Кога, къде, как и колко: разработка върху обстоятелственото пояснение в изречението, с примери и упражнения за 5. клас

Понякога не стига да кажем кой извършва действието и какво прави той, а искаме да добавим кога, къде, как и колко, и точно от тази нужда тръгва разработката по български език. Четири кратки изречения въвеждат думите, които уточняват обстоятелствата, а веднага след тях идва определението: какво пояснява обстоятелственото пояснение, към коя група в изречението принадлежи и как се отбелязва при разбор. Следващата част показва с кои въпроси се открива и към коя дума се задават те, като всеки въпрос е онагледен с отделно изречение и с готовия отговор. Същинската част подрежда начините, по които обстоятелственото пояснение може да бъде изразено, от най-простия случай с една дума до израз с предлог, а за всеки начин има пример и въпрос, който води до него. Отделно е обяснено кога съществителното в такъв израз се членува с кратък член и защо това се среща често при обстоятелствата за място. Най-обширният раздел е посветен на видовете: за всеки от тях е посочено какво показва, с кой въпрос се открива и по два примера с разбор. Кратка бележка за любознателните споменава и по-рядко изучаваните видове, а обобщението накрая събира определението, въпросите, начините на изразяване и правописната особеност в списък за запомняне.

Една и съща дума може да е съществително име по част на речта и подлог по служба в изречението, а именно това смесване обърква най-често учениците. Материалът е подреден справочник, който разделя ясно двата въпроса и дава към всяко понятие кратко определение и подбрани примери. Първата част изброява последователно десетте части на речта в българския език, от съществителното и прилагателното име през местоимението, числителното име и глагола до наречието, предлога, съюза, частицата и междуметието, като всяка е обяснена с какво назовава или какво изразява и е онагледена с примерни думи. Втората част преминава към частите на изречението. Разгледани са главните части, подлогът и сказуемото, с въпросите, чрез които се откриват, и с начина, по който се подчертават. След тях идват второстепенните части: определението, допълнението с разграничението между пряко и непряко и с ролята на предлозите, обстоятелственото пояснение с неговите разновидности за място, начин, време, количество, причина и цел, както и приложението и сказуемното определение. Всяка част е придружена с изречения, в които съответната служба е откроена, така че правилото веднага да се види в действие. Материалът е удобен за преговор преди контролна или класна работа, за самостоятелна подготовка вкъщи и за бърза справка при синтактичен разбор на изречение в прогимназиалния етап.

Разборът на изречението изглежда труден само докато въпросите не се подредят в правилния ред, и точно това прави разработката. Тръгва се от кратък текст от пет изречения, върху който се показва как се прави синтактичен анализ. Първото изречение е разгледано изцяло като образец: как се открива сказуемото, как след него се определя подлогът и как се проверява със заместване. Следват второстепенните части, всяка със своя въпрос и със знака, с който се подчертава при разбор. Отделно уточнение е посветено на случаите, в които подлогът не е истинският вършител на действието. Обяснено е и как се различават близките по въпрос части: кога поясняваме сказуемото и кога съществителното име, както и защо един и същ въпрос може да води и към подлог, и към допълнение, и към определение. Дадени са и проверките с местоименията. Въведено е понятието за разширена част, показано върху самия разбор. Накрая е посочено правилото за сложните изречения и е поставена самостоятелна задача върху останалите изречения от текста, чиито отговори не са дадени наготово. Подходящо за упражнение в час, за домашна работа и за преговор преди изпитване по синтаксис.

Двадесетте задачи в този вариант съчетават два подхода към проверката. Част от тях изискват разпознаване на пояснението по зададен смислов въпрос, а други обръщат посоката – поставят въпроса и търсят кое от четирите изречения дава точен отговор на него. Началната група упражнения е изградена върху кратки изречения с еднакъв строеж, при които четирите възможности представят различен вид пояснение. Ученикът трябва да съотнесе всяко от тях към съответния смислов въпрос. Следващата група проверява средствата за изразяване – наречие, съчетание от предлог и съществително име, съчетание от предлог и местоимение. Тези възможности се появяват последователно при пояснения за място, за време и за начин, така че двете страни на разбора се упражняват заедно. Отделно място заемат две задачи, оформени като въпрос от учителя. Те изискват от ученика да прецени кое изречение съдържа исканата информация, а не просто да разпознае граматичната форма – упражнение, което свързва синтаксиса с реалната речева ситуация. Обособена група е посветена на членуването: търси се пояснение със съществително от мъжки род с кратък член, веднъж при обозначаване на място и веднъж при обозначаване на време. Включена е и задача с изречение, съдържащо едновременно две пояснения от различен вид. Заключителните упражнения разглеждат посоката като разновидност на мястото и въвеждат случай, който излиза извън четирите най-чести вида и изисква по-внимателна преценка. Към всяка задача са приложени верният отговор и кратко обяснение с въпроса и средството за изразяване. На преподавателите тестът предлага готов инструмент за упражнение в час, за контролна работа и за оценяване по синтаксис, а обясненията улесняват проверката. На учениците той служи за самопроверка у дома, за затвърждаване на разбора и за преговор преди класно или изпит.

Двадесетте задачи в теста са подредени така, че първо да установят разпознаването по смисловия въпрос, а след това да преминат към начина, по който поясненията са изразени в изречението. Началната група задачи изисква откриване на пояснението според въпроса, на който то отговаря. Изреченията са кратки и с еднакъв строеж, за да не отвличат вниманието от търсеното, а четирите възможности във всяка задача представят различен вид пояснение – за време, за място, за начин и за количество или степен. Следващата група е насочена към средствата за изразяване. Отделни задачи проверяват разпознаването на наречие, на съчетание от предлог и съществително име и на съчетание от предлог и местоимение. Тези три възможности се появяват последователно при различни видове пояснения, за да се изгради навик двете страни на въпроса – какъв вид е поясненито и как е изразено – да се разглеждат заедно. Отделно място заемат задачите с по-тесни изисквания: пояснение за посока, пояснение за място със съществително от мъжки род с кратък член, както и пояснение за време, изградено по същия начин. Тези упражнения свързват синтактичния разбор с правописната норма за членуването. Заключителните задачи разглеждат мястото на пояснението в групата на сказуемото и въвеждат случай, който излиза извън четирите основни вида и изисква по-внимателна преценка. Към всяка задача са приложени верният отговор и кратко обяснение, което посочва въпроса и средството за изразяване. На преподавателите тестът предлага готов инструмент за упражнение в час, за контролна работа и за оценяване по синтаксис, а обясненията улесняват проверката и разясняването в клас. На учениците той служи за самопроверка у дома, за затвърждаване на разбора по части на изречението и за преговор преди класно или изпит.

Разказът за едно нощно пътуване е поводът, с който урокът въвежда темата: два кратки примера показват как цяло изречение може да каже кога и при какви обстоятелства се извършва действието. Оттам са формулирани и целите, които ученикът трябва да постигне до края. Същността на понятието е разгърната чрез въпросите, на които подчиненото обстоятелствено изречение отговаря, като към всеки въпрос стои отделен пример. Показано е и че то може да пояснява не само сказуемото, но и наречие или деепричастие, както и че в едно сложно съставно изречение често има повече от едно обстоятелствено изречение. Следва най-подробният раздел: съюзите и съюзните изрази, подредени в девет смислови групи според вида на обстоятелството, всяка със свой пример. Точно по тях ученикът се научава да разпознава дали изречението е за време, за място, за начин, за степен, за причина, за цел, за условие, за следствие или за отстъпване. Отделен акцент е поставен върху синтактичните синоними: едно изречение за влака е дадено в няколко варианта, при които обстоятелството е изразено с пояснение, с обособена част и с подчинено изречение. Пунктуационната част разделя случаите със запетая от случаите без запетая: правилото пред съюзите, поведението на сложните съюзи, положението, когато подчиненото изречение стои пред главното, а след това изключенията при съюза „да“, при уточняващите наречия и частици и при сравненията със „като“. Накрая три изречения са разгледани като образец за анализ, а обобщението събира правилата в кратък списък. Разработката е подходяща за усвояване на новата тема, за преговор и за упражнения върху запетаята.