Повествованието, описанието и разсъждението в текста

Три вида изложение, всеки въведен чрез примерен откъс, а не чрез определение. Такъв е този урок за практическа работа. Схемата се повтаря и при трите. Първо се разглежда примерен откъс, после се отговаря на въпроса как разбираме, че това е точно този вид, и едва накрая идва определението. При описанието примерът е портрет на човек, а след разпознаването е обяснено и какво изобщо може да се описва: човек, предмет, място, състояние. При повествованието примерът е случка, а признаците за разпознаване са изведени поотделно, преди да се стигне до определението. При разсъждението входът е различен: вместо откъс е даден въпрос, който води към разсъждение, защото именно въпросът поражда този вид текст. Именно този обърнат ред, от примера към правилото, прави урока подходящ и за ученици, които не запомнят определения. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и как се постъпва, когато в един и същи текст се срещат и трите вида, което в реалните текстове е по-скоро правило, отколкото изключение. Задачите изискват сам да се напише кратък текст от всеки вид. Подходящ е за подготовка за класна работа в 5. клас, за упражнение върху видовете текст и за самостоятелна работа.

Не всеки текст разказва история – някои обясняват, други рисуват картина. Настоящият тест поставя ученика пред различни примери и изисква той да определи какъв е всеки от тях. В началото е поместен кратък информационен откъс за произхода на граматиката. Първите три задачи изискват да се определи типът на текста, да се посочи какво преобладава в него и да се избере подходящо заглавие – упражнение по четене с разбиране, приложено върху научнопопулярен текст, а не върху художествен. Втората част проверява разграничаването на трите начина за изграждане на текст. Задачите изискват да се определи какво включва повествованието, кое изречение съдържа описание, какво представлява разсъждението, коя дума го въвежда най-често и кое не е характерно за описанието. Отделен въпрос представя кратък текст, чийто тип трябва да бъде разпознат. Следваща група задачи е свързана с видовете ученически съчинения: в кой тип се изгражда портрет, какво представлява съчинението повествование и какво отличава съчинението описание. Последните две задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква описание на обстановка с изрично условие да се използват прилагателни, а втората – кратко разсъждение по зададен въпрос, подкрепено със собствен пример. Верните отговори са изведени накрая с кратки пояснения, а към творческите задачи са предложени примерни текстове с бележка кои елементи ги определят като описание или като разсъждение. Ученикът вижда ясно по какво се разпознава всеки тип текст и получава два готови образеца за собствената си писмена работа. Преподавателят може да използва задачите за контролна работа, за упражнение в час или за домашна работа, а примерните текстове улесняват оценяването на свободната част.

Тук проверката не спира до избора на верен вариант – ученикът трябва да попълва термини, да свързва, да разпознава и сам да назовава вида на даден текст. Петнадесетте задачи са с разнообразен формат, което ги прави по-надеждни от обикновения тест с четири възможности. Част от тях са с избираем отговор и проверяват основното: кой от изброените не е вид текст, кой се отличава с множество глаголи, какво придава динамика и кой ред съдържа само особености на повествованието. Има и няколко твърдения от типа „вярно – грешно“, свързани с употребата на думите в описанието, с помощните думи в разсъждението и с възможността трите вида да се съчетават. Отделна група задачи изисква активно действие от страна на ученика. В едната трябва да се попълнят липсващите термини в реплика на героиня, като изборът е между шест предложени думи. В друга се свързват четирите вида текст с характерните им особености. Трета задача съдържа два верни отговора, което е изрично отбелязано. Последните задачи работят с конкретни текстове: към единия трябва да се определи видът, при другия – да се прецени кои думи преобладават, а при третия ученикът трябва да разграничи коя част от текста е твърдение и коя – доказателство. Тази последна задача подготвя пряко за писане на аргументативен текст. Верните отговори са изведени накрая в кратък и прегледен вид, включително попълнените думи и съответствията при задачата за свързване. Ученикът упражнява не само разпознаване, но и точна употреба на терминологията – онова, което най-често се проверява при изпитване. Преподавателят разполага с готов материал за контролна работа или за упражнение в час, като разнообразните формати позволяват задачите да се използват и поотделно.

Едно изречение разказва, друго описва, трето обяснява защо. Настоящият тест проверява дали ученикът различава трите начина за изграждане на текст и умее сам да ги приложи. В началото е поместена кратка притча за старец, който сади ябълкови дръвчета. Върху нея са изградени първите три задачи: към кой тип принадлежи текстът, какво разкрива отговорът на героя и кое заглавие му подхожда. Втората част проверява разграничаването на трите типа текст. Задачите изискват да се определи какво представлява повествованието, кое от дадените изречения е описание, какво е характерно за разсъждението и кое не е присъщо на описанието. Отделен въпрос представя кратък откъс, който трябва да бъде определен по тип, а друг търси думата, най-тясно свързана с разсъждението. Следват задачи за видовете ученически съчинения: как се нарича текстът, в който се разказва случка, какво отличава съчинението разсъждение, кой текст съчетава два типа и към кой тип принадлежи отговорът на конкретен въпрос. Последните две задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква описание на любим герой с внимание към думите, чрез които се създава представа за външен вид. Втората поставя задача за разказ по лично преживяване, в който повествованието трябва да се съчетае с описание на мястото и участниците. Верните отговори са изведени накрая с кратки пояснения, а към творческите задачи са предложени примерни отговори с бележка кои техни особености ги правят описание или повествование. Ученикът упражнява разграничаване и създаване едновременно – основа за писане на съчинение по всеки от трите типа. Преподавателят разполага с материал за контролна работа, за упражнение в час или за домашна работа, а примерните текстове дават ясен ориентир при оценяване на писмената част.

Три текста на една и съща тема, написани по три различни начина. Оттам започва урокът за трите вида текст. В началото е обяснено, че всички примери са върху домашните любимци, и е формулирана целта: да се види как стилът променя езика и целта на текста. Първата част е за художествения текст. След кратък откъс са изведени признаците, които го отличават, всеки посочен на конкретно място: епитети, сравнения, олицетворение. Добавен е и блок за запомняне. Втората част е за разговорния текст и започва с примерен чат. Признаците отново са изведени поотделно: непринуден тон, обръщения и останалите. Третата част разглежда официално-деловия текст по същата схема, така че трите да могат да се съпоставят направо. Именно съпоставката върху една и съща тема е и същинската находка на урока: разликата се вижда, защото съдържанието е еднакво, а начинът е различен. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и че никой от трите стила не е по-добър от другите: всеки върши работата си там, където му е мястото. Задачите изискват един и същ текст да бъде преработен в друг стил. Подходящ е за подготовка за класна работа в 5. клас, за упражнение върху стиловете и за писане на собствен текст в зададен стил.

Два текста говорят за едно и също, а изглеждат съвсем различно. Материалът обяснява откъде идва разликата. В началото е обяснено какво ще се научи и е поставен изходният случай: единият текст звучи по един начин, другият по съвсем друг. След това са дадени примерните текстове, върху които се работи през целия материал. Същинската част започва с определяне на предмета и темата, като двете понятия са разграничени поотделно, защото се бъркат постоянно. Нататък са изведени ключовите думи на единия текст, а после съдържанието му е разложено по подтеми: природни причини, последици, научни данни. Срещу това е поставен другият текст със своите подтеми: описание на проблема, причини, свързани с хората и управлението, и причини, коренящи се в самите граждани. Последните раздели определят функциите на текста и вида му според комуникативната сфера. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и защо разликата между двата текста не е в темата, а в целта, и защо това е ключът към целия анализ. Задачите изискват сам да се определи видът на зададен текст. Подходящ е за подготовка за матура, за упражнение върху анализа на текст и за самостоятелна работа.