Тест по български език за трите типа текст – информационен откъс за анализ, разпознаване на описание и разсъждение, задачи за описание на обстановка и кратко разсъждение: 15 задачи с отговори

Едно изречение разказва, друго описва, трето обяснява защо. Настоящият тест проверява дали ученикът различава трите начина за изграждане на текст и умее сам да ги приложи. В началото е поместена кратка притча за старец, който сади ябълкови дръвчета. Върху нея са изградени първите три задачи: към кой тип принадлежи текстът, какво разкрива отговорът на героя и кое заглавие му подхожда. Втората част проверява разграничаването на трите типа текст. Задачите изискват да се определи какво представлява повествованието, кое от дадените изречения е описание, какво е характерно за разсъждението и кое не е присъщо на описанието. Отделен въпрос представя кратък откъс, който трябва да бъде определен по тип, а друг търси думата, най-тясно свързана с разсъждението. Следват задачи за видовете ученически съчинения: как се нарича текстът, в който се разказва случка, какво отличава съчинението разсъждение, кой текст съчетава два типа и към кой тип принадлежи отговорът на конкретен въпрос. Последните две задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква описание на любим герой с внимание към думите, чрез които се създава представа за външен вид. Втората поставя задача за разказ по лично преживяване, в който повествованието трябва да се съчетае с описание на мястото и участниците. Верните отговори са изведени накрая с кратки пояснения, а към творческите задачи са предложени примерни отговори с бележка кои техни особености ги правят описание или повествование. Ученикът упражнява разграничаване и създаване едновременно – основа за писане на съчинение по всеки от трите типа. Преподавателят разполага с материал за контролна работа, за упражнение в час или за домашна работа, а примерните текстове дават ясен ориентир при оценяване на писмената част.

Три вида изложение, всеки въведен чрез примерен откъс, а не чрез определение. Такъв е този урок за практическа работа. Схемата се повтаря и при трите. Първо се разглежда примерен откъс, после се отговаря на въпроса как разбираме, че това е точно този вид, и едва накрая идва определението. При описанието примерът е портрет на човек, а след разпознаването е обяснено и какво изобщо може да се описва: човек, предмет, място, състояние. При повествованието примерът е случка, а признаците за разпознаване са изведени поотделно, преди да се стигне до определението. При разсъждението входът е различен: вместо откъс е даден въпрос, който води към разсъждение, защото именно въпросът поражда този вид текст. Именно този обърнат ред, от примера към правилото, прави урока подходящ и за ученици, които не запомнят определения. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и как се постъпва, когато в един и същи текст се срещат и трите вида, което в реалните текстове е по-скоро правило, отколкото изключение. Задачите изискват сам да се напише кратък текст от всеки вид. Подходящ е за подготовка за класна работа в 5. клас, за упражнение върху видовете текст и за самостоятелна работа.

Тук проверката не спира до избора на верен вариант – ученикът трябва да попълва термини, да свързва, да разпознава и сам да назовава вида на даден текст. Петнадесетте задачи са с разнообразен формат, което ги прави по-надеждни от обикновения тест с четири възможности. Част от тях са с избираем отговор и проверяват основното: кой от изброените не е вид текст, кой се отличава с множество глаголи, какво придава динамика и кой ред съдържа само особености на повествованието. Има и няколко твърдения от типа „вярно – грешно“, свързани с употребата на думите в описанието, с помощните думи в разсъждението и с възможността трите вида да се съчетават. Отделна група задачи изисква активно действие от страна на ученика. В едната трябва да се попълнят липсващите термини в реплика на героиня, като изборът е между шест предложени думи. В друга се свързват четирите вида текст с характерните им особености. Трета задача съдържа два верни отговора, което е изрично отбелязано. Последните задачи работят с конкретни текстове: към единия трябва да се определи видът, при другия – да се прецени кои думи преобладават, а при третия ученикът трябва да разграничи коя част от текста е твърдение и коя – доказателство. Тази последна задача подготвя пряко за писане на аргументативен текст. Верните отговори са изведени накрая в кратък и прегледен вид, включително попълнените думи и съответствията при задачата за свързване. Ученикът упражнява не само разпознаване, но и точна употреба на терминологията – онова, което най-често се проверява при изпитване. Преподавателят разполага с готов материал за контролна работа или за упражнение в час, като разнообразните формати позволяват задачите да се използват и поотделно.

Умението да общуваш уместно и да изградиш свързан текст се проверява трудно с въпроси „наизуст“ — то се вижда най-добре, когато ученикът трябва да разпознае учтивата формула в конкретна ситуация или сам да напише кратък текст от определен тип. Настоящата разработка е изградена точно на този принцип и съчетава двете форми на проверка в един завършен комплект. Тестът започва с кратък художествен текст — битова случка с диалог, — след който следват пет задачи върху него. Те проверяват дали ученикът разпознава вида на общуването, откроява употребените изрази на речев етикет, разчита смисъла на конкретна реплика, определя основното действие и преценява как е изграден текстът. Тази първа част превръща абстрактните понятия в наблюдение върху жив пример. Следващите тринадесет задачи проверяват владеенето на самите понятия от раздела: официално и неофициално общуване, учтиви обръщения, тема и подтема, правилото за започване на нов абзац, ключови думи, граматическа свързаност между изреченията, както и разграничаването на трите основни типа текст — повествование, описание и разсъждение. Отделни въпроси изискват разпознаване на подходяща тема за съчинение разсъждение и отделяне на етикетните формули от грубите, неуместни изрази. Последните две задачи са с отворен отговор и с готови редове за писане. Едната изисква ученикът сам да построи повествование по случка от собственото си ежедневие, като спази изискванията за място, участници и последователност на действията. Другата поставя конкретна тема за кратко разсъждение с изразено мнение и примери. Така тестът проверява не само разпознаване, а и създаване на текст. Разработката завършва с пълните отговори на всички задачи. Към всеки от осемнадесетте затворени въпроса е добавено кратко обяснение, което посочва основанието за верния избор. Към двете отворени задачи са приложени примерни ученически текстове, а след всеки от тях е отбелязано кои изисквания на съответния тип текст са изпълнени — което ги прави удобни както за оценяване, така и за образец пред класа. За учителя материалът е готов за директна употреба при контролна работа, входно или изходно ниво и при преговор на раздела, а обясненията спестяват изготвянето на критерии за оценка. За ученика тестът е удобна форма за самопроверка и практическа подготовка за писане на текст по зададен тип. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома.

Един ученик може безпогрешно да изрецитира определението за разсъждение и в същия час да напише описание, когато от него се иска мнение. Разминаването между наученото и приложеното е точно това, което този тест е направен да улови. Началото е сцена от учебен час: учителка задава въпрос, ученичка отговаря, следва реплика на одобрение. Пет задачи разглобяват този кратък епизод — какъв е стилът на общуване, какъв тип е изказването на ученичката, какво издава реакцията на учителката, коя от четири предложени реплики отговаря на изискванията за учтивост и как е изграден самият текст. Ученикът не преразказва определения, а ги прилага върху конкретни изречения. Оттам нататък тринадесет задачи покриват понятийния апарат на раздела. Част от тях питат директно — какво е тема, какво е подтема, кога се отваря нов абзац, какво показва речевият етикет. Друга част обръща посоката: дава се примерно изречение и ученикът трябва да разпознае какво е то — описание, разсъждение или текст, свързан чрез местоимение. Тази смяна на посоката е важна, защото знанието на определението и умението то да бъде приложено не са едно и също. Финалът на теста е практически. Две задачи с място за писане искат от ученика да произведе текст сам: веднъж описание с изрично посочени езикови средства, втори път разсъждение по зададена тема, задължително с личен пример. Тук вече няма опции за избор — има само собствен текст. Отговорите обхващат всички задачи. При затворените въпроси всеки верен избор е придружен от едно изречение, което посочва защо именно той е правилният. При двете отворени задачи са приложени примерни ученически текстове, а под всеки от тях е отбелязано кои признаци на съответния тип текст са изпълнени — така те служат едновременно като критерий при оценяване и като образец, който може да се покаже на класа. Тестът работи в няколко посоки. Учителят получава готова контролна работа или преговор на раздела, без да съставя критерии за оценка. Ученикът получава средство да провери сам себе си и да види кое от изучаваното разпознава уверено и кое само му се струва познато. А двете писмени задачи накрая го поставят в положението, което най-често го чака на изпитване — да напише текст, а не да избере отговор.

Един и същ предмет може да бъде описан, разказан или обсъден — и всеки от трите начина оставя различни следи в текста. Тестът проверява именно умението тези следи да бъдат разчетени. Материалът обхваща учебното съдържание за описанието, повествованието и разсъждението и го превръща в 20 задачи с избираем отговор, всяка с по четири кратки откъса. Устройството на теста е последователно и удобно за проверка: в почти всяка задача пред ученика стоят четири самостоятелни примера, представящи различни типове текст, и той трябва да разпознае онзи, който отговаря на условието. Така се проверява не заучено определение, а реално разпознаване по езиковите белези. Началните задачи са върху основното разграничаване на трите типа текст. Търси се описанието, повествованието и разсъждението поред, а следващите въпроси задълбочават разграничението чрез конкретните признаци, по които всеки от тях се разпознава: водещата роля на глаголите, натрупването на прилагателни имена и признаци, наличието на последователност начало – развитие – край. Централната част на теста е посветена на разсъждението и на неговите елементи. Отделни задачи проверяват разпознаването на причинно-следствената връзка, изразяването на мнение и позиция, обобщаващия извод, въвеждането на темата за обсъждане и построяването на разсъждение с два аргумента. Включена е и задача, която изисква да се посочи въпросът, който води към разсъждение — упражнение, полезно и при подготовка за писане на собствен текст. Отделно внимание е отделено на описанието и повествованието в по-фините им прояви. Задачите обхващат описанието на обстановка и природна картина, разликата между описание на външен вид и описание на характер, повествованието за кратка случка, както и случая, в който действията не са предадени по реда, в който са се случили. Последният тип задача проверява внимателно четене, а не разпознаване по общ признак. Самостоятелен акцент е поставен върху смесването на типовете текст: една задача изисква да се открие откъсът, в който се разказва за действия, но вътре се промъква кратко описание. Този въпрос подготвя ученика за реалните текстове, в които типовете рядко се срещат в чист вид. Финалната част съдържа верни отговори с кратки обяснения към всички задачи. Обясненията не са само посочване на буквата — те назовават признака, по който се стига до верния избор: коя дума показва причинност, кои части на речта водят в откъса, кой елемент от построяването сочи към разказ или към позиция. Така ключът работи и като кратък обобщителен преговор на трите типа текст. На учителя материалът предлага готов инструмент за проверка на темата — за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди писане на описание, разказ или текст с разсъждение. Задачите се разделят удобно на три групи според типа текст и могат да се използват поетапно. На ученика тестът служи за самостоятелна подготовка и самопроверка. Решава се бързо, обясненията позволяват работа без чужда помощ, а уменията, които се упражняват, се използват пряко при създаване на собствен текст: при описание на герой или обстановка, при разказване на случка и при писане на кратък текст с изразено мнение и аргументи. Полезен е за преговор преди класно и за подготовка за изпитване.