Мъдростта в пословиците и поговорките

Както легендите са пълни с красота и романтика, така пословиците и поговорките носят мъдрост, богат житейски опит и нравствени послания.
Пословицата е кратък изказ, поука от живота, която помага да осмислим станалото, но и да избегнем грешките.
Тя винаги е била мощно възпитателно средство за нашите прадеди. Чрез нея те са учили децата си на ум и разум, на трудолюбие, доброта и честност. „Вяра е да се държи, а закон е да се пази." Тази пословица ни обръща към самите нас, за да осмислим своите нравствени ценности и морал, своето отношение към другите и към обществото. Човек трябва да се стреми към доброто и правилното, защото „Водата пере всичко, само черно лице и лош език не може". Така че никой не може да ни отмие срама от лошото дело, само от нас зависи да не го сторим.
Сходни с пословиците са и поговорките. Те също звучат като поука, защото са родени от горчивия опит на човека. Сам дядо Петко Славейков разказва как и защо се е запалил да събира тези безценни бисерчета на българското народно творчество. Затворен в една от килиите на владишкия кокошарник, младият тогава учител е наказан заради песента си „Прославило се Търново". Свит в ъгъла като подплашено петле, поетът започва да се бори както може с ... бълхите и кокошинките.
Дълга е тази нощ, но Славейков разбира, че не само тя ще свърши, но ще свършат и мъките, и теглилата на народа. Много неща премисля младежът, докато на вратичката се показва старият прислужник дядо Кольо. Той му донася свещица, парче хляб, маслинки и вода, и чудните думи „Да би мирно седяло, не би чудо видяло!" Дълго мисли младият поет върху хубаво изразената мисъл. Хем отмерено, хем музикословесно, хем много вярно и като че за него измислено, за да може дядо Кольо и да го сгълчи, и да го поучи.
И друг път младежът е чувал такива изрази, но не се е замислял за тях. Сега, в тази нощ, след всичките преживени несгоди, стройната и звучна форма на думите на стареца му прави дълбоко впечатление. Не са книжовни, а съвсем обикновени - като речта, с която говорят българите, но подредени като стих и много съдържателни.
И Петко Славейков започва да записва всички подобни изречения, защото в тях е събрана мъдростта на народа, а той иска да стане народен просветител. За една година, докато учителства в Килифарево, записва в тетрадките си повече от двеста изрази на народната мъдрост.
Така поет и народ взаимно се учат – той показва как се пишат думите, а народът му разкрива тайната на раждането им. Пословиците и поговорките идват от бита, от преживяното, от поуките на опита.
Затова и много народни приказки завършват с пословица или поговорка, която да обобщи някоя народна мъдрост, породена от разказаното:
„Дълбока рана заздравява, лоша дума не се
забравя."; „Вълкът си е вълк и друго не става.
Козината си мени, но навика не може!"; „Не
питай старо, а патило!"; „ Умната глава е по
юнак дори от лъва!"