Контролна работа. Речниково и граматично значение на думата

Една и съща мисъл може да бъде изразена неутрално или образно, с топлота или с укор – изборът на дума решава как ще прозвучи текстът. Двадесетте задачи проследяват този избор. Първите пет въпроса са към поместен художествен откъс и изискват откриване на думата с умалителен оттенък, разпознаване на преноса по сходство и на назоваването на място вместо хората, преценка коя замяна отслабва образността най-силно и определяне на стила на изказа. Следващата група задачи изяснява основните понятия: какво е речниково и какво граматично значение, каква е същността на многозначната дума и на метафората. Друга група въпроси разглежда стиловите пластове чрез редици от думи – неутрални, експресивни названия за едър човек и за хубава жена, както и навлезли чрез технологиите нови думи. Отделни задачи изискват откриване на примера без пренос, разпознаване на назоваването на автор вместо творба и на отрицателната оценъчност, изразена чрез наставка. Трите задачи със свободен отговор насочват към практическа работа: съставяне на изречения с неутрална и с експресивна дума и обяснение как се променя отношението, създаване на собствен пример за метафора и за назоваване по съседство и описание на три стъпки за самостоятелно установяване на значението на непозната дума. Приложени са верните отговори с кратки обяснения и примерни решения.

Значението на думата се определя от контекста – това звучи като общо място, докато не се стигне до конкретен текст, в който една и съща дума може да означава три различни неща. Тестът стъпва точно на такъв текст и оттам разгръща цялата тема. Задачите са 20, разпределени в три части. В началото е поместен кратък свързан текст, следван от 5 въпроса. Изисква се да се открие изразът с преносно значение, да се определи в какво значение е употребена конкретна многозначна дума, да се посочат граматичните признаци на дадена форма, да се разпознае думата с най-много значения в езика и да се избере верният морфемен разбор. Всички отговори се извеждат от самия текст, а не от заучени определения. Втората част включва 13 задачи с избираем отговор. Едната група е върху лексикалните отношения – синоними, антоними, омонимия, многозначност, пряко и преносно значение, както и разпознаване на ред от сродни думи. Другата е върху строежа и правописа: представка, наставка, окончание за множествено число, откриване на корен в производна дума, функцията на окончанието като носител на граматично значение, проверката на съмнителна гласна чрез сродна форма и правилното изписване при струпване на съгласни. Вариантите са подбрани така, че да улавят типичните грешки – смесване на сродни думи с думи, които само си приличат по звучене. Последните 2 задачи изискват писмен отговор и имат оставено място за работа. Първата е морфемен анализ на абстрактно съществително, с обяснение какво добавя представката към значението. Втората изисква две собствени изречения – с пряко и с преносно значение на избрана дума, с подчертаване и кратко обяснение. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при избираемите задачи и с разгърнати примерни решения при отворените. Материалът е подходящ за обобщителна контролна, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка преди изпитване. Листът е готов за раздаване, а решаването отнема около учебен час. Силната страна на този вариант е работата с контекста. Няколко задачи изискват едно и също понятие да бъде разпознато в различна употреба – веднъж като буквално значение, друг път като преносно, трети път като част от лексикално отношение. Така ученикът вижда, че значението не е фиксирано в речника, а се уточнява всеки път от изречението, в което думата стои. Обясненията към отговорите съкращават проверката и посочват точно кое понятие е било объркано. За ученика, който работи самостоятелно, те са и кратък преговор: всяко от тях формулира различието между двете близки явления с едно изречение и с ясен пример.

Две думи, поставени една до друга, крият отношение, което трябва да бъде разпознато. Една пропусната запетая променя смисъла на цяло изречение. Една буква решава дали думата е написана вярно. Точно върху тези три умения е построен настоящият тест от тридесет задачи със затворен отговор. Първото направление е свързано със смисловите отношения между думите. Тук се проверява умението да се открие аналогично съотношение между двойки понятия – видово и родово название, материал и изделие, лице и оръдие на дейност, както и разпознаването на синоними, антоними и омоними. Включени са и задачи върху значението на фразеологични словосъчетания, при които подвеждащите варианти са подбрани така, че да отсеят точното от приблизителното разбиране. Второто направление обхваща правописа. Проверяват се както отделни думи, така и подчертани изрази в свързан текст, където грешката трябва да бъде открита сред четири възможности. Обхванати са членуването, удвояването на съгласни, представките, отрицателните форми и думи с трудни съгласни групи. Третото направление е пунктуацията. Задачите изискват откриване на грешно поставена или липсваща запетая, определяне на броя на пропуснатите запетаи в по-дълъг текст, разпознаване на функцията на дадена запетая в изречението, както и правилно оформяне на изброяване. Отделно са включени и граматични задачи – върху категориите на глагола и върху сказуемото, които изискват разпознаване на вярно и невярно твърдение. Накрая е поместен пълен ключ с отговорите на всичките тридесет задачи, което позволява самостоятелно решаване и незабавна самопроверка, а също и точно установяване в кое направление ученикът се затруднява. Материалът е подходящ за подготовка за контролна и класна работа, за входно и изходно ниво, за преговор в час и за самостоятелна тренировка преди изпитване.

Една дума носи едновременно значение, граматична форма и строеж – и обобщителната проверка по темата трябва да обхване и трите. Този тест го прави в един лист, като тръгва от кратък текст и стига до самостоятелно съставяне на изречения. Задачите са 20, подредени в три части. Началото е кратък свързан текст, към който са зададени 5 въпроса. Проверява се разпознаването на дума, която в друга употреба става омоним, разграничаването на прякото от преносното значение, определянето на конкретното лексикално значение според контекста, посочването на граматичните признаци на дадена форма и верният морфемен разбор на производна дума. Работата е върху реален текст – значенията се извеждат от него, а не от речников списък. Втората част включва 13 задачи с избираем отговор. Първата група е върху лексикалната страна на думата: определяне на значение по контекст, синонимни и антонимни двойки, омонимия и многозначност. Втората е върху строежа: разпознаване на представка и наставка, окончание за множествено число, откриване на корен, проверка на съмнителна гласна в корена чрез сродна форма, правилно изписване при струпване на съгласни и случаите на непостоянна и подвижна гласна. Формулировките на неверните варианти отразяват типичните смесвания – между синоними и антоними, между омонимия и многозначност, между наставка и окончание. Последните 2 задачи изискват писмен отговор и имат оставено място за работа. Първата е пълен морфемен анализ на глаголна форма с кратко обяснение за значението на представката. Втората е практическа: съставяне на две изречения – с дума в пряко и в преносно значение, с подчертаване и обяснение на всяка. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при избираемите задачи и с подробни примерни решения при отворените. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху темата, за упражнение преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Обхватът е основното предимство на теста. Темата за думата се разпределя обикновено в няколко урока – значение, лексикални отношения, строеж, правопис – и рядко се проверява наведнъж. Тук всички тези страни са събрани заедно, така че резултатът показва не отделно умение, а цялостна представа за думата като езикова единица. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и посочват точно кои понятия се смесват. За ученика, който се готви сам, те служат като кратък справочник, а последната задача дава възможност наученото да бъде приложено веднага – в собствени изречения, а не в готови примери.

Двадесет задачи, които обхождат почти всичко изучено дотук – от една сгрешена буква до изречение без нито един препинателен знак. Контролната работа проверява едновременно правописа, значението на думите и строежа на изречението. Началото на работата е правописно. Три задачи изискват да се открие сгрешената или единствената вярно написана дума, при това сред примери, които звучат еднакво и се различават само по буква. Следват задачите за сродните и за сложните думи, при които трябва да се разпознае онова, което не отговаря на условието. Членуването заема отделно място и е представено с два различни случая – веднъж се търси грешката, веднъж правилното изречение. Това е мястото, на което се греши най-често, и двойната задача не позволява отговорът да бъде налучкан. Оттам работата преминава към частите на речта: разпознаване на вида местоимения и посочване на най-пълния морфологичен анализ на дадена дума. Втората задача е особено полезна, защото проверява дали ученикът знае кои граматични признаци задължително се посочват при разбор. Значението на думата е разгледано в няколко посоки. Проверява се откриването на синоними, разграничаването на омоними от антоними в две отделни изречения и различаването на пряко от преносно значение. Примерите са взети от живата реч, което ги прави разбираеми и запомнящи се, а разликата между близките понятия – осезаема. Последният дял е синтактичен и е най-обширният. Проверява се с каква част на речта е изразен подлогът в два различни случая, в кое изречение определението е изразено с местоимение, къде сказуемото не е съставно именно и в кое изречение липсват еднородни части. Финалната задача изисква да се преброят запетаите в дълго изречение, останало съвсем без препинателни знаци – задача, която обединява всичко научено за строежа на изречението. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са приложени накрая, което прави проверката бърза и точкуването безспорно. За учителя това е готова контролна работа за края на срока или на раздела: не изисква подготовка, обхваща лексика, морфология, синтаксис и пунктуация в компактна форма и позволява резултатът да се разчете по блокове. Отделните части вършат работа и като кратки упражнения. За ученика е сигурна подготовка преди контролно. Показва точно кои са слабите места – при членуването, при разграничаването на близките понятия или при частите на изречението – и дава възможност за самопроверка по приложените отговори, без чужда помощ.

Петдесет и шест задачи върху един-единствен дял от езикознанието. Обхватът е изчерпателен – от определението какво е значение на думата до понятия като калка и пароним, които в учебниците се споменават с едно изречение. Подредбата следва логиката на дисциплината, а не случайността. Първите въпроси поставят основата: колко вида значение има думата, как се делят думите според броя на значенията, какво стои зад термина полисемия. После идват еднозначните думи – и веднага след тях преносната употреба с примери за метафора и метонимия. Следва най-обширният блок в теста – сродните думи. Девет последователни задачи изискват да се открие думата, която не споделя корена на останалите. Примерите са подбрани коварно: сред сродните е поставена дума, която звучи почти еднакво, но идва от съвсем друг корен. Точно тук се вижда кой разсъждава над значението и кой се води по звученето. Оттам нататък тестът минава към сложните думи – отново с редица еднотипни задачи, поставени и в двете посоки: веднъж се търси сложната сред прости думи, друг път единствената, която не е сложна. Синонимите заемат почти двадесет задачи. Част от тях искат синоним на конкретен глагол, но по-интересни са останалите – с формулировката „коя дума е излишна“. Сред пет близки по смисъл думи е поставена една, която само привидно принадлежи към редицата. Този формат упражнява усет към нюанса и попътно разширява речника, защото всяка задача въвежда по няколко нови думи. Финалът обхваща понятията, които затрудняват най-много: неологизмите, определението за омоними и разпознаването им, паронимите – с двойки, различаващи се само по наставка – и накрая калките, с обяснение какво представляват и задача за откриването им. Всички задачи са с по пет възможности вместо обичайните четири, което намалява значително шанса за налучкване. Отговорите са събрани накрая в кратък списък. Преподавателят разполага с проверка, която покрива целия раздел наведнъж и се оценява бързо. Ученикът – с упражнение, което едновременно проверява знанието и обогатява речника му.