Контролна работа. Относително и въпросително местоимение. Видове. Български език – 5 клас

1. В кое изречение има просто глаголно сказуемо? A) Аз бях първи в редицата. Б) Стела е новата ми приятелка. B) Оркестърът свиреше полка. Г) Можеш да започнеш играта. 2. В кое изречение има съставно глаголно сказуемо? A) За утре ще уча по няколко предмета. Б) За да си отличник, са необходими усилия. B) Всички уважават добрите хора. Г) Трябва да си научиш уроците. 3. В кое изречение НЯМА съставно именно сказуемо? A) Кирил ми направи голяма услуга. Б) Петьо е най-добрият ми приятел. B) Вера беше

Прочетете текста и изпълнете задачите от 1. до 7. включително. Помня, че много се изплаших, размахах ужасно криле и се залових на първата клонка. Дълго време ми тупаше сърцето на клонката, докато се успокоя. А баща ми пет пари не даваше, че ни е страх, ами хващаше едно по едно врабчетата и ги хвърляше от гнездото. Те пищяха и хвърчаха и нито едно не се уби, макар и всички да изпопадаха на земята. Й. Радичков, „Ние, врабчетата“ 1. Видът на текста е: А) описание Б) повествование В)

1. Посочете НЕВЯРНОТО твърдение. Относителното местоимение: A) служи за връзка между изречения Б) замества име B) служи за посочване на обекти  Г) замества местоимение 2. Относителното местоимение се образува от: A) лични местоимения с помощта на -то Б) въпросителни местоимения с помощта на -то B) показателни местоимения с помощта на -то Г) възвратни местоимения с помощта на -то 3. В кое изречение относителното местоимение замества местоимение? A) Видях детето, което живее в

1. В кое от изреченията НЕ употребено лично местоимение? А) Казах му да дойде навреме на срещата. Б) Видях я да тича по улицата. В) Поисках им обяснение за постъпката. Г) Една ръка докосна рамото ми. 2. В кое от изреченията има грешка в употребата на местоименията? А) На него му дадоха най-хубавата ябълка. Б) Нас никой не ни пита за нищо. В) Аз ми се иска да стана летец. Г) Няколко дена след тази случка аз не я срещнах никъде. 3. В кое от изреченията личното местоимение е в ролята на подлог? А) Те ни настигнаха много бързо. Б) Помолих те да не ми звъниш по телефона, докато съм в час. В) Изпратих ти съобщение. Г) На нас ни забраниха да пресичаме улицата сами. 4. В кое изречение личното местоимение е в ролята на непряко допълнение?

Входното равнище по български език и литература за 8. клас е разработено като комплексна проверка на основни знания и умения, усвоени през предходната учебна година. Тестът съдържа 16 задачи с отговори и съчетава езикови въпроси, литературни задачи и работа с художествен текст, така че да даде ясна начална картина за подготовката на учениците. Първият блок е насочен към българския език и обхваща важни теми от граматиката и езиковите норми. Учениците работят с лексикални понятия, глаголни форми и наклонения, преизказни форми, съставно сказуемо, правопис, пунктуация и строеж на сложното изречение. Включени са задачи за разпознаване на сложно смесено изречение и за правилна употреба на кавички при цитиране. Подредбата позволява да се проверят както конкретни знания, така и умението те да се прилагат в реални езикови примери. Литературната част преминава към изучавани произведения и автори и проверява ориентацията на учениците в жанрове, герои, теми и идейни връзки. Сред включените творби са „Немили-недраги“ от Иван Вазов, „До Чикаго и назад“ от Алеко Константинов, „На прощаване в 1868 г.“ от Христо Ботев, „Неразделни“ от Пенчо Славейков, „По жътва“ от Елин Пелин, „Една българка“, „Опълченците на Шипка“ и „По жицата“ от Йордан Йовков. Задачите изискват разпознаване на автор и произведение, определяне на жанр, свързване на герой с творба и осмисляне на общи теми и нравствени позиции. Финалният раздел е изграден върху откъс от „По жицата“. Той включва две задачи със свободен отговор, чрез които се проверяват уменията за внимателно четене, откриване на конкретни текстови доказателства и кратко тълкуване на поведението на литературен герой. Така тестът не остава само на равнището на избираемия отговор, а включва и практическа работа с художествен текст. Към всички задачи е приложен ключ с верните отговори. За задачите върху откъса са дадени и възможни отговори, което улеснява проверката и дава ориентир при оценяването на свободните ученически формулировки. За учителя разработката може да служи като готов инструмент за входна диагностика в началото на 8. клас, за установяване на пропуски и за планиране на последващ преговор. За ученика тя е удобен начин да провери знанията си по български език и литература, да открие темите, които изискват допълнителна подготовка, и да упражни работа с художествен текст. Материалът е подходящ както за работа в клас, така и за самостоятелен преговор и подготовка за текущо оценяване. Съчетаването на езикови и литературни задачи в един тест позволява по-пълна и практична оценка на стартовото равнище.

Тест за входно равнище по български език за седми клас. Двадесетте задачи с избираем отговор обхващат материала от предходната година и позволяват още в началото на учебната година да се установи с какви знания идва класът. Проверката е изцяло езикова – без литературна част. Това е предимство при диагностика, тъй като резултатът показва точно кои езикови дялове са останали неусвоени, без да се смесва с познаването на творби. Морфологичната част заема голямо място. Проверява се разпознаването на местоименията като част на речта, откриването на показателно местоимение сред изречения, разграничаването на причастията от прилагателните и разпознаването на сегашно деятелно причастие и на минало неопределено време. Задачата за причастията е особено полезна – в нея сред вариантите са поставени думи, които звучат сходно, но не са причастия. Отделна линия обхваща употребата на местоименията. Две последователни задачи изискват да се открие грешка при подложната и обектната форма – едно от най-честите затруднения в речта, което се проверява и в изпитните тестове. Правописната част включва променливото я, редуването на гласни в сродни думи, изписването на представки, слятото и разделното писане на устойчиви съчетания, членуването и правописа на причастни форми. Граматичната част е застъпена с бройната форма при съществителни за лица и предмети – в две отделни задачи, което позволява да се провери дали разграничението е усвоено, а не запомнено за отделен случай. Синтактичната част засяга еднородните части, вида на изречението по състав, синтактичната служба на израз и разграничаването на изреченията по състав чрез съпоставка на четири кратки примера. Финалната задача е сред най-интересните: дадени са четири много кратки изречения и трябва да се посочи онова, което се различава по състав от останалите. Тя изисква да се забележи, че едното няма подлог. Последната задача заслужава допълнителна дума и заради краткостта на примерите. Всяко от четирите изречения се състои от една-две думи, но именно това ги прави трудни – няма допълнителен контекст, който да подскаже отговора, и ученикът трябва да разсъждава само върху формата на глагола. Строежът на теста следва подредбата на учебната програма, което е удобно при диагностика: резултатите не показват общо ниво, а кой точно дял е останал непокрит – местоименията, причастията, правописът, бройната форма или синтаксисът. Всички примери са дадени в цели изречения, взети от познати за възрастта области – училището, четенето, всекидневието. Това улеснява разбирането и оставя вниманието върху проверяваното явление. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите, което прави проверката бърза при работа с цял клас. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, а обемът позволява решаването да се побере в част от учебния час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище в началото на седми клас, с възможност да се използва и на части – например само задачите за местоименията или само правописните. На ученика служи за самопроверка и показва какво е забравено през лятото, преди да започне новият материал.