„Русото момче“ и „градината на съседите“: определението в изречението и частите на речта, с които се изразява. Учебна разработка за 5 клас

Няколко изречения за вълшебна пещера, сребърен извор и крилат змей отварят темата: подчертаните в тях думи водят право към въпроса коя дума кого пояснява в изречението и как се нарича тази служба. Разработката по български език подрежда определението от най-простото към по-тънкото. В началото стои краткото обяснение какво е определение, коя част на речта пояснява то и с какъв знак се отбелязва при разбор. Следва разделът с въпросите, по които се разпознава, придружен от кратък списък примери, в който всяко словосъчетание е разложено на въпрос и отговор. Централната част показва с какви части на речта може да бъде изразено определението: за всяка от петте възможности има свое изречение и свой въпрос към него, така че разликата да се вижда, а не да се помни наизуст. Оттам материалът въвежда понятието разширена част на изречението и показва как една-единствена дума може да превърне допълнението и обстоятелственото пояснение в разширени. Втората голяма част разграничава съгласуваното от несъгласуваното определение чрез проста проверка със смяна на числото. Тук е и правилото за членуването, заради което най-често се губят точки в писмените работи: кога определението се пише с пълен член и кога с кратък. Финалното обобщение събира най-важното в няколко реда за запомняне. Подходящ е за въвеждане на новата тема, за самостоятелен преговор преди упражнение и за подготовка на писмен разбор на изречение.

Контролна работа по български език, при която повечето задачи изискват не назоваване на понятие, а преценка на конкретно съчетание или изречение. Двадесет и трите задачи с избираем отговор обхващат частите на речта и службите, които те изпълняват в изречението. Началото е насочено към правилността на изказа. Първата задача изисква да се открие изречението с грешка при съгласуването – случай, в който бройната форма е употребена неправилно спрямо съществителното. Втората проверява знака за край на изречението, като грешката е в несъответствието между възклицателния характер на изказването и поставения знак. Тези две задачи внасят в контролната и езикова норма, не само синтаксис. Следва част за частите на речта. Проверява се разграничаването на думи, означаващи признаци, както и откриването на дума, която не е съществително име или глагол сред думи от един и същи корен. Този похват не позволява ориентиране по значението, а изисква разпознаване на граматичната принадлежност. Значителна част от задачите се отнася до допълненията. Проверява се с какво може да бъде изразено непрякото допълнение, в кое изречение то присъства и кой глагол допуска пряко допълнение, а кой не. Включена е и задача за правописа на предлог. Наречието е застъпено с две задачи: една теоретична – за неизменяемостта му – и една практическа, при която трябва да се открие съчетанието, в което една и съща дума не е наречие, а прилагателно име. Отделни задачи разглеждат обстоятелствените пояснения: кога съчетание от предлог и съществително не изпълнява такава служба и в кое изречение има едновременно пояснения за начин и за място. Последната част е посветена на определенията. Проверява се какво пояснява определението и в кое място на изречението, разграничението между качествени и относителни прилагателни, съгласуваното и несъгласуваното определение, както и приложението – начинът на свързване и разпознаването му в конкретно съчетание. Особено ценна е задачата, в която едно и също съчетание е дадено в четири изречения и трябва да се посочи къде то е определение. Отговорите са дадени накрая в кратък списък. На учителя контролната дава готова проверка. На ученика служи за преговор преди изпитване.

Тест по български език върху определението като второстепенна част на изречението. Двадесетте задачи са с избираем отговор и по четири варианта, а по-голямата част от примерите са кратки словосъчетания, което прави проверката ясна и достъпна. Началните задачи изискват откриване на определението в дадено словосъчетание или изречение. Материалът е подбран така, че постепенно да се разширява представата за това какво може да бъде определение: най-напред прилагателно име, после местоимение, числително, наречие за количество и накрая съчетание от предлог и съществително. Тази подредба е сполучлива, защото ученикът обикновено свързва определението само с прилагателното и се затруднява при останалите случаи. Втора група задачи проверява въпросите, на които определението отговаря. Проследени са разликите между питането за качество, за принадлежност и за количество, което помага определението да бъде разпознато и когато е изразено с необичайна за него дума. Отделни задачи разглеждат същността на понятието: коя част на речта се пояснява от определението и по какъв начин то се отбелязва при синтактичен разбор. Тези въпроси са теоретични, но кратки и без излишни подробности. Обособена е и линия за видовете. Проверява се какво отличава съгласуваното определение, кой пример е несъгласуван и в кое словосъчетание към едно съществително има повече от едно определение наведнъж. Особено ценни са двете задачи, които свързват темата с членуването. При първата трябва да се посочи изречението, в което определението пред допълнението е членувано правилно с кратък член. При втората определението стои пред подлога и изисква пълен член. Тези задачи показват на ученика защо разпознаването на службата в изречението не е самоцелно упражнение, а условие за правилен правопис. Включена е и задача, която показва как чрез определение една част на изречението се разширява. Малкият обем на примерите е предимство при тази тема. Тъй като повечето задачи стъпват върху две-три думи, вниманието на ученика остава изцяло върху връзката между тях и не се разсейва от дълги конструкции. Така се изгражда навикът да се пита кое коя дума пояснява – а именно този въпрос води до верния отговор при всеки синтактичен разбор. Неверните варианти навсякъде са съставени от действителните части на същото словосъчетание или изречение. Затова отговорът не може да се даде по изключване: ученикът трябва да определи службата на всяка от предложените думи, преди да избере. Отговорите са изнесени след задачите. Всеки от тях е придружен с кратко обяснение, което посочва коя дума какво пояснява и на какъв въпрос отговаря, а при задачите за членуване е обяснено и защо се изисква точно този член. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата, подходяща и за кратко упражнение в началото на час. На ученика служи за преговор преди изпитване и за упражнение с пряка полза при членуването, където правилният избор зависи от това дали думата е подлог, или допълнение.

Контролна работа по български език, изградена върху връзката между двете страни на думата – какво представлява тя като част на речта и каква служба изпълнява в изречението. Двадесет и трите задачи с избираем отговор проследяват тази връзка последователно. Началото е насочено към частите на речта. Проверява се разграничаването на думи, означаващи предмети и лица, от такива, които означават действия, като в няколко задачи са дадени редове с думи от един и същи корен – съществително, глагол и производно име. Този похват е особено сполучлив: ученикът не може да се води по значението на корена, а трябва да разпознае граматичната принадлежност на всяка дума поотделно. Отделни задачи разглеждат наречието, числителното име, предлозите и прилагателните имена с разграничение между качествени и относителни. Включена е и задача за правописа на числителните имена, при която сред четири форми трябва да се открие погрешно написаната. Втората част е посветена на службите в изречението. Задачите проверяват кои места са запълнени в конкретно изречение, коя част на речта може да заеме мястото на прякото допълнение, кой глагол не допуска такова допълнение изобщо, и кое изречение съдържа три обстоятелствени пояснения – задача, изискваща пълен разбор. Особено ценни са задачите, при които една и съща дума се проследява в различни изречения. В едната се проверява кога определена дума е наречие и кога прилагателно име, в другата – кога изпълнява служба на определение, а не на обстоятелствено пояснение. Тези задачи показват най-важното в темата: службата се определя от връзките в изречението, а не от самата дума. Последните задачи разглеждат съгласуваното определение и приложението – с какви части на речта се изразяват, как се свързват с поясняваната дума и по какво приложението се различава от другите видове определения. Началната задача е с необичайно условие – трябва да се открие безсмисленото изречение, при което грешката е в несъответствието между обстоятелственото пояснение за време и глаголната форма. Отговорите са дадени накрая в кратък списък. На учителя контролната дава готова проверка. На ученика служи за преговор преди изпитване.

Една и съща дума може да е съществително име по част на речта и подлог по служба в изречението, а именно това смесване обърква най-често учениците. Материалът е подреден справочник, който разделя ясно двата въпроса и дава към всяко понятие кратко определение и подбрани примери. Първата част изброява последователно десетте части на речта в българския език, от съществителното и прилагателното име през местоимението, числителното име и глагола до наречието, предлога, съюза, частицата и междуметието, като всяка е обяснена с какво назовава или какво изразява и е онагледена с примерни думи. Втората част преминава към частите на изречението. Разгледани са главните части, подлогът и сказуемото, с въпросите, чрез които се откриват, и с начина, по който се подчертават. След тях идват второстепенните части: определението, допълнението с разграничението между пряко и непряко и с ролята на предлозите, обстоятелственото пояснение с неговите разновидности за място, начин, време, количество, причина и цел, както и приложението и сказуемното определение. Всяка част е придружена с изречения, в които съответната служба е откроена, така че правилото веднага да се види в действие. Материалът е удобен за преговор преди контролна или класна работа, за самостоятелна подготовка вкъщи и за бърза справка при синтактичен разбор на изречение в прогимназиалния етап.

Няколко думи в едно просто изречение могат да стоят „на едно ниво“ като отбор, в който всички са равни, и точно оттук тръгва този урок. Въвеждащият пример е разгледан с въпроси към подчертаните думи, за да се види защо две различни двойки думи се държат по един и същи начин. След това е формулирана същността на еднородните части чрез условията, на които те трябва да отговарят: еднаква синтактична служба, един и същ въпрос, пояснение на една и съща дума при второстепенните части и съчинителна връзка със или без съюз. Отделен акцент е отговорът на въпроса, който обърква повечето ученици: може ли в простото изречение да има еднородни сказуеми. Същинската част представя видовете еднородни части поотделно, всеки с примерно изречение и с въпроса, който ги открива: подлози, допълнения, обстоятелствени пояснения и определения. Към тях са добавени уточненията, които се проверяват най-често на контролно: кога непреките допълнения не са еднородни и при какво условие две обстоятелствени пояснения могат да бъдат еднородни. Най-подробно е разгледана разликата между еднородни и нееднородни определения, защото от нея зависи запетаята. Дадени са признаците за разпознаване, примери за двата случая и правописното правило за всеки от тях. Урокът завършва с обобщение на най-важното за запомняне и с кратка практическа задача от две изречения, в която ученикът сам проверява дали различава двата случая.