Тест по български език върху показателните местоимения – 15 задачи с отговори: видове, съгласуване, книжовни форми и синтактична служба. Думите, които показват, без да назовават

Разликата между близост и отдалеченост, между признак и количество, между книжовна и разговорна форма – темата за показателните местоимения се състои от няколко такива разграничения. Тестът ги проверява едно по едно, при това върху конкретни изречения. Задачите са 15 и следват две части. Началото е кратък свързан текст с 3 въпроса към него. Изисква се да се открие местоимението за признак, да се обясни защо в определен момент е употребена формата за отдалеченост и да се посочи твърдението, което съответства на съдържанието. Последният въпрос добавя и елемент на четене с разбиране – проверява дали текстът е прочетен внимателно, а не само сканиран за подчертани форми. Втората част включва 9 задачи с избираем отговор. Проверяват се разпознаването на книжовната форма сред разговорни варианти, местоимението за признак, редът, в който всички думи са показателни, откриването на изречение с некнижовна употреба, формата за мъжки род единствено число при близост, местоимението за количество, самостойната употреба без съществително и формата за отдалеченост. Всички задачи са построени върху цели изречения, така че верният отговор изисква преценка в контекст, а не разпознаване на изолирана дума. Последните 3 задачи изискват писмен отговор и имат оставено място за работа. Първата е трансформационна – замяна на израз с подходящо показателно местоимение. Втората изисква две собствени изречения, при които разликата между близост и отдалеченост да е ясно видима. Третата е кратък анализ: откриване на местоимението в дадено изречение и определяне на вида му. Отговорите са приложени накрая, с кратки пояснения при избираемите задачи и с примерни решения при отворените, включително възможни варианти на трансформацията. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за раздаване, а решаването отнема около учебен час. Акцентът върху книжовната норма е сред силните страни на този вариант. Няколко задачи изискват да се разпознае разговорна или диалектна форма, промъкнала се в иначе правилно изречение – грешка, която се среща често в ученическите работи именно защото в устната реч звучи естествено. За преподавателя листът дава бърза проверка и ясна представа кои разграничения затрудняват класа. За ученика, който се готви самостоятелно, обясненията към отговорите формулират всяко правило кратко и с пример, а последните три задачи дават възможност наученото да бъде приложено веднага – в собствени изречения и в кратък анализ.

Видовете местоимения се изучават поотделно, но в реалния текст стоят един до друг – и точно тогава започват колебанията. Този обобщителен тест събира всички групи в една проверка и изисква те да бъдат разграничени уверено. Задачите са 20 и следват две части. Началото е кратък свързан текст с 3 въпроса. Изисква се да се посочи показателното местоимение за близост, да се открие въпросителната форма за притежание и да се разпознае обобщителното местоимение. Откъсът е подбран така, че да съдържа наведнъж форми от пет различни вида. Следват 15 задачи с избираем отговор. При показателните се проверяват формата за отдалеченост в женски род, самостойната употреба и ролята на съгласувано определение. При въпросителните – формата за признак, правилното съчетание с предлог и разграничаването на книжовния от разговорния вариант. При относителните – свързването на две прости изречения и изборът на подходящ предлог според управлението на глагола. При отрицателните – коректната конструкция при пряко допълнение за лице и формата за количество. Следват задачи за неопределителните и за обобщителните местоимения, включително формата за лица в множествено число и формата за признак. Последните два въпроса излизат към правописа – множествено число и производна дума с редуване на гласната. Двете отворени задачи изискват собствено писане: две кратки изречения с местоимения от различни видове и две сродни думи, при които се проявява редуване на гласната, с подчертаване на променената буква. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при всяка избираема задача и с примерни решения при отворените, включително допълнителни варианти. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху темата, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за раздаване, а решаването се вмества в един учебен час. Обхватът е основното предимство. В една проверка са събрани шест вида местоимения, а към тях са добавени и два правописни въпроса – така резултатът показва не отделно умение, а цялостна представа за темата. Ученик, който е учил само последния урок, ще се справи частично; за пълен резултат е нужно владеене на целия дял. Вниманието към управлението на глагола заслужава отделно споменаване. Изборът на правилния предлог пред относително местоимение е сред най-честите затруднения при писане на сложни изречения, а тук е поставен като отделна задача с ясно обяснение в отговорите. За преподавателя листът дава бърза и еднозначна оценка, а разпределението на въпросите показва кой вид местоимения се нуждае от допълнително упражнение. За ученика обясненията остават като кратък справочник по цялата тема.

Един кратък текст, шест вида местоимения и двадесет задачи, при които всяка форма трябва да бъде разпозната по функцията си – така е устроена тази обобщителна проверка. Целта е ясна: да покаже дали ученикът владее темата като система, а не като поредица от отделни уроци. Задачите са 20 и следват две части. Началото е кратък свързан текст с 3 въпроса. Изисква се да се посочи показателното местоимение за близост, да се разпознае въпросителната форма за признак и да се открие относителното наречие. И трите отговора се извеждат от самия текст. Втората част включва 15 задачи с избираем отговор. При показателните местоимения се проверяват формата за отдалеченост в множествено число, самостойната и несамостойната употреба. При въпросителните – формата след предлог при неодушевен предмет, формата за принадлежност и разграничаването на книжовния от остарелия разговорен вариант. При относителните – свързването на изречения чрез наречие за време и правилният предлог при неодушевено ядро. При отрицателните – конструкцията с наречие за място и притежателната форма. Следват задачи за неопределително местоимение с предлог, за обобщителна форма за признак и за откриване на грешно съгласуване. Последните два въпроса са правописни: двойка думи с редуване на гласната и правилното попълване на форма в изречение. Двете отворени задачи изискват собствено писане – две изречения с местоимения от различни видове и две сродни думи с редуване, придружени с посочване на променената гласна. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при всяка задача и с примерни решения при отворените. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху темата, за преговор и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за раздаване, а решаването се вмества в един учебен час. Силната страна на този вариант е вниманието към местоименните наречия. Формите за място и за време се учат бегло, а в изпитните варианти се появяват редовно – тук те са проверени и при относителната, и при отрицателната група, при това в цели изречения. Вторият акцент е върху съчетаването с предлог. Изборът зависи едновременно от глагола и от това дали предметът е одушевен, а грешките при него са сред най-устойчивите. Тестът поставя този случай в няколко отделни задачи, за да се види дали правилото се прилага последователно. За преподавателя листът дава бърза и обективна оценка, а разпределението на въпросите показва кой вид местоимения се нуждае от повторение. За ученика при самостоятелна работа обясненията към отговорите остават като кратък справочник по темата, с пример към всяко правило.

Показателното местоимение изглежда лесна тема, но точното му разпознаване в изречение и определянето на службата му затрудняват много ученици. Настоящият тест обхваща темата в четиринадесет задачи с избираем отговор и проверява знанията от няколко различни страни. Първите задачи изискват откриване на показателно местоимение сред останалите местоименни форми и посочване на ред, в който всички думи принадлежат към този вид. Проверява се и ролята на показателното местоимение като средство за свързване на изречения в текста – умение, съществено за изграждането на свързано изложение. Следваща група въпроси е насочена към граматичните особености на конкретни форми: род, число, отнасяне към близки или отдалечени лица и предмети, посочване на признаци или на количество. Задачите изискват както определяне на характеристиките по дадена форма, така и обратното – разпознаване на формата по описаните ѝ признаци. Отделен блок проверява синтактичната служба на показателното местоимение в изречението – кога изпълнява ролята на подлог, кога на съгласувано определение и кога заема мястото на допълнение. Тези задачи изискват съпоставяне на близки по строеж изречения и внимателен анализ на всяко от тях. Включени са и задачи с практическа насоченост: откриване на реда, в който е допусната грешка при употребата на местоименна форма, разграничаване на показателното от личното местоимение в сходни по строеж изречения, както и намиране на изречението, съдържащо две показателни местоимения. Верните отговори на всички задачи са приложени в края, което позволява бърза самопроверка след решаването.

Петнадесет задачи, посветени изцяло на местоименията – от разпознаването на вида до правилната употреба в изречение. Готов материал с приложени отговори и с кратко обяснение към всеки от тях – разпечатва се и се работи веднага. Първата половина проверява разпознаването. Четири последователни задачи изискват да се посочи редът, в който всички местоимения принадлежат към един и същ вид – лични, относителни, показателни, въпросителни. Форматът е строг: достатъчно е едно местоимение в реда да е от друг вид, за да отпадне цялата възможност. Следва и задача с обърната логика – да се открие излишното местоимение сред четири близки. Особено ценна е групата задачи, изградена върху цитати от българската класика. В едно изречение трябва да се определи с каква част на речта е изразен подлогът, а в два поетични откъса – да се преброят местоименията от определен вид. Работата с истински стихове е далеч по-трудна от работата с изкуствено съставени изречения и точно затова е най-полезна. Отделни задачи разглеждат по-рядко срещани форми и проверяват кое твърдение за местоименията не е вярно – въпрос, който обхваща наведнъж няколко правила и обикновено отсява най-добре подготвените. Втората половина е изцяло практическа и е най-силната част на теста. Пет задачи изискват попълване, като всяка съдържа по четири отделни изречения – общо двадесет случая, в които трябва да се впише правилната форма. Обхванати са разграничаването на формата, която върши действието, от тази, която го понася, съгласуването на относителното притежателно местоимение по род и число, употребата на лични местоимения според контекста и изборът на показателно местоимение. Този формат е много по-труден от избора между четири готови отговора, защото формата трябва да се произведе, а не да се разпознае. Точно така се проверява реалното владеене на правилото. Отговорите са дадени за всички задачи, като при затворените е обяснено защо останалите варианти отпадат, а при попълването са изписани всички двадесет форми. За учителя това е готова проверка след раздела или удобно упражнение преди контролно – без подготовка, с ясно точкуване и с възможност да се използва цяла или на части. За ученика ползата е трайна. Грешките при местоименията се допускат постоянно и се отчитат при всяка писмена работа, а този тест ги обхваща изчерпателно и дава ясни примери за правилната употреба. Подходящ е за преговор, за подготовка преди изпитване и за самостоятелна работа у дома – с приложени отговори за самопроверка, без чужда помощ.

Петнадесет задачи върху една група местоимения, а обхватът стига от съгласуването по род и число до преносната употреба. Толкова целенасочена проверка рядко се среща – обикновено показателните местоимения се появяват с два въпроса сред общ тест по морфология. Началото е с кратък текст, съчинен така, че да съдържа и четирите вида показателни местоимения. Върху него са зададени три задачи, като едната проверява разбирането на съдържанието, а не граматиката – похват, който свързва темата с работата с текст. Оттам нататък проверката минава по видове. Отделни задачи изискват да се разпознае формата за близост, тази за отдалеченост, тази за признак и тази за количество. Разграничението между четирите вида е сърцевината на темата и тук то е проверено многократно, в различни положения. Особено полезни са задачите за книжовната норма. Сред възможностите присъстват разговорни форми, които всекидневно се употребяват, но не се приемат при писане – капан, който отсява усета от знанието. Средището е върху съгласуването. Две задачи изискват да се открие несъответствието по род или число между местоимението и съществителното – грешка, която се допуска постоянно и се отчита при всяка писмена работа. Отделно място заемат два по-фини въпроса. Единият изисква да се различи показателното местоимение от показателното наречие – разграничение, което почти не се обяснява в час. Другият търси преносната употреба на една форма сред три буквални. Има и напълно практическа задача: дадени са две изречения с досадно повторение и се иска да се посочи правилният начин то да бъде избегнато чрез местоимение – умение, което върши работа при всяко писане. Последните три задачи са отворени. Първата изисква замяна на израз в готово изречение. Втората – съставяне на две собствени изречения, показващи разликата между близост и отдалеченост. Третата съчетава три изисквания наведнъж: подчертаване, назоваване на вида и обяснение на ролята в едно изречение. Отговорите са изработени старателно: при всяка затворена задача е добавено обяснение защо посоченото е вярно, а при отворените – примерни решения с бележки за допустими варианти. Преподавателят получава проверка с готови критерии за оценяване, без нужда от подготовка. Трите отворени задачи вършат работа и поединично – като кратко упражнение или като домашна работа. За ученика темата е събрана на един лист – от разграничаването на видовете до случаите, в които се греши най-често. Приложените обяснения позволяват самостоятелна проверка у дома.