Контролна работа по български език за 7. клас: Работа с текст - 20 задачи с отговори и обяснения. Жанр, символика, нарицателни имена, правопис, пунктуация, звукове

Петдесет и осем задачи върху един лист. Това не е кратка проверка след урок, а цял изпитен тренинг: толкова задачи решава седмокласникът, когато се готви сериозно за външното оценяване. В началото стои кратка народна песен, а към нея вървят първите задачи. Те проверяват вида на песента, героите, стихиите в текста, изразните средства и строежа на изречението, така че една-единствена творба се разчита едновременно литературно и езиково. След това идват задачите за отношения между думите. Дадена е двойка и се търси същото отношение в друга двойка: обитател и среда, подлог и сказуемо, определение и определяемо. Това е типът задача, в който решава вниманието, а не заученото правило. Пунктуацията е проверена в три поредни задачи с дълги изречения, пълни с обособени части и подчинени изречения. Темата им е символиката на водата, вятъра, гората и коня, тоест ученикът чете нещо смислено, докато търси липсващата запетая. Правописът заема най-голям дял. Подчертаните думи са разположени в свързани откъси за рибата като древен символ и за Пинокио, а задачите се редуват в двете посоки: в едни се търси сгрешената дума, в други правилно написаната. Проверяват се членуването, удвояването на съгласни, непроизносимите съгласни, представките и бройната форма. Граматиката минава през частите на речта, наречието и прилагателното име, причастията, променливото я, глаголните времена, местоименията и частите на изречението. Отделни задачи питат за вида на изречението по състав и по интонация и за броя на пропуснатите запетаи в едно дълго изречение. Теорията на литературата е събрана в блок с определения, в които липсва терминът: преувеличаването, преумаляването, преносът по прилика и прекъснатата реч. Такива задачи изглеждат лесни, но бъркат онзи, който е учил термините без примери. Накрая листът стига до Ботев: две задачи върху изразните средства в цитирани стихове и една, в която стиховете трябва да се допишат по памет. Има и задачи върху прозаични откъси, с които се проверяват синтактичният паралелизъм, вметнатият израз и преносните значения. Две от задачите са със свободен отговор и имат редове за писане, а останалите са с четири възможности. Към всички има отговори с обяснения: при правописните и граматичните е изписана верната форма, при пунктуационните е даден поправеният вариант, а при литературните е казано защо другите възможности отпадат. Редът на задачите не е случаен: трудността се покачва на всеки няколко въпроса и вниманието се сменя между литература и език, така че листът не изморява и не се решава механично. Полза за учителя: цял изпитен вариант за пробно оценяване или за преговор в края на годината, с готови отговори и обяснения, които вършат работа при обсъждането на грешките; задачите могат да се ползват и на части, по теми. Полза за ученика: проверка на всичко, което се пита на външното оценяване, върху един лист, с обяснения, по които се вижда не само кой отговор е верен, а и защо останалите не са.

Осемнадесет задачи – половината върху езика, половината върху творбите от предходната година. Тестът е предназначен за първите дни на новата учебна година и показва с какъв багаж се тръгва напред. Езиковата част започва със синтаксиса: видовете сказуемо и разграничаването на сказуемното определение от близките му по вид конструкции – две задачи, при които почти еднакви изречения се различават само по служба на думата. Следва пунктуацията, представена подробно. Проверява се изписването на приложение, поставянето на знаци при обособени части и при вметнати изрази, а отделна задача изисква да се посочи единственото изречение без грешка сред четири дълги и заплетени примера. Този тип въпрос вече е от изпитен формат и се решава само с внимателно четене, без бързане. Морфологичният блок обхваща правописа на местоимение в множествено число, разпознаването на ред с глаголи само от несвършен вид, определянето на глаголно време и на наклонение. Задачите са кратки, но покриват точно местата, където се греши най-често – и в устната, и в писмената реч. Литературната част преминава през седем изучени творби. Проверява се кой момент от една поема носи идеята за славата, на какво се дължи уважението към един герой от повест, как четникът се озовава в гората, каква е първопричината за националното самочувствие в едно стихотворение и с какво се свързва нещастието в едно семейство. Част от задачите изискват да се посочи неточният отговор – формат, който не позволява случаен избор. Три от въпросите са върху изразните средства. Единият търси кои две са употребени в известен стих, а другият изисква четири различни средства да бъдат съотнесени с четири цитата от едно стихотворение – задача за съответствия, която проверява разпознаване, а не запомнени определения. Отделен въпрос се спира на епизод от пътепис и на мястото, където разказвачът среща една възрастна жена. Отговорите са дадени накрая, като при част от тях е приложено и кратко обяснение или правилният вариант на изречението – така грешката се изяснява веднага. За учителя това е готов инструмент за входно ниво: не изисква подготовка, обхваща синтаксис, морфология, пунктуация и литература и показва по блокове къде е нужен преговор. Може да се използва цял или на части. За ученика е кратка и ясна проверка. Открива слабите места в самото начало, докато има време те да бъдат наваксани, и припомня най-важното от изучените творби. Приложените отговори позволяват самопроверка без чужда помощ.

Тестът за входно равнище проверява в тридесет задачи цялостната подготовка по двата дяла на учебния предмет и започва с работа върху приложен художествен откъс – описание на хищник, който се събужда по здрач и тръгва на лов. Първата част е изцяло свързана с текста. Проверява се определянето на сферата на общуване, за която е предназначен, разпознаването на жанра, подборът на подходящо заглавие, разграничаването на вярно от невярно твърдение според написаното, както и откриването на контекстови синоними. Задачите изискват внимателно четене, тъй като част от неверните твърдения се различават от текста само в една подробност. Втората част обхваща лексиката и езиковата култура: смислови отношения между двойки думи, включително задачи с отворен отговор за попълване на липсващия член на аналогията; синоними и антоними; фразеологизми; преносно значение; уместен избор на дума в контекст. Третата част е насочена към нормите. Проверяват се правописът при трудни съгласни групи и представки, употребата на главни букви в наименования на празници, граматичните норми при бройна форма, местоимения, членуване и форми за учтивост, както и пунктуацията, включително задача за поставяне на пропуснатите запетаи в свързан текст. Значителна част от тези задачи са с отворен отговор, което изисква самостоятелно образуване на правилната форма. Заключителната част проверява познаването на литературния канон: жанрова принадлежност, водещи мотиви в лириката, авторство, съставът на изучаван цикъл от произведения и смисловите връзки, които той изгражда. Приложеният ключ съдържа верните отговори, попълнените форми във всички отворени задачи, пълния списък на произведенията от цикъла и редактирания вид на текста с поставените запетаи. Материалът е подходящ за входно ниво, за диагностика в началото на учебната година, за преговор и за самостоятелна подготовка.

Изпит, който накрая оставя избор. Това е най-съществената разлика тук: последната задача не налага един жанр, а поставя две теми и ученикът решава дали да напише интерпретативно съчинение, или есе. Изборът е истински, защото двете теми тръгват от едно и също, но водят в различни посоки, и този, който се познава добре, ще спечели точки само от правилното решение. Двете стихотворения, върху които стъпва тази задача, са отпечатани изцяло в листа. Нищо не се търси в христоматия и нищо не се цитира по памет, а това променя качеството на написаното. Текстовете в целия вариант са четири и са съвсем различни. Основният е за едно конкретно място в България и е написан като туристическо представяне с технически подробности. Към него са прикачени седем задачи, сред които и една доста рядка: търси се коя аргументативна техника НЕ е използвана в текста, тоест проверява се не какво пише, а как е направен. Втори кратък текст, за представите на древните за формата на Земята, служи за попълване на най-уместните думи. Трети, за една необикновена риба, е материалът за запетаите. Четвъртият е поетическият, споменат по-горе. Отделна задача към основния текст изисква той да се раздели на смислови части, да се озаглави всяка от тях и накрая да се сведе до резюме. Това е най-близкото до реалната работа с информация и се оценява високо. Литературната част е насочена забележимо към двадесети век и към по-нови автори. През нея минават творби и имена, които в учебните тестове се появяват по-рядко, а това прави варианта полезен тъкмо за онези части от учебното съдържание, които обикновено остават непокрити. Проверяват се разпознаване на стихове, вярно и невярно твърдение, съответствие между цитат и произведение, обща тема в две творби, жанрова принадлежност и изразни средства. Езиковата част е класическа по обхват, но изреченията в нея са дълги и взети от различни области, не само от художествената реч. Това затруднява повече, защото грешката трябва да се види в непознат контекст. Задачите с аналогии са направени по-сложно от обичайното: в тях се пази отношение между три члена, а не между два, тоест изисква се да се улови и посоката на стесняване. Задачите са четиридесет и една, а отговорите към тях са дадени накрая, включително попълнените форми и примерните теми на смисловите части. За учителя това е завършен вариант за провеждане в час, но и материал за няколко отделни упражнения. Работата с основния текст става самостоятелно за час по извличане на информация и писане на резюме. Двете стихотворения, отпечатани едно до друго, са готова основа за съпоставителен урок, независимо от изпита. А изборът между двата жанра накрая е добър повод за разговор по въпроса кога се пише съчинение и кога есе. За ученика това е репетиция, която включва и едно решение. Освен да реши задачите, той трябва да прецени в кой жанр е по-силен, а това е умение, което се придобива само с упражнение. Сверяването с отговорите показва къде губи точки, а двете стихотворения остават в листа и след това, за преговор.

Годишният преговор в дванадесети клас обхваща в едно всички проверявани умения – четенето с разбиране, владеенето на езиковите норми и познаването на изучаваните произведения. Задачите следват именно тази последователност. Първата част е изградена върху откъс от научно съчинение за българската диалектология. Въпросите към него изискват да се определи стилът и кръгът читатели, за които е предназначен, да се разчете значението на специализирана дума по контекста, да се преценят отношенията между близки по смисъл думи и да се разтълкува устойчив израз. Езиковата част обхваща променливото Я, окончанията на съществителни от чужд произход, правописа на отрицателната частица при различни глаголни форми, членуването на съществителните от мъжки род, образуването на отглаголни съществителни и съгласуването между подлог и сказуемо. Следват задачи по лексика – разпознаване на дума, която не се вписва в дадена група, откриване на редове без равнозначни думи и тълкуване на устойчиви изрази. Пунктуационният дял включва броене на пропуснатите знаци в изречение, преценка къде запетая не е нужна в сложно изречение и откриване на грешка при подчинени изречения за време. Литературната част обхваща „Потомка" на Елисавета Багряна, „Песента на колелетата" и „Спасова могила" на Йордан Йовков заедно със света на Сали Яшар, „Вяра" на Никола Вапцаров, „Честен кръст" на Борис Христов, „Колко си хубава!" на Христо Фотев, „Две души" и „Аз искам да те помня все така" на Пейо Яворов и Димчо Дебелянов, „Ветрената мелница" на Елин Пелин и „Балада за Георг Хених" на Виктор Пасков. Задачите изискват разчитане на метафори и оксиморони, определяне на водещата тема, на композиционните опори и на смисъла на финални стихове, както и съпоставка между две творби по общ мотив. Приложени са верните отговори за всички задачи. На преподавателите работата служи за годишно оценяване и за преценка на готовността преди държавния зрелостен изпит. На учениците тя дава възможност за самопроверка и за целенасочен преговор.

Пълен изпитен вариант по формата на матурата – с четиридесет и една задачи, с приложен списък на верните отговори и с посочен брой точки за всяка от тях. Първата част проверява езиковите норми. Задачите обхващат правописа на отделни думи и на сложни съчетания, употребата на главна буква, бройната форма, членуването, съгласуването между определения, пунктуацията в различни по състав изречения и лексикалната съчетаемост. Отделна задача е върху фразеологични синоними. Втората част е върху литературата от учебното съдържание. Проверяват се разпознаване на творба по цитат, съотнасяне на цитат с произведение, познаване на сюжети и герои, художествени средства, теми и мотиви, както и оценка на верността на дадени твърдения – формат, който изисква точно знание, а не общо впечатление. Третата част е работа с два текста по обща тема – научен и интервю. Задачите изискват да се определи сферата на общуване, да се разчете значение на дума по контекст, да се отсеят фактите, които наистина присъстват в текстовете, и да се посочи какво ги свързва. Тук са и трите задачи със свободен отговор: формулиране на собствена теза, съставяне на резюме и извеждане на общото. Следват задачите за попълване на подходящи думи в текст, за правилни граматични форми, включително учтива форма, и за поставяне на липсващи препинателни знаци в готов откъс. Отделна група е върху стихотворение от учебната програма и изисква работа с цитати и посочване на смислови противопоставяния. Има и задача за съотнасяне на герои, жанрове и автори с творби. Последната задача е аргументативен текст по избор между интерпретативно съчинение с приложен откъс и есе по цитат от известен поет. Материалът е подходящ за пробен изпит в клас, за домашна подготовка и за самооценка преди матурата. Готов е за разпечатване и се решава в рамките на изпитното време. Преимуществото му е делът на задачите със свободен отговор. Освен избора между варианти, тук се пише резюме, формулира се теза, преписва се текст с поставена пунктуация и се посочват цитати – а именно тези задачи носят голяма част от точките и се подготвят най-трудно. Полезен е и подборът на литературните въпроси. Обхванати са творби от различни автори и епохи, а част от задачите изискват преценка на верността на цяло твърдение – формат, при който повърхностното знание веднага личи. Ценно е присъствието на точковата схема. След проверката резултатът се сумира и дава реална представа за нивото, а слабите места се откриват по раздели. За преподавателя вариантът е готов пробен изпит с приложени отговори, което съкращава проверката. За зрелостника е репетиция при условия, максимално близки до истинските.