Класна работа за втория срок по български език и литература, 5. клас – 40 задачи с обяснени отговори върху местоименията, глагола и изучаваните литературни творби

Втората срочна класна работа обхваща широк учебен материал и изисква проверка, която да обедини езиковите и литературните знания. Настоящата разработка предлага точно такъв набор от 40 задачи – с избираем отговор и с отворен отговор, придружени от ключ с обяснение към всяка задача. Езиковата част започва с местоименията: лични местоимения по лице и число, службата им в изречението, възвратното лично местоимение, учтивата форма, притежателните местоимения и кратките им форми, както и правилната употреба на възвратното притежателно местоимение и случаите, в които то не е допустимо. Следват задачите върху глагола – определяне на спрежение, откриване на основната форма, разпознаване на минало свършено и минало несвършено време и на признака, по който те се различават. Отделни задачи свързват глаголните времена с типа текст, като проверяват кои времена са характерни за повествование и кои за описание. Разгледани са и причастията, включително употребата им като определение и като сказуемо, както и разпознаването на наречие в изречение. Три задачи от открит тип изискват самостоятелна работа: съставяне на изречение с предлог, който свързва глагол и съществително име, съставяне на изречения с двата варианта на предлога „в“ и „във“ с обяснение на правилото, както и степенуване на наречие с примери. Литературната част обхваща изучавани творби – „Хайдути“ на Христо Ботев, „Легенда за рома“, „Главатарят, който искал да плени месечината“, „Котаракът в чизми“ и „Грозното патенце“. Задачите проверяват познаването на сюжета и героите, разбирането на посланията и умението да се съпоставят произведения по обща идея. Финалните три задачи изискват писмен отговор в няколко изречения по поставен проблем. Ключът съдържа верните отговори с кратка обосновка, както и примерни отговори на задачите от открит тип. Материалът е подходящ за класна работа, за подготовка и преговор преди нея и за самостоятелна работа.

Материалът е изграден като пълна срочна проверка, в която езиковите и литературните знания са обединени в един набор от 40 задачи. Освен задачите с избираем отговор са включени и задачи, изискващи писмен отговор, а към всяка задача в ключа е дадено обяснение на правилото или на съответния момент от текста. Езиковата част започва с местоименията и е насочена към по-фините различия: разпознаване на кратка и на пълна форма на личното местоимение, случаите, в които е необходимо възвратното лично местоимение, разграничаването на кратките форми на притежателното от тези на личното местоимение, както и правилният избор на обръщение според ситуацията на общуване. Отделни задачи поставят въпроса кога замяната на възвратното притежателно с обикновено притежателно местоимение променя смисъла и защо определена конструкция е граматически неправилна. Следват задачите върху глагола: определяне на спрежение, разпознаване на глаголно време, разграничаване на минало свършено от минало несвършено време по гласната пред окончанието, както и целта на употребата на сегашно време при разказ за минали събития. Разгледано е образуването на минало свършено деятелно причастие и правилото за писане на частицата „не“ с причастие в служба на сказуемо. Включени са и задачи върху видовете наречия, връзката, която осъществява предлогът, и употребата на „с“ и „със“. Три задачи от открит тип изискват самостоятелна работа с граматични понятия – определяне на лице, число и време на глаголи, съставяне на изречение по зададени условия и съпоставка между глагол и причастие с примери. Литературната част обхваща „Хайдути“ на Христо Ботев, „Легенда за рома“, „Главатарят, който искал да плени месечината“, „Котаракът в чизми“ и „Грозното патенце“, като включва и задачи за разпознаване на художествен похват и за съпоставка между творби, а последните три изискват писмен отговор. Материалът е подходящ за класна работа, за преговор преди нея и за самостоятелна подготовка.

Обобщителен тест върху цял раздел, който не проверява творбите поотделно, а ги поставя в разговор помежду им. Материалът съдържа 26 задачи: двадесет и три с избираем отговор и три със свободен писмен отговор с оставени редове. Проверяваните текстове са „Хайдути“ от Христо Ботев, „Легенда за рома“, „Главатарят, който искал да плени месечината“, „Котаракът Наставник, или Котаракът в чизми“, „Грозното патенце“ от Ханс Кристиан Андерсен и романът „Похитителят на мълнии“ от Рик Риърдън. Задачите са групирани по творби, но между групите има специално поставени връзки. Отделни въпроси изискват да се открие какво свързва легендата с приказката за патенцето и какво общо има приказката за котарака с поемата на Ботев. Тези съпоставителни задачи са най-стойностното в теста — те изискват едновременно познаване на два текста и умение да се извлече общ признак. Върху „Хайдути“ въпросите обхващат авторството, предпочитанието към юнашката песен, изграждането на героя като нравствена фигура и сблъсъка между майчината грижа и бунтовния избор. При „Легенда за рома“ се проверяват двойствеността на съдбата, ролята на царица Дай спрямо проклятията и символиката на китарата. При приказката за главатаря — слабостта, която го погубва, функцията на девойката в началото, урокът от невъзможната задача и смисълът на финала. Задачите върху котарака са особено интересни, защото засягат нравствено спорна територия: измислената титла и въздействието ѝ върху обществото, както и заплахите към селяните като средство за успех. Тестът не заобикаля този въпрос, а го поставя открито. При „Грозното патенце“ въпросите проследяват отхвърлянето заради външност, поведението на общността, ролята на страданието за израстването и жанра на творбата. При романа — понятието, което прикрива истината от простосмъртните, съчетаването на обикновено и митично и постъпката, разкриваща характера на героя. Трите отворени задачи изискват кратък свързан текст: съпоставка между двама герои по цели и средства; лична преценка кое тежи повече — външността или отношението на другите; и избор на герой, който изглежда най-силен по дух, с обосновка. Последните две допускат различни отговори и се разгръщат добре в дискусия. Прави впечатление, че почти нито един въпрос не проверява само съдържанието. Формулировките питат какво показва даден епизод, какво символизира предмет, каква е функцията на образ или каква слабост води до провал. Затова тестът измерва разбиране, а не памет за случки, и е подходящ за проверка след разбора на творбите, а не преди него. Обхватът е широк и по друг признак — в един материал се събират поема, легенда, две приказки от различен произход и съвременен роман. Съпоставителните задачи показват какво въпреки това ги свързва: отхвърленият герой, изборът между лесното и правилното, властта и справедливостта. Разделът с отговорите съдържа верния вариант с кратко обяснение към всеки затворен въпрос и примерни отговори към отворените. Материалът е подходящ за преговор в края на раздел или на срок, за контролна работа и за самостоятелна подготовка преди изпитване.

Какво свързва един хайдутин, орисан от боговете музикант, алчен завоевател, хитър котарак, отхвърлено птиче и момче, което открива, че е син на бог? Отговорът е темата на този обобщителен тест – различните разкази, които литературата разказва за човека и за мястото му в света. Тестът обхваща шест текста от раздела: „Хайдути“ на Христо Ботев, „Легенда за рома“, „Главатарят, който искал да плени месечината“, „Котаракът в чизми“ на Шарл Перо, „Грозното патенце“ на Ханс Кристиан Андерсен и „Похитителят на мълнии“ на Рик Риърдън. Задачите са групирани по творби и следват реда на изучаването, което позволява материалът да се използва изцяло като обобщение на раздела или на части – само върху отделен текст, когато е нужна по-тясна проверка. Смисловите ядра, около които е построен тестът, са няколко и се преплитат във всички творби: свободата и достойнството срещу насилието и неправдата; властта и алчността и цената, която носят; различието и отхвърлянето; изборът, който човек прави в решителен момент; порастването и трудното изграждане на самочувствие. Именно тези нишки правят възможни съпоставителните задачи между текстове, които на пръв поглед нямат нищо общо – възрожденска балада и съвременен фентъзи роман, легенда и класическа приказка от два различни века. Основната част включва двадесет и три задачи с избираем отговор и по четири варианта. Проверяваните умения са разнообразни: тълкуване на символ и на художествен детайл, разчитане на мотив, оценка на герой и на подбудите му, разпознаване на конфликта, определяне на типа герой, функция на отделен епизод в изграждането на творбата, смисъл на финала, както и пряка съпоставка между две произведения от списъка. Неверните варианти са подбрани така, че да звучат правдоподобно при повърхностно четене – тестът проверява разбирането, а не късмета и не механичното запомняне на сюжета. Три задачи с отворен отговор оформят финалната част. Те са съпоставителни и оценъчни: изискват кратко формулирана лична позиция от едно-две изречения, подкрепена с конкретика от текстовете, и оставят достатъчно място за писане. Тук ученикът трябва сам да прекара мост между героите от различните творби, да посочи прилика и разлика и да защити избора си с аргумент. Самостоятелен раздел събира отговорите. Той не е сух списък: към всеки верен вариант е добавено кратко обяснение в едно изречение, което посочва основанието за избора, а за отворените задачи са предложени примерни отговори – ориентир при оценяване или при самопроверка. Форматът е готов за разпечатване: номерирани задачи, ясно отделени варианти и оставени редове за свободните отговори, така че материалът може да се раздаде в клас без допълнителна подготовка и без преоформяне. На учителя тестът дава готов инструмент за обобщително или текущо изпитване върху целия раздел, с бърза проверка благодарение на обясненията и с възможност за диференциране на задачите по трудност. На ученика служи за самостоятелна подготовка преди класна работа или устно изпитване – решаването и последващото сравняване с обясненията ясно показват кои от изучените текстове са останали разбрани само повърхностно и къде е нужен допълнителен преговор.

Обобщителен тест с необичайно висока степен на трудност за раздела. Задачите не питат какво се случва, а изискват тълкуване — защо едно описание е преувеличено, какво подготвя един детайл още преди появата на героя, каква морална граница поставя едно правило. Материалът съдържа 26 задачи: двадесет и три с избираем отговор и три със свободен писмен отговор. Проверяваните текстове са „Хайдути“ от Христо Ботев, „Легенда за рома“, „Главатарят, който искал да плени месечината“, „Котаракът Наставник, или Котаракът в чизми“, „Грозното патенце“ от Ханс Кристиан Андерсен и „Похитителят на мълнии“ от Рик Риърдън. Значителна част от задачите работят върху конкретен израз от текста. Проверява се какво подготвя началният призив в поемата на Ботев, каква логика стои зад мисълта, че юнакът не търпи тегло, какъв смисъл носи характеристиката за острия меч и тъпия ум и защо неразбираемият език е повече от подробност в легендата. Такъв подход изисква творбите да са четени, а не преразказани. Отделна и ценна линия следват междутекстовите връзки. Две задачи изискват да се открие какво свързва легендата с приказката за патенцето и в какво си приличат хитростта на котарака и понятието от съвременния роман, което прикрива истината от простосмъртните. Тези въпроси показват, че различни по произход текстове могат да работят с един и същ похват. Нравствената проблематика е поставена открито. Задачите върху котарака засягат двусмислието на средствата му, а върху романа — границата, отвъд която оръжието не бива да се използва. Отделен въпрос разглежда какво означава, че вълшебният предмет се връща сам при героя: че помощта не отменя личната отговорност. При „Грозното патенце“ въпросите проследяват детайли, които обикновено остават незабелязани — забавеното яйце като предвестие за различието и отличието на старата патица като знак за йерархия в двора. Тук е и въпросът за промяната в мисленето на героя. Трите отворени задачи изискват свързан текст: как майката и синът разбират по различен начин добрия път; кое е по-болезнено — ударите или подигравките; и кое защитава по-надеждно героите — вълшебните предмети или собствените им решения. И трите допускат различни отговори и се разгръщат добре в дискусия. Погрешните възможности заслужават отделна бележка. Те не са абсурдни, а предлагат прочит, който е възможен при бегло четене — че силата винаги печели, че красотата решава всичко, че вълшебният предмет прави героя непобедим. Отхвърлянето им само по себе си изгражда правилното разбиране за творбите. Полезно е и че тестът обхваща шест текста от много различен произход — възрожденска поема, легенда, две приказки и съвременен роман — и въпреки това не се разпада на шест отделни проверки. Свързващите въпроси и общата насока на формулировките го държат като едно цяло. Разделът с отговорите съдържа верния вариант с кратко обяснение към всеки затворен въпрос и примерни отговори към отворените. Материалът е подходящ за преговор в края на раздел, за контролна работа и за работа с ученици, които се справят леко с обичайните проверки върху съдържание.

Класната работа за втория срок изисква едно: всичко изучено да бъде готово наведнъж. Настоящият вариант събира езиковата и литературната част в 25 задачи — с избираем отговор, с попълване и с два въпроса за свободен писмен отговор. Първата част е върху еднородните части в простото изречение. Задачите са изградени така, че четирите възможности да съдържат едни и същи думи, поставени в различна синтактична позиция: Рила, Пирин и Родопите; дърветата и цветята; зелето и морковите; сините и червените. Верният отговор не може да се разпознае по думите — трябва да се проследи каква служба изпълняват те във всяко изречение. Обхванати са еднородните подлози, преките и непреките допълнения и определенията, включително случаят, в който две прилагателни пред едно съществително не образуват еднородни определения. Има и обърнати формулировки, при които се търси изречението без еднородни части, както и двойка свързани задачи: първо да се преброят еднородните части, а после да се определи синтактичната им служба. Отделно място заема голяма задача за членуване. В десет изречения трябва да се поставят пропуснатите членни морфеми, като съществителните имена от мъжки род се появяват в различни позиции — като подлог, като допълнение, след предлог, в съчетание с определение. Задачата изисква преценка за всяко изречение поотделно и е една от най-съществените в целия вариант. Втората част е литературна и обхваща изучените приказки. Върху „Котаракът наставник, или котаракът в чизми“ задачите проверяват авторството, характеристиката на героя и начина, по който той печели доверието на царя. Върху „Грозното патенце“ са включени въпроси за автора, за причината патенцето да бъде отхвърлено, за смисъла, вложен в образите на котарака и кокошката, за принадлежността на позната реплика и за символиката на превръщането във финала. Следват задачи върху „Златното момиче“ — качествата на завареното момиче и начинът, по който тя доказва трудолюбието си, — и върху „Главатарят, който искал да плени месечината“: какво се опитва да направи главатарят, какъв е видът на приказката и каква роля изпълнява героят в нея. Последните две задачи са за свободен отговор с оставено място за писане на няколко реда. Първата изисква характеристика на герой от приказката, а втората поставя нравствен въпрос за размисъл — могат ли богатството и славата да променят човека — и носи отделна точкова стойност. След задачите е даден разделът с верните отговори и кратки пояснения. Към задачите с избираем отговор е обяснено защо посоченият вариант е верният, при членуването са изписани формите с уточнение за синтактичната им роля, а към свободните отговори са дадени примерни начала, които показват очакваната посока, без да ограничават личното мнение на ученика. На учителя материалът предлага готов втори вариант за класна работа през втория срок — удобен при разделяне на класа или при повторно изпитване. Езиковата и литературната част могат да се използват и поотделно, като упражнение по синтаксис и членуване или като преговор върху изучените приказки. На ученика вариантът служи за самостоятелна подготовка преди класно. Показва точно какъв тип задачи да очаква и къде стоят пропуските — в синтаксиса, в членуването или в познаването на текстовете.