Който се хвали, не пали: особеностите на битовите приказки и поуките на „Ученият син и неученият татко“ и „Неволята“, разбор
Зареждане на оценките…
Битовите приказки черпят съдържанието си от реалната действителност, от социалните и битовите отношения между хората. В тях преобладава реалистичният елемент поради отразените реалистични картини от живота. Това е лесно обяснимо, тъй като в тях обикновено се разказват случаи из всекидневното битие на народа, добре познато на всички - и на разказвача, и на читателите.
Като основни сюжети в нравоучителните приказки са застъпени темите за трудолюбието и мързела, хитростта и глупостта, за измамата и честността, за справедливото и несправедливото в живота, за социалното неравенство, богатството и сиромашията, щастието и нещастието и пр.
Те разкриват словните отношения между членовете предимно на селското семейство, между отделни социални групи в обществото, например между селяните и чорбаджиите, между граждани и селяни, бедняци и богаташи, селяните и попа, добрите и лошите.
За разлива от вълшебните приказки, те се характеризират с хумористично-сатиричен елемент. В тях се бичуват лични недостатъци, прекалена гордост, високомерие и суетност, скъперничество, егоизъм, женска бъбривост, инат и др.
В част от тези приказки и анекдоти се запознаваме с Хитър Петър - любимец на народа. Той е весел шегобиец, притежаващ съобразителност и остроумие; Често влиза в стълкновение с представителите на имотните класи и ги наказва за техните своеволия(„Хитър Петър на панаир”, „Плесница за вино”, „Хитър Петър и скъперникът поп”, „Хитър Петър и жена му”). Чрез хумористичния образ на Хитър Петър са показани много от чертите на нашия селянин в миналото.
Обща особеност на битовите приказки е, че техните герои не извършват някакви големи подвизи. Те са герои във всекидневната борба за живот със своя ум, находчивост и ловкост. Отначало ни се струват простовати, но по-късно забелязваме голямата им проницателност и изобретателност. Тези личности, много обичани от народа, могат да бъдат селянинът, беднякът, потисканите и експлоатираните класи. Като отрицателни лица се явяват чорбаджии, турци, богаташи господари, попове и попадии, калугери, глупци.
Образите на героите са обрисувани обикновено чрез техните постъпки. Тези народни умотворения са кратки, а композицията им се характеризира с простота. Началото въвежда читателите в реалния свят. Действието се свързва с реално място и бреме - например „В едно село...”
В сравнение с вълшебните приказки тук повествованието се развива много по-бързо. За неговата живост допринася особено много диалогът, който има важна роля. Той спомага за очертаването на отделните действащи лица.
Всеки герой се отличава с присъщ, само нему индивидуален език. Прибягва се до хиперболизация предимно на човешките недостатъци. Чрез нея ни става ясно, че се касае за художествено произведение, а не за буквално копие на действителността.
Езикът е сочен, прост и точен. Всички композиционни, стилни и езикови особености подсилват реалистичния характер на нравоучителните приказки.
Поради тясната си връзка с народния живот тия фолклорни творби продължават да се разказват и в наши дни.
С отрицателното си отношение към човешките недъзи и поквара те и сега упражняват огромно възпитателно въздействие върху младото поколение. Те са жив фолклорен вид, а затова и прекрасна основа за създаване на подобни произведения и в по-ново време.
КОЙТО СЕ ХВАЛИ, НЕ ПАЛИ
Приказка „Ученият син и неученият татко” е построена на принципа на контраста. Бащата и синът се противопоставят един на друг. Таткото не знаел да чете и затова страдал. Когато синът му пораснал, той решил добре да го изучи. След селското училище го изпратил на друго място с още по-добри учители, за да се усъвършенства с най-модерни книги.
И двамата родители били честити, когато тяхното чедо се завърнало у дома учено, проучено! Те го считали за най-мъдрото същество на тоя свят!
Но след време радостта им помръкнала. Ученият момък ги гледал отвисоко. За него те били прости люде, някакви си селяни. А той бил нещо супервелико, суперумно! Все им се подигравал и нищичко не харесвал. Нито ястията, нито питиетата, нито сядането, нито почивката! И те не му били по вкуса! Навсякъде около себе си големеещият се син търсел и винаги намирал кусури!
Не след дълго на таткото този всекидневен присмех и мърморене дотолкова омръзнали, та взел решение да постави сина си на място. Заръчал на жена си да приготви баница. Дошло време за вечеря и семейството седнало на софрата. „Неученият” баща попитал сина си, щом знае всичко, а те нищо, да каже откъде и докъде е завита кората на баницата и къде са нейните краища. Синът доста се напъвал, оглеждал отвсякъде баницата, но не можал нищо да разбере. Бил принуден да признае своето незнание. И тогава баща му казал, че като не знае къде е краят на една вита баница, не бива да се перчи пред по-възрастните. После се обърнал към жена си и изказал съжаление, че са пръснали толкова пари за учение и са се измъчили, че не е трябвало да се надяват на „просветения" си син!
Да получиш по-високо образование не означава, че ще бъдеш вещ и в житейските неща (в случая как да разточиш една баница). То не е мерило, че знаеш абсолютно всичко и в областта на науката, която си изучавал с години, понеже и там с течение на времето има промени дължащи се на развитието й. Необходимо е да се следят новостите, за да не се изостава.
Българският народ извънредно цени ученето. Всеки родител дава на своите деца и последното си левче за тази цел. Но мрази криворазбраната гордост и високомерието на „многознайковците", както и неуважението на деца към родителите!
За такива деца важи пословицата „Пази боже , сляпо да прогледа”.
Случката в приказката „НЕВОЛЯТА” е на пръв поглед съвсем обичайна. Баща събирал дърва в гората ту с единия, ту с другия си син. Така им създавал трудови навици. Но веднъж ги пратил сами. Доста учудени били, тъй като привикнали с присъствието му и при затруднение разчитали на житейския опит и мъдрост на баща си.
Затова попитали какво да правят, ако колата се счупи. Бащата посъветвал своите деца да повикат на помощ Неволята.
Двете момчета стигнали в гората. Захванали се за работа и скоро натоварили колата с доста дръвца. По пътя тя не издържала и се строшила. Като си спомнили бащините думи те завикали Неволята колкото им глас държи. Ала се стъмнило, а тя все не се появявала. По малкият брат се отчаял, изгубил търпение и предложил сами да поправят колата. Нямало смисъл да чакат някого. Големият обаче вярвал в казаните от баща им думи. Надявал се Неволята все пак да дойде, макар и да се намирала някъде далеч. Ако викали още по-силно, може би тя щяла да ги чуе най-сетне. След Като сторили това, единствено гърлото им се предрало.
Нямали друг изход. Грабнали секирата и теслата. Поправили колата. Прибрали се в къщи. Баща им се поинтересувал как са прекаралия. Синовете разказали преживелиците си - как се наложило да избършат самостоятелно поправката, без да чакат чужда помощ.
Едва тогава баща им обяснил, че именно Неволята е тази, която ги е накарала да се справят толкова успешно с трудностите и да покажат като истински мъже своята решителност, воля и упорство.
Тепърва в живота ги очаквали големи изненади и неприятни моменти, а той нямало да бъде вечно с тях, за да ги учи на ум и разум! Нищо нямало да им се поднесе на тепсия! Бедите и несгодите ще закалят техния характер. Ще ги направят силни и способни личности, които без страх ще посрещат предизвикателствата на времето. От битките ще излизат винаги ПОБЕДИТЕЛИ!
В такива случаи народът казва: Не питай старо, а патило!
Свързани материали
Смях, който възпитава: разработка върху битовите народни приказки, техните теми, герои и мотиви, 5. клас
Приказка без вълшебства, без ламя и без злато, а се помни цял живот. Тази разработка обяснява защо битовите народни приказки, в които всичко е земно и всекидневно, се оказват най-точното огледало на човешките добродетели и слабости. Началото изяснява самото название и произхода му от думата „бит“, след което битовата приказка е съпоставена с вълшебната: каква е разликата в света, в героите и в източника на техните достойнства. Показано е и какви двойки противоположни качества стоят в основата на този приказен свят. Същинската част е подредена по теми. Първата и най-обширната е темата за семейството и дома: отношенията между деца и родители, между мъжа и жената, между снахата и свекървата, както и ценностите, върху които народът гради тези отношения. Тук е разгледана приказката „Ученият син и неученият татко“ с въпроса, който бащата задава на самозабравилото се чедо, и с поуката за връзката между знанието и житейския опит. Следват въпросите за женитбата и за качествата на съпругата, противопоставянето между работливата и разглезената мома, мотивът за превъзпитаването на снахата и мястото на трудолюбието сред народните добродетели. Отделно са разгледани сюжетът за предопределения от съдбата дял, приказката за неволята и идеята, че късметът зависи най-вече от самия човек. Последната голяма тема е сблъсъкът между ума и глупостта: двата типа герои, ролята на контраста, надлъгването между Хитър Петър и групата глупци и мотивът за глупавата жена, разгърнат в „Нероден Петко“. Разработката е подходяща за подготовка за час и за класна работа по литература в 5. клас, за отговор на литературен въпрос върху битовата приказка, за характеристика на приказните герои и за теми върху народните добродетели и осмиването на пороците.
Въпросът за кората на баницата: анализ на битовите приказки „Ученият син и неученият татко“ и „Нероден Петко“, знанието срещу глупостта
Разбор на две битови приказки, които поставят един и същ въпрос от два противоположни ъгъла: струва ли нещо знанието, ако не е придружено от мярка и мъдрост. Началото очертава какво отличава битовата приказка от вълшебната, кои добродетели и кои пороци се сблъскват в нея и с какви средства народният разказвач ги представя: хиперболизация, сатира и контраст. Първата част е посветена на „Ученият син и неученият татко“. Проследени са пътят на бащата, който дава последното си, за да изучи сина си, и промяната у момчето, върнало се от школото. Показано е как бащата решава да постави сина си на място и какъв точно въпрос му задава на трапезата. Отговорът и присъдата, която бащините думи произнасят, остават в текста на разбора. Втората част разглежда „Нероден Петко“. Разгледани са наивността на невестата и на свекървата пред още нероденото дете, решението на свекъра да тръгне по света и петте срещи, които го чакат по пътя, всяка с различна проява на човешката глупост и всяка разрешена от неговата находчивост. Отделен раздел обяснява ролята на хиперболата, на диалога, на пословиците и на езика на приказките за постигането на комичното. Финалът обобщава защо тези приказки продължават да бъдат четени. Разборът е подходящ за подготовка за изпитване и класна работа върху битовите народни приказки, за съчинение върху знанието и глупостта и за преговор на понятията хипербола, сатира и контраст.
Кой всъщност поправя счупената кола: анализ на битовата народна приказка „Неволята“ за 5. клас
Двама братя викат на висок глас неволята насред гората и нищо не се случва, а точно от това мълчание тръгва цялата поука на приказката. Анализът започва по-широко, с мястото на битовите народни приказки в живота на българина и с ценностите, които те утвърждават, тоест дълга, трудолюбието, честността и неписаните закони на патриархалното семейство. След това вниманието се стеснява до самата творба „Неволята“: разгледани са традиционното начало, опростената композиция, липсата на имена, на място и на време и произтичащото от това усещане, че разказаното може да сполети всекиго и днес. Централната част следва хода на действието и тълкува поведението на героите: как бащата възпитава синовете си, докато ги води със себе си за дърва, защо им дава точно този съвет и с каква доза ирония, как момчетата приемат думите му буквално и защо претоварената кола се счупва. Отделно е коментирано какво отличава по-малкия брат и в кой момент смехът в приказката се превръща в сериозен житейски урок. Разгледани са и художествените особености: добронамереният хумор, отсъствието на вълшебства, ролята на диалога и повторението във финала като характерен похват на словесното народно творчество. Материалът е удобен за подготовка на устен отговор, за домашна работа върху приказката и за преговор преди изпитване в 5. клас.
Мъдростта, скътана край огнището: анализ на скритите послания в народните приказки, гатанки и поверия и на приказката „Неволята“
Два свързани разбора в един материал: за посланията, скрити в народните умотворения, и за поуките на битовата приказка „Неволята“. Първата част тръгва от няколко въпроса, които рядко си задаваме на глас: защо юнакът се спира да помогне на мравките, защо бягащата девойка губи време за отрупаното с плодове дърво, защо хубавицата целува жабата. Отговорите са потърсени на две равнища, нравствено и екологично, и водят до представата за системата човек и природа, върху която е изградена народната етика. Показано е как поверията и гатанките възпитават грижовно отношение към незабележимите помощници в стопанството и защо приказката е най-благодатният учебник за уроци, които остават за цял живот. Приведени са и примерни поверия, чиито скрити правила читателят е поканен да разчете сам. Втората част, озаглавена „Поуките на Неволята“, е анализ на самата приказка. Проследени са пътят, по който бащата въвежда синовете си в живота, патриархалният модел на подчинение и доверие, наивността, с която момчетата приемат съвета, и логиката, чрез която сами си обясняват мълчанието на Неволята. Разгледани са иронията на разказвача, обратът в кулминацията и причината именно по-малкият брат да направи първата крачка. Финалната сцена и последният реторичен въпрос на бащата са коментирани като урок по мъжество и като врата към размисъл за смяната на поколенията. Разборът привлича и няколко познати поговорки, които поставят приказката в по-широкия контекст на народната представа за труда и постоянството. Подходящ е за подготовка на съчинение и на отговор върху народните умотворения и битовата приказка, както и за теми върху възпитанието, самостоятелността и връзката на човека с природата.
„Който не работи, не трябва да яде.“ Битовата народна приказка „Неволята“: анализ на случката, героите и урока за самостоятелността
Приказката „Неволята“ изглежда съвсем проста: баща изпраща синовете си за дърва и им казва да повикат Неволята, ако колата им се счупи. Разработката показва защо тази единствена и съвсем обичайна случка се оказва достатъчна, за да побере цял житейски урок. Първата част въвежда битовата народна приказка като вид: с какво се отличава от вълшебната, защо в нея липсват чудноватите герои и външният портрет, каква роля играят хиперболата и смехът и защо семейството толкова често застава в центъра на приказния свят. Изведени са и ценностите, които народният разказвач утвърждава чрез него, както и недостатъците, към които българинът остава непримирим. Втората част разглежда самата „Неволята“: намерението на бащата, съветът, с който изпраща синовете си, натоварената кола и очакването в гората, довело момчетата до отчаяние. Съпоставено е поведението на двамата братя, а разликата между тях е показана чрез собствените им думи от текста. Обяснено е и какво всъщност представлява Неволята, без разработката да изпреварва прозрението, до което самите герои достигат. Финалната част се спира на разговора след завръщането у дома, на мъдрите думи на бащата и на качествата, които той търпеливо възпитава у децата си. Разработката е подходяща за отговор на въпроси върху „Неволята“, за съчинение по поуката от приказката и за преговор върху особеностите на битовите народни приказки.
Когато никой не идва на помощ: анализ на народната приказка „Неволята“ и мъдростта на бащината заръка
Разбор на битова приказка, в която очакваният вълшебен помощник така и не се появява, а поуката се ражда именно от неговото отсъствие. В началото е определен жанрът и са очертани темите: трудът, отношенията в семейството и способностите, които идват от правилното възпитание и от мъдрото напътствие. Следва разглеждане на въведението, в което са представени бащата и двамата му сина, и на решението момчетата да отидат сами в гората. Обяснено е какво стои зад краткия диалог между бащата и синовете, каква житейска логика следва заръката му и защо смяната на ролите в семейството е естествен етап. Същинската част проследява работата в гората: как разказвачът изтъква предимствата на младостта, защо трудолюбието на братята се превръща в причина за бедата и какво ги подлага на изпитание. Отделено е внимание на комичния ефект от многократното повтаряне на глагола „викам“ и на разликата между двамата братя, когато трябва да се вземе решение. Развръзката е представена през завръщането у дома и обяснението на бащата, но самата мисъл, до която момчетата стигат, остава в текста на анализа. Материалът е подходящ за подготовка на отговор върху приказката „Неволята“, за характеристика на бащата и на двамата братя и за теми върху труда, самостоятелността и поуката в народната приказка.