Метод „Модификация на идея“ – учебен материал: алгоритъм в три стъпки за преработване на готово решение чрез синоними, проверяващи въпроси и класификация
Зареждане на оценките…
Една страница, на която е разписан цял метод за творческо мислене – не описан, а сведен до алгоритъм, който се изпълнява стъпка по стъпка.
Материалът е озаглавен като първи модул от по-обширен метод и е изграден изцяло като процедура. Три основни стъпки, всяка разделена на подточки с двойна номерация, така че се вижда точно какво се прави след какво.
Първата стъпка работи със синоними. Тя започва с отделяне на ключовите думи в изходната идея, продължава с търсене на близки по значение думи за всяка от тях и стига до самата замяна. Особено находчиво е указанието да се търсят синоними и на вече намерените синоними – така кръгът от възможности се разширява многократно. Стъпката завършва с проверка, при която е обяснено кога полученото се смята за резултат.
Втората стъпка е най-краткото, но и най-остроумното в целия метод. Тя се свежда до един въпрос, зададен по определен образец към всяка ключова дума. Образецът е даден изрично, с указание как да бъде оформен граматически. Резултатът е списък от въпроси, всеки от които се превръща в отделна задача за решаване.
Третата стъпка е класификационна. Всяка ключова дума се разглежда по различни възможни признаци, а за намирането им е даден готов инструмент – пълен списък с въпросителни думи в българския език, изброени с всичките си родови форми. Този списък превръща абстрактното указание в проверим списък за преминаване: задава се въпрос след въпрос, докато признаците се изчерпат.
Стойността на материала е в приложимостта. Той не обяснява какво е творческо мислене, а дава последователност, по която всеки може да преработи готово решение – при курсова задача, при проектиране или при търсене на алтернатива на съществуващ технически обект.
Обемът е сведен до чистия алгоритъм: без примери, без разсъждения и без изображения.
Студентът получава готов отговор на конспектен въпрос и работен инструмент за собствените си задачи. Преподавателят – процедура, годна за провеждане на практическо упражнение върху конкретна идея, зададена в час.
Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
Свързани материали
Проектиране на техническо изделие – основни проблеми, видове методи, функционален метод. Алгоритъм в шест стъпки
Кратък конспектен въпрос, чиято сърцевина е един алгоритъм. Той е разписан в шест стъпки, но повечето от тях се разклоняват на подстъпки — и на места разклоненията стигат до четвърто равнище. Именно тази многостепенна подредба прави материала практичен. Той не разказва как се проектира, а изброява какво се прави и в какъв ред, така че може да се следва като указание. Темата е проектирането на техническо изделие и е събрана на две страници. Началото изброява четирите основни задачи, които се решават при проектиране, и веднага след това четирите съществуващи метода, всеки назован поименно. Оттам изложението се съсредоточава върху последния от тях, с уточнение за какво е предназначен — за изделие, което се проектира наново, а не се преработва. Средището е самият алгоритъм. Първата стъпка е за формулирането на задачата. Тя минава през три подстъпки, като най-полезна е последната — преформулиране на вече определената задача. Похват, който често се пропуска, а промяната на формулировката отваря нови възможности за решение. Втората стъпка определя основната функция и изходящия поток. Третата е най-разгърнатата и изброява шест различни начина за търсене на решение. Освен обичайните са посочени и обръщането към патентната литература, разглеждането на съществуващи сходни изделия и използването на различните формулировки от първата стъпка. Именно това изброяване е най-ценното в материала. То превръща търсенето на решение от вдъхновение в подредена работа. Петата стъпка е най-дълбоко разклонената. Тя изисква за всеки избран вариант да се извърши разлагане по функции, да се състави таблица с възможните решения, а после за всяка съставна част да се уточнят изискванията към материала, съседните части и връзките помежду им. Финалната стъпка е за работната документация. Изложението е конспектно, с многоравнищни изброявания и с препратки между отделните точки по номер. Използвани са и няколко съкращения, въведени в текста. За преподавателя това е готов кратък урок, а алгоритъмът върши работа и като раздавателен лист при курсова задача. Студентът получава темата в завършен вид. Обемът позволява преговор за минути преди изпит.
Метод „Тотална аналогия“ – учебен материал по проектиране: алгоритъм в единадесет стъпки с единадесет източника на аналогия, от инженерен ефект до музикален откъс
Единадесет стъпки, всяка от които е различен начин да откриеш решение – и нито една не изисква вдъхновение. Точно това е стойността на този материал: превръща търсенето на идея в процедура. Материалът е разработка на един метод за творческо мислене в проектирането, разписан изцяло като алгоритъм. Няма обяснения защо методът работи, няма теория за творчеството – има само указания какво да се направи и в какъв ред. Началните две стъпки са подготвителни: уточняване на проблема, с бележка към какво най-често се свежда той, и определяне на функциите на разглеждания обект. Оттам нататък започва самото търсене. Останалите девет стъпки са същинската находка. Всяка от тях предлага различен източник на аналогия, а източниците са подредени от най-близките до най-отдалечените. Първите са професионални – аналогия с описан обект, с чертеж и с инженерен ефект. При тях е указано и как се търси системно, а не наслуки. После идват съвсем неочакваните: аналогия със случаен обект, с картина, с текст, с дума, с музикален откъс и накрая с произволен елемент, като последната изрично включва всичко видяно, чуто или прочетено. Именно тази втора група прави метода полезен, когато обичайните пътища са изчерпани. Разработката показва, че решението на техническа задача може да дойде от стихотворение или от музика – стига да се знае какво точно да се търси в тях. Устройството на всяка стъпка е еднакво и това улеснява работата. Първо се избира източникът, после следва анализ по определени признаци, а накрая – приспособяване към изходната задача. При няколко от стъпките третата подточка е дадена само с препратка към вече описана, което пести повторения. Особено ценен е списъкът с въпроси при аналогията с музикален откъс. Той е разгърнат в шест питания, които насочват мисленето от звука към образи, спомени и действия. Такъв разписан въпросник рядко се среща в учебен материал. Обемът е малък – две страници, – но плътността е висока: почти всеки ред е указание за действие, а не описание. Материалът се прочита за минути и се използва многократно. За преподавателя това е готова процедура за практическо упражнение, която не изисква подготовка. Достатъчно е да зададе обект и проблем, а после класът да мине по стъпките – всяка група с различен източник на аналогия. За студента материалът е и отговор на конспектен въпрос, и работен инструмент при курсова задача – изпълнява се стъпка по стъпка, без да е нужно да се измисля откъде да се започне и накъде да се продължи.
Синтез и анализ на алгоритми – сбити записки за преговор: целият конспект, събран на девет страници с деветдесет и три чертежа
Целият конспект по един предмет, сведен до девет страници. Онова, което в обичайните записки заема тридесет и седем, тук е събрано в една четвърт от обема — без да е изпуснато съществено. Именно това сгъстяване е смисълът на материала. Той не е предназначен за първо запознаване с предмета, а за последния преговор, когато времето не стига и е нужно всичко да се обхване наведнъж. Съкращаването е постигнато по два начина. Първият е шрифтът — основният текст е с размер шест пункта, а част от него дори с пет. Вторият са съкращенията: над двеста в целия текст, при това последователно прилагани. Съкратени са и заглавията на самите въпроси, така че всяко се побира на един ред. Обхватът следва конспекта. Началото е с основните понятия, свойствата на алгоритъма и класификациите му по няколко признака. Следват математическите основи, рекурсията с нейните типове и опасности, а после и същинският анализ — означенията, определенията и правилата. Отделни въпроси прилагат тези правила върху конкретни случаи: цикли, вложени цикли, рекурсия и многократна рекурсия. Средището са структурите. Дърветата заемат няколко последователни въпроса — понятия и класификации, свойства на двоичните, обхождане и рекурсивни алгоритми върху тях. Оттам следват сортировките, а после и групата за подходите: разделяй и владей, динамичното програмиране в два въпроса, постъпателните алгоритми с техните приложения и връщането назад, включително при игри. Финалната група е за графите — общи понятия, представяне, топологично сортиране, най-къс път, пропускателна способност и минимално обхващащо дърво. Особено ценни са деветдесет и трите чертежа. При такова сгъстяване те носят голяма част от обяснението — дървета, графи, схеми и таблици, вмъкнати направо между редовете. Материалът е готов за печат в този вид. Не се нуждае от преформатиране, а разположението е съобразено с разрязване на отделни ленти. Преподавателят може да го използва като бърз преглед какво влиза в изпита. Студентът получава целия материал в най-сбит възможен вид. Годен е за преговор в последните часове преди изпит, когато е нужно освежаване, а не четене.
Синтез и анализ на алгоритми – 45 разработени изпитни въпроса с примерен код, схеми и оценки на сложността за подготовка на студенти
Четиридесет и пет въпроса, разработени един след друг — целият конспект по един предмет, събран в един файл. Обемът надхвърля сто и шестдесет хиляди знака. Именно тази пълнота прави материала стойностен. Студентът не търси по няколко източника за отделните теми, а разполага с готов текст за всяка от тях. Материалът е върху синтеза и анализа на алгоритми и е събран на тридесет и седем страници. Началото поставя основите — какво представлява алгоритъмът, по какви начини може да бъде записан и кои са неговите свойства. Изброени са пет отделни свойства, а после и няколко признака, по които алгоритмите се делят на видове. Оттам изложението върви по конспекта, като темите са подредени по нарастваща сложност. Първата голяма група е за основните структури от данни — дървета с техните свойства и обхождания, списъци, стек, опашки и хеш таблици. При всяка е дадена и представа за начина, по който се реализира. Средището са сортировките. Разгледани са седем различни метода в отделни въпроси, като при няколко от тях е показано и как алгоритъмът може да се подобри. Особено ценна е групата за подходите. Тук са разделяй и владей, постъпателните алгоритми с три отделни приложения, динамичното програмиране, връщането назад и алгоритмите от теорията на игрите. Финалната група е за графите — представяне, топологично сортиране, най-къс път по два начина, пропускателна способност и минимално обхващащо дърво по два известни алгоритъма. Изложението е конспектно и удобно за преговор. Определенията са кратки, стъпките са номерирани, а на много места е приведен и примерен код с обяснение под него. При голяма част от въпросите е дадена и оценката на сложността, изразена със съответното означение — точно онова, което се пита на изпит. Материалът съдържа осемдесет и осем изображения — блокови схеми, дървета, графи и таблици. Преподавателят получава готов набор от разработени въпроси, който върши работа като мерило при проверка. Студентът разполага с целия конспект в готов вид — удобно за подготовка в последните дни, когато времето не стига за четене на лекции. Всеки въпрос се преговаря самостоятелно, а подредбата позволява да се тръгне направо от онзи, който предстои.
Тест по български език: смислово и езиково единство на текста – назоваване на предмета, референция при местоименията и практическа преработка (20 задачи с верни отговори и обяснения)
Свързаността на текста е от онези умения, които се забелязват само когато липсват. Този тест по български език ги прави видими – като поставя ученика пред кратък делови текст и го кара да проследи през какви форми минава едно и също понятие в него. Изпитният вариант съдържа 20 задачи и започва с текст от административно-архивна област. Върху него са построени първите пет задачи с избираем отговор: коя е темата, която държи изложението заедно; по какъв начин тя е въведена още в първото изречение; кой израз по-нататък я замества, без да я повтаря; към кое точно понятие препраща едно местоимение при два възможни кандидата; и кой действащ субект е подразбран там, където изречението започва направо с глагол. Оттам проверката преминава към теорията. Втората група въпроси изисква разпознаване на понятията номинативна верига, тематична мрежа, ключови думи, микротекст и микротема, както и умение да се подреди обичайният ред, по който предметът се назовава в развиващия се текст. Три последователни задачи разграничават трите равнища на свързаност – лексикално, морфологично и синтактично, като всяка изисква разпознаване на съответната група средства. Следват въпроси за причината, поради която едно местоимение може да породи двусмислие, за свързващата функция на превъзходната степен, за избора на глаголно време в информативно описание и за смисловото отношение, което внася противопоставителният съюз. Последните три задачи са с място за писане и изискват самостоятелна работа върху текста: изписване на веригата от назовавания с определяне на вида на всяко, подбор на шест до осем думи от една предметна област с посочване коя е тя, и редактиране на конкретно изречение така, че местоимението в него да отпадне, придружено с обяснение какви средства са използвани. Приложен е ключ с отговорите и кратки обяснения към всяка затворена задача, примерни решения на трите практически задачи и два готови варианта за редактираното изречение. Учителят може да използва теста за текуща проверка, за упражнение преди класна работа или като част от урок върху текста и неговата свързаност, включително само отделни блокове от него. За ученика той е начин да провери дали разбира теорията на практика – върху конкретен текст, а не върху определения. Обемът позволява провеждане в рамките на един учебен час.
Тест по български език: средства за смислово и езиково единство в текста – номинативни вериги, тематична мрежа и езикова свързаност (20 задачи с верни отговори и обяснения)
Един текст се държи заедно не от темата си, а от нишките, които минават през него – повторените названия, заместващите местоимения, подразбраните подлози. Настоящият тест по български език проверява дали ученикът вижда тези нишки и умее да ги назове. Материалът е оформен като цялостен изпитен вариант с 20 задачи. В началото е поместен кратък информативен текст, изграден така, че в него ясно да личат различните начини за назоваване на един и същ предмет. Към него е отнесен първи блок от пет задачи с избираем отговор, които изискват откриване на основния предмет на изложението, разпознаване на първото му назоваване, откриване на контекстовия синоним, проследяване на референцията при местоимение и определяне на подразбрания подлог. Този блок работи изцяло върху конкретния текст и приучава към внимателно четене. Втората група затворени задачи проверява теоретичната основа. Обхванати са понятията номинативна верига, тематична мрежа, ключови думи и микротекст, типичната последователност на назоваванията, както и разграничаването на лексикалните, морфологичните и синтактичните средства за свързаност. Отделни задачи са насочени към условията, при които възниква двусмислие при употреба на местоимение, към ролята на степенуването за тематичното свързване, към употребата на глаголните времена в описателен текст и към функцията на противопоставителния съюз. Финалната част е практическа и включва три задачи с отворен отговор с място за писане. Първата изисква съставяне на номинативната верига на основния предмет с посочване на вида на всяко назоваване. Втората насочва към извеждане на тематичната мрежа и определяне на предметната област, към която принадлежат подбраните думи. Третата е преработваща – изисква замяна на местоименията с явни назовавания или синтактични синоними и посочване на използваните средства за свързаност. Тестът завършва с ключ с верни отговори и кратки обяснения към всяка затворена задача, както и с примерни решения на отворените въпроси, включително два варианта за преработката в последната задача. За учителя това е готов инструмент за текуща проверка, за упражнение преди класна работа или за обобщителен урок върху свързаността на текста – може да се приложи изцяло или на отделни блокове. За ученика тестът е удобен начин за самостоятелна подготовка, а практическите задачи развиват умения, пряко приложими при писане на собствени текстове и при редактиране. Формулировките са ясни, а обемът позволява тестът да се проведе в рамките на един учебен час.