Контролна работа. Български език – 7 клас. (Вариант 1)

Първа част Прочетете текста и разгледайте таблицата, за да изпълните задачи от 1. до 16. вкл. Принцеса София Фредерика Августа фон Анхалт-Цербст е родена на 2 май 1729 г. в Щетин (днес Шчечин), Померания. Тя произхожда от второстепенен немски княжески род и е братовчедка на шведските крале Густав III и Карл XIII. Баща й, Кристиан Август, принц на Анхалт-Цербст, е на служба при краля на Прусия като губернатор на Щетин.

1. От кой разказ е цитатът? Нас са ни записали в дяволския тефтер още кога сме се родили... Се да съм бил прав, па съм сгрешил барем веднъж в пиянство! А пиех! От тегло и от мъка пиех, наистина, ама нали пиех? Така и така няма прокопсия, мислех си - пиех! Пий, па дето ще да му излезе края!... Постлах си хубавичко за пъклото! A) „Задушница“ Б) „Ветрената мелница“ B) „На оня свят“ Г) „Косачи“

1. Елин Пелин е представител на: А) романтизма Б) символизма В) реализма Г) индивидуализма 2. Тематиката на произведенията на Елин Пелин е свързана с: А) модерния градски бит Б) традиционния селски свят В) исторически събития Г) събития от национално значение 3. Елин Пелин е: А) собствено име Б) прозвище на Иван Димитров В) прякор на Димитър Иванов Г) литературно име на Димитър

Материалът е разработен като цялостна срочна проверка, която обединява езиковите и литературните знания от учебната година. Съдържа 40 задачи – с избираем и с отворен отговор – и е придружен от ключ, в който всеки отговор е обоснован с кратко обяснение на правилото или на съответния момент от текста. Езиковата част започва с местоименията, като задачите са изградени върху конкретни изречения: избор на подходяща форма според рода на съществителното, разпознаване на кратка форма на лично местоимение, откриване на действие, насочено към самия подлог, преценка кога е уместно неофициалното обръщение и разграничаване на кратките форми на притежателното от тези на личното местоимение, включително употребата на възвратното притежателно местоимение. Следват задачите върху глагола – определяне на спрежение, откриване на правилната форма за първо лице множествено число, разграничаване на минало свършено от минало несвършено време и разпознаване на минало несвършено деятелно причастие. Отделни задачи свързват глаголното време с типа текст, като разглеждат кои времена са характерни за разсъждение и кои се използват при описание на обстановката. Включени са и задачи върху предлозите, употребата на „в“ и „във“ и видовете наречия. Три задачи от открит тип изискват самостоятелна работа: откриване и определяне на всички местоимения в изречение, съставяне на изречения с двете минали времена с обяснение на разликата и определяне на частите на речта в дадено изречение. Литературната част обхваща „Хайдути“ на Христо Ботев, „Легенда за рома“, „Главатарят, който искал да плени месечината“, „Котаракът в чизми“ и „Грозното патенце“. Задачите проверяват познаването на сюжета, разбирането на образите и посланията, разпознаването на художествен похват и умението за съпоставка между творби. Финалните три задачи изискват писмен отговор в няколко изречения. Материалът е подходящ за класна работа, за преговор преди нея и за самостоятелна подготовка.

Пробен изпит в реалния формат на националното външно оценяване – с двете задължителни части и с преразказ накрая. Който го реши веднъж, вече знае какво го чака и няма да губи време в четене на условията. Първата част започва нетипично: с научнопопулярен текст за устройството на окото, придружен от схема. Върху тях са зададени десет задачи, а някои изискват информацията от текста и от схемата да се съпоставя – умение, което се проверява на изпита и рядко се упражнява в час. Форматите тук са необичайно разнообразни: извличане на липсваща информация, разпознаване на вярно твърдение, определяне на сфера на общуване, откриване на думата, която не е термин, обяснение на значението на израз, две задачи с отбелязване и съотнасяне. Оттам тестът преминава към езиковите норми. Задачите обхождат фразеологизъм, видове изречения по състав, подчинени изречения и пунктуация. Кулминацията е задача, при която трябва да се препише цял откъс, като се отстранят четиринадесет грешки от три различни вида наведнъж. Литературният блок покрива широк кръг творби. В него влизат „Неразделни“ на Пенчо Славейков, „Ралица“ на същия автор, „Една българка“ и двете оди на Иван Вазов, „Немили-недраги“. Въпросите се движат между характеристика на герой, изразни средства, композиция и ценности на родовия свят. Отделно място заема задачата с таблица, в която четири определения трябва да бъдат съотнесени с литературоведски термини – ретроспекция, инверсия, композиционна рамка и кулминация. Първата част завършва с отворена задача върху един мотив от баладата, при това с приложени опорни думи – находка, която помага на по-слабия ученик, без да му дава готовия отговор. Втората част е преразказ от името на герой. Приведен е цял разказ от съвременна авторка, а към него е дадено и началото на преразказа като образец за преминаването към първо лице. Текстът е увлекателен и с неочакван обрат, което прави задачата далеч по-приятна от обичайните откъси за преразказ. Отговорите са пълни: изписан е целият поправен текст при задачата с четиринадесетте грешки, разписани са съответствията при двете таблици и е даден примерен отговор на отворената задача. Преподавателят получава готова репетиция за изпита, без нужда от подготовка. Двете части вършат работа и поединично – първата като контролно, преразказът като отделна писмена работа. За ученика приложеният поправен откъс и примерният отговор показват какво точно се очаква, а началото на преразказа решава най-трудния момент – първите изречения.

Втората срочна класна работа обхваща широк учебен материал и изисква проверка, която да обедини езиковите и литературните знания. Настоящата разработка предлага точно такъв набор от 40 задачи – с избираем отговор и с отворен отговор, придружени от ключ с обяснение към всяка задача. Езиковата част започва с местоименията: лични местоимения по лице и число, службата им в изречението, възвратното лично местоимение, учтивата форма, притежателните местоимения и кратките им форми, както и правилната употреба на възвратното притежателно местоимение и случаите, в които то не е допустимо. Следват задачите върху глагола – определяне на спрежение, откриване на основната форма, разпознаване на минало свършено и минало несвършено време и на признака, по който те се различават. Отделни задачи свързват глаголните времена с типа текст, като проверяват кои времена са характерни за повествование и кои за описание. Разгледани са и причастията, включително употребата им като определение и като сказуемо, както и разпознаването на наречие в изречение. Три задачи от открит тип изискват самостоятелна работа: съставяне на изречение с предлог, който свързва глагол и съществително име, съставяне на изречения с двата варианта на предлога „в“ и „във“ с обяснение на правилото, както и степенуване на наречие с примери. Литературната част обхваща изучавани творби – „Хайдути“ на Христо Ботев, „Легенда за рома“, „Главатарят, който искал да плени месечината“, „Котаракът в чизми“ и „Грозното патенце“. Задачите проверяват познаването на сюжета и героите, разбирането на посланията и умението да се съпоставят произведения по обща идея. Финалните три задачи изискват писмен отговор в няколко изречения по поставен проблем. Ключът съдържа верните отговори с кратка обосновка, както и примерни отговори на задачите от открит тип. Материалът е подходящ за класна работа, за подготовка и преговор преди нея и за самостоятелна работа.