преписва книги (в скрипториума), обработва градина, готви за братята, изработва обувки или дрехи. Трудът е форма на молитва и смирение.
• Помагане на бедните и болните – светецът често приема гости, странници, бедни; лекува болни (с молитва или с билки), утешава страдащите.
• Размишления – светецът мисли за Бога, за спасението на душата си, за смисъла на живота, за смъртта и Страшния съд. Отдалечен от светската суета, той се стреми към духовно съвършенство.
• Извършване на чудеса – според житията много светци извършват чудеса – изцеряват болни, изгонват демони, предричат бъдещето, дори възкресяват мъртви.

     Мисълта на светеца е насочена изцяло към Бога – към Христос, Богородица, ангелите и светците. Той мисли за спасението на душите на всички хора, а не само за своята собствена.

1.Б) Коментар на схемата „БОГ → ТВОРЕНИЕ БОЖИЕ → БИБЛИЯ – Автор → Текст → Възприемател"

От кого е вдъхновен средновековният творец? Към кого адресира/отправя своя текст?

     Средновековният творец е вдъхновен от Бога. Той е Божи избраник и творчеството му е дълбоко свързано със Свещеното писание – Библията. Именно тя е първоизточникът на всички теми, сюжети и образи в средновековното изкуство. Творецът не създава произведенията си от нищо – той се опира на божественото послание и го препредава на своя език.

     Творецът отправя своя текст на първо място към Бога. Той принася в жертва своето най-ценно служение – творчеството си – на отвъдния божествен мир. Едва след това текстът е предназначен и за хората – за вярващите, които ще четат или слушат произведението и ще извлекат от него духовна поука. Затова земната слава и известност слабо вълнуват средновековния творец. Той пише за Бога, а хората са само вторични получатели на посланието.

Каква е формата на създаване на текста – устна или писмена; как се разпространява? Кой е неговият първоизточник (на текста), ключът за разбирането/декодирането му?

     Формата на създаване на средновековния текст е предимно писмена, но текстовете се разпространяват най-често чрез устно четене на глас (при богослужение, в трапезарията на манастира, при частно четене). Дори когато читателят е сам, той чете на глас. Писането е рядко умение и книгите се преписват ръчно в манастирските скриптории, което ги прави изключително скъпи и ценни.

Разпространяват се чрез:

• Ръчно преписване от книжовниците (монаси и духовници);
• Четене на глас при богослужение;
• Устна проповед и разказване;
• Използване в манастирските и църковни библиотеки.

     Първоизточникът на текста е Свещеното писание – Библията. Именно тя е ключът за разбирането и декодирането на всяко средновековно произведение. Всички теми, сюжети, образи, метафори и символи в средновековната литература имат своя корен в Библията. Без познаване на Библията средновековният текст не може да бъде правилно разбран.

Кой е възприемателят на текста? Защо приема този текст, към какво се стреми?

     Възприемателят на текста е средновековният вярващ. Той може да бъде:

• Грамотен духовник или монах, който самостоятелно чете произведенията;
• Неграмотен вярващ, който слуша текста при богослужение или при разказ.

     Възприемателят приема този текст, защото той:

• Му дава духовна храна и напътствия за праведен живот;
• Му обяснява устройството на света и мястото му в него;
• Му показва пътя към спасението на душата и към заслужаването на място в рая;
• Му предлага образци за подражание – светците, които са пребивавали „отдясно на Бога";
• Му помага да разбере смисъла на съществуването си.

     Възприемателят се стреми към вечен живот и спасение на душата си, към пребиваване след смъртта в рая, сред праведниците. Затова приема с благоговение текста, който му помага да върви по правилния път.

Кой е невидимият, но винаги съществуващ участник в комуникацията?

     Невидимият, но винаги съществуващ участник в комуникацията е Бог. Той е:

• Първоизточникът на посланието – защото Библията е неговото Слово;
• Първият адресат на текста – защото средновековният творец пише преди всичко за Него;
• Свидетелят на цялата комуникация – защото Той вижда и знае всичко, включително и работата на анонимния писател;
• Крайният съдия – защото на Страшния съд Той ще прецени делата на всички – както на твореца, така и на възприемателя.

     Бог е центърът на цялата комуникация. Без Него средновековното произведение не би имало смисъл. Именно Той прави текста свещен, а комуникацията – акт на служение.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

     Средновековието е епоха, която оставя дълбок отпечатък върху европейската и славянската цивилизация. Тя не е просто „мрачно безвремие" между Античността и Ренесанса, а самостоятелна и много своеобразна културна епоха с богато наследство. В центъра на средновековната култура стои християнският мироглед, който определя всички аспекти на живота – от разбирането за времето и пространството до организацията на обществото и ролята на отделния човек.

     Средновековният човек живее в свят, в който всичко е подчинено на Бога и на църквата. Той се мисли като Божие творение, стреми се към спасение на душата си и вижда крайната цел на живота си в пребиваването в рая след смъртта. Обществото е строго йерархично, а животът се организира около църковния календар и общността.

     Разделянето между Изтока и Запада – между Католическия свят и Православния свят – е решаващо събитие, което определя различните пътища на развитие на двете части на християнска Европа. Католическият Запад развива богата светска и рицарска култура, изгражда мощни градски центрове, поставя папата начело на църковната йерархия. Православният Изток остава по-верен на манастирската и религиозната традиция, изгражда съборната си църква, създава уникалната иконопис и възпитава поколения книжовници.

     Старобългарските писатели имат особено място в тази картина. Те не са прости подражатели на византийските образци – те развиват собствен художествен език, обогатяват жанровите форми и стават идеолози и водачи в процеса на формиране на самобитната литература на православното славянство – Slavia Orthodoxa.

     Средновековието ни завещава уникално културно наследство: жития, похвални слова, служби, поучения, летописи, полемични творби; катедрали, църкви, иконостаси, стенописи, витражи; система от знаци и символи, чрез които и днес разбираме християнското изкуство. Разбирането на средновековната култура ни помага да оценим не само литературното наследство на нашите прадеди, но и да разберем корените на европейската цивилизация, в която живеем.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

     В православния свят се създават икони - схематични изображения на светците, подчинени на строги правила. В православния свят рицарството е непознато, а оттам - и целият комплекс от културни явления, свързани с него.