Съюзът, който решава къде да падне запетаята: учебен материал за съюза като неизменяема част на речта, видовете по произход, състав и функция, правописът на „затова“ и „за това“ и пунктуационните норми

Без съюзите изреченията се разпиляват като пъзел без лепило. С този образ започва часът, а планът за урок върху съюза като неизменяема част на речта го превръща в готов сценарий с реплики на учителя и с очаквани отговори на учениците. Първата част подготвя дъската и въвежда темата чрез кратък наблюдателен текст, в който класът сам открива какво свързват „но“ и „и“, и стига до кратко правило, формулирано на разбираем език. Оттам разработката минава през видовете съюзи по произход, по състав и по функция, като за всяка група са дадени примери за записване и по един бърз въпрос за проверка. Отделен раздел показва съюзите в живата реч: при изброяване, при избор между възможности, при редуване, при отрицание и при противопоставяне, включително по-разговорните двойки. Втората половина е посветена на нормата. Разгледани са слятото и разделното писане, разграничаването на „затова“ и „за това“ с устен тест на момента, запетаята пред противопоставителните съюзи, уточнението за „обаче“, двойните съюзи и случаите, в които запетая не се пише. Отделено е място и на дума, която веднъж е съюз, а друг път предлог, и на това как се разпознава сравнението. Часът завършва с обобщение от пет опорни точки, устна проверка и домашна работа с ясно разписани изречения за писане. Планът е удобен за подготовка на урок по морфология и за преговор преди проверка на знанията.

Кога знакът е задължителен и кога присъствието му е грешка: около този въпрос е подреден кратък справочник за употребата на запетая в сложното изречение. Първата част събира случаите, в които запетая се пише. Тук са безсъюзно свързаните прости изречения, свързването със съюзи и съюзни думи, изведени в дълъг списък заедно с примери, двойните съюзи, при които знакът стои пред втория елемент, и подчиненото изречение, поставено пред главното или вмъкнато между неговите части. Направено е и уточнение къде точно застава запетаята, когато пред съюзната дума стоят други думи от подчиненото изречение. Втората част е посветена на случаите, в които запетая не се пише, и тъкмо тя носи най-честите грешки. Разгледани са свързването с въпросителна дума, еднократно употребените и, или и да, веригите от да-изречения и разликата им от изброяването, относителното местоимение, което пояснява сказуемото, както и уточняващите думи пред подчинителния съюз. Обяснено е и как се постъпва при съседство на два съюза, когато първият е едносричен, с пример за обратния случай. Финалната част предлага мини алгоритъм: кратка последователност от проверки, по която всяко изречение може да бъде преценено бързо. Подходящ е за упражнение по пунктуация, за преговор преди класна работа и за самопроверка при писане на собствен текст.

Решението за запетаята в сложното изречение се взема от една дума: тази, с която започва следващата част. Планът за урок е построен точно върху навика да се гледа входната дума, а не да се слуша паузата. Часът тръгва от целите и от кратко припомняне какво е сложно изречение и какво отбелязва знакът в него. Оттам нататък правилата са разделени на два блока. Първият събира случаите, в които частите се отделят: безсъюзното свързване, въвеждането със съюз или съюзна дума, особеният случай с „който“ и „чийто“, сложните съюзи, двойните съюзи и позицията на подчиненото изречение. Вторият блок изброява случаите без запетая, сред които подчинените с въпросителна дума, поредицата от изречения с „да“, относителните местоимения, които поясняват сказуемото, и уточняващите думи пред съюза. Всяко правило е онагледено с готов модел за дъската. Обобщението е алгоритъм в три въпроса, предвиден за запис в тетрадка. Практическата част включва устно разпознаване има ли или няма запетая, писмена поправка на сгрешени изречения и съставяне на собствени примери по модел. Следват самооценка, кратък обмен в клас и домашна работа с шест изречения и обосновка към всяко, плюс допълнителна задача за отличен. Разработката е готова за час по български език и за преговор преди самостоятелна работа.

Едно изречение на дъската, в което са скрити и съчинителни, и подчинителни връзки, е отправната точка на този урок по български език. Разработката тръгва от конкретен пример и стъпка по стъпка стига до определението за сложно смесено изречение: най-малко три прости изречения, между които има и двата вида връзка. Следва частта за строежа, в която се разграничават случаите, когато съчинителната връзка свързва главни изречения, когато свързва подчинени и когато подчинено изречение се вмъква между две съчинени части. Всяко положение е показано с отделно изречение и с кратък разбор кое просто изречение каква роля изпълнява в него. Същинската част е посветена на пунктуацията и е подредена в две ясни групи: случаите, в които запетая не се пише, и случаите, в които тя е задължителна. Разгледани са съюзите и съюзните думи, около които ученикът обикновено греши, положението на частици и уточняващи думи пред връзката, две поредни съюзни връзки и двойните съюзи. Всяко правило върви със свое изречение пример и с обяснение защо запетаята стои или липсва точно на това място, така че да се разпознава принципът, а не да се запаметяват изолирани случаи. Финалната част обобщава наученото в кратък списък с опорни точки за строежа и за пунктуацията. Разработката е подходяща за подготовка за класна работа, за преговор преди изпит и за самостоятелно упражняване на пунктуацията при по-дълги изречения.

Изречение, което може да се замени с една дума, но заема мястото на подлога: с такъв кратък текст започва урокът и веднага поставя въпроса кой всъщност върши действието. От входната ситуация се извежда самото понятие и целите на разработката. Същността е обяснена чрез няколко прости признака: коя позиция заема подчиненото изречение, с кои местоимения може да бъде заместено и на кои въпроси отговаря, като е даден разбор на пример, при който в главното изречение подлог изобщо липсва. Основната част подрежда типовете подложни изречения едно по едно: въведените с относително местоимение, тези към главно изречение без изразен подлог, тези при съставно сказуемо с прилагателно или причастие и глагола „съм“, както и тези при сказуемо с частицата „се“. Всеки тип е показан с пример, с въпрос към него и със замяна, която доказва службата му. Самостоятелен акцент е поставен върху разграничаването на подложното от допълнителното изречение, защото от него зависи и пунктуацията. Следват съюзите и съюзните думи, които въвеждат подложни изречения, и синтактичните синоними, при които позицията на подлога е заета ту от дума, ту от цяло изречение. Пунктуационната част е кратка и подредена по разположение: подчинено изречение пред главното, подчинено изречение след главното със съюза „че“ и случаите със съюза „да“ или с въпросителна дума, към които е добавена и една особеност извън правилото. Обобщението събира всичко в списък за преговор. Разработката е подходяща за усвояване на новата тема и за упражнения върху запетаята.

Едно и също нещо може да се каже с две думи или с цяло изречение и точно оттук тръгва този урок по синтаксис. В началото са съпоставени две изречения за едни и същи ръце и движения, за да се види как определението се изразява ту със словосъчетание, ту с подчинено определително изречение, и защо двете конструкции носят една и съща синтактична служба. Следва същността на понятието: коя дума от главното изречение се пояснява, на кои въпроси отговаря подчиненото изречение и как се открива в текста, с разбор на кратък пример. Отделна част изброява съюзите и съюзните думи, които го въвеждат, като всеки пример показва точно коя дума се пояснява. Самостоятелен акцент е поставен върху синтактичните синоними. Едно изречение е дадено в три варианта, в които една и съща информация е предадена с обикновено определение, с обособено определение и с подчинено изречение, заедно с обяснение защо изборът между тях мести акцента, без да променя смисъла. Най-обширна е пунктуационната част. В нея са подредени случаите на запетаята пред съюза и съюзната дума, изключенията от правилото, положението при предлог пред съюзната дума и при други думи, които по смисъл принадлежат към подчиненото изречение. Към тях е добавен разделът за граматичните особености на относителните местоимения „който“, „когото“ и „чийто“ и за тяхното съгласуване, всяко с пример за разбор. Финалната част разширява темата към изреченията с повече от едно подчинено изречение и разграничава съподчиняването от последователното подчиняване, а обобщението събира правилата в кратък списък за преговор. Разработката е подходяща за усвояване на новата тема, за преговор преди класна работа и за упражнения върху запетаята в сложното съставно изречение.