Пробен тест за национално външно оценяване по български език и литература – 25 задачи с ключ и дидактическа задача за преразказ

Това не е сборник от задачи, а цял изпит. Материалът възпроизвежда формата на националното външно оценяване от първата до последната задача: две части, два свързани текста в началото, затворени и отворени задачи, редактиране, таблица за сравняване и пълна дидактическа задача накрая, заедно с текста, по който се работи. Ученик, който го реши от начало до край, знае точно какво го чака. Първата част започва с два текста от различни сфери, поставени един до друг. Задачите към тях вървят от разпознаване на вида и на сферата, през сравняване на съдържанието, до отношението между двата източника. Това е най-характерното за изпита умение и тук то е проверено последователно, с няколко задачи поред, а не само мимоходом. Следва поредица езикови задачи върху две конкретни изречения от единия текст. Проверяват се средствата за свързаност, видът по състав, частите на изречението и функцията на пунктуационен знак, след което идват и отворени задачи, в които ученикът сам преобразува или определя. Подредбата е от разпознаване към действие, което е точно нивото, изисквано на изпита. Отделна задача работи с таблица и иска съпоставяне на информация от нея с информация от текста. Такива задачи затрудняват най-много, защото изискват сравняване на два носителя едновременно, и присъствието ѝ тук е сериозно предимство на материала. Задачата за редактиране е дадена с точно посочен брой грешки и обхваща няколко различни вида. Това условие прави работата по-трудна, но и по-полезна: ученикът знае, че трябва да намери определен брой, и не може да спре на първите очевидни. Следващата поредица задачи е изцяло литературна и излиза извън двата текста. Тя обхваща няколко произведения от учебното съдържание и проверява както познаване на творбите, така и владеене на литературни понятия. Включена е и задача, в която срещу кратки цитати от различни творби трябва да се посочи употребеното изразно средство. Прави впечатление колко от задачите са формулирани с отрицание. Търси се невярното твърдение, липсващият факт, изразът, който не показва определено чувство. Такива условия не позволяват налучкване и проверяват много по-надеждно от правото питане, а и подготвят ученика за същия похват на самия изпит. Първата част завършва с отворена задача за тълкуване на израз, с указан обем и с оставени редове за писане. Втората част е дидактическата задача. Дадено е условието за преразказ от името на герой и целият текст, по който се работи, така че листът е напълно самостоятелен и не изисква учебник. Отговорите накрая покриват всичко. За затворените задачи е даден кратък списък, който се проверява бързо. За отворените са дадени очакваните отговори, а редактираният текст е изписан изцяло, поправка по поправка, така че сверяването е еднозначно. Отговорът на последната отворена задача е даден в развит вид и показва какъв обем и каква задълбоченост се очакват. Ползата за учителя е в готов пробен изпит, който може да се даде в час без никаква подготовка и се проверява бързо благодарение на пълните отговори. Форматът съвпада с изпитния, затова резултатът показва реалната подготвеност на класа, а не само знанието по отделна тема. Задачата за редактиране и дидактическата задача могат да се използват и поотделно, в различни часове. Ползата за ученика е в това да премине през цял изпит в реални условия, преди да му се наложи наистина. Като го реши и сравни с отговорите, той вижда къде губи точки, свиква с формулировките и с отрицателните условия и получава ясна представа какво се очаква при отворените задачи и при преразказа. Материалът е за решаване и за самопроверка при подготовка за националното външно оценяване.

Годишният преговор в дванадесети клас обхваща в едно всички проверявани умения – четенето с разбиране, владеенето на езиковите норми и познаването на изучаваните произведения. Задачите следват именно тази последователност. Първата част е изградена върху откъс от научно съчинение за българската диалектология. Въпросите към него изискват да се определи стилът и кръгът читатели, за които е предназначен, да се разчете значението на специализирана дума по контекста, да се преценят отношенията между близки по смисъл думи и да се разтълкува устойчив израз. Езиковата част обхваща променливото Я, окончанията на съществителни от чужд произход, правописа на отрицателната частица при различни глаголни форми, членуването на съществителните от мъжки род, образуването на отглаголни съществителни и съгласуването между подлог и сказуемо. Следват задачи по лексика – разпознаване на дума, която не се вписва в дадена група, откриване на редове без равнозначни думи и тълкуване на устойчиви изрази. Пунктуационният дял включва броене на пропуснатите знаци в изречение, преценка къде запетая не е нужна в сложно изречение и откриване на грешка при подчинени изречения за време. Литературната част обхваща „Потомка" на Елисавета Багряна, „Песента на колелетата" и „Спасова могила" на Йордан Йовков заедно със света на Сали Яшар, „Вяра" на Никола Вапцаров, „Честен кръст" на Борис Христов, „Колко си хубава!" на Христо Фотев, „Две души" и „Аз искам да те помня все така" на Пейо Яворов и Димчо Дебелянов, „Ветрената мелница" на Елин Пелин и „Балада за Георг Хених" на Виктор Пасков. Задачите изискват разчитане на метафори и оксиморони, определяне на водещата тема, на композиционните опори и на смисъла на финални стихове, както и съпоставка между две творби по общ мотив. Приложени са верните отговори за всички задачи. На преподавателите работата служи за годишно оценяване и за преценка на готовността преди държавния зрелостен изпит. На учениците тя дава възможност за самопроверка и за целенасочен преговор.

Четири текста от четири различни свята в един изпитен лист. Това е най-отличителното тук и веднага се усеща при прелистване. Първият е от учебник по философия и разсъждава защо езикът не само свързва, а и разделя хората. Вторият е вестникарски репортаж от филмов фестивал. Третият е историческо повествование за бунт в древен град. Четвъртият е художествен, с поезия и проза, върху които се пише. Такъв подбор не е случаен. Всеки от тези текстове проверява различно умение и заедно обхващат почти всичко, което се изисква на изпита. Философският откъс носи шест задачи и е най-плътната част по мислене. Пита се за главната тема, за извода, който следва от текста, за функциите на отделните абзаци, за довършване на твърдение и за вярното според написаното. Прибавена е и задача за значението на фразеологизъм, свързан със същата тема, с което текстът и езиковият блок се захващат един за друг. Вестникарският откъс стои в съвсем друга задача: в него има четири празни места и за всяко се избира най-уместният израз измежду три близки възможности. Това е проверка не на правопис, а на усет за стил, и обикновено отсява най-добре. Историческият откъс е материалът за пунктуацията. В него трябва да се нанесат пропуснатите запетаи, при това в изречения с усложнен строеж, каквито рядко се дават за упражнение. Художествените текстове са два и стоят в двете писмени задачи. Върху откъс от стихотворение на Вапцаров се формулира теза. Върху приложен откъс от разказ на Йовков се пише голямо съчинение до четири страници на философска тема за смисъла на човешкото съществуване. Останалите задачи обхващат лексикалните отношения и аналогиите, синонимията и антонимията, главните букви при наименования, граматичното съгласуване, членуването, правописа в отделни думи и в изречение, пунктуацията при сложни изречения, както и литературните въпроси от цялото учебно съдържание, включително свързване на творба с жанр и разпознаване на тропи в стихотворен откъс. Задачите са четиридесет и една, от които осем изискват самостоятелно написан отговор. Отговорите накрая са с точките за всяка задача и с изписани очаквани форми там, където се пише свободно. При задачите с аналогии са дадени и по няколко приемливи варианта, което прави проверката справедлива, когато ученикът е отговорил вярно, но с друга дума. За учителя това е завършен изпитен вариант, който обаче се разглобява на четири отделни упражнения, всяко с различна цел. Философският откъс със задачите към него върши работа и самостоятелно, като час по четене с разбиране. Вестникарският откъс става за урок върху стиловата уместност. Историческият откъс е готово упражнение по пунктуация. А двете писмени задачи могат да се дадат в различни часове. За ученика това е проверка, която обхваща и четенето, и усета, и писането. Четирите различни текста показват дали се справя не само с познатото художествено слово, а и с научно разсъждение, с журналистическа реч и с историческо повествование. След сверяването с отговорите става ясно кой тип текст му създава най-много затруднения, което е по-полезно от общата оценка.

Изпит, който накрая оставя избор. Това е най-съществената разлика тук: последната задача не налага един жанр, а поставя две теми и ученикът решава дали да напише интерпретативно съчинение, или есе. Изборът е истински, защото двете теми тръгват от едно и също, но водят в различни посоки, и този, който се познава добре, ще спечели точки само от правилното решение. Двете стихотворения, върху които стъпва тази задача, са отпечатани изцяло в листа. Нищо не се търси в христоматия и нищо не се цитира по памет, а това променя качеството на написаното. Текстовете в целия вариант са четири и са съвсем различни. Основният е за едно конкретно място в България и е написан като туристическо представяне с технически подробности. Към него са прикачени седем задачи, сред които и една доста рядка: търси се коя аргументативна техника НЕ е използвана в текста, тоест проверява се не какво пише, а как е направен. Втори кратък текст, за представите на древните за формата на Земята, служи за попълване на най-уместните думи. Трети, за една необикновена риба, е материалът за запетаите. Четвъртият е поетическият, споменат по-горе. Отделна задача към основния текст изисква той да се раздели на смислови части, да се озаглави всяка от тях и накрая да се сведе до резюме. Това е най-близкото до реалната работа с информация и се оценява високо. Литературната част е насочена забележимо към двадесети век и към по-нови автори. През нея минават творби и имена, които в учебните тестове се появяват по-рядко, а това прави варианта полезен тъкмо за онези части от учебното съдържание, които обикновено остават непокрити. Проверяват се разпознаване на стихове, вярно и невярно твърдение, съответствие между цитат и произведение, обща тема в две творби, жанрова принадлежност и изразни средства. Езиковата част е класическа по обхват, но изреченията в нея са дълги и взети от различни области, не само от художествената реч. Това затруднява повече, защото грешката трябва да се види в непознат контекст. Задачите с аналогии са направени по-сложно от обичайното: в тях се пази отношение между три члена, а не между два, тоест изисква се да се улови и посоката на стесняване. Задачите са четиридесет и една, а отговорите към тях са дадени накрая, включително попълнените форми и примерните теми на смисловите части. За учителя това е завършен вариант за провеждане в час, но и материал за няколко отделни упражнения. Работата с основния текст става самостоятелно за час по извличане на информация и писане на резюме. Двете стихотворения, отпечатани едно до друго, са готова основа за съпоставителен урок, независимо от изпита. А изборът между двата жанра накрая е добър повод за разговор по въпроса кога се пише съчинение и кога есе. За ученика това е репетиция, която включва и едно решение. Освен да реши задачите, той трябва да прецени в кой жанр е по-силен, а това е умение, което се придобива само с упражнение. Сверяването с отговорите показва къде губи точки, а двете стихотворения остават в листа и след това, за преговор.

Цяла учебна година, събрана в тридесет задачи. Толкова е нужно, за да се види честно какво е останало след седми клас, при това за един учебен час и без да се проверява дни наред. Работата е разделена на две равни половини и това е най-удобното в нея. Първите петнадесет задачи са по езика, вторите петнадесет по литературата. Двете части могат да се дадат заедно като изходно равнище или поотделно, ако времето стига само за едното. Езиковата половина върви по реда, в който материалът се изучава, и обхваща целия му обем. Проверяват се разпознаването на частите на изречението, видовете сказуемо, наклоненията и преизказването, строежът на сложните изречения и различаването им по вид, обособените части, предаването на чужда реч, както и лексикалните въпроси: пряко и преносно значение, експресивна лексика, чужди и остарели думи. Всяка задача е с по четири възможности и е формулирана чрез пример, а не чрез определение, така че се проверява умение, не наизустено правило. Литературната половина обхожда изучените творби една по една, без да се задържа прекалено на нито една. Проверяват се жанровото определяне, разпознаването на мотиви, образите на героите, лирическият говорител, конфликтът, ролята на обстановката и композиционните похвати. Важното тук е, че въпросите не питат какво се случва, а какво означава то. Затова и резултатът показва кой е чел и кой е слушал преразказ. Погрешните отговори във всички задачи са направени внимателно. Нито един не е очевидно нелеп, всеки звучи правдоподобно и хваща онзи, който се колебае. Това е и причината тестът да дава истинска картина, а не завишена. Към всяка от тридесетте задачи има верен отговор и кратко обяснение под него, в едно изречение. Обяснението не повтаря отговора, а казва защо е верен и върху какво правило или понятие стъпва. Така проверката се превръща в преговор: ученикът не научава само къде е сбъркал, а и защо. Форматът е удобен за работа. Всички задачи са затворени, тоест проверката е бърза и обективна, без спорове какво е имал предвид пишещият. Тридесет задачи се решават в рамките на един учебен час с време за проверка накрая. Какво получаваш. Готово изходно равнище, което не трябва да се съставя. Две половини, годни и поотделно. Пълно покритие на езика и на литературата за годината. И тридесет кратки обяснения, които превръщат листа в учебен материал. За какво служи. За изходно равнище в края на седми клас. За входно ниво в началото на осми. За самопроверка преди срочна оценка. И за бърз преговор у дома, когато трябва да се обходи целият материал наведнъж. Понятия: подлог, сказуемо, съставно глаголно и съставно именно сказуемо, наклонение, преизказни форми, сложно съставно и сложно смесено изречение, обособена част, пряка и полупряка реч, пряко и преносно значение, експресивна лексика, чужда и остаряла дума, жанр, ода, елегия, балада, мотив, лирически говорител, конфликт, композиция. Полза за учителя: готов инструмент за един час, с обективна проверка и с обяснения, които спестяват разясняването след това, плюс възможност двете половини да се ползват в различни часове. Полза за ученика: честна представа докъде е стигнал по двата предмета наведнъж. След решаването остават тридесет кратки обяснения, по които се вижда не само верният отговор, а и правилото зад него.

Пълна класна работа по изпитния формат: двадесет и пет задачи, вградено точкуване, приложени отговори и – най-ценното – цял неизучаван художествен текст за подробен преразказ. Разпечатва се и се работи веднага, без никаква подготовка. Всяка задача носи своята стойност в точки, отбелязана до отговора. Така резултатът се превръща в оценка по скала без допълнителни изчисления, а по-трудните задачи тежат повече, както е и на националното външно оценяване. Началото е работа с текст и таблица едновременно. Кратък материал за международен конкурс е придружен от таблица с резултати, а четирите задачи изискват двата източника да се съпоставят: коя информация е само в единия, как се допълват и кое твърдение е вярно за двата взети заедно. Този формат е сред най-трудните и рядко се среща готов. Езиковата част обхваща видовете сложни съставни изречения, глаголния вид, пунктуацията при подчинени изречения и при цитиране, изразяването на желание чрез глаголна форма, фразеологизмите, уместната употреба на дума и попълването на изречение с най-точната дума. Литературната част проверява разпознаване на творба по откъс, невярно твърдение за експозицията на повест, характеристика на герой, обща тема в няколко творби и биографични сведения за авторите. Задачите с отворен отговор са особено ценни. Те изискват съотнасяне на глаголни форми с наклонения, преобразуване на пряка реч в непряка, откриване на подчинено определително изречение в сложно смесено, редактиране на цял текст с правописни, пунктуационни и членни грешки и две задачи за съотнасяне на цитати с творби и на откъси с герои. Последната изисква кратък писмен отговор за смисъла на метафоричен израз. Дидактическата задача е приложена изцяло – с пълния текст на съвременен разказ и с изискване за подробен преразказ от името на неутрален разказвач. Текстът е кратък, увлекателен и с ясна сюжетна линия, което го прави удобен точно за този тип работа. Отговорите са дадени за всички задачи, с точките към всяка, с изписан поправен текст при редактирането и с примерни насоки при отворения въпрос. За учителя това е готова класна работа с всичко необходимо в един файл – включително текста за преразказа, който обикновено се търси отделно. Отделните части вършат работа и самостоятелно: тестът като контролно, текстът като материал за упражнение по преразказ. За ученика е най-точната възможна репетиция: същият формат, същите типове задачи и приложени отговори за самопроверка преди истинското класно – без чужда помощ и без допълнителни източници.