„История“ на Никола Вапцаров – поема за паметта, за болката и за човешката смелост (Анализ)

     Никола Вапцаров е поет на преходен и тревожен исторически момент – 30-те и началото на 40-те години на ХХ век. Той пише тогава, когато настоящето е драматично, а бъдещето – несигурно и изпълнено с мечта за по-справедлив свят. В неговата поезия образът на човека се ражда на фона на изпитания, но се обръща и към миналото, защото без памет няма самопознание, няма морален избор и няма надежда. „История“ е именно такова произведение – емоционална изповед и едновременно разговор с Историята.