Чух, но не видях: преизказните глаголни форми в българския език, урок за образуването им по времена, за спомагателния глагол и за стиловата им употреба, с два теста и ключ

Кога казваме „подготви“ и кога „подготвил“ – разликата е в това дали сме били там. Тестът разглежда преизказните форми през тази проста, но решаваща разлика и проверява дали ученикът я прилага последователно в различни времена. Задачите са 20 и следват три части. Началото е кратък текст, изграден с преизказни форми, следван от 5 въпроса. Изисква се да се определи времето на конкретна форма, да се посочи лексикалният показател за източник, да се открие формата за предстоящо действие, да се разпознае конструкция в страдателен залог и да се прецени какво значение носи една от формите в контекста. Няколко от въпросите изискват разграничаване на много близки по вид форми. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. Проверяват се правилото за спомагателния глагол в трето лице, преобразуването от изявително минало свършено, формите за минало несвършено и за минало неопределено, съответствието между бъдеще време и преизказната му форма, откриването на неправилно преобразуване и на замяна, която запазва времето и завършеността. Отделна група задачи е насочена към употребата: къде преизказната форма е уместна, кое изречение съобщава чуто, за какъв тип текстове са характерни тези форми и кое изречение съдържа лексикален показател за чужд източник. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: преобразуване на едно изречение в две различни преизказни времена, съставяне на кратък разказ с най-малко три различни форми и написване на текст за предание с уместни форми и показател за източник. Отговорите са изведени накрая, с кратко правило при всеки верен избор и с разгърнати примерни решения при отворените задачи, включително посочване кои форми са употребени. Материалът е подходящ за контролна работа, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване, а решаването отнема около учебен час. Силната страна на този вариант е вниманието към отделните времена. Преизказните форми често се възприемат като една обща категория, а всъщност всяко време има свой съответник и своя употреба. Задачите ги разграничават последователно, така че резултатът показва точно коя форма затруднява. Полезна е и последната задача. Писането на кратко предание е естествената среда за тези форми и позволява те да се употребят цялостно, а не в отделни изречения. Едновременно с това упражнява и умение за свързан разказ – нещо, което рядко се съчетава с граматична проверка. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и посочват коя трансформация е сгрешена. За ученика при самостоятелна работа примерните решения показват как изглежда текст, издържан докрай в преизказни форми.

Едно събитие може да се разкаже така, че да е ясно, че разказвачът не е присъствал. Часът е посветен на формите, с които става това. В началото стоят целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, методите и подходите и необходимите материали. Урокът принадлежи към раздела „Морфология“ и е предвиден за 7. клас. Ходът е разчертан по минути. Две минути отиват за организационен момент и три за въведение с мотивация. Три минути са отделени на въпроса какво изобщо са преизказните глаголни форми, а десет на образуването им, което е и същинската трудност на темата. Нататък часът минава през употребата им в приказки, в история и в медии, тоест през ситуациите, в които говорещият предава чужди думи. Отделно е предвидено и как се обяснява разликата между преизказване и съмнение, която учениците бъркат постоянно. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо преизказните форми са особеност на българския език, която липсва в повечето европейски езици, което обикновено изненадва учениците. Планът е подходящ за преподаване в 7. клас, за подготовка за писане на преразказ и като модел за собствен план по езикова тема.

Преизказните форми са особеност, с която българският език разполага, а повечето езици – не: с една глаголна форма говорещият показва, че не е свидетел на събитието. Тестът проверява темата в пълния ѝ обхват – от разпознаване на формите до самостоятелното им използване в свързан текст. Задачите са 20 и са в три части. Началото е кратък новинарски откъс, изцяло изграден с преизказни форми, следван от 5 въпроса. Изисква се да се открие определена времева форма, да се посочи изразът, който назовава източника на сведенията, да се определи вид на конкретна форма, да се избере точното преобразуване от изявително и да се разпознае редът, в който спомагателният глагол е изпуснат по правило. Работата върху цял текст показва как формите се редуват в реално съобщение. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. Проверяват се същността на преизказността, лексикалните и морфологичните ѝ показатели, отделните времеви форми – сегашно, минало несвършено, минало свършено, минало неопределено и бъдеще в миналото, преобразуването от изявително наклонение, откриването на изречение, в което двете наклонения са смесени, и разпознаването на реда само с преизказни форми. Заключителният въпрос е за ситуацията, в която употребата на такава форма е уместна. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: две преизказни версии на едно изречение с посочен източник, съставяне на кратък информационен текст изцяло в преизказни форми и обяснение защо тези форми са толкова чести в приказките и преданията, с пример. Отговорите са изведени накрая, с кратко правило при всеки верен избор и с разгърнати примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Задачата за смесването на двете наклонения е сред най-важните. В едно съобщение не бива да се редуват свидетелски и несвидетелски форми, защото читателят престава да разбира кое е чуто и кое – видяно. Тази грешка се среща често в ученическите преразкази и тук е поставена изрично. Практическа стойност има и текстът с посочен източник. Умението да се съобщи чужда информация с ясно указание откъде идва тя е основно за всеки информационен текст – от училищна новина до реферат с цитирани данни. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готови формулировки за коментар. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък справочник за всяка от преизказните времеви форми.

Всяко съобщение носи в себе си отговор на един въпрос: откъде авторът знае това. В българския език отговорът се вижда още в глаголната форма – и точно това умение да се чете и да се предава проверява настоящият тест. Задачите са 20 и се разделят в три части. Началото е кратък текст за произшествие, съставен от няколко източника, следван от 5 въпроса. Изисква се да се определи как е получена информацията в откъса, да се посочи преизказната форма, да се обясни къде и защо липсва спомагателният глагол, да се разчете значението на конкретна форма и да се открие частта, която все пак е изявителна. Смесеният характер на текста прави последния въпрос особено полезен. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. Проверяват се разпознаването на преизказна форма сред изявителни, изразът, който сочи чужд източник, правилото за спомагателния глагол в трето лице, редът само с преизказни форми, типът текстове, в които тези форми са характерни, предаването на чужда информация за минало действие и откриването на изявителна форма. Отделни задачи разглеждат употребата в новинарско съобщение, възможността формата да изразява изненада или несигурност, смесването на двете наклонения в едно изречение и разграничаването на изречение без преизказна форма. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: предаване на дадена информация в преизказна форма с добавен източник, съставяне на три изречения в приказен стил и обяснение кога и защо тези форми са уместни в новинарски и в исторически текст. Отговорите са изведени накрая, с кратко правило при всеки верен избор и с примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Отличителното при този вариант е акцентът върху журналистическата употреба. Изходният текст е съставен така, както изглежда реално съобщение – с няколко източника и с редуване на чуто и потвърдено. Затова и задачите изискват не само граматично разпознаване, а преценка кое твърдение на кого принадлежи. Полезна е и задачата за изненадата. Преизказната форма може да носи и оценъчен оттенък – недоверие или учудване – и разпознаването на този нюанс е стъпка отвъд учебното правило. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готова основа за разговор в час за това как се цитира източник. За ученика при самостоятелна работа последната задача обобщава темата, като изисква тя да бъде обяснена със свои думи.

Обобщителна проверка по морфология изисква не отделни правила, а способност те да се разпознаят едно до друго – в един и същи кратък текст. Настоящият тест по български език е построен точно по този начин. Изпитният вариант съдържа 20 задачи. Началото е кратък откъс от железопътното всекидневие, в който умишлено са събрани форми от различни глаголни времена и наклонения, включително преизказна. Първите пет задачи произтичат от него: определяне на основното време на разказа, откриване на формата за фонова повторяемост, посочване на предходното действие и на формата за бъдеще в миналото, както и обяснение на значението на непозната дума по контекст. Втората група задачи систематизира знанията за наклоненията. Проверява се за кои лица се образуват простите повелителни форми, как изглежда отрицателната повелителна форма, с какви средства се образува условното наклонение и в кой случай то изразява учтива молба. Следват задачи върху преизказността – включително особеността при трето лице – и върху разпознаването на преизказна форма сред близки по звучене варианти. Трета група въпроси обхваща теоретичните основи: спрямо какво се определя глаголното време, кое окончание е сигурен показател за минало несвършено, кои времена са водещи в повествование и в описание, както и какви са изискванията към неутралния преразказ и към преразказа от името на герой – знание с пряка стойност при класна работа. Заключителните три задачи са с място за писане: преобразуване на изречение в повелително наклонение с обяснение на образуването, изготвяне на неутрален преразказ на пряка реч с посочване на употребените времена, и съставяне на изречения за условно наклонение и за преизказна форма. Приложен е ключ с верните отговори, кратки пояснения и примерни решения на отворените задачи. За учителя това е готов обобщителен инструмент за преговор преди класна работа или за диагностика. За ученика тестът събира на едно място най-често проверяваното от морфологията. Обемът позволява провеждане в рамките на един учебен час.

Трансформиращият преразказ се проваля най-често не заради съдържанието, а заради едно объркано глаголно време, и точно това умение подрежда урокът. Разработката е построена в два симетрични дяла: подробен преразказ от името на герой и подробен преразказ от името на неутрален разказвач. За всеки от тях е изяснено кой говори, в кое лице се води разказът, кое време носи главните действия и как се постъпва с пряката реч. Съществена част е текстовото правило за превключване на времената при неутралния разказвач, подредено като съответствия между изходната и преразказаната форма, заедно с указания как се пазят предходността и резултатността. Всеки дял започва с кратък изходен откъс, показва как той се преобразува и обобщава наблюденията в списък за запомняне. Практическата част поставя две задачи за самостоятелно преобразуване, по една за всеки тип преразказ, като за всяка е указано какво точно се проверява. Накрая е даден контролен списък за самооценка, по който ученикът сверява своя текст точка по точка, преди да го предаде. Урокът е подходящ за упражнение в клас, за самостоятелна подготовка и за преговор преди преразказ.