Обобщителен тест по български език върху преизказните глаголни форми – 20 задачи с отговори: източник, дистанция, изненада, разграничаване от изявително. Границата между видяно и чуто

Преизказните форми са особеност, с която българският език разполага, а повечето езици – не: с една глаголна форма говорещият показва, че не е свидетел на събитието. Тестът проверява темата в пълния ѝ обхват – от разпознаване на формите до самостоятелното им използване в свързан текст. Задачите са 20 и са в три части. Началото е кратък новинарски откъс, изцяло изграден с преизказни форми, следван от 5 въпроса. Изисква се да се открие определена времева форма, да се посочи изразът, който назовава източника на сведенията, да се определи вид на конкретна форма, да се избере точното преобразуване от изявително и да се разпознае редът, в който спомагателният глагол е изпуснат по правило. Работата върху цял текст показва как формите се редуват в реално съобщение. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. Проверяват се същността на преизказността, лексикалните и морфологичните ѝ показатели, отделните времеви форми – сегашно, минало несвършено, минало свършено, минало неопределено и бъдеще в миналото, преобразуването от изявително наклонение, откриването на изречение, в което двете наклонения са смесени, и разпознаването на реда само с преизказни форми. Заключителният въпрос е за ситуацията, в която употребата на такава форма е уместна. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: две преизказни версии на едно изречение с посочен източник, съставяне на кратък информационен текст изцяло в преизказни форми и обяснение защо тези форми са толкова чести в приказките и преданията, с пример. Отговорите са изведени накрая, с кратко правило при всеки верен избор и с разгърнати примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Задачата за смесването на двете наклонения е сред най-важните. В едно съобщение не бива да се редуват свидетелски и несвидетелски форми, защото читателят престава да разбира кое е чуто и кое – видяно. Тази грешка се среща често в ученическите преразкази и тук е поставена изрично. Практическа стойност има и текстът с посочен източник. Умението да се съобщи чужда информация с ясно указание откъде идва тя е основно за всеки информационен текст – от училищна новина до реферат с цитирани данни. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готови формулировки за коментар. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък справочник за всяка от преизказните времеви форми.

Кога казваме „подготви“ и кога „подготвил“ – разликата е в това дали сме били там. Тестът разглежда преизказните форми през тази проста, но решаваща разлика и проверява дали ученикът я прилага последователно в различни времена. Задачите са 20 и следват три части. Началото е кратък текст, изграден с преизказни форми, следван от 5 въпроса. Изисква се да се определи времето на конкретна форма, да се посочи лексикалният показател за източник, да се открие формата за предстоящо действие, да се разпознае конструкция в страдателен залог и да се прецени какво значение носи една от формите в контекста. Няколко от въпросите изискват разграничаване на много близки по вид форми. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. Проверяват се правилото за спомагателния глагол в трето лице, преобразуването от изявително минало свършено, формите за минало несвършено и за минало неопределено, съответствието между бъдеще време и преизказната му форма, откриването на неправилно преобразуване и на замяна, която запазва времето и завършеността. Отделна група задачи е насочена към употребата: къде преизказната форма е уместна, кое изречение съобщава чуто, за какъв тип текстове са характерни тези форми и кое изречение съдържа лексикален показател за чужд източник. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: преобразуване на едно изречение в две различни преизказни времена, съставяне на кратък разказ с най-малко три различни форми и написване на текст за предание с уместни форми и показател за източник. Отговорите са изведени накрая, с кратко правило при всеки верен избор и с разгърнати примерни решения при отворените задачи, включително посочване кои форми са употребени. Материалът е подходящ за контролна работа, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване, а решаването отнема около учебен час. Силната страна на този вариант е вниманието към отделните времена. Преизказните форми често се възприемат като една обща категория, а всъщност всяко време има свой съответник и своя употреба. Задачите ги разграничават последователно, така че резултатът показва точно коя форма затруднява. Полезна е и последната задача. Писането на кратко предание е естествената среда за тези форми и позволява те да се употребят цялостно, а не в отделни изречения. Едновременно с това упражнява и умение за свързан разказ – нещо, което рядко се съчетава с граматична проверка. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и посочват коя трансформация е сгрешена. За ученика при самостоятелна работа примерните решения показват как изглежда текст, издържан докрай в преизказни форми.

Наклонения и времена – двете големи глаголни категории, събрани в една проверка. Тестът обхваща целия дял и изисква не само разпознаване на формите, но и преценка коя от тях е уместна в конкретна ситуация. Задачите са 20 и следват три части. Началото е кратък текст от училищен сайт, следван от 5 въпроса. Изисква се да се определи наклонението в дадена реплика, да се посочи изречението с условност, да се разпознаят две различни времена и да се определи пълната характеристика на една форма – наклонение и време едновременно. Текстът е подбран така, че да съдържа наведнъж изявителни, повелителни и условни форми. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. При повелителното наклонение се проверяват лицата, за които се образуват простите форми, правилното отрицание и ситуацията, в която употребата е уместна. При условното – формата, случаите на употреба и времето в частта с условието. При преизказните форми – сегашната и миналата форма в трето лице, както и типичната ситуация на употреба. Останалите задачи са върху времената: минало несвършено, бъдеще в миналото и времето, което преобладава в художественото описание. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: преразказ на новина с преизказни форми и подчертаване на употребените форми, съставяне на изречения с условно и с повелително наклонение и написване на кратък текст, в който задължително присъстват четири различни глаголни форми. Отговорите са изведени накрая, с кратко правило при всеки верен избор и с примерни решения при отворените задачи, включително посочване на употребените форми. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху дела, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Обединяването на наклоненията и времената в една проверка има смисъл: всяка глаголна форма носи и двете характеристики едновременно. Затова и въпросът, който изисква пълно определяне – кое наклонение и кое време – е сред най-показателните в теста. Последната задача събира наученото в кратък текст. Изискването четири различни форми да се появят в няколко изречения принуждава ученика да ги подреди смислово, а не да ги изброи – именно това умение се търси при преразказ, отчет или съчинение. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готова основа за коментар в час. За ученика при самостоятелна работа те служат като компактен преговор върху целия дял, с правило и пример за всяка форма.

Обобщението по морфология изисква едно нещо повече от отделните уроци – всяка глаголна форма да бъде определена цялостно: по наклонение, по време и по уместност в дадената ситуация. Тестът е построен около това изискване. Задачите са 20 и се разделят в три части. Началото е кратък текст за подготовка на училищно събитие, следван от 5 въпроса. Изисква се да се посочи наклонението в две конкретни форми, да се открие частта, която изразява условие, да се разпознае бъдещето, да се определи характерът на две форми, предаващи чужди думи, и да се прецени какво прави един от участниците в разговора. Текстът съдържа наведнъж четири различни типа форми. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. При повелителното наклонение се проверяват уместната употреба в инструкция и правилното отрицание за множествено число. При условното – простата форма, коректното съчетание на условие и следствие и случаят, в който се изразява готовност. При преизказните форми – съответната форма за минало свършено, редът само с такива форми и типичната ситуация на употреба. Останалите задачи са за времената: минало несвършено, бъдеще в миналото и минало предварително, както и за реда само с изявителни форми. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: кратък преразказ от чужди думи с подчертани форми, две смислово свързани изречения – едното с повелително, другото с условно наклонение, и трансформация на изречение от първо в трето лице при запазено основно време. Отговорите са изведени накрая, с кратко правило при всеки верен избор и с примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за обобщителна контролна, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване, а решаването отнема около учебен час. Последната задача е сред най-практичните в целия дял. Преминаването от първо към трето лице при запазено основно време е точно операцията, която се извършва при всеки подробен преразказ – и същевременно мястото, на което най-често се допускат грешки, защото формите се променят наведнъж по няколко признака. Полезна е и двойката свързани изречения. Изискването повелителната и условната форма да стоят в общ смислов контекст показва дали ученикът усеща разликата между указание и предположение, а не само разпознава формите поотделно. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и посочват точно коя категория е объркана. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък справочник върху целия дял по морфология.

Кой е видял и кой само е чул: разликата между тези две позиции стои в основата на разработката върху преизказните, наричани още ренаративни, глаголни форми. Изложението започва с обяснение какво показват те и защо говорещият ги избира, когато предава чужди думи и сведения. Следва подредена част за образуването им по времена: как сегашно и минало несвършено се сливат в една форма, какво става с миналото свършено, с миналото неопределено и с миналото предварително, как се преизказват бъдеще време и бъдеще в миналото. Отделно каре събира формалните бележки, които най-често се бъркат при писане: кога спомагателният глагол се изписва и кога отпада в трето лице, коя причастна форма обслужва кои времена и как се постъпва при преизказ на чужда реч. Третата част показва употребата в три различни среди: приказката и легендата, историческото изложение и новинарското съобщение с непотвърдени данни, с кратък примерен текст към всяка от тях. Добавен е и списък за самопроверка преди предаване на писмена работа. Практическата част включва два теста, разширен и ученически: трансформиране на изявителни форми, попълване на липсващите елементи, стилова редакция на смесен текст, разпознаване на жанра, в който преизказът е уместен, и въпрос за границите на преизказността в свидетелски разказ. Към задачите е приложен ключ с кратка обосновка, така че разработката става и за упражнение в час, и за самостоятелна подготовка.

Обобщителна проверка по морфология изисква не отделни правила, а способност те да се разпознаят едно до друго – в един и същи кратък текст. Настоящият тест по български език е построен точно по този начин. Изпитният вариант съдържа 20 задачи. Началото е кратък откъс от железопътното всекидневие, в който умишлено са събрани форми от различни глаголни времена и наклонения, включително преизказна. Първите пет задачи произтичат от него: определяне на основното време на разказа, откриване на формата за фонова повторяемост, посочване на предходното действие и на формата за бъдеще в миналото, както и обяснение на значението на непозната дума по контекст. Втората група задачи систематизира знанията за наклоненията. Проверява се за кои лица се образуват простите повелителни форми, как изглежда отрицателната повелителна форма, с какви средства се образува условното наклонение и в кой случай то изразява учтива молба. Следват задачи върху преизказността – включително особеността при трето лице – и върху разпознаването на преизказна форма сред близки по звучене варианти. Трета група въпроси обхваща теоретичните основи: спрямо какво се определя глаголното време, кое окончание е сигурен показател за минало несвършено, кои времена са водещи в повествование и в описание, както и какви са изискванията към неутралния преразказ и към преразказа от името на герой – знание с пряка стойност при класна работа. Заключителните три задачи са с място за писане: преобразуване на изречение в повелително наклонение с обяснение на образуването, изготвяне на неутрален преразказ на пряка реч с посочване на употребените времена, и съставяне на изречения за условно наклонение и за преизказна форма. Приложен е ключ с верните отговори, кратки пояснения и примерни решения на отворените задачи. За учителя това е готов обобщителен инструмент за преговор преди класна работа или за диагностика. За ученика тестът събира на едно място най-често проверяваното от морфологията. Обемът позволява провеждане в рамките на един учебен час.