Опитомяването като отговорност: „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент Екзюпери и срещата с лисицата. Анализ за 6. клас
Зареждане на оценките…
■ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО
„Малкият принц“ (оригинално заглавие Le Petit prince, 1943) е най-известната и обичана творба на Сент Екзюпери. Писана е през годините, когато писателят живее в Ню Йорк, затова първата й публикация е в Америка, като издателят пуска едновременно две версии – на английски и на френски език. Две години по-късно книгата излиза от печат във Франция. Още при издаването си тя има невероятен успех и е преведена незабавно на голям брой езици, включително и на японски.
„Малкият принц“ е кратък роман, написан във формата на приказка, който представя по много убедителен и въздействащ начин основните идеи на писателя за човешкия живот, свързани с приятелството и любовта, с личните стремежи, с невинността и спасението.
Сент Екзюпери сам рисува илюстрациите към романа още за първо-то му издание и тези рисунки се превръщат във важна част от книгата, неотделимо свързана със съдържанието й.
■ СЮЖЕТЪТ
Историята е разказана от името на автора, който е претърпял самолетна катастрофа и попада сам в пустинята Сахара. Там той среща един малък извънземен принц, който напълно прилича на земно момче. Те водят дълги разговори, в които всеки от двамата разказва за своя опит и за представите си за света и хората. Пилотът твърди, че хората са странни и че пораствайки, те забравят простите и важни истини.
Малкият принц живее на един астероид, на който има три вулкана (два активни и един спящ) и една роза. Основната му работа е да изскубва баобабите, които постоянно растат на неговия астероид, за да не им позволи да го разрушат. Малкият принц е решил да види как изглежда останалият свят и така попада на Земята. По пътя си той има няколко интересни срещи – с краля, който иска да властва над всички и затова им заповядва да вършат онова, което те и без това правят; със суетния човек, който иска за бъде харесван от всички, но живее сам на планетата си; с бизнесмена, който непрекъснато брои звездите, защото си вярва, че ги притежава; с един фенерджия на астероид, който се върти все по-бързо и по-бързо, така че между свечеряването и утрото има само минута и той трябва непрестанно да пали и да гаси фенера; и с географа, който прави по цял ден карти, но никога не е напуснал нито планетата си, нито дори бюрото си, защото е убеден, че да си географ, не означава и да си изследовател. Тъкмо географът дава съвет на малкия принц да посети Земята.
Малкият принц е изненадан, когато установява, че на Земята има много рози, докато той е мислил, че неговата роза е единствена. От объркването му го спасява лисицата, която той среща и с която разговаря по различни важни въпроси.
Впоследствие малкият принц среща пилота и води разговори с него. Основна тема са рисунките. Принцът моли пилота да му нарисува овца, но пилотът, който не знае как, защото не е добър художник, му рисува боа с издут корем. Малкият принц настоява, че това е боа, глътнала слон. Тогава пилотът му рисува сандъче, като обяснява, че овцата е скрита в него. Момчето е доволно и приема тази рисунка.
Малкият принц среща и една змия. Единствено тя може да го върне на неговия астероид и затова, след като се сбогува с пилота, той позволява на змията да го ухапе. Когато на следващото утро пилотът го търси, принцът е изчезнал. Тъгувайки за него, пилотът отправя молба към всички – ако при някого се появи малко момче, което се смее, има златни коси и не отговаря, когато го разпитват, нека му се обади незабавно. Това ще означава, че малкият принц се е завърнал.
Романът „Малкият принц“ е написан като поредица от епизоди, един от които е срещата с лисицата. Този епизод е особено важен, тъй като в него се поставят на обсъждане важни проблеми като любовта, приятелството, отговорността в отношението към другите, саможертвата.
Важна съставка от „Малкият принц“ са нарисуваните от самия Екзюпери илюстрации. Те са неразделна част от текста. Без тях произведението не може да бъде пълноценно разбрано. Преди всичко защото чрез тези рисунки авторът показва своята собствена представа за героя си и за неговия свят. Но също и защото той вярва, че има неща, които не могат да бъдат изразени само с думи.
■ ЖАНРЪТ
„Малкият принц“ е роман приказка. Като роман това произведение се определя от характера на сюжета, в който е представен важен и значителен период от живота на главния герой. Близостта с приказката се проявява в образа на малкия принц, който е неземно същество, а също и в присъствието на говорещи животни и растения.
■ ГЕРОИТЕ
В епизода от XXI глава на романа участват само двама герои – малкият принц и лисицата. Те са показани в среща, при която всеки от двамата е едновременно и ученик, и учител на другия. Малкият принц се представя със своята чистота и невинност. Характерен момент в поведението му е непрекъснатото задаване на въпроси, което е присъщо на малките деца. Част от тези въпроси са ценни сами по себе си - не защото водят до определен отговор, а защото отразяват душевността на героя.
Лисицата, от друга страна, е по-предприемчивият и енергичен участник в срещата. Тя веднага се залавя да поучава малкия принц и му обяснява защо неговата роза е единствена. Тя му разяснява и ролята на ритуалите в любовта и приятелството.
От срещата си с лисицата малкият принц научава за смисъла на тези отношения, за дълбоката истина, скрита в тях. Макар и „опитомена“ от малкия принц по свое собствено желание, лисицата истински страда, когато трябва да се разделят, но въпреки това тя поощрява приятеля си да се върне при своята любима роза.
■ ТЕМИ И МОТИВИ
В епизода с лисицата основна е темата за отговорността. В разговора между малкия принц и лисицата се изяснява, че в отношенията между отделните личности винаги става дума и за отговорност към другия. Особено голяма е отговорността при приятелството и любовта. Да създадеш близост, означава да поемеш отговорност, защото „опитомяването“ на другия го прави уязвим и зависим и е въпрос на дълг да му бъдеш верен.
Епизодът предлага и изключително дълбоко разбиране за любовта. Тя е не само красиво и благородно чувство, но и прави самия живот по-красив и смислен. Важен акцент във философията на любовта е идеята, че дори и с цената на страданието любовта има смисъл – така след отпътуването на малкия принц лисицата ще вижда по различен начин цвета на житото, защото той ще й напомня за неговата коса.
Друга важна тема в епизода, тясно свързана с тези за любовта и отговорността, е за себеотрицанието. Любовта към другия означава да приемеш и болката, която другият може да ти причини. Любовта на лисицата е себеотрицателна – когато малкият принц трябва да замине, тя страда, но не се опитва да го спре, защото за нея по-важно е той да бъде щастлив.
В този епизод са изразени някои от основните идеи на цялото произведение. Измежду тях от особено значение е „тайната на лисицата“: „Единствено със сърцето се вижда добре. Най-важното е невидимо за очите“. Тези думи, които Екзюпери е приписал на лисицата, се радват на изключителна популярност и се цитират често по най-различни поводи.
Свързани материали
Подробен анализ на XXI глава от „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери с въпроси и отговори – четене по откъси, характеристики в таблици, разширен план и банка със синоними
Материал, който не разглежда главата отвън, а върви заедно с читателя през нея. Тридесет и седем въпроса са разположени така, че част от тях се задават преди четенето, други – след първия откъс, трети – след втория, четвърти – след третия. Между тях стоят въпроси от рода на „Какво очаквате да се случи?“ и „Съвпадна ли станалото с очакваното?“. Това е техника на воденото четене и рядко се среща разработена докрай. Ефектът е осезаем. Срещата на малкия принц с лисицата се преживява постепенно, с очакване и изненада, вместо да бъде обяснена наведнъж. Въпросите питат какво е изненадало, какво смущава, какво би направил самият читател – и по този начин връщат на творбата онова, което готовите анализи обикновено ѝ отнемат. Преди самото четене стоят два раздела с контекста: житейският път на Антоан дьо Сент-Екзюпери, обстоятелствата около създаването на книгата, сюжетът на целия роман и обосновка защо е роман приказка. След воденото четене идва аналитичната част. Тук са мястото на действието и героите, какво търси малкият принц, отношението на лисицата към хората и нейната тайна. Отделен раздел изяснява разликата между речниковото значение на ключовия глагол и смисъла, който му придава лисицата, а друг обяснява защо тя твърди, че езикът е извор на недоразумения. Две таблици представят характеристиките на двамата герои – биография, портретна, речева, пряка и косвена характеристика, действия и вътрешно състояние. Трета таблица доказва жанровата принадлежност по пет признака. Разширеният план е от тринайсет точки и проследява цялата глава епизод по епизод – годен за самостоятелно използване при устен отговор. Накрая стоят въпросите за лично мнение – за ритуалите, за отговорността и за домашния любимец, с наблюдението, че опитомяването върви и в двете посоки – и една банка със синоними към осем ключови думи от главата. Учителят получава готова методика за няколко часа. Ученикът – анализ, който едновременно обяснява творбата и го учи да чете внимателно.
Опитомяването е отговорност: анализ на срещата между Малкия принц и лисицата от „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент Екзюпери
Срещата с лисицата е главата, която ученикът помни най-дълго и обяснява най-трудно. Разборът се съсредоточава точно върху нея и започва с наблюдение над формата: откъсът е изграден почти изцяло от диалог, а повествователят остава в сянка, не оценява и не тълкува, което оставя изводите на самия читател. Следва анализ на момента, в който принцът среща лисицата. Показано е защо тъгата му е предпоставка за целия разговор и какво точно се променя в отношението му към розата след него. Отделно е разгледан образът на лисицата: с какво тя се отличава от лисиците във фолклорните приказки, какво значение носи дървото, под което се крие, и защо думите ѝ звучат уверено и мъдро. Централната част се спира на разбирането за приятелството, което лисицата предава на принца, и на думата опитомяване, чрез която тя го обяснява. Проследено е какво според нея изисква истинската връзка с другия и защо в свят, в който всичко се купува, приятелите са станали рядкост. Финалът разглежда цената на привързаността: неизбежната тъга при раздяла, спомените, които остават, и отговорността, заради която принцът трябва да се върне при своето цвете. Тайната, която лисицата му подарява на прощаване, е посочена, а нейното тълкуване и изводът, с който откъсът завършва, остават в самия анализ. Текстът е подходящ за подготовка на съчинение или отговор на литературен въпрос върху срещата с лисицата, за характеристика на героите и за теми за приятелството, отговорността и истинските ценности.
Анализ на XXI глава от „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери – въпроси и отговори: биография, опитомяване, розата, обредите и тайната на лисицата. Времето, което създава приятел
Тридесет въпроса и толкова отговора върху една глава – но истинската стойност е в подредбата. Материалът тръгва от живота на автора, минава през цялата творба и едва след това влиза в главата, при това два пъти: веднъж за смисъла, втори път за самия текст. Първата част е биографична и е разгърната в осем въпроса. Тя не се задоволява с дати: обяснява какво оставят ранните загуби у писателя, откъде идват двете му страсти и – най-важното – кой негов преживян случай стои зад цялата творба. Приведени са подробности от катастрофата в пустинята, които правят връзката очевидна. Втората част е кратка и припомня основните моменти от романа – четири въпроса, достатъчни, за да се възстанови общата картина, преди да се влезе в подробности. Третата част е същинският анализ и обхваща единадесет въпроса. Тук са разгледани защо героят е наречен принц и с какво се различава от приказните, защо е дете, какво означава ключовата дума на цялата глава, каква е ролята на житото, какво символизира розата и защо тя е различна от всички останали. Отговорите не са кратки формулировки, а разгърнати разсъждения от по няколко изречения. Четвъртата част е най-практична и рядко се среща в готовите анализи. Тя е изградена като работа с текста: изисква преписване на изрази, проверка на дума в тълковен речник, цитиране на конкретни изречения и събиране на всички думи, свързани с приятелството. Тоест не се работи по памет, а с отворена книга. Особено ценен е въпросът за речниковото значение на едно понятие и за начина, по който то е употребено в творбата. Разграничението между прякото и преносното значение е ключът към цялата глава и тук е направено изрично. Отделен раздел е посветен на посвещението към приятеля на автора, с трите му причини и с поправката накрая – рядко разглеждан текст, който сам по себе си е доказателство за темата на цялата глава. Финалната част събира посланията в кратък списък – шест наблюдения за приятелството, всяко формулирано в едно изречение и годно за преписване. Преподавателят получава готов урок с въпроси и отговори за няколко учебни часа. Четирите части вършат работа и поединично – биографичната при въвеждане на автора, четвъртата като упражнение с отворена книга. За ученика материалът покрива всичко, което се пита по тази глава – от биографията на автора до значението на отделен израз. Годен е за отговор на литературен въпрос, за съчинение и за преговор преди изпитване.
Анализ на XXI глава от „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери – опитомяването, ритуалите, образите на лисицата и розата, тайната на приятелството. Въпроси и отговори
Най-цитираната глава от най-превежданата съвременна книга – разчетена докрай, въпрос по въпрос. Материал с внушителен обхват, който покрива всичко, което може да бъде попитано в час или при изпитване. Структурата е и най-практичната му страна. Изложението е разделено на единадесет обособени дяла с ясни заглавия, а вътре във всеки са поставени номерирани въпроси с разгърнати отговори. Така материалът се чете подред като цялостен анализ или се използва избирателно – намира се точно нужният въпрос, без прелистване и търсене. Началото дава контекста: житейският път на автора, обстоятелството от неговата биография, което стои зад един от героите, и сведения за самата книга – кога е създадена, къде е издадена и как е стигнала до българския читател. Следват дяловете за темата, за героите и за мястото на срещата, включително символиката на дървото, под което тя се случва – наблюдение, което рядко се прави, а обяснява много. Отделен дял е посветен на художествените особености: какво постига авторът, като не посочва време, през чий поглед е представена срещата и по какво начинът на разказване тук се различава от предходните части. Тези въпроси развиват усет към повествованието, а не само към сюжета. Средището е върху ключовото понятие в главата. Разгледани са речниковото и авторовото му значение, промените, които то носи, ритуалите и тяхната роля, както и съветите, които единият герой дава на другия. Всеки отговор е подкрепен с точен цитат. Отделни дялове са посветени на образа на природата, на характеристиката на двата централни образа и на съпоставката помежду им, на промяната в отношението на героя и на посланията за грижата към живото. Има и въпрос по какво героинята се различава от едноименния персонаж в народните приказки. Накрая са добавени дискусионна задача с две противоположни твърдения, събран списък с изразите, свързани с основната тема, цялостна характеристика на главния герой и обяснение на популярността на книгата. Отговорите са разгърнати, достъпни и богати на цитати, а там, където се търси мнение, са написани от първо лице и служат за образец. За учителя това е готов набор от въпроси за няколко учебни часа – с приложени отговори и без нужда от подготовка. Отделните дялове вършат работа и поединично – като въпрос за беседа, като тема за писмена работа или като задача за домашна работа. За ученика материалът замества няколко източника наведнъж и показва какъв отговор се очаква при всеки тип въпрос. Подходящ е за подготовка преди изпитване, за преговор и за самостоятелна работа у дома, без чужда помощ.
Подробен анализ на XXI част от „Малкият принц“ – епизоди, характеристика на лисицата, обредите, отговорността, съпоставка с баснята на Лафонтен. Въпроси, задачи и отговори
Материал с рядък обхват – деветнадесет раздела върху една-единствена глава. Толкова подробен прочит на този текст трудно се намира събран на едно място, а тук идва наготово, с формулирани въпроси и с написани отговори. Строежът е прегледен въпреки мащаба. Всеки раздел носи свое заглавие, поставя въпрос или задача и веднага дава разгърнат отговор. Материалът се чете подред като цялостен анализ или се използва избирателно – намира се точно нужното, без прелистване и без излишно четене. Първият раздел е чисто практически и решава един от най-често задаваните видове задачи: главата е разделена на епизоди, а всеки от тях е предаден накратко. Само по тази част текстът се възстановява в паметта за минута. Следват разделите за наученото от героя, за цялостната характеристика на централния образ – с изричен акцент върху речевата характеристика и върху характеристиката чрез постъпки – и за това кога един става единствен за друг. Отделен въпрос разглежда кои думи предизвикват усмивка, кои носят тъга и къде двете се сливат. Средищните раздели работят с ключовото понятие в главата: речниковото му значение, преносният смисъл, който му придава авторът, и постепенното му проумяване от героя. Отделно място заемат обредите, тяхната роля и допълнителни примери от съвременното ежедневие, както и връзката между свързването и отговорността. Особено ценна е обширната съпоставка с лисицата от известна басня и с образа на хитрата лисица от народните приказки. Разгледани са поотделно намеренията, печалбата и урокът при всяка от тях, а накрая е изведен обобщителен извод. Такова сравнение рядко се предлага готово, а се пита често. Материалът излиза и извън творбата: включени са откъс от друга книга на същия автор, мнение на преводача, разговор за най-известните изречения от главата, коментар върху разпространено в мрежата изказване и въпрос какво липсва на съвременния човек. Отговорите са разгърнати, богати на цитати и написани достъпно. Там, където се търси мнение, са от първо лице и служат за образец. За учителя това е готов набор от въпроси и задачи за няколко учебни часа – с приложени отговори и без нужда от подготовка. Всеки раздел върши работа и поединично: за беседа, за писмена работа или за домашна работа. За ученика материалът замества няколко източника наведнъж, дава пълен прочит на главата и показва какъв отговор се очаква при всеки тип задача. Подходящ е за преговор, за подготовка преди изпитване и за самостоятелна работа у дома – без чужда помощ и без допълнителни справки.
Опитомяването като тайна на приятелството: анализ на „Малкият принц“ от Антоан дьо Сент-Екзюпери с разбор на глава XXI, героите, времето и пространството
Едно момче от малка планета, една лисица и една дума, която променя всичко: „опитомяване“. Около нея е построен този анализ на „Малкият принц“ и по-конкретно на глава XXI. Началото представя творбата като цяло: откъде идва Малкият принц, какви странни обитатели среща по малките планети и защо светът на възрастните изглежда толкова непонятен, гледан през детски очи. Оттам изложението стеснява фокуса до астероид Б 612 и до розата, чиято капризност се оказва по-важна, отколкото изглежда на пръв поглед. Централната част проследява разговора с лисицата стъпка по стъпка: какво значи да опитомиш някого, как това променя обикновените неща наоколо, защо истинските приятели не се продават и не се купуват и какви качества изисква приятелството. Отделено е внимание на обредите и на вълнението преди срещата, както и на цената, която приятелството понякога има. Най-важният извод на лисицата е формулиран в текста и остава да бъде прочетен там. Следва разделът за героите: как принцът и лисицата се разкриват единствено чрез диалога помежду си, какво издава любопитството на момчето и защо думите на лисицата звучат като притчи. Самостоятелни части са посветени на времето и на пространството в творбата. Обяснено е защо липсва конкретно историческо време, колко продължава действието в главата и коя група думи и изрази носи представата за абстрактното време, което приятелството изисква. При пространството са разгледани малките планети, всяка със своя тип човешко поведение, и смисълът на пустинята като място на срещата с лисицата. Анализът е подходящ за подготовка на урок, за домашна работа и за писане на съчинение или отговор на литературен въпрос върху главата с лисицата, както и за преговор преди изпитване.