„Крум Страшния“ остава с кратък член дори когато е подлог: изключенията при членуването на имената. Учебна разработка по прилагане на граматичната норма, с глаголите тип „съм“, заглавията, съставните собствени имена и два варианта тест с ключ, 11 клас

Едно и също съществително се пише по два начина в две съседни изречения, а грешката личи веднага: разработката обяснява защо е така и дава сигурен начин изборът да се направи за секунди. В началото е определено какво представлява граматичната норма и кои са трите ѝ основни зони, членуването, формите за единствено и множествено число и съгласуването в изречението. Оттам текстът минава към същинската тема, употребата на пълен и кратък член при имената от мъжки род, единствено число. Правилата са подредени в два ясни блока. Първият изброява случаите, в които се пише пълен член, включително положението на думата спрямо подлога, списъка с глаголите, след които името задължително приема пълна форма, и особеното положение на заглавията и надписите под снимка. Вторият блок описва краткия член и показва проверката чрез замяна с местоимение или с наречие, а след това отделя място на прозвищата и на групата географски названия, които остават с кратък член дори когато са подлог. Следват два раздела с типични грешки от писмените работи: членуването на съставни собствени имена, при които се членува само първата дума, заедно със случая, в който членът се пропуска, за да не се получи двусмислица, и правилото за две и повече определения според това дали сочат един и същ обект или различни обекти. Практическата част е обособена и обхваща шест части: разпознаване на пълен и кратък член, специалните случаи след изброените глаголи, прозвищата и географските имена, съставните собствени имена, двойните определения, преработка на изречения чрез замяна с местоимение и кратък свързан текст за проверка. Към всеки тип е добавена подсказка с правилото, а отговорите са изнесени накрая, за да може ученикът първо да опита сам. Разработката завършва с кратко обобщение на правилата и с последователност от стъпки, по която членната форма се избира безпогрешно. Подходяща е за упражнение в час, за домашна работа и за самостоятелна подготовка по граматична норма.

Определеността в българския език се разпознава най-добре там, където езикът работи естествено – в жив художествен текст. Настоящият тест по български език тръгва именно оттам и постепенно преминава към систематичното прилагане на нормата. Изпитният вариант съдържа 20 задачи. Началото е откъс от художествена проза с описание на семейна вечеря в двор, богат на определени и неопределени именни форми. Първите пет задачи изискват наблюдение върху него: откриване на подлога в определена форма, посочване на словосъчетание, в което членуването е обусловено от предлог, разпознаване на две последователни думи в определена форма, определяне на службата на конкретна членувана дума и обяснение защо друга дума стои в определена форма. Този блок е особено ценен, защото свързва граматичното правило с реален текст, а не с изкуствено съставени изречения. Втората и основна част систематизира нормата. Проверява се правилната употреба на пълния член при подлог и при пояснение на подлога, задължителният кратък член след предлог, точната формулировка на самото правило, глаголите, при които пълната форма е наложителна, както и особените случаи: заглавията и подзаглавията, съставните собствени имена на институции и условията, при които първата дума в такова име остава нечленувана. Отделна задача е посветена на географско название, което се употребява в устойчива членувана форма. Включени са и въпроси за членуването при няколко определения към един и същ обект, както и обобщаваща задача, в която трябва да се открие изречението с изцяло правилно членуване – формат, изискващ едновременна преценка на няколко форми. Заключителните три задачи са с място за писане. Първата изисква поправка на изречение с координирани определения и кратка обосновка. Втората – формулиране със свои думи на три отделни правила, всяко илюстрирано с пример. Третата поставя задача за избор между две форми в съставно собствено име, придружен с посочване на приложеното правило. Приложен е ключ с верните отговори и пояснения, които назовават граматичното основание за всеки избор – службата на думата, наличието на предлог или типа на глагола, както и кратки бележки защо останалите варианти отпадат. За учителя това е подходящ материал за текуща проверка, за упражнение върху текст или за целенасочена работа с най-затрудняващите случаи от нормата. За ученика тестът показва, че членуването не е механично правило, а следва смисъла и строежа на изречението. Формулировките са ясни, а обемът позволява провеждане в рамките на един учебен час.

Едно и също име може да поиска различна членна форма само защото пред него е застанал предлог, и точно този контраст отваря най-оживената част от урока. Планът разпределя часа в седем стъпки с посочено време за всяка. Началото формулира целите: разграничаване на пълния и краткия член при думите от мъжки род единствено число, прилагане на правилото в спорни случаи, членуване в съставни собствени имена и при няколко съгласувани определения. Следва кратка загрявка, в която на дъската се появяват няколко думи за заместване, а учениците сами стигат до сигнала, по който се разпознава нужната форма. Най-дългата част е отделена за новите правила, представени в два блока с готови примери и с обяснение защо в заглавията и надписите нормата се държи различно. Водената тренировка минава през изречения за решаване с молив, през медийни заглавия, през съставните имена на институции и през двойките определения. Следва работа по групи с миникарти, които се сортират в две колони за две минути, с изискване всяка група да посочи доказателството си, и с общ разбор на спорните случаи. Часът завършва с кратък миниконтрол и самопроверка по ключ, а обобщението свежда правилото до няколко златни сигнала. Домашната работа изпраща учениците към реални медийни заглавия и към съставяне на собствени изречения с проверка към всяко. Планът е готов за пряко използване в час по български език в 11 клас.

Дали ще напишем „вятърът“, или „вятъра“, не е въпрос на предпочитание, а на службата, която думата изпълнява в изречението. Настоящият тест по български език проверява именно това умение – да се разпознае позицията на думата и да се приложи съответното правило. Изпитният вариант съдържа 20 задачи с избираем отговор и започва направо с тях, без встъпителен текст. Голяма част от задачите са построени като съпоставка на четири близки изречения, различаващи се само по членните форми, а друга част изисква не просто избор на вярна форма, а посочване на основанието за нея – формат, който проверява разбиране, а не заучен модел. Първата група задачи обхваща основното правило: разпознаване на думата, която трябва да получи пълен член, откриване на грешка след предлог и прилагане на проверката чрез заместване с местоимение. Оттам проверката преминава към по-трудните случаи – съставните собствени имена, при които членът се поставя на първата дума, употребата на пълния член след глаголи със значение „съм“, включително „оказвам се“, „ставам“ и „наричам се“, както и прозвищата, при които нормата изисква кратък член дори когато думата е подлог. Следваща група задачи е посветена на членуването при две определения. Проверява се кога и двете получават определителен член, защото назовават различни обекти, и кога член получава само първото, защото се отнасят до един и същ предмет – с изискване да се обоснове изборът. Отделни задачи разглеждат членуването в заглавия, при географски названия и в изречения, в които правилната форма трябва да се прецени едновременно за няколко думи. Включен е и въпрос за обхвата на самата норма – кога правилата за пълен и кратък член са задължителни, знание, което често се разбира неточно. Ключът е разработен подробно: за всяка задача е обяснено защо избраната форма е вярна и защо всяка от останалите три отпада, като изрично се посочва службата на думата, предлогът или глаголът, който определя формата. Така материалът върши работа и като кратък справочник по темата. За учителя това е готов инструмент за текуща проверка, за преговор преди класна работа или за целенасочено упражнение върху най-честите грешки. За ученика тестът е удобен за самостоятелна подготовка – решава се сравнително бързо, а обясненията позволяват веднага да се осмисли всяка грешка. Формулировките са ясни, а обемът позволява провеждане и проверка в рамките на един учебен час.

Пълен или кратък член: правило, което се проверява за секунди, а се греши всеки ден. Часът го разгръща за 40 минути. В началото е дадена общата информация за урока: предмет, тема, клас и продължителност, а след това целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, заедно с методите, подходите и необходимите материали. Ходът започва с две минути организационен момент, с реплики на учителя и на учениците, изписани дословно, следвани от три минути въведение за понятието граматична норма. Основната част отделя цели двадесет минути за членуването при имената от мъжки род в единствено число, което е много за една тема и точно затова е правилно: това е правилото, което изисква упражнение, а не обяснение. Нататък часът минава към по-редките случаи и към проверката, която ученикът може да прилага сам. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо правилото за пълния член не е формалност: то показва коя дума е подлог и оттам кой върши действието. Планът е подходящ за преподаване в 10. клас, за упражнение върху членуването и като модел за собствен план.

Пълен или кратък член: правило, което се проверява за секунди, а се греши всеки ден. Материалът го подрежда. В началото е обяснено какво представлява граматичната норма и защо тя урежда употребата на думите в изречението. Същинската част е посветена на членуването при имената от мъжки род в единствено число. Правилото е разделено на две: кога се използва пълен член и кога кратък, всяко с примери. Отделно е изведено важното правило за предлозите, което решава повечето съмнителни случаи, и е добавен блок за запомняне. Нататък материалът разглежда по-редките, но също често грешени случаи: членуването на съставни собствени имена и членуването при две и повече определения. Последното е разложено на два случая: когато определенията се отнасят за различни обекти и когато се отнасят за един и същ, което променя изцяло изписването. В края е дадено обобщение на всички разгледани правила. Отделно е обяснено и защо правилото за пълния член не е формалност: то показва коя дума в изречението е подлог и оттам кой върши действието. Подходящ е за упражнение върху граматичната норма, за подготовка за изпит и за бърза проверка при писане.