Тест по български език за повествованието, описанието и разсъждението – разпознаване на трите типа текст и създаване на собствени: 15 задачи с отговори

Не всеки текст разказва история – някои обясняват, други рисуват картина. Настоящият тест поставя ученика пред различни примери и изисква той да определи какъв е всеки от тях. В началото е поместен кратък информационен откъс за произхода на граматиката. Първите три задачи изискват да се определи типът на текста, да се посочи какво преобладава в него и да се избере подходящо заглавие – упражнение по четене с разбиране, приложено върху научнопопулярен текст, а не върху художествен. Втората част проверява разграничаването на трите начина за изграждане на текст. Задачите изискват да се определи какво включва повествованието, кое изречение съдържа описание, какво представлява разсъждението, коя дума го въвежда най-често и кое не е характерно за описанието. Отделен въпрос представя кратък текст, чийто тип трябва да бъде разпознат. Следваща група задачи е свързана с видовете ученически съчинения: в кой тип се изгражда портрет, какво представлява съчинението повествование и какво отличава съчинението описание. Последните две задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква описание на обстановка с изрично условие да се използват прилагателни, а втората – кратко разсъждение по зададен въпрос, подкрепено със собствен пример. Верните отговори са изведени накрая с кратки пояснения, а към творческите задачи са предложени примерни текстове с бележка кои елементи ги определят като описание или като разсъждение. Ученикът вижда ясно по какво се разпознава всеки тип текст и получава два готови образеца за собствената си писмена работа. Преподавателят може да използва задачите за контролна работа, за упражнение в час или за домашна работа, а примерните текстове улесняват оценяването на свободната част.

Три вида изложение, всеки въведен чрез примерен откъс, а не чрез определение. Такъв е този урок за практическа работа. Схемата се повтаря и при трите. Първо се разглежда примерен откъс, после се отговаря на въпроса как разбираме, че това е точно този вид, и едва накрая идва определението. При описанието примерът е портрет на човек, а след разпознаването е обяснено и какво изобщо може да се описва: човек, предмет, място, състояние. При повествованието примерът е случка, а признаците за разпознаване са изведени поотделно, преди да се стигне до определението. При разсъждението входът е различен: вместо откъс е даден въпрос, който води към разсъждение, защото именно въпросът поражда този вид текст. Именно този обърнат ред, от примера към правилото, прави урока подходящ и за ученици, които не запомнят определения. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и как се постъпва, когато в един и същи текст се срещат и трите вида, което в реалните текстове е по-скоро правило, отколкото изключение. Задачите изискват сам да се напише кратък текст от всеки вид. Подходящ е за подготовка за класна работа в 5. клас, за упражнение върху видовете текст и за самостоятелна работа.

Признаци, действия или доводи — по това какво преобладава в един пример се познава дали пред нас стои описание, повествование или разсъждение. Тестът е построен изцяло върху това умение за разпознаване. Материалът обхваща учебното съдържание за трите типа текст и го проверява чрез 20 задачи с избираем отговор, като във всяка задача са дадени по четири кратки примера. Устройството е практично и еднотипно, което улеснява работата в час: към всяко условие ученикът получава четири самостоятелни примера от различен тип и трябва да посочи онзи, който му съответства. Никъде не се иска определение — иска се решение върху конкретен текст. Много от примерите започват с една и съща дума или са построени около един и същ предмет, така че разликата между вариантите е само в начина на изграждане. Това прави задачите по-прецизни и не позволява отговор по повърхностен признак. Началните въпроси проверяват основното разграничаване: кое изречение е описание, кое повествование и кое разсъждение. Оттук нататък задачите се насочват към конкретните езикови белези на всеки тип. За описанието се проверяват ролята на прилагателните имена, изброяването на признаци, описанието на обстановка, портретното описание, описанието на природна картина и разликата между външен вид и качества на характера. За повествованието задачите обхващат преобладаването на глаголите за действие, случката с начало, развитие и край, повествованието с включена кратка реплика, както и случая, в който действията са разместени във времето и разказът започва от края. Този тип въпроси проверяват внимателно четене, а не разпознаване по общ признак. Централно място заемат задачите върху разсъждението и неговите елементи. Проверяват се търсенето на причина, изразяването на аргумент и доказване, оценката, изводът, както и цялостната структура мнение – доказване – извод в кратък вид. Отделна задача изисква да се различи разсъждение от разказ за случка при почти еднакво начало на изреченията — един от по-трудните въпроси в теста. Самостоятелен акцент е поставен върху смесването на типовете текст. Една задача изисква да се открие примерът, в който първо са дадени признаци, а след това следва действие. Този въпрос подготвя ученика за реалните текстове, в които типовете рядко се срещат в чист вид. Финалната част е ключ с обяснения към всички 20 задачи. Обясненията са кратки, но посочват признака, който води до верния избор — коя дума въвежда заключение, коя показва причинност, кои части на речта преобладават, кой елемент от построяването сочи към случка или към позиция. Така ключът служи и като кратък преговор на цялата тема. На учителя материалът предлага готов инструмент за проверка — за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди писане на описание, разказ или текст с разсъждение. Задачите се групират удобно по трите типа текст и могат да се използват поетапно през няколко часа. На ученика тестът служи за самостоятелна подготовка и самопроверка. Решава се бързо, обясненията позволяват работа без чужда помощ, а уменията се прилагат пряко при създаване на собствен текст: при описание на герой или обстановка, при разказване на случка и при писане на текст с изразено мнение и аргументи. Подходящ е за преговор преди класно и за подготовка за изпитване.

Едно е да знаеш какво е описание, съвсем друго е да го разпознаеш в живо изречение. Този тест е построен точно върху тази разлика. Голяма част от двадесетте му задачи не питат за определение, а поставят пред ученика няколко кратки примера и искат той да избере онзи, който отговаря на понятието. Така проверката минава отвъд наученото наизуст. Отварящият откъс е сцена от час по литература, с диалог между учителка и ученичка. Подборът е умел, защото в няколко реда се събират едновременно официалното общуване, учтивите обръщения, една реплика, която е повече от преразказ, и похвала, която също е част от речевия етикет. Първите пет задачи работят само върху този откъс и вървят от характера на разговора към вида на самия текст. Оттам тестът преминава към понятията от раздела, но запазва същия подход. Вместо да иска определения, той поставя конкретни изречения и пита кое от тях е описание, кое е разсъждение, в кое има граматическа свързаност, коя дума в даден израз е носеща. Неверните възможности са внимателно съставени: винаги има поне една, която изглежда правдоподобна, и затова налучкването не работи. Този тип задачи е най-ценното в материала, защото точно тук се вижда дали ученикът разбира или просто помни. Между тях са разположени и задачи с по-пряка формулировка: за двата вида общуване, за значението на учтивите формули, за темата и подтемата, за началото на нов абзац, за това какво съдържа повествованието. Те служат като опорни точки и дават на теста равномерна трудност, без резки скокове. Отделна задача проверява умението да се познае вид текст по зададен въпрос, а друга обръща посоката и иска да се открие изразът, който НЕ принадлежи към речевия етикет. Такива обърнати постановки показват усвоеното по-надеждно от правия въпрос. Последните две задачи изискват писане и са подбрани така, че да покрият двата вида текст, които не са проверени чрез писане досега. Първата възлага описание с указание какви части на речта да бъдат използвани, втората задава тема и иска мнение, подкрепено с пример от собствения опит. Под всяка са оставени редове за писане, така че листът е готов за ползване както е. Отговорите в края са направени като учебна част, не само като справка. При всяка затворена задача стои верният отговор и под него кратко обяснение, което изяснява понятието и често посочва къде точно в примера се вижда то. Обясненията са формулирани така, че да могат да се прочетат на глас при връщане на листовете. Към двете отворени задачи има примерни текстове, следвани от бележка кои изисквани елементи присъстват в тях. Тази бележка на практика е критерият за оценяване и прави проверката еднозначна. Материалът може да се използва на части. Откъсът с първите пет задачи върши работа като бърза проверка за четене с разбиране. Задачите с примери са най-подходящи за преговор на понятията, защото показват веднага кои понятия се объркват. Двете отворени задачи стават за домашна работа или за писмено изпитване върху уменията за писане. Целият тест покрива раздела и е подходящ за класна работа, за писмено изпитване и за самостоятелна проверка вкъщи. Условията са кратки и еднозначни, навсякъде има по четири възможности и нито една задача не изисква знание извън раздела. Езикът е съобразен с възрастта, а примерите в задачите са от училищната и домашната среда на ученика, което помага при разпознаването. Ползата за учителя е в тест, който проверява разбиране, а не памет, и дава точна диагноза по понятия. Подреждането на задачите позволява грешките да се разчетат бързо: ако се проваля разпознаването по примери, а определенията са верни, причината е ясна. Обясненията под отговорите могат да се използват дословно в час, а примерните текстове към отворените задачи задават нивото на очакваното. Ползата за ученика е в това да провери наученото върху живи примери, вместо върху заучени формулировки. Като чете задачите заедно с обясненията, той вижда по какво точно се различават описанието, разсъждението и повествованието в едно отделно изречение, кои изрази са учтиви и кои не, и как едно местоимение свързва две изречения в текст. Материалът е за четене и за самопроверка преди класна работа или изпитване.

Всяка от двадесетте задачи тук поставя четири кратки откъса и изисква един-единствен избор – кой от тях описва, кой разказва и кой обяснява. Тестът е изграден изцяло върху примери, без определения за наизустяване. Задачите обхващат няколко ясно различими посоки. Първата е разпознаване по езикови признаци: къде преобладават прилагателните, къде – глаголите, кой откъс изброява белези на предмет, на място, на природна картина или на характер. Тук ученикът се учи да разпознава типа текст по думите, които го изграждат. Втората посока е свързана с разсъждението и неговите елементи: кой откъс съдържа причина и последица, кой изразява заключение, кой доказва мнение с примери, кой оценява постъпка и кой следва подредбата мнение – причина – извод. Тези задачи подготвят за писане на аргументативен текст. Трета посока обхваща по-сложни случаи, при които типовете се смесват или подредбата се нарушава: откъс, в който описание и действие вървят заедно, повествование с включена кратка реплика и текст, който започва от края и след това се връща назад във времето. Такива задачи изискват по-внимателно вглеждане и различават повърхностното от истинското разбиране. Верните отговори са изведени накрая в кратка и прегледна форма, като при всеки е посочен признакът, по който се определя типът – глаголи, прилагателни, причинна връзка, оценъчни думи. Ученикът получава сбито и интензивно упражнение: двадесет задачи, всяка от които тренира един и същ навик – да се търси езиковият белег, а не общото впечатление. Преподавателят разполага с готов материал за бърза проверка или за упражнение в час, а формулировките на отговорите могат да се използват като кратки правила при обобщение на темата.

Тук проверката не спира до избора на верен вариант – ученикът трябва да попълва термини, да свързва, да разпознава и сам да назовава вида на даден текст. Петнадесетте задачи са с разнообразен формат, което ги прави по-надеждни от обикновения тест с четири възможности. Част от тях са с избираем отговор и проверяват основното: кой от изброените не е вид текст, кой се отличава с множество глаголи, какво придава динамика и кой ред съдържа само особености на повествованието. Има и няколко твърдения от типа „вярно – грешно“, свързани с употребата на думите в описанието, с помощните думи в разсъждението и с възможността трите вида да се съчетават. Отделна група задачи изисква активно действие от страна на ученика. В едната трябва да се попълнят липсващите термини в реплика на героиня, като изборът е между шест предложени думи. В друга се свързват четирите вида текст с характерните им особености. Трета задача съдържа два верни отговора, което е изрично отбелязано. Последните задачи работят с конкретни текстове: към единия трябва да се определи видът, при другия – да се прецени кои думи преобладават, а при третия ученикът трябва да разграничи коя част от текста е твърдение и коя – доказателство. Тази последна задача подготвя пряко за писане на аргументативен текст. Верните отговори са изведени накрая в кратък и прегледен вид, включително попълнените думи и съответствията при задачата за свързване. Ученикът упражнява не само разпознаване, но и точна употреба на терминологията – онова, което най-често се проверява при изпитване. Преподавателят разполага с готов материал за контролна работа или за упражнение в час, като разнообразните формати позволяват задачите да се използват и поотделно.